№ 18
гр. Свиленград, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200002 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-259 от 29.09.2021
година на Заместник-Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „Отис лифт” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
ул.„Пирин” № 40а, със съдебен адрес: град София, ул.„Аксаков” № 11а, етаж
5, офис № 3, представлявано от управителите Виорел Думитреску и Гергана
Кирилова Йончева, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
400 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител –
адвокат И.Ц., моли за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и
неправилен, тъй като били допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство и тъй като бил постановен в
1
противоречие с материалноправните разпоредби – не била посочена дата на
извършване на нарушението, не било конкретизирано нарушението,
актосъставителят и административнонаказващият орган (АНО) не били
компетентни и санкцията била наложена без да е съобразена с критериите на
чл. 27 от ЗАНН. Алтернативно от Съда се иска да измени НП като намали
размера на санкцията до минималния такъв.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не
изпраща представител. С Писмена молба процесуалният му представител –
адвокат Стефан Гугушев иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като
липсвали мотиви относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, както и липсвали
мотиви относно размера на наложената Имуществена санкция. Алтернативно
от Съда се иска да измени НП като намали размера на санкцията до
минималния такъв. Следва да се отбележи, че в началната част на Молба е
посочено, че е от адвокат Антония Маркова, а е подписана от адвокат Стефан
Гугушев. Тъй като е подписана от адвокат Гугушев Съдът приема, че тя е
депозирана от него. Отделно от това следва да се отбележи, че видно от
приложеното към Молбата Пълномощно както адвокат Маркова, така и
адвокат Гугушев имат право да представляват дружеството-жалбоподател по
отделно.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
АНО (въззиваемата страна) - Заместник-Председателят на ДАМТН,
редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
АНО приел Молба за извършване на ревизионен технически преглед на
съоръжения - асансьори, находящи се в град Свиленград, област Хасково,
2
хотел-казино „Ефбет”. По този повод, неговите служители и компетентни
длъжностни лица към Регионален отдел „Инспекция за държавен технически
надзор” (РО ИДТН) - Южна Централна България, офис Пловдив –
свидетелите Ст. Ал. Р. и В. Ф. Ж. на 14.04.2021 година около 13.30 часа в
присъствието на управителя на дружеството-собственик („Саневиал” ООД) на
процесния обект и на служител на дружеството-жалбоподател, извършват
технически преглед на процесния пътнически асансьор със заводски №
Н1NАА278, с товароподемност 630 кг., с 5 спирки и движещ се със скорост 1
м./с., монтиран в процесния обект, находящ се в град Свиленград, ул.„Д-р
Страшимир Дочков” № 36 - 38, област Хасково (след справка в официалния
интернет-сайт на посочения обект - хотел-казино „Ефбет” става ясно, че е
разположен в два урегулирани поземлени имоти). Установено е, че
процесният пътнически асансьор, вписан в Регистъра на съоръженията с
повишена опасност на ДАМТН с регистрационен № Хс АС 1737, поддържан
от дружеството-жалбоподател (видно от Договора за абонаментно
обслужване от дата 25.09.2017 година), се експлоатира (с включено
захранване е, приема и изпълнява заявки и в него се возят хора). При
проверката на техническото състояние на асансьора, проверяващите
служители на АНО констатират проблеми в експлоатацията на асансьора,
който асансьор попада в обхвата на чл. 32 от Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП) и чл. 2 от НБЕТНА, като техническо
средство с повишена опасност, а именно, че не функционира правилно
(неизправен е) контактът за безопасност (КБ) - обтегачната тежест на
ограничителя на скоростта - проводникът на контакта (крайните прекъсвачи)
не е мястото си както следва, а е премахнат от обтегачната тежест и е
поставен на дъното на шахтата, свързан (шунтиран) е на късо като по този
начин при разтягане или скъсяване на въжето на скоростния ограничител той
не би изпълнил своята функция. Съставен е Ревизионен акт № 2 от същата
дата.
