Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 65

                                                гр.Кюстендил, 06.04.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори  март  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА  АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

   АСЯ  СТОИМЕНОВА

 

при  секретаря  Светла Кърлова  и с участието  на  прокурора  Михаил Крушовски,  като   разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД  № 45 по описа  за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

И.  А.  М. ***,  оспорва с касационна жалба решение № 327 от 09.12.2022г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 578/2022год., с което е потвърдено  Наказателно постановление № 590 от 16.05.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липсващи реквизити на АУАН и НП и с недоказано съставомерно деяние във връзка със субекта на отговорността.  Прави се искане за отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора  адв. Петьо Р., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски. 

Ответникът – началникът на отдел „Контрол  и  правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез пълномощника си юрк Димитрина Р.,  изразява  писмено  становище за неоснователност на касационната жалба, което  поддържа  и устно  в  съдебно заседание.  Счита оспореното НП за законосъобразно, а решението за потвърждаването му – за правилно.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № 590/16.05.2022г., издадено от   началник отдел „Контрол  и  правоприлагане“ в Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощен със заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на УС на АПИ, с което на касатора И.А.М. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно  наказание  глоба в размер на 1 800,00лв.

            От фактическата  страна  на спора е установено, че  на  18.11.2021г.,  в  10.46 часа , по път І-1, км. 343+292 /с. С., област Кюстендил/, който път е  включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно  Приложение  към т.1 на  Решение № 101/20.02.2020г.  на МС за приемане на Списъка  на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,  е засечено  да  преминава  без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  ППС -  влекач, марка „Волво ФХ“  с рег. № СО1152СХ,  с обща техническа допустима маса над 12 тона, собственост на „И.М. 62“ ЕООД.  Деянието  е установено на 29.11.20221г.,  около 15,50ч  на  ГКПП – Кулата, когато  е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя, за излизане от Република България, въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал.  При  горните обстоятелства, вкл. от  извършената   проверка   в  информационната  система  по номера на ППС, от митнически служители е прието управление  на процесното  ППС на 18.11.2021г.  без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  за  което  е  съставен АУАН № 590/29.11.2021г., който жалбоподателя е подписал без възражения.

            По отношение авторството на деянието, по делото са приети: пътен лист серия Т, № 261548, изд. от „И.М. 62“ ЕООД, от който е видно, че процесното ППС е управлявано от   Б.И. от 17.11.2021г. до 19.11.2021г., но няма подпис на водача,  както и писмо на директора на РД“АА“ – София от 21.10.2022г., в което се сочи, че  няма констатирани нарушения при употребата на монтирания в ППС тахограф, но не са представени  данни  за водача, управлявал  автомобила на процесната дата 18.11.2021г., като  са приложени  разпечатка от тахографа за датата 11.12.2021г., която е неотносима за спора по делото.

При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и за доказано административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Авторството на последното, респ. констатацията, че жалбоподателят е субект на отговорността, е обосновано с липсата на възражения от негова страна при връчването на АУАН, както и с  непредставянето  на разпечатка от дигиталната карта на водача за процесната дата. Отречена е доказателствената стойност на пътния лист, тъй като не е подписан от сочения в него водач.   При  горните  данни,  районният съд  постановява  оспореното  решение, с което потвърждава  издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е неправилно, поради което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна на процесното  наказателно постановление. Формираните от районния съд изводи за  липса  на  съществени  процесуални  нарушения и за доказаност на съставомерното  деяние,  са  необосновани  от събраните доказателствени средства  и  са неправилни с оглед приложимия закон.

Противно на приетото в оспорения съдебен акт, касационният съд констатира  съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН и НП досежно реквизита  по чл.42, ал.1, т.5  и  чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно – липса  на  посочена нарушена  законова  разпоредба.  Правната  квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е санкционната такава.  Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която АНО е пропуснал  да отрази в НП, а актосъставителя – в АУАН.  Неоснователна е тезата на ответника, че нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира  пропуска  за  прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към деянието правна квалификация, представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на АУАН и НП и нарушава правото на защита на дееца, като се явява  самостоятелно основание за отмяна на НП.

Неправилен  е и изводът  на  съда  за  доказано  авторство  на  деянието. Нормата на чл.179, ал.3а  от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване  на  изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението срещу  дееца  е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 18.11.2021г. в с. С., на път П-1 в посочената отсечка от пътя и в посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.  Доказателствата по делото установяват обективните съставомерни елементи от състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по обвинението. Обратно на приетото в оспореното въззивно решение, настоящият  състав на касационната инстанция счита за недоказано  управление  на 18.11.2021г.  на  процесното  ППС от наказаното физическо лице. Действително, последното не е възразило  срещу АУАН, но отсъствието на възражение не  доказва  авторството на деянието, както неправилно е приел районния съд.  Непредставянето  на  информация от дигиталния тахограф и от  картата на водача за самоличността на водача на процесната дата, не може да се тълкува във вреда на дееца, тъй като тежестта за установяване на авторството принадлежи на АНО. Последният  не е доказал  по безспорен и категоричен начин, че  наказаното лице  е  управлявало ППС, т.е. че е водач на ППС на датата по обвинението. Горното обстоятелство не се установява  от данните по чл.189е, ал.8 от ЗДвП, както неоснователно се поддържа от АНО. В случаи като настоящия, когато не е установен водачът на ППС, мислима би била хипотезата по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Изводите, обосновани от анализа на събраните доказателства, са за отсъствие на предпоставки  за ангажиране отговорността на нарушителя за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Издаденото НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.  Дължимо е произнасяне по реда на чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН  за отмяна и на процесното наказателно постановление.

Предвид резултата от оспорването, както и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът има право на деловодни разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, дължими от АПИ, в чиято структура е АНО.  Във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на осн. чл.63д, ал.2 от ЗАНН, което съдът счита за основателно и съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото,  го присъжда в минималния размер, определен по правилото на чл. 18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно по 480,00лв. за всяка от двете съдебни инстанции или общо 960,00лв.  

Водим от гореизложеното, Административният съд

                                                           

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 327  от  09.12.2022г.  на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 578/2022год.  и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 590/16.05.2022г., издадено от   началник отдел „Контрол  и  правоприлагане“ в Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.А.М. с ЕГН ********** и адрес ***,  е наложено административно  наказание  глоба в размер на 1 800,00лв.  На  основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА  Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Никола Петков“, № 86  да заплати  на  И.А.М. с ЕГН ********** и адрес ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960,00лв.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.