№ 426
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №260069/28.05.2021 г. по търг.д.№74/2020 г. на СОС,
ТО – V състав, постановено по предявени от М. Д. К. против ЗД“Евроинс“АД
обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., предявен като
частичен от сумата 100 000 лв., и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на сумата от 1361,82 лева, претърпени от ищцата в резултат от увреждания,
настъпили при ПТП на 22.01.2019 г. в гр. Божурище, причинено по вина на А. С. Л.
като водач на л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег.№***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП.
Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва върху всяко от тях, считана
от 22.01.2019 г. /датата на изтичане на срока по чл.429, ал.3 от КЗ, или евентуално – от
датата 02.08.2019 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е
осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 45 000 лв., и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
претендирания размер от 1361,82 лева, като е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000
лв., като част от сумата 100 000 лв., както и е отхвърлил изцяло акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва върху главниците на обезщетенията, за периода от
22.01.2019 г. до окончателното плащане, като е осъдил страните да заплатят разноски
по съразмерност.
С Въззивна жалба вх.№264844/22.06.2021 г. ответникът „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, чрез юрк. С. К., обжалва решението ЧАСТИЧНО в
1
осъдителната му част – по иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
размера от 13 500 лв. до уважения размер от 45 000 лв., а по иска за обезщетение за
имуществени вреди – за размера над сумата от 408,55 лева до присъдения размер от
1361,82 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните
части, поради нарушение на чл.51, ал.2 от ГПК, чрез неотчитането от съда на приносът
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат с пресичане на необозначено
място, и без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия
автомобил, който се поддържа да е 70%. При отчитане на този принос, определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди е следвало да бъде редуцирано със 31 500
лв. - до размера от 13 500 лв., а обезщетението за имуществени вреди е следвало да се
редуцира със сумата от 960,27 лева - до размера от 408,55 лева. Настоява се за отмяна
на решението в обжалваните части, и постановяване на ново решение по същество, с
което исковете да бъдат отхвърлени над посочените размери, със съответно редуциране
на присъдените в тежест на ответника разноски по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срок е
постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№265669/17.08.2021 г., подаден от М. Д. К.,
чрез адв. П.К., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се липса на достатъчна конкретност на релевираното от ответника
възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като не
е изложено твърдение с кое точно действие или бездействие пострадалата е
допринесла за настъпването на ПТП, поради което същото е ненадлежно релевирано,
възможността да бъде санирана тази първоначална нередовност на възражението е
преклудирана, и то не следва да се разглежда от съда. При условията на евентуалност, в
случай че бъде разгледано, се поддържа неоснователност на възражението, тъй като
същото не е и доказано по несъмнен начин – оспорват се изводите на приетата по
делото САТЕ относно времето за реакция на водача, наличните на мястото на
произшествието пътни знаци, произхода на наличните деформации на автомобила,
същото се счита за некомпетентно и вътрешнопротиворечиво, и несъответстващо на
доказателствата по делото. Правилно съдът е приел на осн. §6, т.54 от ЗДвП, че
пешеходката е пресичала по пешеходна пътека, представляваща продължение на
тротоара. Правилно са преценени критично показанията на разпитания свидетел Л.,
съгласно чл.172 от ГПК. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без разглеждане,
като се приеме, че възражението за съпричиняване не следва да се разглежда, а ако се
приеме за допустима – да се остави същата без уважение, като неоснователна. Заявява
се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
с начислен ДДС.
С Въззивна жалба вх.№265070/02.07.2021 г., ищецът М. Д. К., чрез адв. П.К.,
обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, както и по акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху главниците на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за
имуществени вреди. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не са съобразени в достатъчна
степен обективно съществуващите обстоятелства, релевантни за определяне на
справедливия размер на обезщетението, както и действащия застрахователен лимит и
2
съдебната практика по сходни случаи. По претенцията за лихви се оспорва, че
непредставянето на банкова сметка от пострадалото лице има последиците на забава на
кредитора. Сочи се липса на релевирано възражение в този смисъл, поради което съдът
се е произнесъл „свръх петитум“. Сочи се допуснато процесуално нарушение от съда,
като не е дадена на ищцата възможност да докаже уведомяването на ответното
дружество от застрахованото лице. Въпреки надлежно направеното искане по чл.192 от
ГПК за изискване от третото неучастващо по делото лице „Веронас Брокер“ да
представи доказателства за датата, на която е уведомило застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие, искането е оставено без уважение, като е прието, че
исканите доказателства са без значение за спора. В конкретния случай застрахователят
не е определил размер на застрахователното обезщетение, което да не е могло да бъде
изплатено единствено поради непредставянето на банкова сметка от пострадалата, като
се сочи съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че на осн. чл.429,ал.3 от КЗ
лихви се дължат от момента на уведомяване на застрахователя от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. Тъй като за делинквента е установено задължение за уведомяване на
застрахователя в 7-дневен срок от настъпването на застрахователно събитие, поради
което задължението на застрахователя за заплащане на лихви на увреденото лице
настъпва от изтичането на този срок на 29.01.2019 г., или от датата на уведомяването,
което в настоящия случай е на 02.08.2019 г. Съдът не е присъдил законна лихва върху
обезщетението дори от датата на подаване на исковата молба в съда. По изложените
съображения се настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и
постановяване на ново по същество, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен размер от 80 000 лв., като
бъде присъдено на ищцата допълнително обезщетение в размер на още 35 000 лв.,
както и за бъде осъден застрахователя да заплати на ищцата законната лихва върху
всяко от присъдените суми за обезщетение, считана от 29.01.2019 г. до окончателното
плащане. Заявява се претенция за определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство пред САС по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАДв., с начислен ДДС.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. С определение №260012/28.08.2020 г.
ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса
по делото, но не и от съдебни разноски. Въззивната жалба отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, който в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че е настъпило процесното ПТП
на 22.01.2019 г., по вина на А. С. Л., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег.№***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че
ищцата има качеството на увредено лице, тъй като, в качеството на пешеходец, е
претърпяла травматични увреждания в резултат на процесното ПТП. Не се спори, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от
ищцата неимуществени вреди до размера от 13 500 лв., и за имуществените вреди до
размера от 408,55 лв., като решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта
3
му, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетения до тези размери.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за наличие на принос на пострадалата
за настъпване на произшествието и неговия размер, вида и характера на претърпените
от ищцата травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка на част от
тях с процесното ПТП, справедливият размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, дължимостта на законна лихва върху обезщетенията,
наличието на забава на кредитора поради непредставянето на банкова сметка от
ищцата за доброволно плащане на обезщетението, и началната дата, от която
застрахователят дължи заплащането на законна лихва.
По спорните между страните въпроси, на основание чл.135 от ГПК, въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2019 г. /на л.6/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч. /на л.109-
111/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:00 ч. /на
л.112-113/, и приетата по делото Автотехническа експертиза вх.№263033/12.04.2021 г.
/на л.127-134/ се установява следният механизъм на процесното ПТП:
На 22.01.2019 г., в гр. Божурище, около 21:55 ч. /в тъмната част на
денонощието/, при мокро асфалтово покритие, по булевард „Европа“, в посока от
центъра на града към гр. София, се е движел лекия автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег.№***, управляван от А. С. Л.. В зоната на „Т“-образно кръстовище,
образувано между булеварда и улица „Любен Каравелов“, автомобилът предприема
маневра за навлизане по ул.“Любен Каравелов“, намираща се вляво спрямо посоката
му на движение. Платното на булевард „Европа“ в посочения участък е двупосочно, с
обща ширина 10,60 м., без налична хоризонтална пътна маркировка. Вляво от
булеварда /спрямо посоката на движение от центъра на града към периферията му, в
която се е движел автомобила/, е налице тревна площ с широчина 3,60 м., и вляво от
нея – асфалтирана ивица с ширина 3,40 м., обозначена с вертикална сигнализация като
вело- и пешеходна алея. Платното за движение на ул.“Любен Каравелов“ е двупосочно,
с ширина 6,20 м., и към момента на произшествието също не е имало хоризонтална
маркировка. В момента, когато автомобилът се е насочил с предната си част към улица
„Любен Каравелов“, водачът забелязал пешеходката М.К., пресичаща ул.“Любен
Каравелов“, движеща се отляво – надясно по отношение на посоката на движение на
лекия автомобил по ул.“Любен Каравелов“. Водачът задействал спирачната система на
автомобила, но въпреки това настъпил удар между челната част на автомобила
/централната част на предната броня и челната част на предния капак/, и дясната част
на тялото на пешеходката. При удара тялото на пешеходката е изведено от равновесие,
и същата паднала на асфалтовото покритие на пътя пред челната част на автомобила,
който се установил на място, без да я прегази.
