№ 293
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Г.а
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора В. Ст. С. С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Калинка Г.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600454 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА Г.А
При СЕКРЕТАРЯ РОСИЦА Й.А и с участието на ПРОКУРОР В. С. от СОФИЙСКА
АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г.а ВНОХД № 454 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 260166 от 16.12.2021 г. по НОХД № 1666/2021 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, е признал, както следва:
ПОДСЪДИМИЯ Б. И. Х. с ЕГН ********** – за НЕВИНЕН в това на 20.05.2020 г.
около 22:35 ч. в гр. София, ж.к. „Света Троица“ пред бл. 347А да е ударил с ръка по устата
старши полицай от АП-122 при 03-то РУ-СДВР В. Д.-К. при изпълнение на службата й, с
което да й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето (чрез оток и кръвонасядане на устната вляво), поради което
подсъдимият Х. е бил ОПРАВДАН по обвинението да е извършил престъпление по чл. 131,
ал. 2, изр. 4-то (т. 4) вр. чл. 130, ал. 2 от НК спрямо полицай В. К.;
1
ПОДСЪДИМИЯ Б. И. Х. – за НЕВИНЕН в това на същата дата и място да е
напръскал с лютив спрей в очите старши полицай от АП-122 при 03-то РУ-СДВР В. Й. при
изпълнение на службата му, с което да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето без опасност за живота (токсично възпаление на
конюнктивите на двете очи), поради което подсъдимият Х. е бил ОПРАВДАН по
обвинението да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 2, изр. 4-то (т. 3) вр. чл. 130, ал. 1 от
НК спрямо полицай В. Й..
ПОДСЪДИМАТА Н. Т. К. с ЕГН ********** – за НЕВИННА в това на същата дата и
място да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред,
изразяващи явно неуважение към обществото и съпроводени със съпротива срещу орган на
власт, изпълняващ задължение по охрана на обществения ред – чрез отказ да представи
личната си карта на старши полицаите от АП-122 при 03-то РУ-СДВР В. Д.-К. и В. Й. и чрез
казването пред живущите в блока на отправени към двамата полицаи определени думи,
поради което подсъдимата К. е била ОПРАВДАНА по обвинението, че е извършила
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
СГС е приел, че е налице непреодолим доказателствен дефицит относно авторството
на всяко от деянията - предвид естеството и съдържанието на доказателствените средства:
противопоставяне на твърденията на двамата полицейски служители на тези на група от
осем свидетели-очевидци и на подсъдимите при липса на доказателства с друг произход за
проверка на достоверността на твърденията на съответната група.
Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за признаване на всеки от
подсъдимите за виновен в извършване на престъпления съобразно повдигнатите му
обвинения и налагане на справедливи наказания. Прокурорът – повтаряйки дословно в
протеста изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт, смята, че
установените по делото факти са съобразно твърденията на двамата полицейски служители
и дошлите по-късно техни други трима колеги, поради което оправдателната присъда е
необоснована.
В протеста няма доказателствени искания.
Беше проведено въззивно съдебно следствие – както по служебна инициатива на
въззивния съд, така и във връзка с доказателствено искане на участващия във въззивното
съдебно заседание прокурор, при което бяха прочетени и обсъдени повторно заключенията
на СМЕ относно телесните повреди на полицаите В. К. и В. Й., на ФХЕ, на СТЕ и бяха
приети и прочетени писмени доказателства (ВНОХД, л. 39 гръб-40 и л. 57 гръб), а също така
беше проведен оглед на веществено доказателство – флаш-памет, и беше изслушано,
обсъдено и прието заключение на назначена във въззивното производство СТЕ (ВНОХД, л.
56 гръб-57).
