Р Е Ш Е Н И Е
№ 1684
гр. Пловдив,
20.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,IХ състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Велизар
Русинов
при
секретаря Дарена Йорданова като разгледа докладваното от Председателя адм.д.№1550 по опис
за 2016г. Административен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на *** ЕГН********** с
ЕТ“***“ с ЕИК*** с адрес по чл. 8 от ДОПК:***против Ревизионен акт /РА/№Р-****/28.09.2015
г., издаден от главен инспектор по приходите, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив потвърден
в обжалваната част с Решение№33от 21.01.2016г. Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
определени задължения по ЗДДС в размер
на98182.32лв. и лихви в размер на30954.42лв.
В жалбата и о.с.з. се излагат
доводи, че РА в оспорената част , предмет на настоящото производство е
незаконосъобразен. Оспорва се извода на органите по приходите, че липсват
доказателства за фак тическото
осъществяване на процесните доставки. Жалбоподателят оспорва направените
констатации с твърдението, че изложените мотиви от органите по приходите не кореспондират
с цитираните текстове от ЗДДС на основание, на които който са определени задължения по ЗДДС. Претендира се отмяна на
РА и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема в о.с.з.
и пис. защита твърди, че подадената жалба е неоснователна,в
частта , предмет на настоящото
производство и иска да бъде оставена без уважение като претендира и
юрисконсултско възнаграждение,алтернативно във връзка с новопредставени
едва в о.с.з. доказателства от жалбоподателя се иска,да бъде приложена нормата
на чл. 161,ал.3 от ДОПК . Жалбата
е допустима , по същество е неоснователна. Административен
съд - Пловдив , в настоящия състав като прецени допустимостта на жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:Със Заповед за възлагане на ревизия №P-1600165001151-020-001/24.02.2015г.
на компетентния за това орган при ТД на
НАП – Пловдив,изменена със ЗВР по делото е било образувано ревизионно
производство, насочено към установяване на публични задължения на
жалбоподателя за данък добавена стойност за периоди: 01.5.2011г.-31.01.2014г.;В
срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/
№Р-16001615001151-092-01/06.08.2015г. Въз основа на същия ревизионен доклад, в
срока и от посочените длъжностни лица по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден и процесният Ревизионен акт №/РА/№Р-****/28.09.2015 г.За
доказване правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2
от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив,и Заповед
№ РД-09-2/5.01.2015 г. на директора на
ТД на НАП гр. Пловдив и доказателства на магнитен носител от ответника, от които
е видно, че цитираните по горе заповеди и актове са издадени от надлежно
овластени за това органи по приходите. В
срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК
постановил Решение №33 от21.01.2016г., с което потвърдил ревизионния акт в
обжалваната част. Така постановеният от контролния административен орган
резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в
предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална
допустимост, в частта предмет на настоящото производство.Въз основа на
събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд
Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт№/РА/№Р-****/28.09.2015 г. , издаден от
ТД на НАП Пловдив,с който на жалбоподателя са определени
задължения по ЗДДС в размер на98182.32лв. и лихви в размер на30954.42лв.По
време на ревизията органите по приходите са отказали право на приспадане на
данъчен кредит на жалбоподателя, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури,
издадени от доставчиците описани подробно в РД/РА и процесното Решение на
Директор ДОДОП-Пловдив.Ревизията по ЗДДС обхваща периода 01.5.2011г. до
31.01.2014 г. Във връзка с ревизията е издаден ревизионен доклад
/РД/№Р-16001615001151-092-01/06.08.2015г, представляващ мотиви и неразделна
част от обжалвания РА.Ревизията обхваща данъчния период 01.05.2011г. -
31.01.2014г. и е повторна за този период. Извършена е във връзка с решение №
135/19.02.2015 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което установените с
РА № Р-16-1402028-091-01/18.11.2014 г. задължения по ЗДДС са отменени .