Приетата САТЕ установява, че в момента на удара скоростта на движение на
автомобила е била около 3,7 км/ч. В експертизата се приема, че в протокола за оглед на
местопроизшествието липсват данни за наличие на улично осветление в посочения
участък, поради което се извежда извод, че такова е липсвало, и видимостта на водача
е била ограничена в границите на осветената зона от фаровете на автомобила. При тези
условия експертизата приема, че пешеходката е станала видима за водача на
автомобила едва в момента, когато надлъжната ос на автомобила е била успоредна на
надлъжната ос на ул.“Любен Каравелов“ – т.е. на около 8-10 м. от мястото на удара.
Съобразявайки се със зоната на видимост, осигурена само от светлината на фаровете
на автомобила, водачът е могъл да предотврати произшествието, ако се е движел със
4
скорост не по-голяма от 17 км/ч., при която челната част на автомобила би се
установила на около 1 метър преди мястото на удара. Експертизата изчислява, че в
конкретния случай скоростта на автомобила в момента на извършване на маневрата, е
била около 22 км/ч. Тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието, и пешеходката и автомобилът са се движели първоначално в една и съща
посока, пешеходката би могла да възприеме, че автомобилът се насочва към ул.“Любен
Каравелов“ едва когато челната част на автомобила се е намирала на около 20 м. от
мястото на удара. В момента, в който пешеходката е навлязла в пътното платно на
ул.“Любен Каравелов“, лекият автомобил е бил на около 14 метра преди мястото на
удара, и все още пешеходката е била извън осветената зона от фаровете на автомобила,
поради което експертизата приема, че тя е била невидима за водача му, но пешеходката
вече е имала възможност да възприеме, че към улица „Любен Каравелов“ се насочва
автомобил.
Съдът намира заключението на САТЕ за компетентно изготвено, подробно и
обосновано, като в основната си част същото кореспондира на събраните по делото
писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2019 г.
/на л.6/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч.
/на л.109-111/, и Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в
02:00 ч. /на л.112-113/, поради което съдът го кредитира в частта му, в която
установява механизма на процесното ПТП. Съдът не кредитира заключението в
частта на отговорите на въпрос №4, въпрос №9 и въпрос №12, тъй като се
констатира, че заключението в тези части не кореспондира на приобщените по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч. /на л.109-
111/, и Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:00 ч.
/на л.112-113/ в частта, в която експертизата приема, че на местопроизшествието не е
имало улично осветление, и водачът на автомобила е имал видимост само в границите
на осветената зона от фаровете на автомобила. Напротив – в Протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч. /на л.109-111/ изрично е
записано /на л.110 – стр.3 от протокола, последното изречение от описанието на
местопроизшествието/ следното: „В района на местопроизшествието има изградено
улично осветление, същото работи и осигурява сравнително добра видимост.“. Също
така, в Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:00 ч.
/на л.112-113/, на л.112 е отразено наличие на електрическо осветление на
местопроизшествието, чрез ограждане на текста „ел.осветление“, отпечатан на
бланката под черта, на последния отпечатан ред. Така представените по делото
документи на л.109-113 съставляват официално заверени преписи за вярност с
оригиналите, налични по досъдебно производство №20/2019 г. по описа на РУ
Сливница, пр.пр.№112/2019 г. по описа на РП Сливница /съгласно придружително
писмо вх.№261808/04.03.2021 г. на л.108/, които са приети по делото с протоколно
определение от 20.04.2021 г. и не са оспорени от страните. Същите са били на
разположение на вещото лице при изготвяне на заключението. Посочените писмени
доказателства съставляват официални документи, които притежават материална
доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства, която обвързва съда.
Същевременно, в тази част – относно осветеността на местопроизшествието, и относно
наличието на възможност за водача на увреждащото МПС да възприеме пострадалата
преди тя да попадне в границите на осветената зона от фаровете на увреждащия
автомобил, заключението на експертизата не кореспондира и на показанията на самия
делинквент А. Л., разпитан по делото в качеството на свидетел, който твърди, че
мястото на произшествието било „почти неосветено“, който израз имплицитно
5
включва признание за наличие на някакво друго осветление, освен светлината на
фаровете на автомобила. Също така, св. Л. твърди: „Тръгнах за ляв завой, като преди
това погледнах кръстовището, нямаше никой…“, което твърдение имплицитно
включва признание, че преди да предприеме маневрата „завой наляво“, той е имал
достатъчна видимост извън осветената зона от фаровете на собствения му автомобил,
която му е позволявала да възприеме зоната на кръстовището, за да прецени, че там
„нямаше никой“.
