Р Е Ш Е Н И Е
№ 121/20.2.2020г. 20.02.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 18.02 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 287 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба и уточнение, предявена от И.Щ.И. против ЗД“Бул Инс“АД, с която се иска съдът да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв./частичен иск от общо
26 000 лв./, представляваща
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 14.04.2018 год. ПТП,
причинено от виновен водач , застраховано
по задължителна застраховка «ГО» при отвеника , ведно със законната лихва от 14.04.2018
г. до окончателното изплащане на
главницата.
В исковата молба се твърди, че на 14.04.2018
год. поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на В. И.
Й.е реализирано ПТП, в следствие на което на ищеца са били причинени
неимуществени вреди – болки, страдания, подробно описани в молба от 14.06.2019
год.Посочените вреди ищецът счита, че са в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото ПТП, за което излага подробни съображения.Същевременно
управляваният от Й. автомобил имал валидна застраховка ГО при ответника към
процесната дата, и т.к. застрахователят отказвал да заплати доброволно
обезщетение, то за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
иск, чието уважаване се иска, включително се претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор
ответникът оспорва редовността на исковата молба, допустимостта и
основателността на иска. Липсвал влязъл в сила съдебен акт, който да
установявал вината на водача В. Й.. Липсвали доказателства за настъпване на
твърдените неимуществени вреди, за което се развиват подробни доводи.Твърди се
освен това, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, т.к. ищецът се е качил да пътува в претъпкан автомобил и
е приел да пътува правостоящ,което изключвало възможността да постави предпазен
колан, с което нарушил правилата за движение по пътищата. Претенциите се
оспорват и по размер. Иска се отхвърлянето им, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва
претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
представения КП за ПТП с пострадали лица № 3/2018 год. се установява, че на
14.04.2018 год. е настъпило ПТП с лек
автомобил Форд Транзит, собственост и управляван от В. И. Й., като МПС е имало
сключена валидна застраховка ГО при ЗД“Бул Инс“АД като са посочени като пострадали
общо 11 лица.
На
25.04.2018 год. на ищеца е съставена епикриза, видно от която същият е постъпил
в МБАЛ“***“ – хирургично отделение за лечение в периода 23.04.2018 – 25.04.2018
год. Приет е и фиш за преглед в СО от 14.04.2018 год. , от който се установява,
е ищецът е приет за преглед в 20.10 ч. и напуснал в 21,00 ч., като е отказал
болнично лечение.
Представено е копие от молба – претенция до
застрахователя от 08.05.2018 год., за заплащане на сумата от 26 000 лв. –
неимуществени вреди, подробно описани , причинени от ПТП на 14.04.2018 год.
С
писма от 28.05. и 19.06.2018 год. ответникът е уведомил ищеца, че няма
основание за удовлетворяване на претенцията му по изложени съображения.
По
искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на СПЕ, вещото
лице по която посочва, че същата е изготвена на база медицинска документация и
след личен преглед на лицето. Според същата по време на ПТП и след това ищецът
е преживял остра стресова реакция,без проява
на други психични разстройства което състояние преминавало от няколко часа до
дни.Не е търсил консултация с психиатър.Предвид,
че бил налице органичен фактор – мозъчно
сътресение, което не е първото за пострадалия, т.к. на 3 години бил ударен в
главата от кон, вещото лице счита, че възможността за справяне със стресовата
реакция са намалени. Налице била положителна динамика в психичните процеси,
имало голяма вероятност за клинично оздравяване.
При
изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че към момента ищецът е клинично
здрав, социалното му функциониране е в пълен обем и няма налични болестни
симптоми.