Дейността на жалбопродателя в качеството на ЕТ през този период е производство на ризи,
блузи и друго долно облекло, шивашки услуги, услуги на ишлеме, производство на
конфекция, трикотаж и други.При запознаване с констатациите в РА се установи,
че определените задължения са в резултат на отказано право на данъчен кредит в
размер на 94 855,44 лв. на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1
и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по 39 броя фактури, издадени от „***” ЕООД с ЕИК ***
в периода м.10.2011 г. – м.02.2013 г., с предмет на доставка машини,
оборудване, резервни части, услуги –
транспортни и ишлеме, авансово плащане и продажба на МПС, тъй като е
установено, че по тях не са извършени облагаеми доставки и не е налице
основание за начисляване на данък. До този извод те достигат след преглед на
събраните по преписката документи, представени от ревизираното лице след
връчени му искания № Р-16001615001151-040-001/28.04.2015 г. и №
Р-16001615001151-040-002/23.06.2015 г.; протокол за извършена насрещна проверка
на „***” ЕООД с № П-04000415074527-140-001/29.05.2015 г.; получени отговори на
изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от други
контролни органи – МВР, сектор КАТ, Пътна полиция Пловдив / вх.№
13-00-848/25.06.2015 г./, ИА „Автомобилна администрация“ София / вх.№
24-00-00-964/06/12.08.2015 г./; РД № 1305523 от 27.12.2013 г. и РА №
*********/14.03.2014 г., документиращи извършена ревизия на „***” ЕООД и документи от предходната ревизия на
жалбоподателя, съдържащи се в данъчно осигурителното му досие, приобщени по
реда на ДОПК към разглежданата преписка.От страна на ревизираното
лице/жалбоподателя/ са представени издадените му от доставчика фактури,
договори /за изработка, за транспортни услуги, за покупко-продажба/,
приемно-предавателни протоколи, платежни нареждания, фискални бонове, стокови
разписки. Приложените към всяка една фактура документи и съдържащите се в тях
данни са подробно описани в обжалвания акт. Посочени са подробно и лицата, за
които се твърди че са предали стоките, приели същите и лицата, извършили
превозът им. При извършената насрещна проверка на доставчика „***“ ЕООД са
представени копия на документи, които не са заверени и подписани от лице, за
което има данни, че представлява доставчика или има други представителни
функции. Представена е и молба от М.Р.Р., посочен като упълномощено лице, с
искане за извършване на нова насрещна проверка на „***“ ЕООД, но към молбата не
е приложено пълномощно, от което да е видно, че той представлява дружеството.Представените от
доставчика документи са копия на издадените фактури, счетоводни регистри,
стокови разписки, приемо-предавателни протоколи,
фискални касови бележки, разпечатки от интернет банкиране, разчетно-платежни
ведомости, амортизационен план, договор за наем на помещение, данни за
осчетоводени разходи за наем, ток и вода.Според представените документи,
транспортът на стоките е извършен от доставчика „***” ЕООД с микробус *** с
регистрационен номер ***. Като доказателство за предходни доставки на стоки се
представят фактури, издадени от „***“ ООД с ЕИК ***; договори; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; пътни
листове; ЕАД за внос, осъществен от „***“ ООД.За доставчика са установени
представляващите го и собствениците на капитала за периода, в който са издавани
процесните фактури. Констатирано е, че за периода 18.10.2011 г. – 27.11.2011 г.
управител и представляващ дружеството е Б.Д.Г. – съпруг на ***. На 31.03.2014
г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива
на орган по приходите.След преглед и съпоставка на всички събрани в хода на
ревизията документи, органите по приходите приемат, че те не доказват извършването
на доставки на стоки, услуги и авансово плащане по следните причини:относно
доставката на шевни машини, парогладачна техника и
резервни части за тях не се доказва, че доставчикът е разполагал с такива. При
извършената му ревизия за периода 01.10.2011 г. - 30.06.2013 г., документирана с РД № 1305523
от 27.12.2013 г. и РА № 161305523814.03.2014 г., е установена липса на доставка
по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и е отказан данъчен кредит по периоди и фактури, за които е прието, че имат отношение към
последващи извършени продажби от „***” ЕООД към *** с ЕТ „***”, издадени от
доставчиците „***” ЕООД, ЕТ „***”, „***”
ЕООД, „***” ЕООД. Прието е, че при ревизията не са представени достатъчно
доказателства за извършването на документираните доставки нито от ревизираното
дружество, нито от доставчиците му.В хода на разглежданата ревизия не се
доказва извършено плащане по15от издадените фактури. За фактура
№*********/17.03.2012 г. е установено, че е с предмет авансово плащане в общ
размер20000,00 лв./вкл. ДДС3333,33 лв./. В нея е отбелязано, че плащането ще се
извърши по банков път, но не са представени доказателства за извършено такова
плащане и основание за издаване на фактурата и за начисляване на данък в нея.