Във връзка с механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите И. К. /син на ищцата, очевидец на произшествието/ и А. Л.
/водач на увреждащия автомобил/.
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят станал очевидец на
произшествието, в което пострадала майка му. Пътувал по бул.“Европа“, в посока от
гр. София към гр. Сливница, на пасажерското място до шофьора в автомобил,
управляван от неговата съпруга. Двамата се прибирали от гр. София, и колата им била
на около 15 м. от пресечката на ул.“Любен Каравелов“. Били първа кола от колона с
автомобили в същата посока. Непосредствено преди пресечката на ул.“Любен
Каравелов“ /в посока от София към Сливница/, на бул. „Европа“ имало изкуствено
препятствие с пешеходна пътека, заради което съпругата му намалила скоростта. В
този момент предимството им било отнето от бус, движещ се по бул.“Европа“ в
обратна посока, който извършил маневра „завой наляво“, навлизайки от бул.“Европа“ в
пресечката на ул.“Любен Каравелов“. Наложило се съпругата му да намали скоростта,
за да не се блъсне колата им в пресичащият пътя им бус. В този момент свидетелят
забелязал пешеходец, който пресичал ул.“Любен Каравелов“ непосредствено пред
завиващия бус, и разпознал, че това е неговата майка. Самият удар не е бил възприет
от свидетеля, защото в този момент колата им се разминавала с буса, и нямало
видимост какво се случва в зоната пред буса. Едва след като подминали буса,
свидетелят видял майка си на земята, непосредствено след самия удар.
Съдът преценява показанията на свидетеля К. при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му родствена връзка с ищцата /неин син/, обуславяща
заинтересованост от изхода на спора в полза на ищцата. Въпреки това, съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същите са подробни, логични, основани на личните
възприятия на свидетеля от момента на произшествието, и изцяло кореспондират на
събраните по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1/2019 г. /на л.6/, Протокол за оглед на местопроизшествие от
23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч. /на л.109-111/, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:00 ч. /на л.112-113/, както и на
приетата по делото Автотехническа експертиза вх.№263033/12.04.2021 г. /на л.127-
134/, в частта й, в която се установява механизма на ПТП.
От показанията на св. Л. се установява, че непосредствено преди процесното
ПТП, управляваният от него автомобил се движел по бул.“Европа“ в посока към гр.
София. Приближавайки „Т“-образното кръстовище, образувано с находящата се отляво
по посоката му на движение ул.“Любен Каравелов“, автомобилът му се движел със
скорост от 25-30 км/ч. Непосредствено след кръстовището /в посока към гр. София/, на
2-3 метра след него, на бул.“Европа“ имало пешеходна пътека с изкуствено
препятствие на пътя /„легнал полицай“/. На кръстовището свидетелят предприел
маневра „завой наляво“, като намалил скоростта, без да спира /“почти съм спрял“/,
погледнал кръстовището и видял, че там няма никой. След това възприел приближаващ
се по бул.“Европа“ от обратната посока автомобил, изчакал го, възприел, че
6
автомобилът намалява скоростта на движението си преди пешеходната пътека на
бул.“Европа“, за да преодолее изкуственото препятствие, преценил, че може да мине, и
тръгнал /“…отсреща идваше кола, изчаках я, видях, че намали и присвятка … и като
видях, че колата намали и присветна, преместих /крака си/ от спирачката на газта, и
тръгвам да свивам“/. В момента, в който управляваният от него автомобил бил вече
диагонално на бул.“Европа“, свидетелят въприел, че жена пресича пред колата му, като
вече била в лявата лента на ул.“Любен Каравелов“, сторило му се, че маха към
насрещно движещият се по бул.“Европа“ автомобил. Веднага предприел аварийно
спиране, гумите на колата изсвирили. Зарадвал се, че успял да спре, но жената се
подпряла с ръка на капака на буса, направила 2-3 крачки по посока на движение на
буса, и паднала пред буса на около 2 метра. Слязъл от колата, за да види как е жената и
да й помогне. В този момент зад гърба му дошло младо момче, което започнало да
крещи: „Ще те убия, бе! Ти уби майка ми, ти я смаза!“, оказало се, че е синът на
пострадалата. Момчето качило жената в колата си и я закарало до Спешния център,
като отказвало помощта му. Свидетелят ги придружил до Спешния център, където
оказали медицинска помощ на жената. При влизането жената се придвижвала на
собствен ход, прикрепяна от сина си. Свидетелят твърди, че по време на настъпване на
произшествието мястото не било добре осветено /“почти не е осветен този участък,
беше и мрачно“/.
