№ 14057
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115209 по описа за 2022 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от рб, гражданин
на ки, срещу „ба, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на
полет FB449 от летище София до летище рф на 19.09.2018 г., с повече от три часа, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 145,48 лева
– мораторна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 13.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 02.11.2021 г. по ч. гр.д. № 53798/2021 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет FB449 от летище София до летище рф, който е следвало да бъде
изпълнен на 19.09.2018 г. Твърди, че по разписание кацането трябвало да се осъществи в
08:30 часа местно време, а реално самолетът е кацнал в 13:03 часа, т.е. полетът е извършен
със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие
посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 250
евро съгласно чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на
Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние под 1500 км, а именно 925 км.
Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не заплатил
такова. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
1
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, който урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския
съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. В чл. 7 от регламента е предвидено право на
обезщетение, като съгласно т. 1, б. „а“, при прилагането на тази разпоредба пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на
Общността до 1 500 километра. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009
година по съединени дела C/402/07 и C/432/07 пътници на закъснели полети могат да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на
обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяната загуба на време е равна на или
по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
валидно облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил да изпълни полет № FB449, планиран за 19.09.2018 г. по
направление летище от летище София до летище рф с превозвач „ба, че полетът е закъснял с
повече от три часа, както и че разстоянието между дестинациите е под 1500 км.
Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното вземане.
Ответникът релевира възражение за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направено от него оспорване на пълномощното. Същото
обаче е неоснователно и не може да се отрази на развитието на производството по делото.
Съобразно Решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., по описа на ВКС, IV ГО,
пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно,
отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и
въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на
предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена
само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително
е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора,
което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Поради това за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията (т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк.
д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
На следващо място между страните не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че от летище София, до летище рф, на дата 19.09.2018 г., е
осъществен полет от ответника със закъснение от над три часа спрямо обявеното
2
разписание, както и че разстоянието между летище София и летище ф е под 1500 км.
От приетите по делото доказателства – бордна карта, се установява, че за осъществения
със закъснение полет FB449 ищецът е имал закупен самолетен билет, като издаването на
такава от своя страна безспорно установява, че ищецът се е явил на гишето за регистрация
не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, тъй като в противен случай
същият нямаше да получи бордна карта.
От изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в
доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл.
7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро за
закъснял полет със закъснение от над три часа.
В постъпилото по делото становище от 06.10.2022 г. ответникът релевира възражение
за погасяване на вземането на ищеца по давност. Доколкото обаче същото е направено след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, възражението се явява преклудирано и не
следва да бъде разглеждано.
По така изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 15.09.2021 г. до окончателното плащане.
Основателна е и претенцията за мораторна лихва в размер на 145,48 лева за периода от
09.10.2018 г. до 13.09.2021 г., доколкото от приложената между страните кореспонденция е
видно, че до ответника е изпратена покана за плащане, от който момент превозвачът е
изпаднал в забава, които обстоятелства не са оспорени по делото.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, които в заповедното
производство възлизат на сумата в общ размер на 325 лева, от които 25 лева - държавна
такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в исковото производство възлизат
на сумата в общ размер на 375 лева, от които 75 лева - държавна такса и 300 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като размерът
на същото е съобразен с минималния предвиден такъв в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „ба, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, дължи на рб, гражданин на ки, родена на
********** г. и съдебен адрес гр. София, ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет
FB449 от летище София до летище рф на 19.09.2018 г., с повече от три часа, ведно със
законната лихва от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 145,48 лева – мораторна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 13.09.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.11.2021 г. по ч.
гр. д. № 53798/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „ба, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Брюксел“ № 1, да заплати на рб, гражданин на ки, родена на ********** г. и съдебен адрес
гр. София, ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 375 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 325
лева – разноски в заповедното производство.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4