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК да извърши цялостна проверка на присъдата, проучи самостоятелно съдържанието на
събраните в първо- и второинстанционно съдебно следствие доказателствени средства, след
което извърши самостоятелен анализ на съдържанието им – поотделно и в съвкупност. При
тази си дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи самостоятелни изводи относно
(не)установеността на правно значимите факти и относно разрешаването на въпроса за
вината на всеки от двамата подсъдими, които изводи съвпадат изцяло с тези на
първоинстанционния съд по посочените въпроси.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие следното относно установеността на
твърдените от прокуратурата в обвинителния акт факти, имащи правно значение:
Към 20.05.2020 г. свидетелите В. К. (или преди това В. Д. - НОХД, л. 156 гръб-159) и
2
В. Й. (НОХД, л. 153 гръб-156) били полицаи в 03-то РУ-СДВР, група „Охрана на
обществения ред“ (ООР) – акт за встъпване в длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на
03-то РУ-СДВР от 12.12.2019 г. за В. К. (ДП, т. 2, л. 61 или НОХД, л. 93 вр. 92) и акт за
встъпване в длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на 03-то РУ-СДВР от 12.09.2019 г.
за В. Й. (ДП, т. 2, л. 66 или НОХД, л. 94).
На 20.05.2020 г. свидетелите В. К. и В. Й. били дежурни по охрана на обществения
ред в района на 03-то РУ-СДВР като автопатрул АП-122 - ежедневна ведомост на личния
състав за 20.05.2020 г. (ДП, т. 2, л. 33-34: № 5 и № 6 в списъка на нарядите са В. К. и В. Й.
като патрул АП-122).
На 20.05.2020 г. вечерта група от живущите в София, ж.к. „Света Троица“ бл. 347,
вход „А“, а също и от отсрещен блок (П. Ч.) се събрали пред входа, като консумирали бира,
джин с тоник или безалкохолно.
Тъй като те продължавали да се веселят и след 22 ч., живущият във вход „В“ на
същия блок 347 свидетел З. З. (НОХД, л. 178-181) подал сигнал на полицията, че събралите
се пред вход „А“ нарушават обществения ред, защото вдигат шум.
По повод на този сигнал дежурният офицер изпратил на адреса АП-122 на 03-то РУ-
СДВР, състоящ се тази вечер от полицаите В. К. и В. Й..
Полицаите В. К. и В. Й. пристигнали пред бл. 347 в 22:37 часа (ДП, т. 3, л. 34), като
заварили пред вход „А“ групата от съседи. Полицаите казали на свидетелите да се разотиват
(„да вдигат“ или „да събират цирка“), а после поискали личните карти на съседите, като част
от тях ги предали на полицаите, а друга част пратили децата си до къщи да ги вземат.
За по-нататъшното развитие на събитията са налице противоречиви изявления,
дадени от една страна - в свидетелските показания на живущите във входа и в съседен блок
съседи, а от друга страна - дадени в свидетелските показания на полицаите В. К. и В. Й..
Живущите в бл. 347 и близък блок съседи твърдят следното (НОХД, л. 159-171, л.
181-184 и л. 198 гръб-199):
Подсъдимата К. подала намиращата се в нея служебна карта на следовател в СО-
СГП. Свидетелят Й. я взел и след това настоял подсъдимата да даде и личната си карта, като
се отправил към полицейската кола със служебната карта на подсъдимата К.; тя последвала
полицай Й., като неколкократно искала той да й върне служебната карта и тогава да му
предаде личната си карта.
На това свидетелят Й. отговорил, че няма нищо такова в него, въпреки че държал в
същото време служебната карта в ръката си – според показанията на Е. Х. (съпруга на
подсъдимия Х.), Д. С., Н. Д., Д. Д. (който не възприел само предаването на служебната карта
от подсъдимата на полицай Й.), Г. А., П. Ч., Р. Б., И. Т. (дъщеря на подсъдимата К.).
Подсъдимата К. продължавала да следва полицай Й., вървящ към патрулната кола, и
продължавала да настоява той да й върне служебната карта, държейки в същото време и
личната карта в ръката си; полицай Й. се обърнал и я ударил със замах през лицето - според
свидетелските показания на Е. Х. и И. Т..
След това полицай Й. съборил подсъдимата К. на колене на земята и й извил ръцете
отзад (според свидетелските показания на Е. Х., Д. С., Н. Д., П. Ч.).
