РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Благоевград, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
в присъствието на прокурора Бл. Й. Л.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. К. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Б***, ул.”Д*, * със
съдебен адрес гр.Б*, ул.”Т********срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 74
от 11.04.2022 г., издадена от М* Г* Н. на длъжност м**** в СКП при 01 РУ Благоевград, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради "данни за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3 от НК", на жалбоподателя е била наложена принудителна административна
мярка "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на служителите
на полицията във връзка със задържането на Т. и се иска от съда да отмени заповедта.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, за допуснати нарушения,
изразяващи се в липсата на съществени реквизити в същия, както и с несъответствие на
същия с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с редовно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за
незаконосъобразност на процесната заповед, като счита, че същата противоречи на
процесуалния и материалния закон и моли за нейната отмяна. Претендира разноски.
Ответникът – полицейски орган мл. разузнавач М* Н. се явява лично, като моли
заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна, в хода по същество развива доводи за
наличието на основания за задържане на лицето.
Районна прокуратура гр.Благоевград се представлява от прокурор, който оспорва
жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за законосъобразност на
1
задържането, като моли за потвърждаване на оспорената заповед.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.04.2022 г. в 01 РУ Полиция бил получен сигнал, че криминално лице държи
наркотици в дома си и в необработваем парцел над общинските жилища в града. Била
създадена организация за пресичане на престъпната дейност, като ответника М* Н. и св.
Д.Н. били изпратени в района на м.Баларбаши, където се намирал парцела, за който имало
информация. Около 16.00 часа полицейските служители забелязали Т. и го спрели, у същия
бил намерен канабис, като посочил и къде се намира буркана с наркотик, за който бил
получен сигнал. Т. бил отведен в полицейското управление, където с протокол за
доброволно предаване предал наркотика и била изготвена атакуваната в настоящото
производство заповед, с която същия бил задържан за 24 часа, около 16.15ч. Като
фактическо и правно основание за задържане на лицето било посочено следното: "Данни за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК". Т. подписал Заповедта за задържане.
Според вписване в самата Заповед задържаното лице е освободено на 12.04.2022 г. в 15. 20
часа.
На 11.04.2022 г. било започнато досъдебно производство № 1899 ЗМ-138/2022 г.
по описа на 01 РУ – Благоевград за извършено на 11.04.2022 г. престъпление по чл. 354а, ал.
3 от НК. Именно по това досъдебно производство бил задържан жалбоподателя..
На 11.04.2022 г. по това досъдебно производство били извършени действия по
претърсване и изземване в дома на Т., където била и неговата приятелка св.И*, в рамките, на
което е открит канабис, извършени са и други действия по разследването, включително е
изготвена и физико-химична експертиза, като на 03.05.2022г. Т. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
В хода на настоящото съдебно производство са разпитани св.Д.Н. и И* И*. Като от
показанията на св.Н. се установяват факти, свързани със задържането на Т., причините за
това, както и обстоятелството, че в същия е имало наркотично вещество. Показанията на
св.И* не са пряко свързани с обстоятелствата, предмет на изясняване в настоящото
производство. При разпита си същата посочва извършени действия от полицейските
служители след задържането на жалбоподателя и в рамките на вече образувано досъдебно
производство. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите
кореспондират със събраните писмени доказателства, По делото са приобщени следните
писмени доказателства: Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 74 от 11.04.2022 г.,
издадена от М* Г* Н. на длъжност м*** в СКП при 01 РУ Благоевград, протокол за обиск на
Т., декларация от Д.Т. от 11.04.2022 г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице,
съобщение за образуване на досъдебно производство № 1899 ЗМ-138/2022 г. по описа на 01
РУ – Благоевград, Докладна записка , обяснения на Т., постановление за привличане на
обвиняем, протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване,
удостоверение от Отдел "Административен" – ОД МВР в уверение на това, че М* Н. е
държавен служител, изпълняващ длъжността м**** в сектор „Криминална полиция”, ведно
2
с длъжностна характеристика за длъжността „м***” .
Доколкото цитираните по-горе доказателства съдържат достоверна дата,
обективни и непредубедени са, явяват се информативни и относими към този правен спор и
същевременно няма противоречия помежду си, настоящият съдебен състав ги кредитира
изцяло.
От Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 74 от 11.04.2022 г., издадена от
М* Г* Н. на длъжност м*** в СКП при 01 РУ Благоевград се установява, че на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Д.Т. е бил задържана в 01 РУ – Благоевград за времето от 16. 15
часа на 11.04.2022 г. до 15. 20 часа на 12.04.2022 г.
С доказателствена сила за посочените в него обстоятелства се характеризира и
предоставеното на съда удостоверение от Отдел "Административен” при ОД МВР
Благоевград. От него се установява, че М* Н. заема длъжността "м***” в сектор „КП” при
01 РУ-Благоевград, а от представената длъжностна характеристика се установяват неговите
правомощия във връзка с длъжността.