Съдът преценява показанията на св. Л. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита обстоятелството, че той е водач на увреждащият автомобил, срещу него е било
образувано досъдебно производство, което няма данни да е приключило, и същият има
интерес да поддържа защитна версия. Въпреки това, показанията на този свидетел
относно механизма на ПТП в основната си част кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2019 г.
/на л.6/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч.
/на л.109-111/, и Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в
02:00 ч. /на л.112-113/, на приетата по делото Автотехническа експертиза вх.
№263033/12.04.2021 г. /на л.127-134/, както и на показанията на св. К.. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Л. в частта им, в която същият твърди, че
местопроизшествието било „почти неосветено“, тъй като в тази част показанията на
свидетеля не кореспондират на отразеното обстоятелство в двата протокола за оглед,
че мястото на произшествието е осветено от работещо улично осветление, което
осигурява сравнително добра видимост. Същевременно, в тази част показанията на
свидетеля са вътрешно противоречиви, доколкото преди това, в показанията си /на
л.100 от делото, стр.7 от протокола, на ред 7-8 от показанията на свидетеля/ той
твърди, че преди да предприеме маневрата е огледал кръстовището, като осветеността
му е била достатъчна да извърши преценка, че там няма пешеходци /„погледнах
кръстовището, нямаше никой“/.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че към момента на настъпване на процесното ПТП
местопроизшествието е било осветено от работещо улично осветление, което е
осигурявало сравнително добра видимост извън осветената зона от фаровете на
автомобила, и е позволявало на водача на увреждащото МПС да забележи пешеходката
още преди пешеходката да попадне в осветената зона от фаровете на управлявания от
него автомобил – преди водачът на автомобила да предприеме маневрата „завой
наляво“, както и в момента, в който пешеходката е предприела пресичане на пътното
платно на ул.“Любен Каравелов“. Причината водачът да не възприеме пешеходката,
7
преди да предприеме маневрата, е субективна – от показанията на водача Л. се
установява, че той е огледал зоната на кръстовището, преди да предприеме маневрата,
като е имал достатъчна видимост да прецени, че „няма никой“, но след това неговото
внимание е било съсредоточено към приближаващият се в насрещната лента автомобил
/в който е пътувал свидетелят К./, изчакал в продължение на достатъчно време, за да
прецени, че насрещният автомобил намалява скоростта, и започва да преодолява
изкуственото препятствие на пътя /повдигната пешеходна пътека/, намиращо се на 2-3
метра от кръстовището, според св. Л. /а според огледния протокол – на около 4 метра
от ул.“Любен Каравелов“ в посока към гр. София – в огледния протокол е отразено, че
началото на пешеходната пътека е на 8 метра наляво от указателната табела, намираща
се отдясно на ул.“Любен Каравелов“ – т.е.: 8 м.- 3,6 м.=4,4м./. Водачът Л. сочи: „Там
има пешеходна пътека с „легнал полицай“, затова там намаляват, има възможност да се
мине, той вече намали и прецених, че мога да мина и тръгнах. Аз вече като завих я
видях, в момента как завивам я виждам..“. Тези показания обосновават извод, че е
изминало значимо време /достатъчно за изменение на ситуацията/ между момента, в
който водачът е огледал зоната на кръстовището, и момента на предприемане на
маневрата „завой наляво“ /„изчаках я, видях че намалява и присвятка“/ – няколко
секунди, необходими за извършване на преценка за намаляване на скоростта на
движещия се насреща автомобил. Водачът обаче не е направил повторен оглед на
зоната на кръстовището, а е предприел маневрата, когато насрещният автомобил е бил
непосредствено пред пешеходната пътека – т.е. на около 9 метра преди кръстовището
/4 м. от кръстовището до пешеходната пътека + 5 м. широчина на самата пешеходна
пътека, според огледния протокол/, бързайки да се възползва от намаляването на
скоростта му.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът
приема следното:
Съгласно §6, т.54 от ДР на ЗДвП,“ "Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“ В конкретния
случай, не се спори, а и се установява непротиворечиво от фактическа страна от
приложените огледни протоколи, гласните доказателства, и от схемата на
местопроизшествието към приетата САТЕ, че по левия тротоар на бул.“Европа“ /в