Намиращата се наблизо дъщеря на подсъдимата – свидетелката И. Т., почнала да
пищи и да плаче, като викала на полицай Й., че не може да удря майка й, която просто си
иска обратно служебната карта.
Събарянето на земята на подсъдимата К. и виковете на дъщеря й предизвикали бързо
приближаване към полицай Й. и подсъдимата К. на групата от съседи.
Тогава полицай К. започнала да пръска със спрей приближаващите като група съседи
- твърдяно от Е. Х. (възприела изваждането на малко черно флаконче от страна на полицай
3
В. К. от униформените й дрехи и пръскането от страна на полицай В. К. с него по съседите),
от Д. С. (възприел полицай В. К. да пръска със спрей по Г. А. и Д. Д., а после и да прибира
спрея в десния си джоб), от Н. Д. (видяла полицай К. да държи нещо в ръката си,
едновременно с което чувала шума от пръскане и виждала струята), от Д. Д.
(непосредствено и фронтално възприел пръскането с флакон от страна на полицай К. и
самият той напръскан от нея в лицето), от Г. А. (напръскан от полицай К. в лицето, което
било залято от струята, а после и дръпнат за ръката от полицай К.), от Р. Б. (възприел
полицай К. да размахва нещо в ръката си и да пръска от около половин метър в лицата на
подсъдимия Б. Х. и свидетеля Д. Д.). Свидетелката М. К. (НОХД, л. 198 гръб-199) видяла от
прозореца на жилището си на деветия етаж, че подсъдимата следвала вървящия към
полицейската кола полицай, който се обърнал рязко, повалил я на земята, извил й ръцете на
гърба и тогава мъжете от входа тръгнали към тях, при което жената полицай се нахвърлила
срещу подсъдимия Б. Х..
Единствено свидетелката И. Т. от живущите във входа твърди, че полицай К.
пръскала двукратно – първо срещу всички приближаващи се мъже от входа, и втори път –
срещу приближилия се после Г. А., при което обгазила и колегата си полицай Й..
От разпитаните съседи свидетелката П. Ч. твърди, че лично тя не е видяла полицай К.
да пръска със спрей (НОХД, л. 169 гръб).
Напръскани били подсъдимият Б. Х. и свидетелите Д. Д. и Г. А. (инвалид, разхождащ
кучето си), като А. твърди, че полицай К. буквално му заляла лицето със спрея, от упор в
дясната страна на лицето му; напръскан бил дори намиращият се наблизо полицай Й..
След това полицай К. прибрала спрея в десния страничен джоб на служебния си
панталон – твърдяно от Д. С..
След приключване на пръскането полицай Й. ударил с юмрук в лицето подсъдимия
Х. – твърдяно от Д. С..
Напръсканите със спрей мъже, включително – подсъдимият Х., отишли да си мият
очите във входа, през което време свидетелката К. започнала да вика подкрепление по
радиото, като съобщавала за нападение над полицаи от страна на някаква прокурорка,
каквито думи от полицай К. твърдят, че са чули Н. Д. и И. Т..
На мястото дошли още полицаи – П. К., И. С. и М. Е., които нямат преки възприятия
нито от пръскането със спрей, нито от твърдените от държавното обвинение удряне на
полицай В. К. по устата, отказ на подсъдимата К. да представи лична карта и словесна
агресия от страна на подсъдимата К. спрямо полицаите В. К. и В. Й..
В момента на излизане от входа обратно навън на подсъдимия Х., след като си бил
измил очите, подсъдимият Х. бил посочен от полицай Й. като „този с червеното“, при което
всички полицаи се насочили към подсъдимия Х. за задържането му.
Действията на полицаите по задържане на подсъдимия Х. са възприети от редица
живущи във входа: полицаите извлекли подсъдимия Х. за качулката от входа, повалили го
на земята, счупили му очилата и го настъпили – според описанието от Е. Х.; полицаите
повалили подсъдимия Х. на земята с крак върху гърба, а очилата му били на земята – според
описанието от Н. Д.; полицаите пльоснали подсъдимия Х. с лице на земята и с ръце отзад,
след което му стъпили на краката – според описанието на П. Ч.; четирима полицаи
притиснали подсъдимия Х. на земята и му сложили белезници според описанието на И. Т..
