№ 16
гр. Шумен, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200634 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-002710 от 14.11.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Н. Н. П., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с
чл.179, а1, т.5, предл.пето от ЗДвП, “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4
/четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и
незаконосъобразно В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него
процесуален представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, като в
съдебно заседание излагат подробно мотивите си в тази насока.
Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор
Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага конкретни мотиви по
съществото на спора.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Н. П., с ЕГН********** на 05.08.2023 год. в 17.50 часа
управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 307“, с рег.№Н4735КВ, като се движел по
първокласен път I-2 в посока път SHU1180. Заедно с него в автомобила пътувал и свидетеля
Р.А.Б.. В района на км.15+000 водачът се движел зад лек автомобил марка „Дачия Логан“, с
рег.№Н1579ВС, управляван от свидетеля О. Г. Р.. Жалбоподателят предприел маневра
изпреварване на посочения автомобил, при което не осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното МПС и го блъснал. В резултата на
съприкосновението между двата автомобила се изкъртила страничната лайсна на лек
автомобил „Дачия Логан“, като същата паднала на земята. В същото време били нанесени
щети по предна лява врата, по мигача, намиращ се между предната лява врата и предния
калник. Без да спре, за да установи дали има настъпили щети от станалото съприкосновение
между двете превозни средства, жалбоподателят продължил движението си. Свидетелят Р.
го последвал, като му подавал сигнали чрез привключване на къси и дълги С.и, за да го
принуди да спре. Тъй като това не се случило предприел маневра по изпреварване на същия,
за да го принуди да спре, като при изравняване на двата автомобила, свидетелят Р. смъкнал
предното дясно стъкло на управлявания от него автомобил и между него и жалбоподателя
се провел кратък разговор. След спиране на автомобилите между двамата водачи последвала
разправия, при което жалбоподателят се качил в автомобила си и потеглил. Свидетелят О. Г.
Р. направил снимка на автомобила на жалбоподателя чрез мобилния си телефон и подал
сигнал на телефон 112. На место пристигнал полицейски екип, състоящ се от свидетелите С.
Б. С. и Е. С. Б.. След установяване самоличността на жалбоподателя и проведен разговор с
него няколко дни по-късно в двора на сектор „Пътна полиция“, Шумен, след заснемане на
двата автомобила и извършена съпоставка на щетите по същите, бил съставен Протокол за
ПТП №1845665/13.08.2023 год., който бил подписан от двамата участници. На
жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия
АД №2710 от 13.08.2023 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от
страна на П. са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1,т.3, буква „а“
и сл. от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише акта, като
отказът му е удостоверен чрез свидетеля Н. Т. Н.. Впоследствие се е възползвал от законното
си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които оспорва
да е управлявал автомобила в момента на ПТП-то, като твърди, че автомобилът е бил
управляван от свидетеля Р.А.Б.. В същото време излага, че вина за станалото ПТП има
2
водачът на втория автомобил и че след станалото ПТП с водача са се разменили и той е се е
качил на шофьорското место и е потеглил. Във връзка с депозираните възражения е била
извършена допълнителна проверка, във връзка с която е съставена Докладва записка.
Възражението е счетено за неоснователно, като за уведомяване за резултата от
допълнителната проверка до жалбоподателя е било изпратено писмо рег.№069000-
15993/16.10.2023 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено
наказателно постановление №23-0869-002710 от 14.11.2023 год. на Началника на сектор към
ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Н. Н. П., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, а1, т.5, предл.пето от
ЗДвП, “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. Б. С., на свидетелите Е. С. Б., Н. Т. Н., О. Г. Р. и отчасти на свидетеля Р.А.Б., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на
страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства посредством
възпроизвеждането им чрез техническо средство.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от телефон
112 и изготвения снимков материал съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се
третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат
качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение
може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на
ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви,
кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства,
включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните
веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При
възпроизвеждане на същите бе установено, че сигналът за станалото ПТП е бил подаден в
18.00 ч. на 05.08.2023 год. от свидетеля О. Г. Р., както и че по автомобила на Р. са били
причинени щети в областта на лайсната на предната лява врата, на предната лява врата, на
предния ляв калник и на задната лява врата. В същото време от представения снимков
материал се установява, че по автомобила на жалбоподателя има следи и от друго ПТП,
които не съвпадат с щетите по автомобила на свидетеля Р..