По-късно е издадена фактура № 31/26.12.2011 г., в която авансовото плащане е
приспаднато.Относно фактурите с предмет транспортни услуги – там, където има
представени пътни листове, липсват данни
за издадени товарителници. Към останалата част от фактурите не са представени
товарителници и пътни листове за доказване транспортирането на стоки и готова
продукция, ушита от „***“ ЕООД. С писмо № 24-00-00-964/06/12.08.2015 г. от ИА
„Автомобилна администрация“, по искане на органите по приходите, са
изпратени5броя протоколи за периодични технически прегледи на микробус *** с
регистрационен номер ***, с който според представените документи са извършвани
транспортните услуги. Съдържанието на тези протоколи е сравнено с представените
по преписката документи, основно пътни листове, при което е установено, че
отразените в тях начален и краен километраж са в пълно противоречие с
километража , отразен в тези протоколи. Прието е, че пътните листове са
съставени формално, без реално да е извършена транспортната услуга и данъкът по
процесните фактури се явява начислен без основание.Не се доказва в хода на
ревизията и прехвърлянето на собственост върху микробус *** по фактура №
**********/28.02.2013 г. Съставеният договор за покупко-продажба на МПС не е
нотариално заверен. Липсва регистрация в КАТ на името на новия собственик ЕТ „***“,
което се потвърждава от отговора на сектор КАТ - Пътна полиция при ОД на МВР
Пловдив. Според този отговор, собственик на превозното средство продължава да
бъде „***“ ЕООД и органите по приходите отказват данъчен кредит по тази
фактура, като приемат, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и
основание за издаването й.Относно фактурите с предмет на доставка ушиване на
ишлеме, не се доказват възможностите на доставчика да извърши тези услуги. В
хода на ревизията са изискани данни за дадените указания и предписания на
възложителя /ревизираното лице/ относно
изработката на различните видове изделия; фактури за покупка на материали,
предадени за изработка на изделията; остойностяване на ушиването им. При
прегледа на документите е констатирано, че в случаите, в които са предавани
материали от склада на ревизираното лице за шиене на ишлеме, в приемо-предавателните протоколи няма посочено количество и
стойност на предадените материали, а фигурира само описание на материала –
гръб, ръкави, хастар, яки, подлепващо, етикети, шнур, ластик и други. В
случаите, когато материалите са за сметка на изпълнителя, не са представени
фактури за закупуването им.Относно възможностите на доставчика да извърши
възложената му работа по ушиване на отделни изделия в хода на ревизията е
установено, че към датите на сключване на договорите и издаване на ушитата
продукция, в дружеството има назначени
четирима работници, един от които шофьор, а другите са на длъжност
гладач, крояч и машинен оператор, като последният е назначен на 4 часов работен
ден. Предвид броя на отделните видове изделия, органите по приходите приемат,
че с тези назначени служители не е възможно ушиването им.За доставчика е
установено, че в периода, в който са издавани фактурите към ревизираното лице,
има непрекъснато осчетоводявани вземания от клиенти в размер на стотици хиляди
левове. Дружеството не е погасявало задължения към НАП и не е подало ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2013 г.В хода на ревизията е извършена проверка в
информационния сайт на ВАС, при която е установено, че с решение № 4102 от
14.04.2015 г. на ВАС по дело № 7154/2014 г., съдът е потвърдил РА за извършена
ревизия на ЕТ „***“, с който е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „***“
ЕООД с предмет на доставка услуги и ЕТ „***“ по фактури с предмет на доставка
стоки и услуги. В това решение съдът е приел, че от събраните по съдебното и
ревизионно производство доказателства, не се установява доставчиците физически
да са разполагали със стоките, предмет на спорните фактури, както и получателят
реално да е получил същите. По отношение доставките на услуги от „***“ ЕООД е
посочено, че не се установява по безспорен начин факта, че с наличния персонал
доставчикът е имал възможност да извърши услугите. Освен гореизложеното, съдът
е приел, че както по отношение на „***“ ЕООД, така и на ЕТ „***“, не са
представени счетоводни документи, от които да се установява, че предадените от
ЕТ „***“ и получени от тези две лица
материали за ушиване на възложената продукция, са заведени като чужди
материални запаси, съответно, че при възложителя на услугата предадените
материали са прехвърлени от партидата, по която са заприходени
като свои или чужди, в зависимост от поръчката, в партидата, по която се
отчитат материалите за преработка, съответно готовата продукция да е била заприходена, а в последствие изписана като продадена.
Предвид изложеното съдът е приел, че представените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи не удостоверяват предаването
на готовата продукция. Съдът не е приел за доказано обстоятелството, че към
периода на издаване на процесните фактури, доставчикът е разполагал с
фактурираните стоки, което налага извода за неосъществяване на реални доставки,
поради което начисленият от „***“ ЕООД и ЕТ „***“ данък е в нарушение на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на
данъчен кредит.След преглед на всички събрани в хода на ревизията документи,
органите по приходите правят извод,/който съставът споделя както и тези в РД/РА
и процесното решение на Директор на
ДОДОП-Пловдив/, че относно спорните фактури не може да се приеме, че
жалбоподателя е действал добросъвестно и че в търговската си дейност е
взел/о всички разумни мерки в рамките на възможностите си, за да се увери, че
взаимоотношенията му с доставчика „***“ ЕООД не го довеждат до данъчна измама.