От всеки от разпитаните по делото съседи Д. С., Н. Д., Д. Д., Г. А., П. Ч., Р. Б. и И. Т.
е направено изрично изявление, че не са видели посегателство от когото и да било от
двамата подсъдими - нито срещу полицай В. Й. (било чрез напръскването му със спрей от
подсъдимия Х., било чрез удрянето му по рамото от подсъдимата К.), нито срещу полицай
В. К. (чрез удрянето й с ръка по устата, от подсъдимия Х.).
Никой от живущите във входа не съобщава да е възприел отказ на подсъдимата К. да
представи личната си карта и не е чул нейни обидни и/или заплашителни думи към
4
полицаите – тя, догонвайки полицай Й., му викала да й върне служебната карта.
Двамата подсъдими били откарани в 03-то РУ-СДВР, както и някои от свидетелите,
между които и Г. А., който преди да тръгнат за 03-то РУ-СДВР изтеглил записите от
камерата на вход „А“, а после ги предал с протокол за доброволно предаване (ДП, т. 2, л. 31
вр. т. 3, л. 9).
Различна фактическа обстановка е описана от полицаите В. К. и В. Й.:
В. Й. (НОХД, л. 153 гръб-156 вр. ДП, т. 1, л. 42-44 – прочетени досъдебни показания
без съгласието на защитниците) твърди, че след като подсъдимата представила служебна
карта и не представила и поисканата й от полицай Й. лична карта, той се отправил към
служебния автомобил. Усетил удар по лявата му ръка отзад, като при обръщането си видял
подсъдимата К. - да замахва за втори удар, при което хванал ръката й и я задържал, т.е.
поставил й белезници на ръцете отзад на гърба, към който момент подсъдимата не била
права – той я свалил на земята, най-вероятно на колене. При това задържане на подсъдимата
К. групата хора от блока се отправили към тях двамата и полицай К., като им се
„нахвърлили“; подсъдимият Б. Х. (облечен с червено яке) напръскал със спрей лицето на
полицай Й. и ударил с външната странична част на ръката си полицай К. по лицето. След
това подсъдимият Х. се опитал да избяга, като тръгнал към входа на блока, но бил задържан
със съдействието на дошлите като помощен екип полицаи (П. К., И. С. и М. Е.). По време на
инцидента имало реплики, включително – от подсъдимата към полицаите, но свидетелят Й.
не помни какви.
Само в прочетените без съгласието на защитниците досъдебни показания, но не и
пред съда, полицай Й. твърди, че: бил ударен от подсъдимата К. по дясната ръка;
подсъдимата К. ги нарекла „смешници“ и „идиоти“ и многократно заплашвала полицаите Й.
и К., че ще бъдат уволнени; Й. нямал зачислен спрей, но полицай К. имала служебно
зачислен й спрей; едноок съсед от входа имал куче и го насъсквал срещу тях.
Същевременно за тези обстоятелства са дадени показания в съдебно заседание от полицай В.
К., поради което тези досъдебни твърдения на полицай Й. не са изолирани, за тях не е
налице забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК да служат за обосноваване на обвинителната теза,
могат да се ползват като източник на доказателствена информация и са съпоставими с
показанията в съдебно заседание на полицай В. К..
Полицай В. К. (НОХД, л. 156 гръб-159) твърди, че при приближаването им към
групата съседи подсъдимата К. ги посрещнала с думите, че техните слънчица идват да ги
видят. След като полицаите Й. и К. поискали личните карти на присъстващите хора от
входа, някои ги представили, други пратили децата си да ги вземат от къщи, а подсъдимата
К. представила служебна карта на следовател в Прокуратурата на Република България. След
като полицай Й. обяснил, че има наредба на министъра на здравеопазването да не се
струпват хора на едно място, подсъдимата К. започнала да се държи арогантно, като казала,
че не я интересува за какво са дошли полицаите, Й. да си взима малоумната колежка и да си
тръгват, полицаите са мишки и тя разследва такива като тях, утре сутринта ще са уволнени и
ще идват пред блока да просят, а тя ще им дава по пет стотинки на ден. След това К. видяла
как полицай Й. тръгнал към патрулната кола със събраните карти, а подсъдимата К.