Предвид констатираното нарушение е изпратена покана на дружестово-
жалбоподател негов представител, респ. упълномощено от него лице, да се
яви в Главна дирекция ИДТН, РО ИДТН - Южна Централна България към
АНО в офиса в град Пловдив, бул.„Санкт Петербург” № 67, етаж 3, стая №
303 на дата 12.07.2021 година във времето от 13.00 часа до 15.00 часа.
Поканата е получена от служител на дружеството-жалбоподател видно от
3
Известието за доставяне на куриерската фирма „М и БМ експрес” ООД,
приложено към преписката.
В кръга на службата си и предвид констатираното нарушение, свидетелят
Ст. Ал. Р. – Старши инспектор в РО ИДТН – Южна Централна България,
съставя на 12.07.2021 година против дружеството-жалбоподател в присъствие
на негов упълномощен представител (с Пълномощно, приложено по делото, в
което е посочено правото да представлява дружеството във връзка със
съставяне и предявяване на Актове, както и да получава същите) Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № АУАН-247. Актът
съставя и в присъствието на свидетелите В.Ф. Желязков и Ил. Ат. Н.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с това, че лицето, което поддържа
процесния асансьор, не е уведомило писмено ползвателя му, който с негово
съдействие да спре асансьора до отстраняването на неизправността -
неправилното функциониране на КБ, както и на обстоятелствата по
извършването и констатирането му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА, която
вписва за нарушена. АУАН е предявен на упълномощения представител на
дружеството-жалбоподател – адвокат Антония Ангелова Маркова, която не
вписва възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу
подпис на адвокат Антония Ангелова Маркова.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Председателят на ДАМТН, издава
процесното НП № НП-259 на 29.09.2021 година. В издадения санкционен акт,
АНО възпроизвежда изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган
- чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА и налага на дружеството-жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 400 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на служител на дружеството-
жалбоподател (Монев) на 17.12.2021 година видно от информацията,
съдържаща се в официалния интернет-сайт на куриерската фирма „М и БМ
експрес” ООД. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
4
Материалната компетентност на актосъставителя и на Заместник-
Председателя на ДАМТН да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
НБЕТНА, респ. Глава пета от ЗТИП, се доказва вземайки предвид факта, че
Ст. Ал. Р. заема длъжността „Старши специалист в РО ИДТН – Южна
Централна България при Главна дирекция ИДТН при ДАМТН” и от приетата
по делото Заповед № А-405/19.07.2021 година на Председателя на ДАМТН,
т.е. Даниела Христова Миланова-Горчева се явява носител на санкционна
власт, делегирана ѝ в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗТИП – Председателя на ДАМТН по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Служебно е известно на
Съда персоналното заемане на посочената длъжност от Даниела Христова
Миланова-Горчева.
В кориците на делото са приложени Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на
собственика на проверявания обект „Саневиан” ООД.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 01.02.2022
година свидетели Ст. Ал. Р., В. Ф. Ж. и Ил. Ат. Н.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ст. Ал. Р., В. Ф.
Ж. и Ил. Ат. Н., които са последователни, без вътрешни противоречия,
взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна
5
надружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Основания за критика по
отношение на показанията на посочените свидетели, не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на ДАМТН, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и
констатирал нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно
правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд -
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда
показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-
жалбоподател, с оглед установения факт, че дружеството-жалбоподател,
който поддържа процесния асансьор, не е уведомило писмено ползвателя му,
който с негово съдействие да спре асансьора до отстраняването на
неизправността. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
6
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО съотнесено към датата на
получаване на НП, която е видна от информацията, съдържаща се в
официалния интернет-сайт на куриерската фирма „М и БМ експрес” ООД, а
именно: първият работен ден (сряда) след изтичане на коледните празници
когато срока изтича в неработен ден – 24.12.2021 година), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН на двамата свидетели Ж. и Н.
7
съобразно действащата към датата на съставяне на АУАН нормативна уредба,
но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите им имена и адреса по местоработата им е
налице пълно индивидуализиране на двете посочени лица и не е наличен
проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ.
призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, дружеството-
жалбоподател, който поддържа процесния асансьор, не е уведомило писмено
ползвателя му, който с негово съдействие да спре асансьора до
отстраняването на неизправността. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА, не води
до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита
на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 7 от
НБЕТНА. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена. Ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо
неконкретизация на нарушението, е неоснователно.