От Докладната записка, показанията на св.Д.Н. и представения протокол за
доброволно предаване, с оглед тяхната еднопосочност и обективност, съдът приема за
безспорно доказано, че на 11.04.2022 г. Т. се е намирал в м.Б** и у него е имало наркотично
вещество канабис.
От представените от Районна прокуратура гр.Благоевград доказателства, писмо,
уведомление, докладна записка се установява, че е било образувано досъдебно производство
№ 1899 ЗМ-138/2022 г. по описа на 01 РУ – Благоевград. В тази връзка приложеното по
делото съобщение за образуване на досъдебно производство като документ, издаден от
държавен орган, разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, а
именно, че е било образувано досъдебно производство № 1899 ЗМ-138/2022 г. по описа на
01 РУ – Благоевград. От приложения протокол за претърсване и изземване се установява, че
в хода на това досъдебно производство е извършено претърсване в дома на Т., при което
също са открити наркотични вещества, което се потвърждава и от показанията на св.И*. Във
връзка с доводите на защитата, за опорочаване на тези действия в дома на жалбоподателя,
следва да бъде посочено, че в рамките на настоящото производство съдът няма задължение
да изследва законосъобразността на извършените действия в рамките на образуваното
досъдебното производство, извършени след задържане на лицето, като това е правомощие
на наказателния съд при евентуално внасяне на обвинителен акт. В случая релевантно за
настоящия случай е, че към датата на задържане на Т. за служителите на „КП”, извършили
проверка на Т. е било несъмнено (с оглед отбелязаната информация в докладна записка), че
у същия е имало наркотични вещества, което се потвърждава от св.Д.Н. и протокол за
доброволно предаване. Именно от тук следва изводът, че към 11.04.2022 г. за полицаите,
пристъпили към задържане на Т., са били налице достатъчно данни, че той е реализирал
състав на престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, поради което и на същата дата 11.04.2022 г.
е било образувано и досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
3
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе анализ на
доказателствата, съдът прави следните правни изводи:
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалването и, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм.
дело № 616/2015 г. и други).
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан
само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за
неговата отмяна.
В случая Заповед за задържане на Д.Т. с рег. № 1899зз - 74 от 11.04.2022 г., е
издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател – М* Г* Н. на длъжност младши
разузнавач в СКП при 01 РУ Благоевград се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57,
ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР той може да
задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл. 74, ал. 1 от ЗМВР. Тя е
подписана от полицейския орган и от задържаното лице. Т. е попълнил и декларация по чл.
74, ал. 3 от ЗМВР.
Препис от Заповедта е връчена на Т. срещу подпис, както изисква чл. 74, ал. 6 от
ЗМВР, като възраженията в обратна насока, направени с жалбата се опровергават от
представената по делото заповед. Поради всичко това съдът прима, че е спазена
предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а
именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и
адрес на Д. /; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на
4
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, право да бъде информирано за основанията за задържането на разбираем за него
език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, право да се информира
лице, посочено от задържания, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат
ограничавани други права, освен правото на свободно придвиждане. Това означава, че в
случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т.
5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. От декларацията, следва, че на Т. освен правото на
адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да
бъде уведомен член от семейството й или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл.
74, ал. 2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Поради това съдът приема, че при задържането му са
били разяснени правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
В чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за
задържане – "фактическите и правните основания за задържането". В оспорената Заповед е
посочено, че тя се издава "на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано,
когато за него има данни, че е извършило престъпление. Фактическото основание за
издаване на Заповедта, вписано в самата нея, е "данни за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3 от НК". За да отговори на въпроса дали това съдържание на Заповедта за
задържане отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, следва да се посочат
някой принципни правила относно този реквизит на Заповедта. За прилагането на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление,
без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това,
че приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност
на полицейските органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното
лице и извършеното престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до
24 часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В конкретния случай от момента, в който полицейски екип е спрял
Т. и установил наличие на наркотично вещество у него, което темпорално е станало преди
задържането му, полицаите са имали данни за това, че същия държи наркотични вещества,
от което следва, че към датата на задържане на Т. за служителите на Криминална полиция,
извършили проверка на лицето, е било несъмнено, че същия държи наркотични вещества.
От тук следва изводът, че към датата на задържане на 11.04.2022 са били налице данни, че
той е реализирал състав на престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК.