тръгнала след него и го ударила по дясното рамо; после полицай К. спорела с човек от входа
с пиърсинг, когато чула, че полицай Й. крещи по станцията и когато се обърнала към него,
видяла подсъдимата на колене на тревните площи, като Й. й слагал белезници, но дъщерята
на подсъдимата дърпала лявата й ръка. К. отишла при Й. и сложила белезник на лявата ръка
на подсъдимата, след което опитала да извие и дясната й ръка, когато всички съседи се
нахвърлили срещу тях, а един мъж насъсквал кучето си срещу нея. Тогава мъж с червено яке
– посочен от К. в съдебно заседание като подсъдимия, я бутнал по рамото и я ударил по
устата с дясната си ръка, при което тя коленичила и тогава някой – не видяла кой, напръскал
със спрей; колегата й Й. казал, че мъжът с червеното яке напръскал със спрей. След това
този мъж избягал към входа, но бил задържан от полицай Й. и междувременно дошлите
повикани като помощен екип още трима полицаи. К. имала зачислен й служебно спрей, но
5
не го носела в себе си, а го държала в къщи.
Полицай М. Е. (НОХД, л. 171 гръб-174 вр. ДП, т. 1, л. 48-51 – четени в с.з. досъдебни
показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК) твърди, че при пристигането му пред блока с К.
и С. видял полицай В. К. да стои до жена с белезници на ръцете (посочена от свидетеля в
с.з. като подсъдимата), а полицай Й. се опитвал да задържи мъж с червен суитчър (посочен
от свидетеля в с.з. като подсъдимия) в близост до входа, заобиколен от група мъже. Й. казал
на новодошлите полицаи, че този мъж ги е напръскал със спрей в очите, а събралите се хора
изразявали недоволство от задържането на мъжа с червения суитчър; двамата подсъдими
лъхали на алкохол. Й. и К. казали още, че задържаната жена ударила Й. отзад в рамото, а К.
казала на мястото, че е била ударена по устата, като вече в 03-то РУ-СДВР допълнила, че я е
ударил подсъдимият Х.. Й. и К. споделили на тримата новодошли полицаи, че подсъдимата
им дала служебна карта на прокуратурата и ги обиждала и заплашвала с уволнение.
Полицай П. К. (НОХД, л. 184-187 вр. ДП, т. 1, л. 53-55 – четени досъдебни показания
без съгласието на защитника на двамата подсъдими) твърди, че при пристигането им
заварили подсъдимата с белезници на ръцете на гърба, до която стояла полицай К.. К. се
насочил към входа, където имало група мъже, между които колегата му Й. се опитвал да
задържи мъж с червено яке – подсъдимия Х., за когото Й. казал, че го е напръскал със спрей
в очите. К. помогнал за задържането на подсъдимия. След поставянето на белезници мъжът
с червеното яке се държал без съпротива, неагресивно. И двамата подсъдими лъхали на
алкохол. Полицай К. казала на новодошлите трима полицаи, че подсъдимата ги обиждала и
заплашвала с уволнение и че ударила К. по устата; на ДП свидетелят К. е заявил, че К.
казала, че подсъдимият я ударил по устата. След прочитане на досъдебните му показания по
въпроса свидетелят К. е заявил, че ги поддържа.
Полицай И. С. (НОХД, л. 188-191 вр ДП, т. 1, л. 56-58 и т. 2, л. 15 – четени досъдебни
показания по искане на защитника) твърди, че при пристигането му с Е. и К. пред входа
видял полицай К. да стои до руса жена, на която били поставени белезници. Заедно с К.
отишли до входа на блока, където полицай Й. държал за ръката подсъдимия Х., за когото Й.