В
заключението на комплексната СМАТЕ е посочено, че при ПТП на ищеца е причинена
автомобилна травма, прегледан в СО на същия ден и постъпил в ХО на деветия ден
след инцидента. От снетата по негови данни анамнеза се установявало, че бил
в средно тежко общо състояние, разказал
от какво се оплаква.При изписването му на втория ден бил в добро общо
състояние, липсвали данни за видими травматични увреждания в областта на
главата, гръдния кош, шията, корема или други области на тялото. На същия било
причинено временно разстройство на здравето , неопасно за живота. При
приемането в СО се е оплакал от болки в главата и световъртеж- поносими, не са били
налице данни за хоспитализация.Такива се появили на деветия ден, когато също не
са били установени видими травматични увреждания.Лечението е било консервативно
и краткотрайно.Описаните в медицинските документи увреждания , отзвучавали за
около 2- 3 седмици.Според вещото лице пострадалият е бил без обезопасителен
колан, но даже и да е бил налице такъв, пак са били налице условията за
получаване на такива несъществени травматични увреждания. Ако пострадалият е
бил приет в болница непосредствено след инцидента лечението е щяло да продължи
три дни. На деветия ден след катастрофата от медицински гледище било излишно
приемането му в болница, т.к. ако се очаквало настъпване на някакви усложнение,
то те щели да настъпят през следващите няколко дни. Единствената индикация за
приемането му в болница било презастраховането на медицинските лица. Не се
установило настъпване на усложнения дължащи се на непостъпване в болница на
14.04.2018 год. При изписване от болницата на ищеца не били изписани лекарства.
Нямало и данни по делото да са възникнали обстоятелства налагащи приемане на
лекарства във връзка със състоянието му. Действията на медицинските лица в СО
спрямо пострадалия били адекватни и в рамките на добрите медицински практики. В
епикризата били посочени дати за контролни прегледи, които не били
задължителни, като нямало данни пострадалият да се е възползвал от тях.
Описан
е подробно механизма на настъпване на ПТП, като вещото лице е посочило, че
ищецът е стоял на трети ред седалки в ляво.Според вещото лице скоростта на
движение на автомобила преди ПТП е била 135 км.ч.Водачът е имал възможност да
предотврати ПТП ако е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, по
начин да запази траекторията му на движение. Технически правилно било и да
задейства аварийно спирачната система. , включително да съобрази скоростта си
на движение с конкретната пътна обстановка. Технически допустимата скорост за
движение по автомагистрала не била превишена, но предвид претоварване на автомобила и превоз
на хода водачът следвало да я ограничи до 100 км/ч. техническите причини за
настъпване на ПТП били високата скорост
и рязката промяна на траекторията, довела до несъвместим радиус на
завиване. При извършения оглед на МПС се установило, че автомобилът е с 9
седящи места, на всяко от които е поставен триточков обезопасителен колан. В
автомобила са се возили 1 водач и 15 бр. пътници. Според вещото лице ищецът е
бил седнал, без поставен обезопасителен колан.
По
делото са събрани и гласни доказателства.В показанията си св. И. – баща на
ищеца посочва,че по време на ПТП е пътувал с бус отзад, зад процесния. В един
момент В., който управлявал червения бус се обърнал. Пред него нямало друга
кола. В задния бус били 15-16 човека и започнали да помагат на пострадалите. И
в другия бул били 15-16 човека, включително сина му. Лично свидетелят отворил
задния капак на багажника, за да го спаси. Вътре били трима човека. Всички били
ранени и ги закарали в болница. Синът му бил ударен в главата. Останал да лежи
в болницата 3 дни след като станала катастрофата. Лекарите казали, че има
комоцио и още други неща. Постоянно се оплаквал от глава. Лекарите му казали 6
месеца да не гледа телевизия и да избягва високи шумове. Дали му 5-6 месеца болничен.
По време на катастрофата имало паника, в момента се чувствал по-добре.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените
неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да
получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени
доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
застрахователя-ответник,като липсват твърдения. респ. доказателства последният
да е платил обезщетение,искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен,
предвид следното:
Според настоящия съдебен състав са осъществени
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента
по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпването на ПТП.
Действително в процесния случай няма
постановена и влязла в сила присъда,с която виновния за процесното ПТП водач да
е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно
извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,т.е.
за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско производство.
По делото се доказа, че са налице всички предпоставки на
деликтната отговорност на деликвента В. Й.: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл. вина. Противоправното
поведение е свързано с несъобразяване с правилата на движение от страна на
същия .Безспорно се установи от неоспорената СМАТЕ, че Й. не е контролирал непрекъснато управлението на
автомобила по такъв начин, че да запази
праволинейната му траектория на движение върху пътното платно и да съобрази
радиуса на завиване с наличната
постъпателна скорост. С поведението си ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.2
т.4 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите
за движение. Нарушил е и чл. 20 ал.1, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Следователно поведението е
противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Презумпцията не беше оборена.