По отношение показанията на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С. и О. Г. Р. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от посочените
свидетели е имал преки впечатления над фактите, за които свидeтелства. В същото време
3
показанията им са последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда
фактическа обстановка.
Конкретно по отношение показанията на свидетеля О. Г. Р. съдът намира, че
доколкото същият е пряк участник в станалото ПТП, то същите отразяват неговите преки и
непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелства. От същите се установява в
конкретика механизма на станалото ПТП, водачите на двата автомобила и обстоятелството,
че непосредствено след инцидента, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без
между двамата водачи да бъде подписан двустранен протокол. В същото време свидетелят Р.
по категоричен начин заявява, че в момента, в който е изпреварвал автомобила на
жалбоподателя, между двамата, при отворени предни стъкла, се е провел разговор на висок
глас, при което ясно е възприел обстоятелството, че именно П. е управлявал автомобила по
време на станалото ПТП, а и след този момент, при напускане на местопроизшествието.
Съдът намира, че показанията на този свидетел са непротиворечиви, последователни и
кореспондират изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което
следва да бъдат кредитирани изцяло.
По отношение показанията на свидетеля Р.А.Б. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани единствено досежно обстоятелството, че между автомобилът на
жалбоподателя и на свидетеля Р. е настъпило ПТП, както и че между тях е воден разговор,
след което двамата с жалбоподателя са напуснали местопроизшествието. В тази си част
показанията на свидетеля се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал и кореспондират с установената от съда и описана по-горе фактическа обстановка.
В останалата си част показанията на свидетеля Б. не следва да бъдат кредитирани,
доколкото същите са изолирани, противоречиви и с оглед близките му отношения с
жалбоподателя, са до голяма степен заинтересовани и имат за цел избягване от страна на
жалбоподателя на отговорността за описаните по-горе административни нарушения.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП Водач, който извършва маневра
изпреварване, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се по
първокласен път I-2 в посока път SHU1180, в района на км.15+000 при осъществяване на
маневра изпреварване жалбоподателят не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него автомобил и изпреварвания автомобил, поради което е
причинил пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са били причинени леки
щети и по двата автомобила. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за
ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и
4
показанията на свидетелите С. Б. С. и Е. С. Б., разпитани в съдебно заседание, които преди
съставяне на протокола за ПТП са възприели двата автомобила, извършили са оглед и след
съпоставка на нанесените им щети са установили, че същите съвпадат. В същата насока са и
показанията на свидетеля О. Г. Р., който като пряк участник в ПТП-то ясно е възприел
автомобила на жалбоподателя и факта, че именно П. е бил водач на същия в момента на
ПТП-то. В тази връзка в съдебно заседание на 22.01.2025 год. свидетелят заявява: „Видях
ясно, че същия човек управляваше, който присъства тук /сочи жалбоподателя Н. П./.
Сигурен съм, че той управляваше, после пак същия човек се качи да управлява.“
Съдът намира, че по делото се изяснява по безспорен начин, както причиненото ПТП,
така също и авторството на деянието, поради което съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателя в тази насока. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля
Р.А.Б., който заявява, че именно той е управлявал автомобила в момента на ПТП-то. Както
бе отбелязано и по-горе съдът намира, че тази част от показанията на свидетеля са
изолирани, противоречиви и с оглед близките му отношения с жалбоподателя, са до голяма
степен заинтересовани и имат за цел избягване от страна на жалбоподателя на
отговорността за описаните по-горе административни нарушения. В същото време от
разпита на свидетеля Р. се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила по време на деянието. Последният по категоричен начин заявява, че
при изпреварване на автомобила на последния между двамата се е провела комуникация, при
която ясно е възприел лицето, което е управлявало автомобила, че именно това лице е слязло
от шофьорското место и впоследствие отново се е качило и е напуснало
местопроизшествието. Показанията на свидетеля Р. са последователни, категорични, почиват
не негови преки възприятия и доколкото кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло. А с оглед на
изложеното за съда не съществува съмнение по въпроса за авторството на деянието.