казал, че го напръскал със спрей в очите; понеже мъжът не се подчинил на разпореждането
да излезе извън входа и оказал съпротива – като се опитвал да се отскубне, използвали
физическа сила, за да го задържат. От Й. и К. разбрал, че задържаният мъж напръскал с
лютив спрей полицай Й. и ударил в лицето полицай К. (на ДП свидетелят С. е заявил, че К.
и Й. не уточнили кой е ударил К.), а русата жена ударила полицай Й. в дясното рамо. След
прочитане на досъдебните му показания по искане на защитника, е заявил, че поддържа
изявленията си пред съда: полицай К. му казала на мястото, че подсъдимият я ударил и
напръскал В. (полицай Й.) със спрей.
Съдържанието на записите от камерата пред входа на блока, изследвано чрез СТЕ и
предмет на оглед във въззивното производство (ДП, т. 3, л. 11-23; ВНОХД, л. 48-50 и л. 56
гръб-57), е почти неинформативно за конкретиката на случая, тъй като в обсега на камерата
няма видими действия от значение за изясняване на значимите за делото факти.
Обстоятелствата, за които тези записи са информативни, са видими белези за раздразнени
очи при двама мъже, единият от които – полицай, а другият – носещ светъл суитчър,
задържан впоследствие от четирима полицаи и оказващ съпротива при задържането (ДП, т.
3, л. 36).
При огледа на местопроизшествието на другата сутрин – 21.05.2020 г. (ДП, т. 2, л. 28-
29 вр. 51-54), там не е бил открит флакон от спрей.
Чрез заключението на СМЕ (ДП, т. 2, л. 113-117) е установено – въз основа на
данните от съответното освидетелстване в деня след инцидента (ДП, т. 2, л. 24 вр. 74-78 и л.
26 вр. 70-73), че В. К. е имала оток и кръвонасядане на устните вляво, което й е причинило
болка и страдание, а В. Й. е имал токсично възпаление на конюнктивите на двете очи,
отговарящо да е получено от лютив спрей и представляващо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Чрез съдебно-медицинското удостоверение от 22.05.2020 г. (НОХД, л. 175-176 вр.
6
193) е установено, че подсъдимата К. е имала кръвонасядания на дясната мишница,
охлузване на дясната длан и кръвонасядане на лявата предмишница, които са й причинили
болка и страдания и могат да се получат по посоченото от нея време и по твърдения от нея
начин: ударена в лицето на 20.05.2020 г., след което била повалена на земята и й били
поставени белезници.
Чрез съдебно-медицинско удостоверение от 22.05.2020 г. (НОХД, л. 211а вр. 214
гръб) е установено, че Г. А. е имал кръвонасядане на дясната мишница и охлузвания на
дясната предмишница, можещи да се получат по посочените от него време и място: дърпан
и напръскан с лютив спрей на 20.05.2020 г.
Предвид изложеното за съдържание на гореописаните свидетелски показания и СТЕ
по делото, се явяват спорни всички съществени факти с правно измерение, твърдени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Налице е съществено противоречие в свидетелските показания относно това имало ли
е отказ от страна на подсъдимата К. да предаде на полицай Й. лична карта. Според съседите
подсъдимата К. не е отказвала да представи лична карта, дори според някои от тях я
държала готова в ръката си, но настоявала преди да я предаде на полицай Й. той да й върне
вече взетата от него нейна служебна й карта; освен това полицай Й., държейки служебната
карта на подсъдимата К. в ръката си, казал, че няма нищо такова в него. Според полицаите
К. и Й. подсъдимата К. отказала да представи лична карта.
Налице е съществено противоречие в свидетелските показания относно това бил ли е
нанасян удар от подсъдимата К. по полицай Й.. Такъв удар твърдят да са възприели
непосредствено само полицаите К. и Й., но той твърди, че е бил ударен в лявата ръка, а К.
твърди, че колегата й бил ударен в дясното рамо. Производно твърдение за такъв удар е
въведено и от двама от по-късно присъединилите се други трима полицаи - Е. и С., всеки от
които заявява, че така им било казано от К. и Й., но самите Е. и С. нямат преки възприятия
за този факт. В противоречие с това, всички съседи твърдят, че не са видели подсъдимата да
удря полицай Й.. Същевременно, от свидетелките Е. Х. и И. Т. са направени твърдения, че
полицай Й. ударил по лицето подсъдимата К..