При листата на извършена двустранна сделка, което се установява в хода на
ревизията, нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по
тази сделка. В хода на ревизията не се доказва доставчикът „***“ ЕООД да е имал
възможност да извърши описаните във фактурите доставки, свързани с ушиването на
дрехи, транспортни услуги, продажба на машини и резервни части за тях. Липсата
на доказателства за извършени реално доставки означава, че по спорните фактури
не се доказва основание за начисляване на данък и наличие на хипотезата на
чл.70, ал.5 от ЗДДС, който ограничава правото на данъчен кредит по тези
фактури.Общият размер на отказания данъчен кредит за м.м.10,12.2011 г.,
02,03,05,06,07,08,09,10,11,12.2012 г.,01 и м.02.2013 г. е 94 855,44 лв.В
жалбата се изразява несъгласие с констатациите на органите по приходите, като
се твърди, че те не отговарят на истината, незаконосъобразни и неоснователни
са. Твърди се, че в хода на ревизията както от ревизираното лице, така и от
доставчика са представени множество доказателства, според които стоките са
индивидуализирани, с посочени количества и единична цена. В обичайната
търговска практика при сключване на сделки между търговци не е задължително за
доказването им да има изготвени договори и документи. Напълно достатъчно е
наличието на данъчно-счетоводна фактура, съдържаща всички необходими реквизити
съгласно ЗДДС, която фактура се предава от продавача на купувача в момента на
извършване на сделката и същата доказва това надлежно извършване.Освен това,
според жалбоподателя е неправилен подходът, предприет от органите по приходите,
а именно – позоваването им в обжалвания акт на документи, събрани в друго
ревизионно производство – това на доставчика му „***“ ЕООД. Присъединяването на
РА и РД от извършената ревизия на това дружество се приема като процесуално и
материално-правно нарушение на законодателството. Като процесуално нарушение се
приема от жалбоподателя и прилагането към РА на писмо от ИА „Автомобилна
администрация“ , което е пристигнало след издаването на РД, с което според
жалбоподателя му била отнета възможността за адекватна защита. Като нарушение
се сочи от жалбоподателя и връчването на
една и съща дата – 18.11.2015 г. на Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001615001151-020-003/01.07.2015 г. и на РА № Р-****/28.09.2015
г.След запознаване с доводите жалбата и приложените по делото доказателства по
отделно и тяхната съвкупност, настоящият състав
приема от фактическа и правна
страна следното:Ревизията е възложена със ЗВР №
Р-16001615001151-020-001/24.02.2015 г., връчена лично на ревизираното лице на
06.03.2015 г. Същата е с обхват по ЗДДС
за периода 01.05.2011 г.- 31.01.2014 г. и в нея е посочен срок за приключване
на ревизията до три месеца от връчването й.Със ЗВР №
Р-16001615001151-020-002/02.06.2015 г., е изменена ЗВР №
Р-16001615001151-020-001/24.02.2015 г. като е удължен срокът на приключване на
ревизията и същият е продължен до 06.07.2015 г. Със ЗВР № Р-16001615001151-020-003/01.07.2015 г. е
изменена ЗВР № Р-16001615001151-020-002/02.06.2015 г., като е определен срок за
приключване на ревизията - 06.08.2015 г. .Съгласно чл.114 от ДОПК срокът за
извършване на ревизията е до три месеца и тече от датата на връчване на
заповедта за възлагане. Първоначално срокът на настоящата ревизия е определен
на три месеца, впоследствие продължаван
два пъти от органа, възложил ревизията. Така срокът е станал общо пет месеца,
които са в рамките на определените в ал.1 и 2 на чл.114 от ДОПК срокове, които
могат да бъдат определяни от органа, възложил ревизията.Съгласно разпоредбата
на чл.113 ал.3 пр.2 ДОПК – изменението се счита извършено от дата на издаване
на новата заповед. Видно от приложените доказателства, ЗВР № Р-16001615001151-020-003/01.07.2015 г. е връчена на ревизираното лице на 18.11.2015
г., заедно с издадения РА. В случая по - късното връчване на посочената заповед
за изменение на издадена ЗВР не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като правата на ревизираното
лице не са ограничени с изменение срока на извършване на ревизията – същото
разполага с възможностите за представяне на доказателства, оспорване на РД и
РА. За пълнота следва да се посочи, че неколкократно от страна на органите по
приходите е правен опит за връчване на процесната ЗВР чрез посещение на
декларирания адрес за кореспонденция, включително и чрез уведомяване по
телефона, като невъзможността за осъществяване на контакт с РЛ за връчване на
ЗВР от 01.07.2015 г., не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на
издадения РА.С оглед изложеното по- горе правилен е изводът на
ответника,че няма допуснато нарушение на процесуалните правила при
възлагането на процесната ревизия и продължаването на ревизионното производство
извън определените за това срокове в ДОПК, поради което направеното възражение
е неоснователно.Предмет на доставки по процесните фактури са различни видове и
количества стоки, услуги и авансово плащане.
Описанието на стопанските операции във фактурите с предмет на доставка стоки
налага извода, че в случая става дума за търговски покупко-продажби на стоки,
определени по техния род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху такива
стоки се прехвърля, щом те бъдат определени
по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.
