Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 289/21
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление от 04.12.2020 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело N 2020**********, с което е отказано да се намали
размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя и размерът на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателят, който е
длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, защото приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя надвишават минималния размер от 200 лв. Поддържа се, че няма
основание да се приемат разноски за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело, защото освен подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело други изпълнителни действия не са извършени, доколкото задължението
по изп.лист е погасено. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението
за разноски на съдебния изпълнител, както и да се намали размерът на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата /взискател
в изпълнението/ К.В.М.е подал възражение, с което оспорва жалбата с довода, че
минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лв. – за
образуване на изп.дело, и на 200 лв. – за процесуално представителство, защита
и съдействие с цел удовлетворяване на парични вземания. Поддържа се, че
уговореният размер на адв.възнаграждение не надхвърля минималните размери по Наредба
N 1. Сочи се, че в молбата за
образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя е посочил като
изпълнителен способ налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, от
което следва, че преди погасяване на задължението по изп.лист са извършени
действия по процесуално представителство защита и съдействие с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че размерът
на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с
предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г. и че от процесуалния представител на
взискателя са извършени действия за защита и съдействие, защото в молбата за
образуване е посочен изпълнителен способ „запор“ върху банкови сметки на
длъжника, в резултат на който е събрано вземането на взискателя.
Изп.дело N 2020********** на ЧСИ В.М.е образувано по молба на К.В.М.от 20.11.2020 г. въз
основа на изп.лист от 15.10.2020 г. на СРС, 127 с-в, по гр.дело N 81454/17 г., с който длъжникът
„Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати сумата от 464,08 лв. С молбата е посочен от взискателя начин на
изпълнение - „запор” върху банкови сметки на длъжника.
Представен е договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2020 г., от който се установява, че между взискателя и адвокат
Константинов е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лв. – за образуване и
водене на изп.дело.
На 25.11.2020 г. длъжникът е получил поканата
за доброволно изпълнение, в която е включена сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение на взискателя и 103,69 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 27.11.2020 г. е преведена по сметка на
съдебния изпълнител сумата от 1112,27 лв.
С обжалваното постановление от 04.12.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски
в изпълнението.
Жалбоподателят длъжник не е изпълнил
задълженията си по издадения срещу него в полза на взискателя изп.лист, поради
което е станал причина за образуване на изп.дело. Това означава, че на
основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за
сметка на длъжника.
С молбата
от 20.11.2020 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на
взискателя е посочил като изпълнителен способ „запор“ върху банковите сметки на
длъжника, но посочването на изпълнителен способ представлява реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и е част от
нейното задължително съдържание. Според съда на взискателя не се дължат разноски за водене на изп.дело, ако
след образуване на изпълнението не са били предприети принудителни действия
срещу имуществото на длъжника, различни от посочения от него в молбата по
чл.426 ал.2 ГПК способ.
По делото няма данни, че спрямо имуществото
на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на
изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ,
който да е различен от посочения способ в молбата по чл.426 ал.2 ГПК. По сметка
на съдебния изпълнител е постъпила на 27.11.2020 г. сумата от 1112,27 лв., а
поканата за доброволно изпълнение от 23.11.2020 г. е получена от длъжника на
25.11.2020 г., от което следва, че задължението е погасено в срока за
доброволно изпълнение. Това означава, че след изтичане на срока за доброволно
изпълнение не са извършени принудителни действия срещу имуществото на длъжника,
които да са довели до погасяване на задължението по изп.лист, което е било
погасено в срока за доброволно изпълнение.
При тези факти съдът приема, че по същество
процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба, в която да
посочи способ на изпълнение, който представлява задължителен реквизит на
молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита
и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до
погасяване на задължението. В този случай взискателят има право на
адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото дългът е погасен в
срока за доброволно изпълнение, а спрямо имуществото на длъжника не са
предприети принудителни действия, различни от посочения способ в молбата за
образуване на изп.дело.
С оглед ниската правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело на взискателя следва да се присъдят разноски за
адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело.
По
т.26 от ТТРЗЧСИ при дълг по изп.лист в размер на 464,08 лв. се дължи пропорционална
такса в размер на 46,40 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а
според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния
интерес, който се равнява по размер на присъдената с изпълнителния
лист сума. Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху
възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на
основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 464,08
лв.
След
прибавяне на ДДС размерът на дължимата такса по т.26 от Тарифата възлиза на 55,68 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение
на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело -
чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се намали размерът на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 55,68 лв. Причината за образуване на делото е незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител, а не поведението на взискателя, поради което в настоящето
производство не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 04.12.2020 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело N 2020**********, с което е отказано да се намали
размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя К.В.М.и размерът на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя К.В.М.по
изп.дело N 2020********** на ЧСИ В.М., възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, както и
размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 55,68 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.