Налице е съществено противоречие в свидетелските показания относно това кой е
пръскал със спрея. Употребата на лютив спрей на мястото е безспорна – предвид
еднопосочността на всички свидетели за това и данните от СТЕ. Обгазени са били полицай
Й., подсъдимият Х. и свидетелите Д. Д. и Г. А.. В пряко противоречие относно това кой
точно е пръскал със спрей са показанията на съседите от една страна, и от друга – на
полицаите К. и Й.. Почти всички разпитани присъствали на мястото съседи – с изключение
само на П. Ч., правят твърдение, че полицай К. е пръскала със спрей срещу приближаващата
група съседи, като същевременно бързото приближаване на съседите е описано от
полицаите К. и Й. като „нахвърляне“ срещу тях. От всеки от съседите са изложени
конкретни подробности съобразно различието във възприятията им – някой е възприел
изваждането на спрея, повечето са възприели пръскането с него от страна на полицай К., а от
един свидетел е възприето и прибирането му обратно в дрехите на полицай К.. От
присъствалите на мястото към момента на употребата на спрей полицаи К. и Й. преки
възприятия за това кой е пръскал твърди само полицай Й., който сочи подсъдимия Х..
Налице е съществено противоречие в свидетелските показания относно това имало ли
е удар от подсъдимия Б. Х. по полицай К.. Такъв удар твърдят полицаите К. и Й., а
производно на техните твърдения - и по-късно дошлите полицаи Е., К. и С. (според Е., К. му
казала, че подсъдимият Х. я ударил по устата; според К. в съдебно заседание, К. му казала,
че подсъдимата я ударила, а според същия свидетел К. в досъдебните му показания, К. му
казала, че подсъдимият Х. я ударил по устата; според С., К. и Й. му казали, че подсъдимият
Х. ударил по устата В. К.). Всички съседи категорично твърдят, че не са възприели удар от
подсъдимия Х. по В. К., като същевременно твърдят, че подсъдимият Х. е бил обгазен и
задържан с използване на повече физическа сила от необходимото.
7
Налице е съществено противоречие в свидетелските показания относно това били ли
са отправени обидни и заплашителни думи от подсъдимата К. към полицейски служители.
Само свидетелите В. К. и В. Й. твърдят, че са възприели пряко словесна агресия от страна на
подсъдимата към тях. В. К. твърди това в показанията си в съдебно заседание: преди да
тръгне след полицай Й. към патрулната кола, подсъдимата ги обиждала и заплашвала с
уволнение. Полицай В. Й. твърди словесно агресивно поведение на подсъдимата в
прочетените негови досъдебни показания, като те са в съответствие с показанията на В. К..
От дошлите по-късно на мястото трима полицаи, конкретно Е. и К. твърдят производно –
като споделено им от К. и Й., че подсъдимата обиждала и заплашвала с уволнение
последните двама.
Въззивният съд намира, че към настоящия момент възможните за събиране
доказателствени средства са приобщени изчерпателно. Няма възможност за извличане на
повече значима доказателствена информация от други източници.
В оформената към момента доказателствена съвкупност липсват доказателства,
можещи да бъдат използвани за проверка на противоречивите свидетелски показания по
изброените по-горе съществени факти. Същевременно естеството на показанията на
свидетелите не позволява обосноваване по изискуемия от закона безсъмнен и категоричен
начин на твърдените от държавното обвинение факти с правно значение.
Проверката на показанията на съседите на двамата подсъдими установява, че
показанията на всеки свидетел поотделно са последователни и логични; между показанията
на отделните свидетели са налице характерни разлики, дължащи се на различието във
възприятията на отделните свидетели в динамична ситуация, включваща множество
участници; съвкупното разглеждане на показанията на тези свидетели установява
безпротиворечивост между тях и взаимно допълване помежду им относно съществените
факти.