А според нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е
налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесните родово определени
стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък
физически предадени от продавача на купувача. Понятието доставка по смисъла на
ЗДДС включва в себе си две страни - доставчик и получател, и за да бъде
извършена законосъобразна преценка за това дали е налице такава, следва да
бъдат разгледани представени и от двете страни документи и писмени обяснения.От
страна на жалбоподателя и доставчика му са представени издадените фактури с
предмет на доставка стоки, с приложени към тях договори за покупко-продажба;
приемно-предавателни протоколи; стокови разписки; единни административни
документи за осъществен внос на различни видове машини, резервни части за тях и
шивашки материали от „***“ ООД. При
прегледа на тези документи се констатира, че не може да бъде установено
еднозначно, че доставчикът е разполагал с посочените в спорните фактури машини
и резервни части и е прехвърлил
собствеността върху тях на ревизираното лице, т.е. отделил и индивидуализирал е
тези стоки. Този извод се основава на факта, че в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи стоките не са
индивидуализирани, те са изброени само като вид – например „права
полуавтоматична шевна машина“, без марка, модел или други идентифициращи я
данни или „конуси за чувал машина“, без отбелязване на вида или материала, от
който са произведени, така, както са записани и индивидуализирани тези стоки в
единните административни документи, представени като доказателство за извършен
внос от „***“ ООД. Липсват годни
доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че на
съответните дати, посочени във фактурите, на практика се е стигнало до
индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки,
тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик
дружество и ревизираното лице, с което съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД, да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху
тях.Наред с горното, както бе посочено по-горе и в
решението на Директора на ДОДОП-Пловдив, при извършена ревизия на „***“
ЕООД е установено, че стоките по издадените му фактури от „***“ ЕООД, които
имат отношение към документирани от „***“ ЕООД последващи продажби, не са реално получени от него, в резултат на
което е отказан данъчен кредит. Това обстоятелство може да бъде прието като индиция, че спорните в разглежданото производство доставки
на стоки /машини, резервни части за тях и материали/ не са осъществени.Предмет
на доставка по фактура № **********/28.02.2013 г. с начислен ДДС5000лв., е
микробус ***, модел 35 Ц13В.
Прехвърлянето на правото на собственост върху такъв вид стока по смисъла
на ЗДДС, става по определен законов ред и се доказва по различен начин от
прехвърляне на собствеността върху останалите стоки. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
собствеността върху моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.
Разпоредбата на ал. 2 на същия член изисква обаче при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен
обем на двигателя над 350 куб. см, подписите на страните да бъдат нотариално
заверени. Нотариално завереният договор следва да бъде регистриран в МВР-КАТ по
настоящ адрес на приемателя - физическо лице, съответно по седалището на
приемателя - юридическо лице. Срокът за регистрация е 14 дневен, предвид
разпоредбата на чл.145 от ЗДвП.Към фактура № **********/28.02.2013г. са
приложени приемно-предавателен протокол от 03.04.2013г., Свидетелство за
регистрация част І, Договор за покупко-продажба на МПС, който не е нотариално
заверен. В хода на разглежданата ревизия е извършена проверка в ОД на МВР
Пловдив, сектор КАТ Пътна полиция, при която е установено, че собствеността
върху спорното превозно средство не е прехвърлена и то продължава да принадлежи
на „***“ ЕООД, въпреки представените документи. Жалбоподателят не е оборил с
допустими по ДОПК доказателствени средства тази констатация на органите по
приходите и настоящата инстанция приема изводите на ответника, че същата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.Относно фактура №
27/21.12.2011 г., която документира авансово плащане, следва да се отбележи, че
в хода на ревизията не са представени доказателства за такова плащане, което
означава, че не е налице валидно законово основание /чл.25, ал.7 от ЗДДС/ за
издаването й и за начисляването на данък по нея. Настоящата инстанция приема,
изводите на ответника че констатацията е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.Относно документираните с издадени от „***” ЕООД фактури за
транспортни услуги са представени договори за превоз на товари, в които
подробно са описани направленията, по които трябва да се извърши превозът
/град, фирма, магазин, склад/; видовете товар /скроени материали, конци,
фирмена марка, ушита на ишлеме готова продукция и други/; регистрационния номер
на транспортното средство и водачът му; дължимото възнаграждение. Представени
са и пътни листове с описани в тях
маршрути. Тези документи обаче са оборени от изисканите в хода на ревизията, но
представени след приключването й документи от ИА „Автомобилна администрация“ -
5 броя протоколи за периодични технически прегледи на микробус *** с
регистрационен номер ***, с който според представените документи са извършвани
транспортните услуги. Данните от тези протоколи са сравнени с представените по
преписката пътни листове, при което е установено, че отразените в пътните
листове начален и краен километраж са в пълно противоречие с километража,
отразен в тези протоколи. Настоящата инстанция приема, че правилно органите по
приходите правят извод, че пътните листове са съставени формално и не доказват
реално извършена транспортната услуга, предвид което констатацията на ответника за отказан данъчен кредит по фактурите с
предмет транспортни услуги се явява правилна и следва да бъде потвърдена.И в
настоящото производство не се доказва с допустими от ДОПК доказателствени
средства и извършването на услуги по ушиване на отделни видове облекла от
страна на доставчика „***“ ЕООД, тъй като не е доказано, че той разполага с
необходимия персонал, за да извърши услугите. Назначените по трудови договори
лица са 4 на длъжности шофьор, гладач, крояч и машинен оператор, който е