Това означава, че към момента на фактическото задържане на Т. полицаите,
извършили му проверка, са имали достатъчно данни /не само от личните си възприятия, но и
от получената оперативна информация/ за поведението на Т., т. е. може да се заключи, че те
са имали данни на престъпна проява от страна на лицето, към чието задържане са
пристъпили. Член 72, ал. 1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка
5
/съобразявайки се с ограниченията на закона/ да постановяват принудителни
административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката
за това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно предположение за
участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019 г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019 г.). Това
задължение в случая е изпълнено. От представените по делото и кредитирани по-горе
доказателства следва, че Т. е бил задържан след като полицаите са го спрели и в хода на
проверката са установили, че държи наркотични вещества. Тези данни основателно могат да
се подведат под състава на чл. 354а, ал.3 от НК. Именно от тук следва изводът, че
полицаите са имали достатъчно данни за съпричастност на Т. към състав от НК, поради
което са и пристъпили към задържането на лицето. Липсва изрично законово изискване в
Заповедта за задържане да се посочва детайлна информация по казуса. За издаването на
Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има достатъчно данни, за да се образува
досъдебно производство или вече да е образувано такова, макар че в случая са представени
доказателства, че в деня на задържането на Т. е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. Поради това дали има или няма дадена правна
квалификация на деянието на задържаното лице е без значение – първо защото на този
ранен етап това не е необходимо, а в някой случаи е и невъзможно; второ защото правната
квалификация се дава от разследващите органи и прокурора, а не от полицейски орган,
осъществяващ дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 от ЗМВР (чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от
ЗМВР); трето защото и да е написан конкретен текст от НК то това автоматично не
означава, че задържаното лице ще разбере защо му се ограничава свободата на
придвижване, макар, че в случая е посочено. Поради това изискването към Заповедта е за
посочване на информация, а не на квалификация на деянието на задържаното лице. Вярно е,
че информацията в случая е оскъдна, но все пак е налична, още повече от представените
доказателства се установява, че преди издаване на заповедта са извършени действия,
установяващи данни за престъпление, включително установеното от протокол за доброволно
предаване и показанията на полицейския служител за намереното наркотично вещество,
поради което и доводите в обратна насока са неоснователни и доколкото Т. е подал жалба
срещу процесната Заповед за задържане, то явно е разбрал за какво е бил задържан .
В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС
мотивите и фактологията около задържането на лицето са доразвити /изяснени/ в
изготвената по случая Докладна записка и съобщението за образуване на досъдебно
производство, където подробно са описани действията на жалбоподателя. Тези документи са
създадени в деня на задържане на лицето. С тях се изяснява фактическото описание, дадено
в Заповедта /че има "данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК" от страна на
Т., като е направено и препращане с цитиране на номера на образуваното досъдебно
производство. /. В случая представените доказателства от това досъдебно производство
дават основание на съда да приеме, че към момента на задържането на Т. са били налице
6
основанията да се счита, че той е извършил престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, поради
което е и бил задържан, а също така е било и образувано досъдебно производство по случая.
Мотивиран от изложеното до тук съдът приема, че заповедта е издадена при
спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
На следващо място: доколкото по реда на чл. 72 – чл. 73 от ЗМВР се ограничава
правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24
часа следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. В конкретния случай са налице посочените
предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с
практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2
КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни. Като всяка ПАМ - задържането за
срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на
закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално
извършеното престъпление. Задържането на лицето е осъществено след като у същия са
намерени наркотици. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за
срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е
бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се
проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.
След задържането на лицето с него са проведени съответните действия, като е поканен да
даде обяснения, които обективно сочат, че полицейските органи са действали активно и
целта на задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се въздейства
неправомерно върху задържания. Настоящият състав намира, че в случая не е налице и
нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2
от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок
от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1,
б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на
7
обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В случая издаването на Заповедта не превишава целта на закона, тъй като задържането се
обосновава от нуждата да се разкрие обективната истина и пресече престъпна дейност.
Задържането на лицето не е обвързано от евентуалната наказателна отговорност. За
решаването на този правен спор е без значение дали досъдебното производство ще
приключи с ангажиране на наказателната отговорност на Т. или ще се прекрати В случая е
важно дали към 11.04.2022 г. данните са сочели към реализиран състав на престъпление. И
направеният по-горе анализ на доказателствата обосновава именно този извод. Поради което
и задържането на Т. се явява законосъобразно към 11.04.2022 г.
С оглед на събраните и кредитирани по-горе доказателства съдът приема, че
задържането на Д.Т. към 11.04.2022 г. се явява пропорционално на нуждата от
преустановяване на противообществената проява на лицето /чл. 22 от ЗАНН/ и се явява
съответно на демонстрираното от него поведение. Гореизложеното означава, че оспорената
Заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателят следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Благоевградския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д. К. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Б*, ул.”Д****** със
съдебен адрес гр.Б**, ул.”Т**** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 74 от
11.04.2022 г., издадена от М* Г* Н. на длъжност младши разузнавач в СКП при 01 РУ
Благоевграз, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради "данни за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК във връзка с ДП№138/11.04.2022г. по описа на 01 РУ
Благоевград", на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка
"задържане за срок от 24 часа".
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сторени по делото
разноски като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
БЛАГОЕВГРАД в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8