Определение по дело №335/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 128
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Жулиета Кръстева Серафимова-Димитрова
Дело: 20215600500335
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. ХАСКОВО , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20215600500335 по
описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ,ал.1,т.2 ,вр. чл.248,ал.3 от ГПК.
Предмет на разглеждане е подадената от „Първа инвестиционна банка“ АД, София
частна жалба, с вх.№ 262929 829.04.2021 г. срещу определение постановено в закрито
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година с което Районен съд-
Димитровград допълва определение от 06.04.2021 г. постановено в открито съдебно
заседание по гр.дело № 13690/2020 г. по описа на РС-Димитровград,като обезсилва заповед
№ 350/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.417
от ГПК,издадена по ч.гр.дело № 782/2020 г. по описа на РС-Димитровград в частта и за
разноските ,а именно за сумата над 275,56 лева до пълния посочен в заповедта размер от
550,50 лева и осъжда от „Първа инвестиционна банка“ АД, София, с ЕИК ********* да
заплати на П. А. А. направените по ч.гр.дело № 782/2020 г. по опаси на РС-Хасково
разноски в размер на 570,06 лв.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост и незаконосъобразност на
обжалваното определение.
Според жалбоподателя съдът разглеждащ исковото производство по предявени
искове по чл.422,ал.1 от ГПК не е компетентен да обезсилва издадената по ч.гр.дело
782/2020 г. заповед за изпълнение,в частта й в която в исковото производство не са
предявени искове за част от сумите,посочени в нея,вкл. и по отношение на
разноските,поради което постановеното определение е недопустимо и следва да се отмени.
Такова право в исковото производство съдът няма освен при прекратяването му / ТР
1
№4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ВКС.По отношение на сумите,за които РС-
Димитровград е обезсилил заповедта за изпълнение с протоколното си определение от
06.04.2021 г. не са предявени искове по чл.422,ал.1 от ГПК, поради което единствено
заповедният съд има право да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
служебно за сумите посочени в тях,за които не е предявен иск по чл.422,ал.1 от
ГПК,включително и по отношение на разноските,което е направил с обжалваното
определение.
При постановяване на определението съдът е допуснал и нарушение на
процесуалните правила – не е предоставена възможност на банката да вземе становище по
молбата на адв.Кунева,тъй като съобщението за подадената молба не е изпратено на
съдебния адрес посочен в исковата молба.
В случай,че съдът пристъпи към разглеждане на жалбата по същество
жалбоподателят намира за незаконосъобразно определението на РС-Димитровград с което
банката е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
тъй като процесуално представителство не било осъществено по ч.гр.дело № 782/29020 г.
по описа на Рс-Димитровград.Процесуалните действия по молбата на адв.Кунева за
обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските са предприети от нея по
гражданското исково производство – гр.дело № 1360/2020 г. и молбата е подадена по него,а
не по заповедното производство.На следващо място жалбоподателят счита,че не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение по частното гражданско дело тъй като
подаването на възражение не представлява процесуално представителство.С подаването на
възражение длъжникът заявява единствено,че вземането е спорно,като преценката за
разноските се прави в исковото производство по уточняване на вземането / Решение на ОС-
Стара Загора от 16.02.2021 г. по т.д. № 13282019 г./
По изложените съображения моли съда да обезсили изцяло постановеното
определение като недопустимо,тъй като съдът ,който разглежда исковото производство по
гр.дело № 1360/2020 г. няма право да обезсилва заповед за изпълнение издадена по
ч.гр.дело № 782/2020 г. на РС-Димитровград в която й да е част, в случая в частта за
разноските, или да отмени определението изцяло като неправилно с което съдът в
исковото производство осъжда банката да заплати адвокатско възнаграждение за подадено
възражение ,което се разглежда в исковото производство в решението по което се решава
въпроса за разноските за всяка една от страните в зависимост от изхода на делото.
СЪДЪТ като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С протоколно определение от 06.04.2021 г. постановено по гр.дело№ 1360/2020 г. по описа
на съда ,Районен съд-Димитровград обезсилва заповедта за изпълнение издадена по
ч.гр.дело № 782/2020 г. по описа на РС-Димитровград,в частта и относно договорната лихва
за периода от 19.04.2012 г. до до 07.07.2017 г. в размер над 2 232,66 лева до пълния посочен
размер 10 850,54 лева ,както и в частта й досежно наказателната лихва за периода от 14
.05.2020 г . до 08.07.2020 г. в размер над 128,41 лв. както и годишна такса за поддръжка за
2012 г. и 2013 г. в размер на 78,00 лева.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното определение постановено в закрито заседание на 19.04.2021 г.РС-
Димитровград допълва определение от 06.04.2021 г. по гр.дело $ 1360–2020 г. на РС-
Димитровград , като обезсилва заповед № 350/39.07-.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.дело № 782/2020 г.
по описа на РС-Димитровград, в частта и за разноските,а именно за сумата над 275,56
лева до пълния посочен в заповедта размер от 550,50 лева. С обжалваното определение
„Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на П. А. А. направените по
ч.гр.дело № 782/2020 г. по описа на РС-Димитровград разноски в размер на 570,06 лева.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ВКС,съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, съобразно изхода на спора по делото,
като разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Подаването на възражение не се разглежда в самостоятелно исково производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, като в
исковото производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност
на иска. Подаденото възражение по чл.414 ГПК е срещу цялото вземане предмет на
издадената заповед № 350/30.07.2020 г. по ч.гр.дело № 783/2020 г. по описа на РС-
Димитровград,поради което за разноските направени в заповедното производство, съдът
дължи произнасяне с крайния си съдебен акт в исковото производство.
Водим от гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение на Районен съд-Димитровград, постановено на 19.04.2021 г., в
закрито заседание, по гр.дело № 1360/2020 г. по описа на съда, като незаконосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
3



Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
4