назначен на 4 часов работен ден и след сравнение с броя на облеклата, които са
предадени за ушиване, правилно е прието, че доставчикът не разполага с
възможности да извърши ушиването. Такова негово поведение, както и същото
такова поведение на ревизираното лице, е
прието за установено и с решение № 4102 от 14.04.2015 г. на ВАС по дело №
7154/214 г., с което съдът е потвърдил РА за извършена ревизия на ЕТ „***“. С
потвърдения РА е отказан данъчен кредит
по фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка услуги и ЕТ „***“ по
фактури с предмет на доставка стоки и услуги, като съдът е приел, че от
събраните по съдебното и ревизионно производство доказателства, не се
установява доставчиците физически да са разполагали със стоките, предмет на
спорните фактури, както и получателят реално да е получил същите. По отношение
доставките на услуги от „***“ ЕООД е посочено, че не се установява по безспорен
начин факта, че с наличния персонал доставчикът е имал възможност да извърши
услугите. Не може да се приеме за
основателно и законосъобразно твърдението на жалбоподателя, че за приспадането
на данъчен кредит е напълно достатъчно наличието на данъчно-счетоводна фактура,
съдържаща всички необходими реквизити съгласно ЗДДС, която фактура се предава
от продавача на купувача в момента на извършване на сделката и същата доказва
това надлежно извършване. При липса на доказателства за реалността на
доставките, неправилно би било да се пренебрегне това обстоятелство и да се признае
правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането
на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Не може да се
носи обективна отговорност когато е налице облагаема доставка, но когато има
само един издаден документ, какъвто е настоящия случай, не е налице основание
това събитие да попадне в регулациите на Директива 2006/112.Жалбата неоснователна и недоказана , а РА № Р-****/28.09.2015
г., издаден от ТД на НАП Пловдив, с който на *** с ЕТ „***“ са определени
задължения по ЗДДС в размер на 98 182,32 лв. данък и 30 954,42 лв. лихви, правилен и законосъобразен. Ревизия е по ЗДДС е за периода от 01.05.2011г. -
31.01.2014 г. Дейността на жалбоподателя в качеството на ЕТ през този период е
производство на ризи, блузи и друго долно облекло, шивашки услуги, услуги на
ишлеме, производство на конфекция, трикотаж и други.В хода на ревизията правилно от ответника е отказано право на
данъчен кредит по 39 броя фактури, издадени от „***” ЕООД. с предмет на доставка машини, оборудване, резервни части,
услуги -
транспортни и ишлеме, авансово плащане и продажба на МПС.При
извършената насрещна проверка на доставчика „***“ ЕООД са представени копия на документи,
които не са заверени и подписани от лице, за което има данни, че представлява
доставчика или има други представителни функции. Представена е и молба от М.Р.Р.,
посочен като упълномощено лице, с искане за извършване на нова насрещна проверка
на „***“ ЕООД. но към молбата не е приложено пълномощно, от което да е видно,
че той представлява дружеството.Представените от доставчика документи са копия
на издадените фактури, счетоводни регистри, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, фискални касови бележки,
разпечатки от интернет банкиране, разчетно- платежни ведомости, амортизационен
план, договор за наем на помещение, данни за осчетоводени разходи за наем, ток
и вода.След преглед и съпоставка на всички събрани в хода на ревизията
документи, органите по приходите правилно приемат, че те не доказват
извършването на доставки на стоки, услуги и авансово плащане.Предмет на
доставки по процесиите фактури са различни видове и количества стоки, услуги и
авансово плащане. Описанието на стопанските операции във фактурите с предмет на
доставка стоки налага извода, че в случая става дума за търговски
покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД
собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени по
съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според
нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице
конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и
как процесиите родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по
съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача.От
страна на жалбоподателя и доставчика му са представени издадените фактури с
предмет на доставка стоки, с приложени към тях договори за покупко- продажба;
приемно-предавателни протоколи; стокови разписки; единни административни
документи за осъществен внос на различни видове машини, резервни части за тях и
шивашки материали от „***“ ООД. При прегледа на тези документи се констатира,
че не може да бъде установено еднозначно, че доставчикът е разполагал с
посочените в спорните фактури машини и резервни части и е прехвърлил
собствеността върху тях на ревизираното лице, т.е. отделил и индивидуализирал е
тези стоки. Този извод се основава на факта, че в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи стоките не са
индивидуализирани, те са изброени само като вид - например „права полуавтоматична
шевна машина“, без марка, модел или други идентифициращи я данни или „конуси за
чувал машина“, без отбелязване на вида или материала, от който са произведени,
така, както са записани и индивидуализирани тези стоки в единните
административни документи, представени като доказателство за извършен внос от „***“
ООД. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи
извод, че на съответните дати, посочени във фактурите, на практика се е
стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са
процесиите стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между
соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което съгласно чл.24
ал.2 от ЗЗД, да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху
тях.Предмет на доставка по фактура №**********/28.02.2013 г. с начислен
ДДС5000лв., е микробус ***, модел 35 Ц13В. Прехвърлянето на правото на
собственост върху такъв вид стока по смисъла на ЗДДС, става по определен
законов ред и се доказва по различен начин от прехвърляне на собствеността
върху останалите стоки. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, собствеността върху моторните превозни средства се прехвърля с
