Определение по дело №258/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. с.к. и е образувано по частна жалба на БНП П. П. Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.Мл. 4, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника му А. Б. насочена против Разпореждане № 3202/09.06.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 910/2011 г. по описа на РС гр.Р..

Със същото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, депозирано от жалбоподателя, като заявител, е било отхвърлено.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че превратно районният съд е преценявал факта, че по първоинстанционното дело има безспорни данни, че законният представител на дружеството заявител е упълномощил юрисконсулта да извършва посочените в пълномощното действия.

Освен това законът не поставял изискване към заявлението да се представят доказателства за правоспособност, вкл. по отношение на адвокатите или юрисконсултите, като предпоставка за наделжно извършване на действия по процесуално представителство.

На самостоятелно основание пред настоящата инстанция се ангажиран нови писмени доказателства, доказващи твърденията на жалбоподателя за наличието на юридическа правоспособност и представителна власт в полза на пълномощника на дружеството заявител.

БОС в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производствое процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – заявителя по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна, по следните съображения:

Заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК пред районния съд е било образувано по заявление на жалбоподателя против длъжника А. П. А. - ЕГН * с адрес в гр.Р., У. „. Й. № 37а за сумата общо от 4 703,17 лв. от която а) 2 950 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2011 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 1 005 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 30.12.2010 г. и в) 748,17 лв. – мораторна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 19.05.2011 г., както и за направените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Със заявлението се е поддържало, че паричното вземане произтича от договор за кредит номер CREX – 02015603 от 22.12.2008 г.

Със същото са били представени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

След преценка на последните РС намерил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неоснователно.

За да постанови този краен резултат навел доводи, че заявлението е депозирано от ненадлежно упълномощено лице и в този смисъл не отговаря на изискването на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 128 т. 1 от ГПК.

Аргументирал се с нормата на чл. 30 ал. 1 от ГПК, според която юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

В случая законният представител на дружеството – заявител бил неговият изпълнителен директор Л. Л. П..

Освен от законните представители, юридическите лица могат да се представляват пред съда и от адвокати, юрисконсулти или други служители с юридическо образование – чл. 32 т. 1 и т. 3 от ГПК.

В казуса заявлението, с което е бил сезиран РСР. изхождало от лице, което макар и да е пълномощник на законния представител на дружеството – заявител, не отговаряло на нито едно от останалите изисквания на чл. 32 т. 1 и 3 от ГПК.

Горното т.к. със заявлението не били представени доказателства, че пълномощникът А. Б. е Ю. или друг служител на „. П. П. Ф. Е. както и че същият е с юридическо образование.

Затова районният съд приел, че физическото лице, подписало заявлението не притежава надлежна процесуална представителна власт, тъй като липсват доказателства той да попада в някоя от хипотезите на чл. 32 от ГПК, който изчерпателно изброява лицата, които могат да осъществяват представителство по пълномощие.

Посочените по-горе нередовности в исковото производство били основание за оставяне на исковата молба без движение, а в особеното едностранно заповедно производство, в което по изричната разпоредба на чл. 425 ал. 2 от ГПК, заявлението може да бъде оставено без движение само в хипотезата на сезиране на съда с искането, което не е в утвърдената с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. форма или ползването на грешен образец, липсата на реквизитите по чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и приложенията по чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК е основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение.

Решаващият състав счита, че като отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на 410 ГПК РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на акта му.

Вярно е, че заповедното производство, уредено в глава 37 от ГПК, не е предвидило възможност, както при общия исков ред, при нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /вкл. за незабавно изпълнение/, последното да бъде оставяно без движение.

В т.см. нормата на чл.410, ал.2 единствено препраща къв чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, ал.1 и ал.2 ГПК, уточнявайки на кои изисквания следва да отговаря заявлението.

Нито тази норма обаче, нито друга в рамките на гл.37 ГПК, препраща към правилата на чл.129 ГПК в случаите, в които заявлението не отговаря на посочените изисквания.

Затова и правлно районният съд е приел, че не може да остави зааявлението без движение.

Въззивната инстанция счита обаче, че в конкретния казус това и не е било необходимо.

Този извод се налага от една страна поради факта, че образецът на подаденото заявление е в утвърдената с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. форма.

От друга страна и т.к. нормата на чл.410, ал.2 ГПК изрично сочи, че заявлението следва да отговаря на изискването на чл.128, т.1 и 2, се налага извода, че процесното такова отговаря на посочените изисквания , т.к. е придружено от пълномощно, предвид че молбата се подава от пълномощник.

В т.см. доводите на РС досежно представителната власт на ЮЛ следва да бъдат споделени като цяло, но спецификата на заповедното производство не предпоставя като изискване към заявлението за издавена на заповед за изпълнение да се представят и други доказателства и приложения, вън от тези по чл.128, т.1 и 2 – пълномощно, ако молбата се представя от пълномощник и документ за внесена ДТ.

На самостоятелно основание установява се установява безспорно от ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства – удостоверение за правоспособност № 1335/27.10.2010 г. на Министерството на правосъдието на РБ, диплом от ЮФ на СУ”Кл.Охр.” от 22.05.2010 г., трудов договор от 10.03.2006 г. и анекс към същия от 01.11.2010 г., че пълномощникът А. Г. Б. има юридическо образование и правоспособност, вкл. работи на длъжността „старши Ю. – мениджър съдебно събиране” при дружеството заявител.

Следователно същият отговаря на изискването на чл.32, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че атакуваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на РС Р. за произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Мотивиран от горното и на осн.чл.418, ал.4, във вр. с чл.278 ГПК БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3202/09.06.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 910/2011 г. по описа на РС гр.Р..

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по депозираното зеявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от БНП П. П. Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.Мл. 4, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника му А. Г. Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: