МОТИВИ към ПРИСЪДА № 181/19.12.2017г., постановена по НОХД
№ 1170/2017 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Й.С.П. *** за престъпление по чл.183, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение задължението
за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и
пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание от три
месеца лишаване от свобода, по по-тежката алтернатива, при условията на чл.54
от НК. По отношение начина на изтърпяване на наказанието обвинението пледира
същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66,
ал.1 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, не явява в с.з. Чрез редовно упълномощения
си защитник – адвокат също намира обвинението за доказано и моли за да му се
наложи наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен в
законовия минимум от три месеца, с оглед обстоятелството, че към момента е
изпълнил изцяло задължението си за издръжка за посочения в обвинителния акт
период.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и св. П. са бивши съпрузи. От брака си имат едно дете – непълнолетния
към момента на постановяване на присъдата С.Й.П., роден на ***г. С Решение № 859/05.10.2007г.
по гр.д. № 1059/2007г. на ЯРС, влязло в сила на 26.10.2007г., бракът между
подсъдимия и св. П. е прекратен, упражняването на родителските права по
отношение на детето са предоставени на майка му св. П., а подсъдимият е осъден
да заплаща на последната, в качеството й на майка и законен представител на
детето, месечната издръжка в размер на 80 лева. Въпреки това, от месец ноември 2016г. до месец юли 2017г. подсъдимият не е плащал
присъдената в полза на детето си издръжка.
На 19.12.2017г.
чрез защитника си подсъдимият заплатил на св. П. дължимата за горепосочения
период издръжка в размер на 720 лева.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, към момента на извършване на
деянието същият е осъждан за друго
такова престъпление – с присъдата по НОХД № 239/2016г. на ЯРС. С цитираната
присъда, влязла в сила на 20.04.2016г., му е било наложено наказание пробация за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в
периода от м.11.2014г. до м.12.2015г., включително
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на свидетелите П. и П., както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни,
логични и безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна подс.
Й.П. е извършил престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1
вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като, в периода от месец
ноември 2016г. до месец юли 2017г., включително, в гр.Ямбол, след като е осъден
с решение № 859/05.10.2017г. по гр.д.№ 1059/2007г. на ЯРС, влязло в сила на
26.10.2007г., да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете С.Й.П., роден
на ***г., като заплаща на В.В.П. ***, в качеството й
на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 80
лева, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – девет месечни вноски по 80 лева всяка, като общият
размер на неплатената издръжка възлиза на 720 лева и деянието е извършено в
условията на повторност.
В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието и
броят на неплатените вноски се установяват както от гласните, така и от
писмените доказателства по делото.
Изпълнителното деяние по чл.183 от НК е осъществено чрез бездействие и се
изразява в неплащане на две или повече месечни вноски от присъдена на низходящ
на подсъдимия издръжка. В конкретният случай подс. Й.
П. не е изпълнил задължението си за плащане издръжка на детето Ст. П. за периода
от м. 11.2016г. до м. 07.2017г., включително, т.е., за 9 месеца, като общата
дължима сума е в размер на 720 лв. Касае се за престъпление на просто
извършване, тъй като за съставомерността на деянието
не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита
се, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две
месечни вноски за издръжка. Подсъдимият е извършил горното деяние в условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след
като с присъдата по НОХД № 239/2016г. на ЯРС, влязла в сила на 26.04.2016г.,
вече е бил осъден за друго такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено
през периода м.11.2014г. – м.12.2015г., и преди изтичане на петгодишния срок от
изтърпяване на наказанието по чл.30, ал.1 от НК, изключващ прилагането
разпоредбата на чл.28 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е знаел, че
съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1059/2007г. на ЯРС, дължи
на детето си Ст. П. месечна издръжка в размер на 80 лева, съзнавал е, че през целия
инкриминирания период не предприема действия по изпълнение на задължението си, че
последното възлиза на повече от две месечни вноски и пряко е целял това. Субективно,
подсъдимият е съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието след като с присъдата по НОХД № 239/2016 г. на ЯРС вече е бил
осъждан за друго такова престъпление - по чл.183, ал.1 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда две
алтернативни наказания – лишаване от свобода или пробация,
и кумулативно с това наказание обществено порицание. В тези рамки, съдът му наложи
наказание от
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в
минималния размер на по-тежката от алтернатива на предвиденото в закона, и
кумулативно с това – наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като съобразно
разпоредбата на чл.52 от НК постанови наказанието обществено порицание да се
изпълни чрез обявяване на присъдата пред колектива по местоработата на
подсъдимия в ***. Съдът предприе санкциониране на подсъдимия по по-тежката
алтернатива на санкцията след като отчете сравнително високата степен на
обществена опасност на извършеното, обуславяща се от характера на засегнатите
обществени отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на
издържания, и от обстоятелствата, че деянието е извършено четири месеца след
влизане в сила на присъдата по НОХД № 239/2016г. на ЯРС, с която е бил осъден
за друго такова престъпление, и подсъдимият не поддържа никакви контакти с
низходящия си. От друга страна, макар с оглед изложеното видът на наказанието
да бе определен по по-тежката алтернатива на санкцията, неговият размер бе определен
в минималния размер на предвиденото в закона, след отчитане смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства – дадените по време на ДП подробни
обяснения, приносът му за разкриване обективната истина по делото, признанието
на вината и проявената критичност към извършеното, както и обстоятелството, че към
момента е изплатил изцяло дължимите за издръжката суми за целия инкриминиран
период. В същото
време съдът намери, че на фона на изброените по-горе отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито
изключителни, нито многобройни, и не представляват основание за определяне на
по-леко по вид наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
Тъй като към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода, и с оглед срока на наложеното му с настоящата присъда наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, съдът счете, че спрямо него
не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане.
Затова, и, тъй като след отчитане на изброените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства намери, че за неговото поправяне и превъзпитание
не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, постанови отложено
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Разноски по делото не са направени, поради което такива не бяха присъдени в
тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: