Р Е Ш Е Н И Е
№ 260519/19.4.2021г.
гр.в., 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 4369 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба от Община п.,
област т. , представлявана от Кмет на Община – п. – д-р л.в., чрез адв. Р.Д. против НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на основание
чл. 200 ал. т.39 от Закона за водите й е
наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева за нарушение на чл. 190а ал.2 , във в190а
ал.1 т.3 от ЗВ.
В жалбата
се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно е ангажирана отговорността
на Община-в. за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ,
доколкото съгласно Договор за отдаване на концесия на язовир „а.“ от 16.05.2013
г. задълженото лице е „Н.“ЕООД с ЕИК *********, според който концедентът предоставя на концесионера, а концесионера
приема да упражнява право на управление, експлоатация и поддръжка върху обект
язовир „а.“, включително инфраструктура и принадлежностите, които го обслужват
за срок от 35 години. Излага се становище, че предписанията е следвало да бъдат
изготвени и връчени на концесионера на язовира с оглед наличието на цитирания
концесионен договор. , съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ. Счита се, че чрез
договора е налице делегиране на правомощията от страна на Община – п. на „Н.“
ЕООД по отношение на процесния язовир. Сочи се, че в Наредба № 1 от 11.04.2011
г. за мониторинг на водите се визира КИС само за отпадни води, каквито от язовир
„а.“ не се кумулират Твърди се, че язовир „а.“ е
построен и въведен в експлоатация около 1960 г. и съгласно действащото
законодателство в този период не се е изисквало предвиждане и изграждане на
КИС, съотв. проектът за КИС не може да бъде
неразделна част от работния проект за язовирна стена, а ако такова предписание
е задължително, то следва да бъде изготвено и връчено на концесионера на язовир
„а.“ – „Н.“ЕООД. Сочи се, че са изпълнени предписанията на комисиите, назначени
със Заповед на областните управители по чл. 138а от Закона за водите, като е
възстановено експлоатационното състояние на преливника, съотв.
е осигурена проводимост, осигуряваща безпрепятствено провеждане на високи
води. Излага се становище, че деянието е
несъставомерно, доколкото язовирът отговаря на
условията на чл. 141а ал.3 от ЗВ и като малък е неопасен такъв не подлежи на
контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически контрол. Твърди се,
че АУАН № 005-027/10.03.2020 г. , съставен от
Р. К.Р. в качеството му на инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“
при ДАМТН не е постъпвал в Община -п., съотв. не е
връчен по надлежния ред и не е дадена възможност по реда на чл. 44 от ЗАНН да
се възрази срещу съставяне на акта. При условията на евентуалност – при
преценка на обществената опасност на осъщественото деяние се иска да бъде
съобразено, че вследствие на същото не са настъпили вредни последици за хора,
околна среда или инфраструктура. Иска се НП да бъде отменено и на въззивника да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, изпраща представител – адв.Д., която в съдебно заседание поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
с оглед посочените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от мл.експерт,
юрист към ДАМТН – Е.З., в което излага
становище по същество на делото и доводи за незаконосъобразност на депозираната
жалба. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и н на
основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН да се присъди в полза на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна
страна следното:
На 03.04. 2019 г. служители на РО на НЯСС
„Североизточна България“ - св. Р.Р. и Я. Д., инспектори в цитираното учреждение извършили
проверка на язовир „а.“, находящ се в имот с № 000015 в землището на с.а., общ п.,
обл. т. със завирен обем от 18 000 куб.м.
Установено е, че язовирът, съгласно акт за публична общинска собственост
№ 2657/14.02.2000 г. е собственост на общ.п., обл. т.. От контролните органи е
извършен оглед и проверка на преливното съоръжение на язовира, при които било
установено, че на входната част на преливника има изронен бетонов ръб, като след бетонната част следва отвеждащ
канал, който е с трапецовиден земен профил, чиито странични стени са започнали
да се рушат. Констатирано било при огледа и, че дъното на отвеждащия канал е
започнало да се рони, съотв. вследствие на
констатираните повреди е нарушена проводимостта на преливното съоръжение. С
оглед на направените констатации за
проверката бил съставен констативен протокол № 05-04-17/04.04.19 г. , в който в
пункт 2/ било дадено задължително предписание да се представи проект за укрепване
отвеждащия канал и бързотока на преливника на
язовира, като бил посочен срок за изпълнение на предписанието до 31.10.2019 г.
В
констативния протокол било посочено, че съгласно чл. 190а ал.2 от Закона за
водите за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на
язовирната стена и съоръженията към нея. Посочено било, че за изпълнението на
задължителните предписания собственикът следва
писмено да уведоми председателя на ДАМТН чрез Регионалния отдел „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“
с адрес: гр. в., ул. Мургаш № 5 ет.3. Протоколът бил подписан от представляващ
Община – п., а именно от С. С.Н. на длъжност ст. експерт в Дирекция „ФСДУС“ в
Община -п., участвала и в хода на проверката като представител на собственика
на язовира.
След като до 27.01.2020 г. в ДАМТН,
включително чрез Регионалния отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна
България“ с адрес: гр. в., ул. М. № * ет.* не постъпил проект за укрепване на
отвеждащия канал и берзотока на преливника на язовир
„А.“, била извършена нова проверка на язовир „А.“ с участието на инспектори при
РО НЯСС „Североизточна България“ – св. Р.Р. и св. И.И.. Вследствие на извършената
проверка , чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено, че липсва изготвен
проект на укрепването на отвеждащия канал и бързотока
на преливника. За проверката бил съставен протокол № 05-04-9/30.01.2020 г. , в
който било констатирано, че не е изпълнено задължително предписание с посочен
срок за изпълнение до 31.10.2019 г., а именно – да се представи проект за
укрепване на отвеждащия канал и бързотока на преливника на язовира в ДАМТН. Посоченият
протокол бил подписан от представител на собственика на язовира – Станислава
Николова на длъжност ст.експерт в дирекция „ФСДУС“ в община п..
На 05.02.2020 г. на Кмета на Община п. чрез
представляващо го лице, а именно – св. М.
Г. в качеството на деловодител в Община -п.
е връчена покана за съставяне на АУАН. След като на посочената в
поканата дата и час не се явил представител на Община - п., на 10.03.2020 г. св. Р.Р.
съставил на собственика на язовир „а.“АУАН
за извършено нарушение на чл. 190а ал.1 т.3 от Закона за водите.
През мес.март 2020 г.
било възложено на полицейски служители при РУП -п. към МВР – св. Й.Й. и И. И. да осъществят връчване на съставения АУАН на
кмета на Община п.. След като на неустановена дата посочените полицейски
служители не установили кмета на Община- п., същите повторно посетили
административния адрес на въззивника, като на 24.04.2020 г. актът бил предявен
на кмета и последният бил запознат със съдържанието му, но отказал да го подпише. В качеството на
свидетел на отказът да бъде осъществено връчване на акта и да бъде подписано
неговото съдържание бил вписан св. Й., който положил подпис в това качество.
На 27.08.2020 г. въз основа на посочения АУАН е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за
водите е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
8000 /осем хиляди/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят – св. Р., свидетелят по установяване
на нарушението и съставяне на акта – св. И., както и свидетелят на отказът да
бъде подписан и получен препис от акта от кмета на Община п. – св. Й.. По
искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетели са
разпитани св. Г. – деловодител в Община п. и св. С. Н. – на длъжност „старши експерт“
в Дирекция „Стопански дейности и управление на собствеността“ към Община п.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, част от които се явяват и преложените
към жалбата документи, които се комплектоват с
преписката на осн. чл. 60 ал.2 от ЗАНН, както и заверено копие №
15-94-1141/23.11.2020 г. , издадено на Община п..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане и по същество е основателна по следните
съображения.
Обжалваното НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на ДАМТН е
издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 201 ал.12 от ЗВ и
видно от заверено копие на Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на
ДАМТН, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата
на чл. чл. 201, ал. 11, във връзка с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 от Закона за водите, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
оправомощава длъжностните лица от Главна Дирекция "Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях" на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, сред които и (под № 55) Ц. С. И. – инспектор в РО НЯСС СБ,
да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 200, ал.
1, т. 13а, т. 18, т. 22 и т. 38-43 вкл. от Закона за водите.
Административно-наказателното производство се е развило в сроковете,
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, нарушителят следва да се счита
открит към датата на
извършване на проверката, на която
е констатирано неизпълнението.
От тази дата започва
да тече предвиденият
в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил
изтекъл към датата на съставяне на АУАН.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
дерогирани нормите на чл. 40 ал.1 и чл. 43 ал.1 от ЗАНН, като е гарантирано
правото на защита на наказаното лице и в първата фаза на
административно-наказателното производство. От приобщената по делото чрез
АНП разписка се установява, че поканата
за съставяне на АУАН е била надлежно изпратена и връчена на въззивника и е
получена от св. М. Г., за която от разпита й се установява, че осъществява
трудовите функции на длъжност „деловодител“ в Община -в..
Видно от надлежно извършеното отбелязване, от разпита на св. Й., както и от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че е спазено
изискването да се предяви за връчване съставения АУАН на представляващо
въззивника лице, съотв. в съответствие с разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН при осъществен от кмета на Община-п.
отказ да подпише акта и да му бъде връчен препис от същия, надлежно е
удостоверен посочения факт с обективиране на АУАН
датата на отказа, на имената и адреса на св. Й., пред който е реализиран
отказа, като същият е положил и подписа си в съответствие с изискването на
закона. При така установените факти, съдът намира че
административно-наказателното производство е проведено по начин, който гарантира правото на защита на въззивника,
като последния чрез поведение на своя
представляващ сам се е лишил от възможността да реализира правото си на защита
в пълен обем в първата фаза на административно-наказателното производство. С
цел именно да се избегне допускането на злоупотреба с права, ЗАНН е предвидил
възможността при изпълнение процедурата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН, актът да се
счита надлежно връчен въпреки отказът на нарушителя да окаже съдействие при
предприетите действия по връчването.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, според
която разпоредба Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4
имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.
141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят
срок за тяхното изпълнение.
Безспорно в случая, от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, РО НЯСС –
Североизточна България, на Община – п.,
като собственик на язовир „а.“ , е
дадено задължително предписание с
констативен протокол № 05-04-17/04.04.19 г. - да се представи проект за
укрепване отвеждащия канал и бързотока на преливника
на язовира, със срок за изпълнение на предписанието до 31.10.2019
г. Задължителните предписания инкорпорирани в цитирания протокол са
надлежно връчени на представител на въззивника,
не са били обжалвани, по реда на
по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и са влезли в сила. Установено е
безспорно от събраните по делото доказателства, че при последваща проверка,
извършена на 27.01.2020 г. и обективирана в Констативен протокол №
05-04-9/30.01.2020 г. е установено, че
цитираното предписание не е изпълнено в
определения срок – 31.10.2019 г. , като същото не е било изпълнено и към датата
на извършване на проверката. Видно от приложените към жалбата доказателства,
проект за укрепване отвеждащия канал и бързотока на
преливника на язовира е изпратено от Община п. на ДАМТН, Регионален отдел
„Североизточна България“ с писмо с изх.
№ 15.97.23/12.03.2020 г., а именно след датата на съставяне на АУАН за
процесното нарушение.
Безспорно по посочения начин е нарушена нормата на чл. 190а ал.1 т.3 от
ЗВ, адресат на която е именно Община п.
в качеството на собственик на язовир „а.“.
При така установените факти, съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Същата разпоредба предвижда наказване с глоба,
съответно имуществена санкция, за физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2
– от 1 000 до 20 000 лв.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за неприложимост на цитираните норми към процесния узовир, като констатира, че разпоредбата на чл. 141а ал. 3
от ЗВ е неотносима към конкретния казус, доколкото
завиреният обем на язовир "а." възлиза на 18 000 куб. м.
За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да
се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касае се за формално нарушение, което всякога поставя в опасност обществените
отношения, които е призвана да гарантира нарушената материално правна
разпоредба, свързани с ефективния контрол
върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях. В настоящия случай, предвид установените по
делото конкретни повреди по язовирната стена, които са наложили и упражняването
от контролните органи на правомощията по чл. 190а ал.1 от ЗВ, неизпълнението на
посочените предписания е създало предпоставки от засягане на други обществени
отношения. В този смисъл, пряка
последица от извършеното административно нарушение е лошо експлоатационно
състояние на язовир „а.“ което аргументира извода за съществуваща в тази връзка
опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена. Това от своя страна би
довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда,
хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място
и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за
квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че наложеното административно наказание е неоснователно
завишено и неаргументирано определено към средния размер. Това е така, доколкото по делото не е установено да
са настъпили конкретни вредни последици, респ. опасността от увреждане да е
трансформирана от потенциална в реална. Същевременно като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде съобразен и фактът, че нарушението е
отстранено преди издаване на обжалваното НП, доколкото е изпълнено
задължителното предписания дни след съставяне на процесния АУАН. Липсва обаче
основание за определяне на санкция в законово предвидения минимален размер, тъй
като ако и да не са налице реално настъпили вреди от нарушението, са налице
данни, че това нарушение е възпрепятствало дейността на контролните органи за
установяване техническото състояние на язовирната стена съотв.
за проверка за готовността за безопасна експлоатация на същата. При
индивидуализацията на административната санкция следва да бъде съобразен и
значителния период на реализирано противоправно бездействие. Поради изложените
съображения, съдът намира, че с оглед констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на въззивника
обстоятелства, предвид липсата на данни за финансовото състояние на Община п.,
които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, справедливо и
съответстващо на целите визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН се явява
административно наказание „Имуществена санкция“ наложено между минималния и
средния размер, а именно в размер на
4000 /четири хиляди/ лева
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата
на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от
АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от
АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира,
че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл.
78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат
право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част
от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената
част от издаденото
НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалния представител не
е участвал в съдебното заседание намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото
на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно за сумата от
40/четиридесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № НЯСС-140/27.08.2020
г. на Зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Община -п. на основание чл. 200 ал. т.39 от Закона за
водите й е наложено административно
наказание “Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за
нарушение на чл. 190а ал.2 , във в190а ал.1 т.3
от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Имуществена
санкция“ до сумата от 8000 /осем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „
Община – п. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДАМТН сумата от 40 /четиридесет / лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд - в..
След влизане
в сила на
съдебното решение, АНП
да се върне
на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: