РЕШЕНИЕ
гр. София, ………….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Биляна Коева гр. дело № 17218 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 09.10.2018 г.,
постановено по гр. дело № 57382/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 76 състав,
частично са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу С.Н.Ц.,
като е осъден ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 4 383,
57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 22.08.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 620, 99 лв. –
мораторна лихва за периода от 22.08.2014 г. до 02.08.2017 г., като искът за
главица за горницата до пълния предявен размер от 7 112, 61 лв. и за периода от
05.2013 г. до 21.08.2014 г. е отхвърлен като неоснователен и частично погасен
по давност, а искът за лихва е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 1 401,43 лв. и за периода от 15.07.2014 г. до 21.08.2014 г., като неоснователен
и частично погасен по давност. С решението ответникът е осъден да заплати на
ищцовото дружество и сумата в размер на 1 086, 54 лв., сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното
решение е предявена въззивна жалба от ответника С.Н.Ц. чрез назначения му
особен представител адв. Й. с твърдения за неправилност на решението на СРС.
Излагат се твърдения, че неправилно съдът е приел, че ответникът е направил
признание за неизгоден факт, а именно, че е собственик на отопляваното жилище,
а отделно от това в проведеното о.с.з. процесуалният представител на ответника
изрично е посочил, че обстоятелството кой е собственик на имота не е безспорно. Искането към съда е
да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.
В проведеното съдебно
заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на въззивника-ответник
е направил уточнение, че решението на СРС се обжалва само в уважителната му
част.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца.
Въззиваемият-помагач на
ищеца – „Т.С.” ЕООД, не изпраща представител и не взима становище по въззивната
жалба.
Срещу постановеното решение
в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД, с
която се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е определил
момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането. Искането
към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната от ищеца част и да уважи
предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок не е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ответника, третото лице помагач също не взима становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустии.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС, 76 състав
е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия, тъй като с отговора на исковата молба е посочил, че
дължимата сума следва да се установи с други доказателства, което
представлявало признание за неизгоден факт, както и е взел предвид приложената
справка за постоянен/настоящ адрес на ответника и списък на ЕС.
Основният спорен въпрос
въведен с въззивната жалба на ответника по настоящия казус представлява
обстоятелството дали е доказано последният да е страна по сключен по арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), договор за търговска продажба на
топлоенергия, т. е. дали е „потребител” по смисъл на дефинитивната разпоредба,
уредена в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1
и ал. 3 от ЗЕ/.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
При спор кой е собственикът
на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи този
правнорелевантен факт, като не може да се позовава на индиции – напр. на подписани
от ответника списъци и прочие изявления преди или по време на процесния
период.
С оглед на наведеното в
отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение на
ответника, че не е титуляр на партида, както и че липсват представен нотариален
акт за това, ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно
производство е възникнало действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия.
В
разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито
за титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на
изричен писмен договор за ответника /.
Не
може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че по по отношение на Ц.
е установено качеството потребител на топлинна енергия. Извод за това не следва
от представения списък на ЕС, в който е посочено, че е син на починалия
собственик, тъй като този документ би могъл да е индиция за наличие на облигационни
правоотношение с ищеца, ако носеше подписа на ответника, както и ако бяха
налице други доказателства, които по недвусмислен начин установяват титулярство
на собственост или вещно право. В този смисъл не е годно доказателство и
справката за постоянен/настоящ адрес на ответника, на която се е позовал съда.
Този документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК по отношение на собствеността на имота.
Следва да се има предвид, че държавните органи нямат универсална
удостоверителна компетентност, поради което официални свидетелстващи документи
са само тези, които са издадени за удостоверяване на изрично посочените в
закона факти, а не изобщо. Отделно от това, предвид легалната дефиниция
въведена със ЗЕ, ирелевантно се явява обстоятелството кой живее в
топлоснабдения имот и кой действително го ползва.
Други доказателства за
установяване наличието на договорно правоотношение между ответника С.Н.Ц. и
ищцовото дружество не са ангажирани. Представената молба декларация от лицето
Никола Ц.Н. не опровергава този извод. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида, която в
случая не е открита на ответника. Липсват и други доказателства за наследствено
правоприемство или право на собственост и ползване.
Следователно не е установено по делото, че ответната страна има
качество на потребител на ТЕ за процесния имот - нито по силата на закона, по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, § 1, т. 42 ДРЗЕ,
нито поради сключен индивидуален договор между страните, поради което не дължи
претендираните суми, а предявените искове за тях следва да се отхвърлят като
неоснователни, тъй като с оглед неоснователността на претенцията за главница,
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.
С оглед приетата от настоящия съдебен състав липса на облигационно
правоотношение между страните, изцяло неоснователна се явява въззивната жалба
на въззивника – ищец и развитите в нея доводи по отношение на погасителната
давност, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Доколкото обаче, исковете се били частично
отхвърлени, решението в отхвърлителната му част подлежи на потвърждаване макар
и при други мотиви.
С оглед изложеното и поради несъвпадение на изводите на съда с
тези на СРС, решението следва да бъде отменено в обжалваната от ответника част,
а предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а в останалата си част
решението следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 09.10.2018 г., постановено по гр. дело № 57382/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 76 състав, в
частта, в която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу
С.Н.Ц., ЕГН ********** с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като е
осъден ответника да заплати на ищцовот дружество следните суми: 4 383,
57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 22.08.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 620, 99 лв. –
мораторна лихва за периода от 22.08.2014 г. до 02.08.2017 г. , както и в частта, в която С.Н.Ц., ЕГН ********** е осъден на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******съдебни разноски в размер на
сумата от 1 086,54 лв. разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу С.Н.Ц., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 4 383, 57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 22.08.2014 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.к. “******, ап. 104, ведно със законната
лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищецовото дружество сумата от от 620, 99 лв. – мораторна лихва за периода от
22.08.2014 г. до 02.08.2017 г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 09.10.2018 г., постановено по гр. дело № 57382/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 76 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.