писмен договор. Разпоредбата на ал. 2 на същия член изисква обаче при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани
ремаркета с товароносимост над 10 тона. на
регистрирани колесни трактори и на регистрирани
мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см, подписите на страните
да бъдат нотариално заверени. Нотариално завереният договор следва да бъде
регистриран в МВР-КАТ по настоящ адрес на приемателя - физическо лице,
съответно по седалището на приемателя - юридическо лице. Срокът за регистрация
е 14 дневен, предвид разпоредбата на чл.145 от ЗДвП.Към фактура
№**********/28.02.2013г. са приложени приемно-предавателен протокол от
03.04.2013г., Свидетелство за регистрация част I, Договор за покупко-продажба
на МПС, който не е нотариално заверен. В хода на разглежданата ревизия е
извършена проверка в ОД на МВР Пловдив, сектор КАТ Пътна полиция, при която е
установено, че собствеността върху спорното превозно средство не е прехвърлена
и то продължава да принадлежи на „***" ЕООД, въпреки представените
документи. Жалбоподателят не е оборил с допустими по ДОПК доказателствени
средства тази констатация на органите по приходите, поради което същата следва
да бъде потвърдена.Относно фактура № 27/21.12.2011 г., която документира
авансово плащане, следва да се отбележи, че в хода на ревизията не са
представени доказателства за такова плащане, което означава, че не е налице
валидно законово основание /чл.25, ал.07 от ЗДДС/ за издаването й и за
начисляването на данък по нея.Относно документираните с издадени от „***"
ЕООД фактури за транспортни услуги са представени договори за превоз на товари,
в които подробно са описани направленията, по които трябва да се извърши
превозът /град. фирма, магазин, склад/; видовете товар /скроени материали,
конци, фирмена марка, ушита на ишлеме готова продукция и други/;
регистрационния номер на транспортното средство и водачът му; дължимото
възнаграждение. Представени са и пътни листове с описани в тях маршрути. Тези
документи обаче са оборени от изисканите в хода на ревизията документи от ИА
„Автомобилна администрация“- 5 броя протоколи за периодични технически прегледи
на микробус *** с регистрационен номер ***, с който според представените
документи са извършвани транспортните услуги. Данните от тези протоколи са
сравнени с представените по преписката пътни листове, при което е установено,
че отразените в пътните листове начален и краен километраж са в пълно
противоречие с километража, отразен в тези протоколи; поради което правилно
приходните органи са направили извод, че пътните листове са съставени формално
и не доказват реално извършена транспортната услуга.Не се доказва с допустими
от ДОПК доказателствени средства и извършването на услуги по ушиване на отделни
видове облекла от страна на доставчика „***“ ЕООД, тъй като не е доказано, че
той разполага с необходимия персонал, за да извърши услугите. Назначените по
трудови договори лица са 4 на длъжности шофьор, гладач, крояч и машинен
оператор, който е назначен на 4 часов работен ден и след сравнение с броя на
облеклата, които са предадени за ушиване, правилно е прието, че доставчикът не
разполага с възможности да извърши ушиването.Тези изводи не се променят в
никаква степен от заключенията на вещото лице по назначената съдебно -
счетоводна експертиза,които съставът не кредитира като некореспондиращи
със събраните по делото деветнадесет
тома пис.доказателства, като ССЕ не възвежда в
процеса факти и обстоятелства, различни от установените от ревизиращите органи.
По отношение на експертните изводи на вещото лице по ССЕ относно издаването на
фактурите и отразяването им в счетоводните и отчетните регистри на ревизираното
лице за процесния период, следва да се посочи, че тези обстоятелства по никакъв
начин не променят извода за липса на действително осъществени доставки при
липсата на представени преки доказателства по делото относно физическото приемо - предаване на стоките, респ. реалното
извършване на услугите. В допълнение следва да се посочи и че вещото лице по
ССЕ е разгледало документи, находящи се по делото и
допълнително представени в съдебно заседание, при изрично направена констатация
в обжалвания РА, че представените доказателства от доставчика са копия, по
отношение на които не е посочено лицето, което ги е заверило и в какво качество
е направило заверката, поради което и не може да се установи дали те са част от
счетоводната документация на доставчика. Липсата на надлежна заверка не беше
опровергана и в хода на съдебното заседание, като представените допълнително
доказателства носят единствено печат, респ. ръкописен текст „вярно“.Следва да се
има предвид, че осчетоводяването на фактурите при ревизираното
лице/жалбоподателя/ може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие
на стоките, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност
на ревизираното лице, което обаче, не е достатъчно. Наред с липсата на
представени преки доказателства по делото относно физическото приемо - предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и пр.),
както и доказателства относно транспортирането, товаренето и съхраняването на
стоките (пътни листове, товарителници, тахографски
листове, фактури във връзка със закупено гориво, експедиционни бележки,
складови разписки и пр.), не може да се приеме, че осчетоводяването на
доставките обосновава безсъмнен извод за реалното им осъществяване, като
позитивно проявен факт, така както предвижда правилото на чл.154, ал.1 от ГПК,
приложим във вр. с § 2 от ДР ДОПК. В този именно
смисъл следва да се посочи, че съдебната практика на Върховния административен
съд по аналогични казуси е последователна, в смисъл, че за доказване реалността
на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени
доказателства по изпълнението им.В случая от представените документи по делото
не се установява и материалната и кадровата обезпеченост за извършване на
доставките, в какъвто смисъл са и констатациите в заключението на вещото лице
по приетата съдебно - счетоводна експертиза.Съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда
заедно с другите доказателства по делото,както беше отбелязано по горе съставът
не кредитира заключението на вещото лице ,както и представените чрез в.л. писм. доказателства едва в края на съдебното производство
при проведени единадесет о.с.з.,предвид порц.
поведение на жалбоподателя, и намира същите съставетни
за целите на настоящото производство,без достоверни дати.При осигурени
множество процесуални възможности от жалбоподателя по делото не бяха ангажирани убедителни
доказателства, за да създаде сигурно убеждение в истинността на конкретното
фактическо твърдение относно реалността на процесиите доставки (каквато е целта
на пълното доказване). При ревизията и в съдебното производство останаха
недоказани следните обстоятелства: има ли доставчикът техническа обезпеченост -
налични материални бази, наети помещения, машини и инструменти; начинът на
остойностяване на услугите; ползване на подизпълнители, както и по какъв начин
е извършен транспортът на стоките и за чия сметка е.При липса на извод относно
редовността на воденото счетоводство на жалбоподателя, по смисъла на чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК, при изрично посочване на вещото лице при разпита му в
с.з. на 27.02.2018г., че при доставчикът „***“ ЕООД не е констатирал стоки от
вида на процесиите и не е изследвал дали същият разполага дори по счетоводни
данни със същите, не следва да се приеме за основателно и доказано възражението
на жалбоподателя, че са налице реални доставки на стоки по процесиите
фактури.Наред с горното следва да
бъде съобразено Решение № 4102/2015 г.
на ВАС по адм.дело № 7154/2014г., с което съдът е потвърдил РА за извършена
ревизия на ЕТ „***“. С потвърдения РА е отказан данъчен кредит по фактури,
издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка услуги и ЕТ „***“ по фактури с
предмет на доставка стоки и услуги, като съдът е приел, че от събраните по
съдебното и ревизионно производство доказателства, не се установява
доставчиците физически да са разполагали със стоките, предмет на спорните
фактури, както и получателят реално да е получил същите. По отношение
доставките на услуги от „***“ ЕООД е посочено, че не се установява по безспорен
начин факта, че с наличния персонал доставчикът е имал възможност да извърши
услугите.Според цитирани от ответника в
процесното Решение на Директор
ДОДОП-Пловдив Решения по дело С-152/02, С-146/05, С-392/09, правото на приспадане на данъчен
кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били
предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да
притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени
от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е
доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките и услугите да са
били предоставени на ревизираното дружество, поради което не може да се приеме,
че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната
правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е
в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива
2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на
данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и
данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. Относно
установените задължения по ЗДДС,за да възникне право на данъчен кредит по
доставки, е необходимо по безспорен начин да се установи извършването на
съответната доставка именно от доставчика, посочен като такъв във фактурите,
т.е. доставките следва да са осъществени между лицата, посочени като страни в
съответните документи-фактури и предвидените в закона предпоставки да са
изпълнени именно по отношение на тези лица. Това означава, че доставчикът
следва да разполага с необходимия материален и кадрови потенциал.Констатираната
липса на доказаност на претендираните
като осъществени доставки от
доставчиците е относима относно определените задължения по ЗДДС на жалбоподателя за процесния период ,посочен в РД/РА и
Решението на Директор ДОДОП-Пловдив. Процесните фактури не документират реално
извършена доставка. Предвид това, независимо че ревизираното лице притежава
данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, след като тези документи не са били съставени във връзка с
реална доставки на стоки, на основание чл. 68, ал.1,
т.1 и чл. 70, ал.5
от ЗДДС органът по приходите е отказал правото на приспадане на
данъчен кредит ревизираното дружество по тях, като за процесния данъчен период и е установил
допълнителни задължения за ДДС до размера на начисления по фактурите данък и
съответните лихви. При
направения коментар жалбата против РА №
Р-****/28.09.2015г.,потвърден в оспорената част с Решение №33821.01.2016г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна и недоказана
и следва да се отхвърли.Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски съдът намира същото за основателно, следва да го присъди
в размер съобразно чл. 07, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК, Административният съд – Пловдив в настоящия,състав;
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на *** ЕГН********** с ЕТ“***“ с ЕИК*** с адрес по чл. 8 от ДОПК:***против
Ревизионен акт /РА/№Р-****/28.09.2015 г., издаден от главен инспектор по
приходите, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, при ТД на НАП Пловдив потвърден в обжалваната част с Решение№33от
21.01.2016г. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП
Осъжда
*** ЕГН********** с ЕТ“***“ с ЕИК*** с адрес по чл. 8 от ДОПК:***да заплати на
Дирекция "ОДОП"Провдид при ЦУ на НАП сумата
от3821.37лв. (три хиляди осемстотин двадесет и един лева и тридисит
и седем стотинки)лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.Препис от решенито да бъде изпратен на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател;