№ 38957
гр. С., 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110162885 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Д.Р.Г., чрез пълномощника му адв.
И.И., АК – С., със съдебен адрес в (АДРЕС). Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против ЯН. Т. УШ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) и против (ФИРМА),
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Б.Г.П. за
сумата от 452,17 лв. (четиристотин петдесет и два лева и седемнадесет стотинки), от която
а) 300 лв. (триста лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 10,33
лв. (десет лева и тридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 29.12.2016 г. до
29.01.2017 г. и в) 141,84 лв. (сто четиридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) –
законна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 27.10.2021 г., както и за сумата от 385 лв.
(триста осемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 000 – КЗ – 18735300/29122016, сключен на 29.12.2016 г., съгласно
който (ФИРМА) е предоставило на Я.У. сумата от 300 лв., която заемателят се е задължил да
върне и да заплати договорна лихва в срок до 31 дни. На 03.02.2020 г. е сключен договор за
встъпване в дълг между (ФИРМА) и (ФИРМА), с което дружеството се е задължило да
отговаря солидарно със заемателя за задълженията по договора за потребителски кредит.
Със заявлението са представени пълномощни, удостоверяващи представителната
власт на адв. И.И., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – седалището и адресът на управление на единия от длъжниците
в гр. С., т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд. Другият длъжник
е с настоящ адрес в гр. П., но с оглед приложение на разпоредбата на чл. 116 от ГПК, съдът
приема, че заявлението е депозирано пред местнокомпетентния съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. И., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжниците имат постоянен адрес и седалище на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че те не са с обичайно
местопребиваване и място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
(ФИРМА) – С. против Я.У. и против (ФИРМА), както и да бъдат присъдени на заявителя
направените съдебни и деловодни разноски за заплащане на адвокатски хонорар и държавна
такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Д.Р.Г., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против ЯН. Т. УШ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) и против
(ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от
управителя Б.Г.П. за сумата от 452,17 лв. (четиристотин петдесет и два лева и седемнадесет
стотинки), дължима въз основа на договор за потребителски кредит № 000 – КЗ –
18735300/29122016, сключен на 29.12.2016 г. и договор за встъпване в дълг, сключен на
03.02.2020 г., от която а) 300 лв. (триста лева) – главница, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 10,33 лв. (десет лева и тридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода
от 29.12.2016 г. до 29.01.2017 г. и в) 141,84 лв. (сто четиридесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки) – законна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 27.10.2021 г., както и за
2
сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3