О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.София, 11.05.2020 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                            

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 221 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по жалба на адвокат Ю.Д., защитник на подсъдимата по НОХД 939/2020 г. на СНС, 16 състав А.П., против протоколно определение от 27.04.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимата за изменение на мярката й за неотклонение от „Задържане под стража“ в по -лека. По делото е постъпила жалба и от самата подсъдима срещу същото определение.

С жалбите се иска отмяна на определението, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, като се излагат аргументи против изводите на първоинстанционния съд за наличие опасност от извършване на престъпление. Посочва се също така, че изтеклият срок на задържане е неразумен, както и че липсва опасност от укриване на подсъдимата. В жалбата си тя добавя, че е със здравословни проблеми и в напреднала възраст.

         Въззивният съд като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали счита, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен Обвинителен акт против девет лица, сред които и подсъдимата А.П. с повдигнато конкретно за нея обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал 2 НК и за престъпление по чл.211, вр.чл.210, вр.чл.209, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.2 НК. Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно, според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Това обосновано предположение няма нищо общо с извода на съда за виновността на лицето, като за него в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Според въззивния състав, правилен е изводът на първата инстанция, че това обосновано предположение не е разколебано и може да се направи извод за наличието на такова и към настоящия момент. По този въпрос не се спори от страните.

Въззивният съд намира за вярно заключението на първоинстанционния, че може да бъде направен извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимата. В тази насока СНС правилно е посочил степента на обществена опасност и тежестта на престъпленията за които е повдигнато обвинение, която рефлектира и върху изводите за личността на подсъдимата. Тук следва да се посочи, че едното от обвиненията е за участие в ОПГ за период по – дълъг от две години, а другото е за измама при условията на продължавано престъпление с много големи причинени вреди на множество лица. Поради това са неоснователни възраженията, изложени в жалбата за отпаднала опасност от извършване на престъпление, въпреки чистото съдебно минало на подсъдимата.

Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимата А.П. до настоящия момент, който е в размер на близо една година, не може да бъде определен като неразумен. Правилно е посочено, че разумността на срока се преценява, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и фазата, в която се намира то. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Видно е, че делото, което се води срещу девет подсъдими, за множество на брой инкриминирани деяния и за участие в ОПГ повече от две години, може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност. То се намира в съдебна фаза, през която няма фиксирано ограничение на срока на задържане. Поради тези причини не могат да бъдат споделени аргументите на защитата в тази насока.

Изтъкнатите от самата подсъдима причини за изменение на мярката му за неотклонение, свързани със здравословното й състояние, не са основателни, доколкото не са подкрепени с доказателства.

         Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимата следва да бъде оставено без уважение.        

Предвид горното, жалбите следва да бъдат оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по НОХД 939/2020 г. на СНС, 16 състав, от 27.04.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимата А.П. за изменение на мярката й за неотклонение от „Задържане под стража“ в по -лека.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: