№ 61
гр. К., 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200405 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Е. А. Д., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 7537 от 08.12.2021 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП.
Иска отмяна на НП като твърди, че липсва уточнение на възможното предложение от
чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ за вида ППС – извънгабаритно или тежко, че са допуснати нарушения
на чл. 42 т. 4 и чл. 657, ал. 1, т. 5 - дата и място на нарушението , обстоятелства при които е
извършено и подкрепящите доказателства, че за такова нарушение може да бъде
санкциониран само превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, но не и водача,
който няма право да подаде заявление за разрешение за специалното използване на
пътищата, че за проверка по реда на наредбата е необходимо и присъствие на служител на
МВР, за допуснато съществено нарушение заради неприложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. се представлява в
с.з. от упълномощен представител, който оспорва подадената жалба. Писмено, в хода на
производството, е представено становище, с което иска оставяне на жалбата без уважение.
Изтъква законосъобразния характер както на осъществената процедура, така и на по
1
същество основателността на санкционирането на жалбоподателя. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като
обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 13.12.2021 г. /видно от приложената
обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП и името на жалбоподателя като
получател на пратката/, докато жалбата е заведена в деловодство на АНО на 21.12.2021 г.,
тоест в цитирания срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0008363, съставен на
18.11.2021 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 11.51 часа на пътII-81,
км. 5+800 м. в посока гр. К. - гр. С., е управлявал съчленено ППС с 5 – МПС с две оси
марка/модел В. ФХ440, с peг. № ******* и ремарке с три оси рег № ******. Водача
осъществява движение без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата,
издадено от адм. управляваща пътя – АПИ, на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС:
тежко ППС по чл. 3, т. 2 от наредбата.
Посочено е в АУАН, че необходимостта от разрешение се доказва от направеното
измерване при което е констатирано надвишаване на нормите от наредбата, както следва:
Измереното натоварване на задвижващата /2/ единична ос на ППС е 11.805 тона при
максимално допустимо от 11.5, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от наредбата.
При разстояние между осите 1.34 м. измерената сума от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето /3,4 и 5/ на ППС е 25.260 тона при допустимо натоварване на
тройната ос 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от наредбата.
В акта е посочено, че измерването е извършено с технически средства ел. везна DFW-
KR № 118845 и ролетка Р05 /за 5м/ № 1305/18. Посочено, че провереното ППС превозва
царевица.
Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от лична карта, СРМПС част II,
пътен лист и трудов договор. Приложени са разписка за връчване на АУАН и кантарен
билет от измерването № 1353/18.11.2021.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона
за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредбата.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание
цитирания АУАН.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 2 000 лева, като е обозначено
смекчаващо обстоятелство – изпълнение на задължение по чл. 37, ал. 3 от наредбата.
От приобщените писмени доказателства - НП, АУАН, разписка, копия от лична карта
2
и СРМПС част ІІ, Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 г., Заповед № РД – 11-1267/17.10.2019
г., заявление № АУ0000293-19066/16.04.21 г. за последваща периодична проверка на ел.
везна DFW-KR № 118845, експлоатационна книжка на система за измерване на оси на ППС
тип DFW[1]KR, декларация за съответствие на ролетка № 1304/18 (5м.), справка от БИМ, се
установи, че на 18.11.2021 г. жалбоподателят е управлявал състав от МПС марка/модел В.
ФХ440, с peг. № ******* и ремарке с три оси рег. № ****** по второкласен път II-81 в
района на 5+800 км с посока от гр. К. към гр. С., когато е бил спрян за проверка от Д.Г.Г. и
Н.А.М., и двамата служители на АПИ, като първият е гр. инспектор при Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“. Автомобилът е бил натоварен с царевица, като
с технически средства - ел. везна DFW-KR № 118845 и ролетка 1305/18 (5м.), е извършено
измерване както на натоварването на втората ос от посоченото МПС, както и трите оси на
ремаркето при отчетено разстояние между тях 1.34 метра. Натоварването на втората ос от
МПС-то е измерено с електронната везна в размер на 11.805 тона, докато натоварването на
трите оси на ремаркето е общо 25.260 тона с натоварване на трите оси съответно 8.460
тона, 8.520 тона и 8.280 тона.
Към момента на проверката жалбоподателя не е представил издадено разрешително
за специално ползване на пътищата, издавано по реда на раздел IV от наредбата, след като
допустимото натоварване на МПС-то е в размер на 11, 5 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“
от наредбата, докато натоварването на тройната ос на ремаркетата при съответното
разстояние между отделните такива е в общ размер на 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от наредбата.
На жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, връчен му е препис, което е
удостоверено от нарочна разписка за това, като е разпечатан и отчет от фискалната памет на
електронната везна за извършеното измерване, в който е отбелязано натоварването н всяка
от измерените оси на автомобила, отбелязан е ръкописно регистрационният номер на
автомобила и името на водача, от който е положен и подпис.
Използваните технически средства - ел. везна DFW-KR № 118845 и ролетка 1305/18
(5м.), са одобрен тип средства за измерване, конкретно електронната везна с вписване в
регистъра под № 4603 – справка от БИМ, в която е отбелязано и извършване на последваща
проверка, - последна на 16.04.2021 г., за което е поставен знак върху везната. Извършването
на проверката е отбелязано и в приложението към представеното заявление за извършване
на такава проверка. По отношение на използваната ролетка е налице по различен режим на
одобрението й, а именно наличие на декларация от страна на производителя, който е от ЕС,
каквато е представена. Предвид това съдът намира за неоснователно съмнението, изразено
от жалбоподателя за нередовности, отнасящи се до възможността с посочените средства за
измерване да се установяват по надлежен ред както разстояние, така и теглото на отделните
оси от ППС.
При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без
противоречия от приложените гласни и писмени доказателства - АУАН, НП, кантарна
бележка и останалите цитирани по-горе писмени доказателства съдът намира, че
3
основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение
на специалните изисквания на Закона за пътищата.
От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 18.11.2021 г. състав от ППС,
като натоварването на задвижващата единична ос на влекача, както и общото натоварване
на тройната ос на ремаркето надхвърлят максимално разрешеното с посочените конкретни
разпоредби на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция на
основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по начин,
представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение
за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното
предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП.
Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата,
което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на
пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или
за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както
и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя.“
Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се
извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като
изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по
специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение,
като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване
на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната
разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Не съставлява съществено нарушение,
неуточняването чрез правната квалификация за конкретното предложение на цитираната
разпоредба, но несъмнено в обстоятелствената част на Нп е посочено словесно, че става
въпрос за „тежко“ ПС, поради което не може да се направи извод, че е ограничено правото
на защита и жалбоподателя е могъл да узнае какво е точно нарушението.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния
характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/
се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управляваното от него ППС е
натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото. Без съмнение
жалбоподателят е бил длъжен и да знае разпоредбите на закона за пътищата и подзаконовия
нормативен акт – Наредба № 11, установяващи както конкретните максимални стойности на
натоварването на състава от ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение
при използване на пътя от ППС, надхвърлящо тези максимални размери, а принципно
4
водачът на всяко едно ППС носи отговорност и за съответствието на товара и теглото му с
изискванията на закона.
При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и
обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, с която поименно са
изброени лицата, включително и актосъставителя с допълнителна заповед, в качеството му
на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, съответно на
основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има право да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Правомощието на лицето В.Б.А. да издава
НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура”, съгласно представената изрична заповед за това.
Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от
контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за
измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара
на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция,
подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната
електронна везна тип DFW-KR № 118845 са налице и цитирани по-горе доказателства за
извършване на такава през месец април 2021 г. – заявка и справка от БИМ, а периодичността
на проверките е една година съгласно приложената Заповед № 616/11.09.2018 г. на
председател на ДАМТН.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати формални нарушения
на ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, след като правилно и в
пълнота са описани отделните признаци на извършеното нарушение – управление на ППС
/достатъчно подборно идентифицирано/ по републиканската пътна мрежа, липсата на
разрешение, като и теглото на отделните оси, което сумарно надхвърля максимално
разрешеното. Макар и в случая да е налице общо претоварване на състава – над 40 тона
санкционирането за общо претоварване се извършва при измерване на цялото ППС с един
кантар – чл. 38, ал. 3 от наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, с каквато възможност не разполагат служителите на АПИ при осъществяваните
проверки по пътищата.
Неоснователни са възражението за непосочване на обстоятелствата, на нарушението
и доказателствата за извършването му. Посочено е време, място, управляван състав от ПС,
извършените действия – управление, както и съществените признаци на нарушението –
натоварване на отделната ос на влекача и на тройната ос на ремаркето, като съдът не
намира, че има някаква непълнота в обстоятелствата, покриващи състава на нарушението,
както и някаква неяснота или непълнота в доказателствата, които са надлежно установенис
редовни технически средства, одобрени за ползване и преминали съответния контрол –
първоначален и последващ, когато такъв е необходим.