8
Специфичното при този вид нарушение е, че изпълнителното деяние
съставлява бездействие (т.нар. продължени простъпки), което може да трае
продължителен период от време, без да може да се установи кой е неговият
начален момент. Настоящият Съдебен състав счита, че и в АУАН, и в НП,
подробно е описано на коя дата, как, къде и при какви условия е осъществено
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството-
жалбоподател. Описанието на фактическата обстановка е достатъчно ясно и
прецизно и не създава предпоставки за неяснота по отношение на момента на
извършване нанаказуемото деяние. Липсата на данни относно точния момент
на възникване на неизправността на КБ не опорочава процедурата по издаване
на НП, тъй като „време” на извършване на продължените простъпки е всеки
един момент след започване на противоправното бездействие до неговото
преустановяване, в случая - към деня на тяхното установяване чрез проверка
по чл. 42, ал. 1 от ЗТИП от органите по чл. 24 от НБЕТНА. Т.е. достатъчно е,
че към момента на извършване на проверката е установено извършването на
деянието чрез бездействие. С оглед изложеното неоснователно е
възражението, свързано с датата на нарушението.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 58, ал. 1 от ЗТИП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 58, ал. 2 от ЗТИП. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗТИП, нарушенията
на Глава пета на закона и на разпоредбите по нейното прилагане се
установяват с Актове, съставени от служителите от Главна дирекция ИДТН.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
12.07.2021 година актосъставителят Ст. Ал. Р. е заемал длъжността „Старши
специалист в РО ИДТН – Южна Централна България при Главна дирекция
ИДТН при ДАМТН”. В този смисъл са и изявленията на свидетеля Р.,
направени в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2022 година.
Лицето, подписало НП – Даниела Христова Миланова-Горчева е заемало към
момента на издаването му длъжността „Заместник-Председател на ДАМТПН”
и деянието е извършено на територията на Република България. Ето защо
наведените в тази насока възражения в Жалбата, касаещи некомпетентност на
актосъставителя и на АНО, са неоснователни.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
9
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с
повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата
на НБЕТНА, приета въз основа на законовата делегация на чл. 31, ал.
1 от ЗТИП.
В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за
неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА. Съгласно
тази правна норма лицата, които поддържат асансьори, задължително
уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират
асансьорите до отстраняването на следната неизправност – т. 7. неправилно
функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на
скоростта, захващащия механизъм, бутона „стоп”, устройствата за
заключване на шахтните врати или на КБ. В разглеждания казус
неизправността се отнася до неправилно функциониращ КБ. В този случай
лицето, което поддържа асансьора, трябва да прекрати незабавно достъпа до
асансьора. В случая от събраните по делото доказателства се установи
неизпълнение на това задължение от страна на дружеството-жалбоподател,
10
което има качеството на лице, което го поддържа. При извършената проверка
в обекта, където се помещава асансьора е установено експлоатирането на
същия с неизправност на КБ, с което е нарушено безопасното му
експлоатиране. В тази насока са гласните доказателства на свидетелите С.Р. и
В.Ж.. Установи се по безспорен и категоричен начин, че при извършената
проверка от контролните органи, ползването на асансьора не е било
преустановено до отстраняване на констатираната нередност, както и не е
преустановен достъпа до асансьора, което безусловно представлява
осъществяване чрез бездействие на разглежданото административно
нарушение от обективна страна. Още тогава – при проверката,
представителят на дружеството-жалбоподател, който е поддържал асансьора,
присъствал на тази проверка не е изразил никакви възражения против тази
констатация. По делото безспорно е установено, че дружеството-
жалбоподател е лицето, отговарящо за поддръжката на процесния асансьор и
попада обхвата на НБЕТНА. Същото е отговорно за експлоатацията му в
нарушение на изискванията.