Проверката на показанията на полицейските служители установява, че показанията на
всеки от преките очевидци – К. и Й., са устойчиви относно твърденията за физическо
нападение от страна на подсъдимия Х. спрямо К. и Й. и относно твърденията, че
подсъдимата ги е обиждала и заплашвала с уволнение. Същевременно всеки от тях твърди,
че е възприел като нападение срещу тях придвижването на групата съседи от входа към
мястото встрани, където са се намирали К., Й. и вече поставената на колене на земята
подсъдима К. – по повод на което К. и Й. са търсили помощ по радиостанцията, викайки.
Тази субективна преценка на К. и Й. – че са нападани от приближаващите съседи, би
могла да бъде добро обяснение за използването от страна на полицай К. на спрей срещу
приближаващите съседи – както последните твърдят. Самата свидетелка К. заявява, че има
зачислен й служебно спрей (НОХД, л. 158), за който един от съседите твърди, че я е видял да
го прибира в джоба си след прекратяване на пръскането, а на местопроизшествието при
огледа му не е открит такъв. Това, разгледано съвкупно с устойчивостта и детайлността на
показанията на съседите - че полицай К. е пръскала със спрей, сериозно разколебава
обосноваността на обвинителната теза по въпроса. Същевременно няма възможност за
преодоляване на тази доказателствена несигурност – не могат да се приемат за категорично
достоверни нито една от двете групи свидетелски показания по въпроса поради липсата на
доказателства за проверката им, които да имат обективен произход и да не са обвързани
нито от една страна с всеки от подсъдимите, нито от друга страна с когото и да било от
полицейските служители.
При същата процесуална ситуация, поради липса на доказателства за проверка на
достоверността на показанията на полицейските служители от една страна и на
противоречащите им показания на съседите от друга страна, не могат да се приемат за
установени по безсъмнен начин и останалите твърдени от държавното обвинение
съществени факти, имащи значение за съставомерност предвид предмета на обвинението –
удрял ли е подсъдимият Х. полицай К. и отправяла ли е подсъдимата К. обидни и
8
заплашителни думи към полицаите К. и Й., съпроводено със съпротива от нейна страна на
орган на власт чрез непредставяне на лична карта.
Освен самостоятелно проучване на доказателствените средства и обвързване на
съдържанието им с твърдените от държавното обвинение факти, въззивният съд проследи и
дейността на първоинстанционния съд по анализ и оценка на доказателствената
информация; при това се установи, че тази дейност е пълна и без нарушения при оценката
на доказателствата, а изложените по повод тази дейност мотиви на оправдателната присъда
са последователни, обосновани и изчерпателни.
Предвид изложеното и въпреки доказаността по експертен път на причиняването на
лека телесна повреда на В. К. и на лека телесна повреда на В. Й., се обуславя извод за
правилност на окончателното становище на първоинстанционния съд: по делото е налице
непреодолим доказателствен дефицит поради липсата на контролни доказателствени
средства за надлежно обосноваване на извод относно достоверността на едни показания и
недостоверността на други при наличие на преки съществени противоречия между тях
относно осъществяването на съставомерните за различните обвинения факти и/или относно
автора на определено действие. Поради това не е доказано по делото кое лице е пръскало
със спрей – подсъдимият Х. или полицай К., не е доказано кой е ударил по устата полицай
К. и не е доказано отправянето на обидни и заплашителни думи към Й. и К. от подсъдимата
К., съпроводено със съпротива от нейна страна на полицаите К. и Й. при изпълнение на
служебните им задължения чрез непредставяне на лична карта. Т.е., както е приел
първоинстанционният съд, след изчерпателно събиране на възможните доказателствени
средства обвинителната теза продължава да остава само хипотеза, която не е загубила
характера си на предположение и не се е превърнала във фактология на престъплението.
В заключение: протестираната изцяло оправдателна първоинстанционна присъда е
правилна и следва да бъде потвърдена, а подаденият срещу нея протест е неоснователен.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260166 от 16.12.2021 г. по НОХД № 1666/2021 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9