Съдът намира, че по безспорен начин се установява и самото деяние, доколкото от
разпита на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С. и О. Г. Р. се установява, че при извършеното
съпоставяне на щетите между двата автомобила, то същите напълно са съответствали. В
същото време от приложения и предявен на страните снимков материал ясно се вижда, че по
автомобилът на свидетеля Р. са налице следи от синя боя, съвпадаща с цвета на
управлявания от жалбоподателя автомобил.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително по автомобила на
жалбоподателя се установяват и други щети, които не са резултата от това ПТП, а от друго
ПТП с участието на същия автомобил. В тази връзка от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 06.03.2023 год. същият автомобил е участвал в друго
ПТП, в резултат на което са му били причинени щети, описани в Опис техническа
експертиза по щета №0410-970-0013/2023 год. Действително от описа на щетите се
установява, че същите са по същата част от автомобила, по която са и щетите, предмет на
настоящото ПТП, поради което същите не могат с точност да бъдат идентифицирани, но
част от тях отговарят по цвят и вид на щетите по автомобила на свидетеля Р..
5
Налице е и субективният елемент на нарушението, доколкото от поведението на П.
непосредствено след спиране на автомобилите и от провелия се разговор между двамата
участници се установява, че той е усетил съприкосновението между двата автомобила, но е
имал агресивно поведение към свидетеля Р. и явно не е имал желание да остане на место и
да уредят доброволно последиците от деянието.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно
нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179,
ал.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба“ в размер на 200 лева за водач, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие. От материалите по делото и поради изложените по-горе
съображения се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е причинил ПТП, поради
нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в неспазване правилата за
изпреварване, като от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието,
налагайки на нарушителя наказание в размер на абсолютния, предвидения в разпоредбата
чл.179, ал.2 от ЗДвП, съобразявайки обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. В тази връзка съдът
напълно споделя извода на наказващият орган, че деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай, имайки предвид тежестта на извършеното, неговата обществена
опасност, както и обстоятелството, че със същото са причинени щети, по автомобилите,
макар и незначителни.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието.
От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва
по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време от материалите по делото и по-конкретно от разпита
на свидетеля О. Г. Р. става ясно, че жалбоподателя е възприел станалото ПТП, но е
продължил движението си, без да спре, за да установи дали има последици от него.
Въпреки, че същият е бил изпреварен от свидетеля Р., вследствие на което е бил принуден да
спре, след провелия се разговор между двамата П. отново е напуснал местопроизшествието,
без да остане и да съдейства за установяване на вредите от произшествието. В същата
насока са и показанията на свидетелите С. Б. С. и Е. С. Б., от които се установява, че при
пристигането им на местопроизшествието жалбоподателят не е бил там, което е наложило
установяване на неговата самоличност и осъществяване на контакт с него.
