Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 12.12 Година 2019 гр. С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.11. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
В.т. д. № 1365 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Обжалвано е решение № 271/25.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2266/2018 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което са отхвърлени
предявените от „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.С.***
против И.Ж.К., с ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумите: 220.24 лв. главница, 21.10 лв. договорна
възнаградителна лихва от 20.04.2015г. до 16.08.2015г., 21.47 лв. лихва за
забава от 21.04.2015г. до 19.04.2018г., 101.01 лв. такси от 20.04.2015г. до
16.08.2015г. по договор за потребителски кредит от №********* от 03.10.2014 г.
сключен между “П.Ф.Б.“ ООД и И.Ж.К., и законна лихва върху главницата от
04.05.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№632/09.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1137/2018г. по описа на PC -Казанлък като неоснователни.
Във въззивната жалба
въззивникът „Ф.И.“ ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност
на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният
иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от страна навъззиваемия И.Ж.К., чрез особеният
представител, с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
Предявени са искове с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и
чл.86 вр. чл.99 от ЗЗД.
От приложеното
ч.гр.д.№1137/2018 г. по описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от
ищеца заявление е издадена заповед №632/09.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Ж.К. с ЕГН- **********, за сумите:
220.24 лв. главница, 21.10 лв. договорна възнаградителна лихва от 20.04.2015г.
до 16.08.2015г., 21.47 лв. лихва за забава от 21.04.2015г. до 19.04.2018г.,
101.01 лева такси от 20.04.2015г. до 16.08.2015г. и законна лихва върху
главницата от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и 75 лв. разноски
по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът
е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника в
едномесечния срок.
От представените
заверени копия на договор за потребителски кредит №********* от 03.10.2014 г.,
формуляр за кандидатстване за кредит от 02.10.2014 г., стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, неоспорени,
двустранно подписани и декларация с нот.зав.рег.№2577/03.10.2014 г. на Нотариус
Мариела Павлова, с район РС-Казанлък, е видно, че на 03.10.2014 г. е ответникът
И.Ж.К. е сключил с “П.Ф.Б." ООД договор за кредит, по който му е
предоставен заем в размер на 250 лв., при такса за оценка на досие 12.50 лв.,
общ размер на фиксирана лихва 34.15 лв., представляваща 29.73 % годишно,
ГПР-49% или общо 46.65 лв., както и такса за услуга Кредит у дома -145.70 лв.,
като уговорената обща сума за плащане от ответника е 442.35 лв., на 45 броя
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9.83 лв., платими в ден сряда на
седмицата, с дата на първото седмично плащане-10.10.2014 г.
От представените по
делото заверени копия на договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. и
потвърждение за извършена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД се установява, че “П.Ф.Б."
ООД в качеството си на продавач /цедент/ прехвърлил на „Ф.И.“ ЕАД като цесионер
вземания, определени съгласно чл.2.1 в пълен размер, заедно с всички
допълнителни права / вкл.главница, лихви и такси/, които ще бъдат представени
на електронен носител във формата на файл данни, с предмет на прехвърляне срещу
заплащане от страна на цесионера на уговорената цена, считано от датата на
прехвърлянето. В приетото като доказателство заверено копие на Приложение №1
към договора за цесия от 21.03.2016г. са видни вземанията към
длъжници-заемополучатели сред които И.Ж.К. със задължение в размер на 342.35 лв.
по договор *********
Видно от представеното
заверено копие на пълномощно нот.зав.рег. №04933/05.04.2016 г. на Нотариус
Валентина Благоева, рег.№302 на НК, с район РС- С. / л.23 от делото/, “П.Ф.Б."
ООД упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да го представлява като уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на конкретнитевземания на продавача, произтичащи от
договори за потребителски кредит, прехвърлени на „Ф.И.“ ЕАД с договор за
прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г.
Прието по делото е копие
на уведомление, изпратено от “П.Ф.Б.“ ООД чрез пълномощника „Ф.И.“ ЕАД до И.Ж.К.,
с което стария кредитор го уведомява, че задължението по процесния договор за
потребителски кредит е прехвърлено от кредитора “П.Ф.Б." ООД на „Ф.И.“
ЕАД, поради което, считано от датата на получаване на уведомлението, всички
плащания, дължими по договора /главница, лихви, разноски и др./ трябва да бъдат
превеждани по сметката /посочена/ на „Ф.И.“ ЕАД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента
е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е
въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и
др.
В
случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово
име на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената
цесия. Цесионерът - ищец е изпратил съобщение за извършената цесия. Не са
представени доказателства съобщението да е връчено на длъжника.
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.
47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича
от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т.
см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.
99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за
сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник
не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма
действие по отношение на И.Ж.К., тъй като за
извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 271/25.04.2019
г., постановено по гр.д. № 2266/2018 г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.