№ 1201
гр. Варна, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20223100501159 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
Въззивникът „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представляващият по закон, представлява се от адв. Д.Я., редовно
упълномощен от първата инстанция и приет от въззивния съд от днес.
Въззиваемият „ИНТЕЙК“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представляващият по закон, представлява се от адв. П.Г., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Я.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2117 от 06.06.2022 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 265038/05.05.2022 г. от „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин VIII“,
ул „Търново“, срещу бл. 817 срещу Решение № 260231/15.04.2022 г., по гр.д.
№ 4671/2020 г., на ВРС, VIII с., с което е отхвърлен иска за осъждането на
„ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Г. Ж.“, № 22, вътр. двор, сумата 63.49 лв., обезщетение за
претърпяни имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната
1
лихва върху главницата от 4395.29 лв., за периода 20.10.2019 г. - 19.12.2019
г., на осн. чл. 403 ГПК.
Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Счита, че в случая е налице хипотезата на прекратяване
на обезпечения иск като за въззивника са настъпили вреди от
незаконосъобразно наложено обезпечение. Счита, че отговорността в случая е
безвиновна, а юридическите лица не могат да формират вина. Излага, че
съобразно разпределената му доказателствена тежест е ангажирал
доказателства по всички елементи от фактическия състав на предявения иск.
Цитира съдебна практика, която счита за относима към предмета на спора. По
същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на
предявения иск. Релевира доказателствено искане. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД,
депозира писмен отговор, в който излага становище за за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на атакуваното решение. Счита, че не е налице
нито една от хипотезите на разпоредбата на чл. 403 ГПК, доколкото в случая
допуснатото обезпечение е било отменено в резултат на упражнено от страна
на ответника по него, право на жалба. Счита, че въззивникът чрез
разширително тълкуване на посочената разпоредба се опитва да добави ново
основание за специфичната безвиновна деликтна отговорна на лицето, по
чието искане е допуснато обезпечението. Излага, че едва след разрешаване на
материалноправния спор между страните, може да бъде реализирана
отговорността за вреди по реда на чл. 403 ГПК. Счита, че е недопустимо
въззиваемият да е титуляр на вземането и същевременно да носи отговорност
за вредите от запорирането на същото това вземане, неоснователно получено
от въззивника в хода на изпълнителното производство. От друга страна сочи,
че въззивникът не е твърдял и не се е установило да е налице хипотезата на
злоупотреба с права.
АДВ. Я.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Нямаме
доказателствени искания.
АДВ. Г.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Нямаме други
искания.
Страните представят списъци по чл. 80 ГПК и заявяват, че не правят
възражения по насрещния списък.
С оглед изчерпване исканията на страните СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Я.: Намирам за доказан съставът на чл. 403 от ГПК. Налице е
било обезпечение, производството по бъдещия иск на което е било
прекратено. Отговорността е безвиновна, а вредата и нейният размер са
презумират съгласно практиката на ВКС. Не съм съгласен със становището на
2
първоинстанционния съд, че принадлежността на вземането не била доказана.
Не знам с какви по-убедителни доказателства може да се докаже
принадлежността на едно вземане, освен влязло в сила решение, проведено
принудително изпълнение, и разпределени от съдебния изпълнител суми в
полза на доверителя ми, след действия на съдебния изпълнител, които не са
били обжалвани в законовия срок и са стабилизирани.
Колкото до твърдението на ответника, че именно той е носител на
процесното вземане, именно недопустимостта на това установяване е каузата
на нашия иск. Така че няма причина подобно установяване на бъде допустимо
и в настоящото производство. Веднъж вече е обявено за недопустимо. Освен
това е подкрепено с доказателства, които са събрани в нарушение на
процедурните правила и вследствие на доказателствени искания, които са
били преклудирани, поради което моля да отмените първоинстанционното
решение и да уважите иска, и да присъдите на доверителя ми разноски,
съгласно списъка, които претендираме само за първа инстанция и за
държавни такси пред първа и пред настоящата инстанция.
АДВ. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно, по подробни съображения, изложени в отговора
на въззивната жалба. Моля да ни присъдите съдебно-деловодните разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Две изречения по отношение възражението на колегата.
Първо, никога въззивника пред първата инстанция не е твърдял, че
търси вреди поради това, че бъдещият иск е прекратен. Напротив! Той е
твърдял, че търси вреди, защото обезпечението е отменено. Това е и доклада
на делото. И след като настоящото дело беше спряно, докато не завърши
делото по бъдещия иск, няма наведени нови твърдения за това, че се търсят
вреди за това, че бъдещият иск е прекратен. Именно и поради тази причина в
първоинстанционното решение този довод на въззивника не е коментиран.
Не мога да се съглася и с тезата, че е установено по безспорен начин, че
титуляр на вземането е „Пи Маркет“, защото частният съдебен изпълнител е
приел това и е изплатил сумата на него. Действията на ЧСИ не са действия на
съдебен орган, но те нямат сила на присъдено нещо спрямо „Интейк“. Налице
е спор между страните и считам, че и настоящият състав трябва да вземе
становище, кой е действителният титуляр на вземане, защото хипотезата в
настоящия случай не е да е насочено обезпечението срещу вземане, което
безспорно принадлежи на въззивника. Има спор и нямаме сила на присъдено
нещо, относно това обстоятелство.
Ето защо моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
АДВ. Я. /реплика/: Моля да добавя едно изречение, защото чухме нови
възражения от страна на ответника, наведени едва в настоящата инстанция.
Производството по прекратения иск беше счетено за преюдициално и то беше
3
висящо към датата на подаване на исковата молба. Ако споделим тезата на
насрещната страна, това означава, при отменено обезпечение реално страната
да няма право на иск по чл.403 ГПК. Разбира се, че се завежда иска по 403 и
изчакваме изхода на бъдещия спор.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 09,27 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4