Може да се посочи несъществена непълнота на АУАН и НП, а именно, че не
5
установено/описано дали автомобила е с пневматично окачване или еквивалентно на такова,
но това не представлява съществена нередовност, след като чл. 6 и чл. 7 от наредбата
предвиждат по-високи максимално допустими стойности на натоварване за такъв вид
окачване, като именно такива по-високи стойности са приети като надвишени от
жалбоподателя както от контролиращите лица, така и от АНО, тоест прилагането е в
интерес на водача на автомобила – приети са по-високите максимално допустими
стойности, съответстващи на такъв вид окачване.
Няма неяснота и относно квалификацията на конкретното нарушение, тъй като
изрично в АУАН и НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,
налагаща забрана за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение за дейност
от специалното ползване на пътищата.
Няма нарушение/непълнота при прилагане и посочване на санкционната разпоредба,
след като чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда: Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, като в конкретния случай
основание за приложението и е констатираното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, тоест
не е необходимо да бъде посочвана отделните хипотези, изброени като отделни точки на чл.
53, ал. 1, след като приложението й е и за нарушения общо изписани като такива по чл. 26,
ал. 2 от ЗП, а отделно от това в АУАН и НП е обозначена детайлно конкретната хипотезата
от тази разпоредба, която е нарушена в случая от жалбоподателя.
Няма незаконосъобразност и при определяне на субекта на конкретното нарушение.
Характерът на предвидената санкция показва еднозначно, че е предвидена за
физически лица, докато за идентични нарушения е предвидена различна по вид и размер
санкция – чл. 54, ал. 1 от ЗП, с което законът ясно показва, че нарушение на чл. 26, ал. 2 от
ЗП може да бъде извършено както от физическо лице, така и от юридическо или едноличен
търговец. В същата, категорична насока е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11, определяща, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както
и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително и/или документ
за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Възможността да бъде наложена санкция и на основание Закона за движение по
пътищата не прави несъставомерно извършеното нарушение на Закона за пътищата, като
следва да се отбележи, че принципно служителите на МВР, като контролен орган по ЗДвП
не разполагат с необходимата техника за да извършат измерване на теглото на превозното
средство или на натоварването на всяка ос, като следва да се отбележи, че са различни и
обективните признаци на нарушението- докато в ЗДвП са налага санкция за движение на
ППС с тегло над допустимото, то в ЗП и конкретно в случая жалбоподателя е санкциониран
за използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, без да е получил
6
за това разрешение от органа, стопанисващ конкретния второкласен път. Няма изискване за
присъствие на служител на МВР при извършване на проверки по реда на наредбата, след
като цитираната от жалбоподателя разпоредба използва израза „съдействие“ от органите на
МВР, но не изисква „присъствие“ поради което и това възражение е неоснователно.
На настоящия съд е известна противоречива съдебна практика на ниво касационни
инстанции относно нарушенията по чл. 26, ал. 2 от ЗП, както в Административен съд С.
област, така и в Административен съд С., но цитираните разпоредби дават основание за
извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение,, характерно за което е пълното съзнание от негова страна, че
превозното средство е натоварено с товар над допустимото и въпреки това е предприел
пътуване по републикански път без да има издадено разрешение за това от А„ПИ“,
компететентен орган за издаването му съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
С оглед изложените по-горе изводи за наличие на извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, за липса на съществени процесуални нарушения, извършени при
ангажиране отговорността му и с оглед неоснователност на изложените от страна на
жалбоподателя възражения, намирам, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като само в частта за размера на наложената глоба следва да бъде изменено,
като бъде определен този размер в размер над минималния но не и както е в случая
определяне на санкция в размер близък до максималния от 3 000 лева. Съдът намира, че
справедливостта е преди всичко критерии за оценка на едно противоправно поведение и
определянето на наказание, което съответства на обществената опасност, подбудите за
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като в
случая липсват отегчаващи обстоятелства, които да обуславят наказание в размер близък до
максималния.
Предвид това съдът намира, че при конкретните обстоятелства не са налице
обстоятелства, разкриващи завишена обществена опасност, както и не са установени
обстоятелства, които да се считат за отегчаващи отговорността, поради което в най-пълна
степен на извършеното нарушение съответства наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, след като в
производството е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в размер на 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7537 от 08.12.2021 г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
7
контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., в частта в която на Е. А. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ административно наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева за извършеното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8