Дори и хипотетично да се приеме, че в АУАН и в НП са посочени
различни констатирани нередности, то нарушението е че дружеството-
жалбоподател не е уведомило ползвателя за нередностите каквито и да са.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за наличието на
маловажност е предоставена на АНО, но тя подлежи и на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година, постановено по
т.д.№ 1/2005 година на ОСНК при ВКС. Няма спор, че в процеса на
11
административното наказване наказващият орган е длъжен да провери налице
ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те
липсват, да пристъпи към издаването на НП (по аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Дори и АНО да не е обсъдил тази възможност в
мотивите си обаче, няма пречка това да се извърши от Съда в процеса по
контрол на НП. В случай, че Съдът констатира, че извършеното нарушение
носи белезите на маловажен случай, няма никаква пречка да приложи
последиците на тази хипотеза. Според настоящия състав, в случая преценката
за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от
АНО (ето защо наведеното в тази насока възражение в Писмената молба на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е неоснователно).
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, и според
Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Разглежданият случай не е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН с оглед обекта на защита - съоръжението е квалифицирано като
такова с повишена опасност и защото става въпрос за неправилно
функциониращ КБ на асансьор, който в това състояние е възможно да
причини непоправими вреди върху живота и здравето на гражданите, които го
използват. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Казано по друг начин съгласно дадената в чл. 93, т. 9 от Допълнителната
разпоредба на НК дефиниция, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление (в случая – нарушение) от съответния вид. Видно от
установената фактическа обстановка, от събраните по делото доказателства
не се установява конкретното нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА да
12
се отличава с нещо от обикновения случай на нарушение от този вид.
Единственото констатирано смекчаващо отговорността обстоятелство е, че
въпросното нарушение е първо по ред на дружеството-жалбоподател. Този
факт обаче, сам по себе си, няма никакво отношение към прилагането на
института на „маловажния случай”, а следва да бъде отчетен единствено при
индивидуализацията на имуществената отговорност.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които дружеството-
жалбоподател не се е противопоставило и не е посочило доказателства за
тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗТИП, като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП предвижда, че за нарушения на
Наредбите по прилагането на Глава пета на закона, наказанието е Глоба или
Имуществена санкция от 100 до 2 000 лв.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в такъв малко над
минималния, предвиден в закона. Съдът намира, че следва да намали размера
на наложената санкция, като разбира се се съобрази с разпоредбата на чл. 55,
ал. 2 от ЗТИП. За да определи един справедлив размер на Имуществената
санкция в конкретния случай, Съдът съобрази обществена опасност на дееца,
която не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на влязъл в
сила акт за друго идентично нарушение, респ. на каквото и да било друго
нарушение, както и не се установи представители на дружеството-
жалбоподател да са правили опита да осуетят или възпрепятстват проверката.
, напротив – присъствал е техен представител. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за
финансовото положение на ЕООД-жалбоподател, което задължение за
13
събиране на такава информация е на АНО. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно
нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние,
липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната
му квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание. Предвид спецификата на засегнатите обществени отношения,
настъпването на вредоносни последици би утежнило чувствително
отговорността на дружеството, поддържащо асансьора и по аргумент за
обратното - ненастъпването на вредоносен резултат следва да се обсъжда като
неутрален, по-скоро благоприятен показател, по отношение на
административнонаказателната отговорност. Ето защо размерът на
наказанието следва да се намали до минималния такъв. Предвид изложеното
Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва
да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание
„Имуществена санкция” от 400 лв. на 100 лв. Така редуцирания размер на
наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се
предупреди нарушителят, както и по отношение на генералната превенция за
въздействие върху обществото.
За пълнота на настоящото изложение с оглед наведеното в Писмената
молба на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
възражение, свързано с непосочване на мотиви относно размера на санкцията,
Съдът държи да отбележи, че намаля размера на Имуществената санкция не
поради липса на изложени от страна на АНО мотиви в тази насока, а тъй като
намира, че санкция в минимален размер ще е достатъчна с оглед постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН и съобразно обосновката, изложена в предходния
абзац.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № НП-259 от 29.09.2021 година на Заместник-
Председателя на ДАМТН, с което на „Отис лифт” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.„Пирин”
14
№ 40а, представлявано от управителите Виорел Думитреску и Гергана
Кирилова Йончева, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 400 лв., като
НАМАЛЯ размера на административното наказание „Имуществена санкция”
от 400 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15