ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 464
гр. Силистра, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500322 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 563/05.08.2022 г., постановено по гр.д. № 568/2022г. по
описа на СРС, е прекратено производството по делото.
Недоволен от това определение, е останал С. А. П., който чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като
върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендира присъждане на разноски.
Община Силистра и Общинска служба „Земеделия“-гр.Силистра не
депозират писмен отговор.
СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за
установено, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
СРС е прекратил производството по делото, приемайки че производството
по така предявения иск е недопустимо.
Видно от исковата молба, ищецът претендира от съда приеме за
установено по отношение на ответниците, че наследниците на Сави П. са
собственици на 30 дка земеделска земя в землището на с. Иширково, м.
Кадамджията, чието право им е възстановено с плана за земеразделяне с
протоколно решение № 5/26.10.1992г. на ОПК Силистра.
С разпореждане от 26.04.22г. СРС е констатирал, че исковата молба е
нередовно предявена, като е посочил, че не е посочена цената на иска,
/чл.127,ал.1,т.3 от ГПК/, не е представена данъчна оценка на имота/имотите,
което е пречка и за определяне на дължимата държавна такса, същите не са
1
индивидуализирани и исковата молба не е вписана. Задължил е ищеца в
едномесечен срок от получаване на разпореждането да отстрани
недостатъците.
Същевременно му е указал, че исковото производство по чл.124 от ГПК не
е еднозначно с производството по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ или 14,ал.3 от ЗСПЗЗ,
нито с това по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и не може да ги замени със същия правен
ефект- възстановяване на право на собственост над земеделските земи,
включени в ТКЗС. За да бъде уважена претенцията по чл.124 от ГПК страната
следва да докаже факта, че земите вече са възстановени по реда на ЗСПЗЗ или
факта, че е придобила правото на собственост чрез друг способ. В молбата не
са изложени фактически обстоятелства във връзка с това, а изложените са
неясни.
На 31.05.22г. ищецът е депозирал молба, с която е заявил, че се
претендира от съда да приеме за установено, че “протоколно решение
№5/26.10.1992г. на ОСЗ гр.Силистра е влязъл в сила и като стабилен
административен акт е породил целените с него права и задължения, а
именно, че с протоколно решение № 5/26.10.1992г. на ОПК Силистра на
наследниците на Сави П. е определено за възстановяване правото на
собственост върху 30 дка земеделска земя в землището на с.Иширково, м.
Кадамджията и административната процедура по възстановяването следва да
продължи“.
Правилно СРС е приел, че с тази молба не са отстранени недостатъците по
исковата молба и е съобразил, че така заявеното искане на ищеца не попада в
категорията установителни искове по чл. 124 ГПК, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК /ако се приеме, че това е квалификацията
на предявения иск/ всеки може да предяви иск за да възстанови правото си,
ако то е нарушено или да установи съществуването на едно правно
отношение или на едно право,когато има интерес от това, а съгласно чл.124,
ал.3 от ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански
правоотношения е допустим само в предвидения в закона случай.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на СРС, че след като
страната счита, че това протоколно решение е влязло в сила, то тя следва да
сезира съответния административен орган с искане производството да
продължи, а в случай на отказ - да обжалва този отказ по предвидения в
закона ред. По ГПК не е предвиден ред за принуда на административния
орган да изпълни съдебно решение.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба може да се
направи извода, че се касае за проведено производство по чл.14,ал.3 от
ЗСПЗЗ, поради което ищецът следва да търси защита на правата си в
съответствие с предвидения в този закон ред. В случай, че е изчерпил
средствата за защита или е пропуснал съответните процесуални срокове, то
този порок не може да бъде отстранен по реда на евентуално производство по
чл.124 от ГПК.
От изложеното в частната жалба, „че има влязло в сила решение на ВКС, в
2
което се казва, че първото решение на административния орган ОСЗ
Силистра, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността
върху 30 дка земеделска земя и по силата на това решение на наследниците
следва да им бъдат възстановени с план за земеразделяне тези земеделски
земи, в посочения размер, но административния орган отказва да изпълни
това решение“, не се налага извод, различен от възприетия от СРС.
По реда на предявен установителен иск не би могла да се постигне целта
на жалбоподателя да се принуди административния орган да изпълни влязло
в сила съдебното решение, както се сочи в жалбата. При положение, че имаше
воля за предявяване на установителен иск за собственост, то ищецът би
следвало да изпълни разпореждането на съда от 26.04.22г. СРС, а то не е
изпълнено.
Що се касае до довода в жалбата, че определянето на правната
квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд, то това
безспорно е така и за да определи действителното основание на спорното
право, съдът следва да изходи от изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба и фактическите твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, но в случая правилно СРС е посочил, че от
обстоятелствената част на исковата молба, а и още по-малко от
допълнителната такава може да се приеме, че се касае евентуално за
установяване на право по см. на чл. 124 ГПК. Този иск има особености, които
в случая не са налице, а и с допълнителната молба не се внася яснота, водеща
евентуално на предявен установителен иск по чл. 124 ГПК.
Предвид всичко изложено до тук, СОС счита че СРС е постановил
правилен съдебен акт, прекратявайки производството по делото, като
недопустимо.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 563/05.08.2022 г., постановено по гр.д.
№ 568/2022г. по описа на СРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3