6
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят като не е останал на место и не
е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, не е изпълнил и това
свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и субективна
страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП административно
нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете предвидени наказания в размер
около средния, предвиден в закона, като не е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител
от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП в последните
няколко години, то това обстоятелство и представянето на посочената справка едва в
настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира
неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-
наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за
следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е
следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на
каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкциите на
нарушителя за това деяние да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер, а
именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато с
произшествието са причинени само имуществени вреди, когато между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От
материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време по изложените съображения, които не следва да бъдат
7
преповтаряни, се налага и извода, че жалбоподателят е възприел станалото ПТП и
нанесените щети по втория автомобил, но е продължил движението си. Дори да приемем, че
първоначално жалбоподателят не е възприел причинените щети по превозните средства, то
след настигането му от свидетеля Р., последният му е показал щетите, като между двамата е
проведен разговор, вследствие на което жалбоподателят е разбрал за причинените от ПТП-
то щети. По делото липсват данни между двамата водачи да е постигнато споразумение
относно обстоятелствата по произшествието. Още повече, че отново от разпита на свидетеля
Р. се установява, че при проведения между него и жалбоподателя разговор, последният се е
държал агресивно, като не е имал никакво намерение да уредят доброволно отношенията си,
а се е качил в автомобила и се е отдалечил, без да остане на место и да уведоми съответната
служба за контрол на МВР. Споразумение между двамата водачи за доброволно уреждане на
отношенията не е било постигнато и след като жалбоподателят е бил издирен от
пристигналия на место полицейски екип и двамата водачи са били извикани в двора на
сектор „Пътна полиция“, Шумен. Липсват и твърдения в тази насока от страна на самия
жалбоподател.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил и
това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган и по
отношение на това деяние не е индивидуализирал правилно наказанията. Отново е наложил
и двете предвидени наказания в размер около средния, предвиден в закона, като не е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че както бе
посочено и по-горе, видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона
жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП в последните няколко години,
то това обстоятелство и представянето на посочената справка едва в настоящото
производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води
автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние.
Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било
сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкциите на нарушителя и за това
8
деяние да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че инцидентът се дължи на
неправомерно поведение от страна на свидетеля Р. и вследствие на извършени от негова
страна нарушения на правилата за изпреварване. Както бе посочено и по-горе механизмът
на станалото ПТП е установен по безспорен начин, с оглед показанията на свидетеля Р.,
които по изложените по-горе правни съображения съдът приема за достоверни. По делото не
се установяват данни водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ да е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, още повече същите да са довели или допринесли за
причиняване на описаното ПТП.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно, като нарушенията са описани по един адекватен и подробен
начин и са позволили жалбоподателят да разбере какви конкретни нарушения е извършил,
кога, къде и по какъв начин ги е извършил, а от тук и до възможност да организира защитата
си по един адекватен начин, което е било сторено с подаване на жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съдът напълно споделя извода на административно-наказващият орган, че деянията
не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въпреки, че от деянието не са настъпили сериозни материални щети, всяко едно от
посочените в наказателното постановление нарушения е формално и признаците на състава
на което и да е от тях не изискват настъпването на определен вредоносен резултат,
изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води
до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на
нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило
задължението си да спази дистанция при изпреварване, а по отношение на второто и третото
деяния – да не е изпълнило задълженията си като участник в ПТП. Имайки в предвид вида
на нарушенията, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не
са нанесени значителни щети на второто, участващо в ПТП-то превозно средство. Поради
което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената законова норма. В този смисъл съдът съобрази и обществената
опасност на дееца, която не може да бъде преценена като ниска, с оглед представената по
делото Справка за нарушител от региона. От същата се установява, че водачът е наказван
многократно за различни нарушения на ЗДвП, по които са му били налагани различни
наказания. Въпреки, че наложените наказания са били изтърпени то същите очевидно не са
изиграли своята възпираща и превантивна роля над нарушителя, поради което и
последващите, извършени от него деяния не могат да бъдат квалифицирани като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо наказателното постановление
9
в частта му по пункт първи да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта
му по пункт втори и трети да бъде изменено, като наложените на П. административни
наказания бъдат намалени.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, а в частта по пункт втори и трети същото е изменено,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
В същото време въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 125 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съразмерно с изменената част на наложените с обжалваното
наказателно постановление санкции.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-002710 от 14.11.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт
първи, в която на Н. Н. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, а1, т.5, предл.пето от ЗДвП,
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-002710 от 14.11.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт
втори, в която на Н. Н. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 /сто/ на 50 /петдесет/
лева, а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 /четири/
месеца на 1 /един/ месец и
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-002710 от 14.11.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт
10
трети, в която на Н. Н. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 /сто/ на 50 /петдесет/
лева, а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 /четири/
месеца на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Шумен да заплати на Н. Н. П., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с
изменената част на наложените с обжалваното наказателно постановление санкции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11