Вредите по вид,интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и
страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС №
4/23.12.1868 г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането,начина на
настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на
здравето,причинените морални страдания и др.Преценявайки събраните по делото
доказателства, от които се установи, че на ищеца, както беше посочено по-горе е
причинена автомобилна травма, причинила му временно разстройство на здравето –
неопасно за живота, прегледан е в спешно отделение, липсват данни да е
постъпвал в болница, непосредствено след инцидента, което според вещото лице не
е било неоходимо , нито на 14.04, нито 9 дни след това, когато и е приет за
лечение по негово искане, липсата на данни за настъпили усложнения, липсата на
данни за наложаща нужда от прием на лекарства, преживения стрес от внезапно
настъпилото събитие/неоспорената СПЕ/ и липсата на ангажирани доказателства за
последваща промяна в начина на живот на ищеца в следствие на този стрес,респ.
причинени увреждания, като тук съдът намира за необходимо да посочи, че не са
ангажирани доказателства за ползване на отпуск по болест, респ. за препоръки за
промяна в начина на живот от медицинските лица, в която си част и показанията
на разпитания свидетел и баща на ищеца остават изолирани, съдът намира,че общия
справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на сумата от 1 500 лв.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника за съпричиняване на вредосносния резултат от страна
на пострадалия, изразяваща се в качване в микробуса с ясното съзнание, че ще
остане правостоящ и без възможност да му бъде поставен обезопасителен колан. Съгласно разпоредбите на ЗДвП ищецът/в
случая пътник в МПС/ няма задължение да следи дали в автомобила са качени
повече пътници от това, което се предвижда в регистрационния талон на
автомобила,като това е задължение на собственика и управляващ същия. /В горния
смисъл и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 04.11.2019 год. по в.гр.д. № 226/2019
год./.Освен това и въпреки,
че вещите лица са посочили, че ищецът е седял на седалка в МПС, без поставен
обезопасителен колан/без да посочат обективните данни, въз основа на които са
извели посоченото заключение/, съдът приема, че посоченото обстоятелство в
конкретния случай е без значение, т.к. вещото лице – медик е категорично в
заключението си, че дори и при поставен такъв, като се имат предвид
деформацията на автомобила и скоростта на движението му преди катастрофата са
били налице условията за получаване на такива несъществени травматични
увреждания.
С оглед на всичко изложено по-горе и
отчитайки размера на обезщетенията,присъждани в практиката при сходни случаи,
ЯРС намира,че обезщетение в размер на сумата общо 1 500 лв. се явява
справедливо да репарира претендираните от ищеца вреди от ПТП,като за разликата
над тази сума до предявения размер от 10
000 лв. - неимуществени вреди, искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху главницата
следва да се присъди и законна лихва за забава,като предвид нормата на
чл.497,ал.1 КЗ следва да се начисли считано от 08.08.2018 г.-датата,на която е
изтекъл тримесечния срок за произнасяне от ответника-застраховател по
претенцията на ищеца,която е подадена на 08.05.2018 г.
По
разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 96,60 - заплатена ДТ и
депозити за вещи лица.
На осн. чл. 38,ал.1 от ЗА и предвид своевременно
релевираното искане, следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвокатa на ищцовата
страна, което следва да бъде определено в съответствие с уважената част от иска
и Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. ,
а именно – сумата от 124, 50 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се
присъдят в размер на 1040, 40 лв.- депозити за вещи лица и адвокатско
възнаграждение.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
преценява за неоснователно, т.к. същото е определено на минимума, предвиден в
чл. 7,ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 год.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 10
лв. държавна такса върху увеличения уважен размер на иска, предвид че
при образуване на делото ищецът е внесъл ДТ от 50 лв., а в последствие е
освободен от внасянето на такава по увеличения размер на иска.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. София , ЕИК ********* да заплати на И.Щ.И., ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 1 500 лв.,представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 14.04.2018
год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 08.08.2018 г. до
окончателното й изплащане,като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 10 000 лв. /частичен иск от 26 000 лв./, иска като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. София , ЕИК ********* да заплати на И.Щ.И., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер
на 96, 60 лв.
ОСЪЖДА И.Щ.И., ЕГН ********** ***“АД ,с адрес на управление гр. София
, ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в размер на 1040, 40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.1 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. София , ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „***“- гр.
С., представлявано от адв. С. С.Ч. сумата от 124, 50 лв. за процесуално представителство на ищеца
по делото.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. София , ЕИК ********* да заплати по сметка на ЯРС сумата от 10
лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: