РЕШЕНИЕ
№ 10522
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110152555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. Д. К., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 459.93 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, бл..., вх., ет., за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., както и сумата
17.38 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2019г.- 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2022г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 109.80 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. - 19.09.2022г., както и сумата 4.74 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-19.09.2022г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника К. Д. К. в качеството й на наследник
на собственика на процесния имот- К. В. М., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на
1
потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че ответникът имал качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот -
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл., вх., ет.. Заявява, че е изпълнил
задължението си да достави договорените услуги, като поканил ответника да заплати
стойността им, което не било сторено. С оглед липсата на плащане, предявява настоящите
искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания и искане за привличане на
трето лице-помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва през исковия период да е съществувало
облигационно правоотношение между него и ищеца, а с това и да е бил потребител на
топлинна енергия. Оспорва и реалната доставка на топлинна енергия до имота в сочените от
ищеца количество и качество, така и надлежността на отчитането и начисляването на
евентуално потребената топлинна енергия, както и правилността на извършваното дялово
разпределение. Наред с това оспорва обстоятелствата абонатната станция в сградата, в
която се намира процесният апартамент, да е въведена в експлоатация въз основа на
одобрени строителни книжа, в процесния имот да е изградена сградна инсталация за
топлопреносна мрежа и измервателните уреди в имота да са сертифицирани и годни
средства за измерване. Оспорва да дължи лихва за забава с довод, че липсват доказателства
за изискуемост на задълженията, като навежда и възражение за недължимост на това
вземане поради противоречие със ЗЗП. Оспорва доказателствената годност на представените
към исковата молба документи. В условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на процесните вземания по давност. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната“ ООД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 16.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
31.10.2002г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на
ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Наличен е също договор, сключен между ищеца и ФДР от 09.06.2020г.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
2
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.61, ал. 1 от Наредба №16-334 одобрена
от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г., като вещото лице е констатирало наличие на
1 броя констативен протокол за непредоставен достъп, който е приложен по делото от
третото лице, като на тази база е извършвано начисляването за 2020г., а за 2019г. –
начисляването е по реален отчет. Изчисленията са направени съгласно методика и формули
в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№ 16-334. През процесния
период за 2020г. не е извършван отчет в имота поради неосигурен достъп, констатиран с
един протокол, като топлинната енергия за подгряване на вода е на база при данни за два
водомера. През процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. към чл.61, ал.1, т.6.1.1.
За процесния период фигурират два водомера за топла вода. Отговорено е, че размерът на
дължимите суми по прогнозни фактури е 831.87 лева – главница за потребена топлоенергия.
След изравнителните сметки, вземането възлиза на 456.70 лева главница топлинна енергия
/по-малко от търсената/.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от служебно извършената справка е, че К. В. М. е починала на 23.10.1997г. и е
оставила за наследник дъщеря си – К. Д. К..
По реда на чл. 193 ГПК по делото са постъпили писмо от Столична община,
направление „Архитектура и градоустройство“, Столична община дирекция „Общински
приходи“, от които се установява, че при тежи трети лица не се съдържа информация и
3
документ за собственост, респ. декларация по чл. 14 ЗМДТ, за процесния имот.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
4
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Бруната“
ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното заключение,
че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
По делото са предстваени констативен протоколи от проверка на място, от кохто е видно, че
достъп не е оказан за реален отчет, поради което съдът приема, че е спразена процедурата по
отчитане на топлинната енергия.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, размерът на просрочените
задължения е в размер по-малък от търсените с исковата молба суми.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
5
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените по делото доказателства, не дават основание на съда да заключи, а и е
спорно между страните, че ответникът К. Д. К. в рамките на исковия период е собственик на
процесния имот по силата на придобиването му по реда на наследственото правоприемство.
Към исковата молба не са представени доказателства за титулярството на правото на
собственост върху топлоснабдения имот, нито е приложен акт за собственост на
наследодателя. При все това, в хода на процеса са заявени доказателствени искания за
установяване на обстоятелството, че собственик на процесния имот е К. Д. К., които са били
допуснати. Събраната от тях информация обаче не се явява достатъчна, за да изведе
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди като
собственик на целия топлоснабден имот по силата на наследствено правоприемсто и в
рамките на исковия период. В тежест на ищеца са дадени указания в тази насока с
определението по чл.140 ГПК, но не са предприети до край процесуални действия за
доказване на факта, от който страната черпи права, въпреки възможността за това. При
наличие на повдигнат спор относно този релевантен факт и при правилно разпределена
6
доказателствена тежест, срещу която няма възражения, ищецът е следвало да се докаже
пълно и главно това обстоятелство, което последният не е сторил. Ето защо, ищецът следва
да понесе последиците от бездействието си.
При отхвърляне на иска на това основание, този съдебен състав не намира за
необходимо да обсъжда размера на търсените вземания и възражението за погасяването им
по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилoто на чл.78, ал. 3 ГПК.
Разноски на ответника обаче не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са
сторени такива поради обстоятелството, че е представляван от особен представител.
Сторените от ищеца разходи остават за негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ... , срещу К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к.
„Л.“, блок.., вх., ет., бл., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 459.93 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, бл., вх., ет., за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., както и сумата
17.38 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2019г.- 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2022г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата 109.80 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. - 19.09.2022г., както и сумата 4.74 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-19.09.2022г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната “ ООД, ЕИК..., като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8