посока към гр. София/ както преди, така и след пресечката на ул.“Любен Каравелов“ е
била налична пешеходна и вело-алея, обозначена с пътни знаци /в огледен протокол на
л.109-гръб:“в посока София има велоалея с хоризонтална маркировка и пешеходна
алея с обща ширина 3,40 метра, както и пътни знаци „Г-14“ и „Г-15“ /за велосипеди и
за пешеходци/“/. Установено е, че пешеходката е пресичала ул.“Любен Каравелов“
именно в зоната, обозначена като пешеходна алея – по продължението й през улица
„Любен Каравелов“. Макар да не е установена на местопроизшествието хоризонтална
пътна маркировка за пешеходна пътека, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна, че пострадалата пешеходка /ищцата/ е пресичала ул.“Любен Каравелов“
в зоната на пешеходна пътека, по смисъла на §6, т.54 от ДР на ЗДвП. Тя се е движела в
една и съща посока с увреждащото МПС, преди то да предприеме маневрата „завой
наляво“. Според заключението на САТЕ /т.6/, техническите характеристики на
конкретния автомобил /минимален радиус на завоя 12 м./, при обща ширина на
пътното платно 10,60 м. /т.е. ширина на насрещната пътна лента 5,40 м./, са обусловили
техническа възможност да извърши маневрата, ако я започне на около 20 м. от
8
мястото на удара – т.е. преди самото кръстовище. Следователно в момента на
започване на маневрата автомобилът се е намирал преди самото кръстовище, зад гърба
на пешеходката. Той не е спирал на кръстовището преди започване на маневрата /от
показанията на св. Л.: “В момента аз почти съм спрял..“/, пресякъл е насрещната лента
непосредствено пред насрещно движещият се автомобил /находящ се само на 9 метра
от кръстовището/, без да го пропусне /водачът на насрещният автомобил е бил
принуден да намали скоростта си, за да не блъсне извършващото маневрата МПС/, и
непосредствено преди маневрата не се е уверил, че няма да създаде опасност за
евентуално приближили се към кръстовището пешеходци. Ето защо, съдът намира от
фактическа страна, че дори пешеходката да е имала обективна възможност да
възприеме приближаващият се зад гърба й лек автомобил, движещ се в същата посока
по бул.“Европа“, тя не е била длъжна да очаква, че водачът ще предприеме маневра
„завой наляво“ в нарушение на задълженията му по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП -
непосредствено пред находящия се на 9 метра от кръстовището насрещен автомобил,
лишавайки го от предимството му, без да се съобрази с посоката на движение и
скоростта му, без да се увери, че няма да създаде опасност за приближаващата
кръстовището пешеходка, и без да се съобрази с посоката на движението й и скоростта
й, въпреки че е имал обективна възможност да я възприеме.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира
възражението на ответника за наличие на принос на пострадалата за настъпване на
увреждането, за неоснователно.
Пред въззивната инстанция няма спор, че ищцата има качеството на увредено
лице в резултат от настъпилото ПТП. Спорен е въпросът какъв е обемът на
претърпените от ищцата травматични увреждания в причинна връзка с процесното
ПТП, и какъв е обемът на болките и страданията, които тя е претърпяла във връзка с
тези увреждания.
От Епикриза от ИЗ№3098/2019 г. от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД /на л.11/ се
установява, че ищцата е била хоспитализирана във II клиника по ортопедия и
травматология на 22.01.2019 г. в 23:54 ч. и е била на болнично лечение до 30.01.2019 г.
с диагноза:“Счупване на гръбначния стълб в поясната област – закрито“. Отразено е
извършено на 28.01.2019 г. оперативно лечение „възстановяване при прешленна
фрактура“. Отразено е извършено образно изследване на 23.01.2019 г. – КТ на сегмент
от гръбначния стълб – Тх12-Л3, при което е установено снишаване на тялото на Л1,
както и лекостепенно снишаване на тялото на Л3 по горната субдискална ламела.
Извършено е и КТ изследване на дясното коляно, при което са установени „ данни за
фрактура на тибията в областта на еминеннциите“. В епикризата е отразено
извлечение от оперативния протокол, от което се установява, че оперативната
интервенция е извършена чрез запълване на фрактурата на тялото на втори поясен
прешлен с костен цимент.
От Епикриза от ИЗ №4108/2019 от хоспитализация на ищцата във II клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД за периода от 30.01.2019
г. до 05.02.2019 г. /на л.12/ се установява, че същата е била хоспитализирана по повод
диагноза „Счупване на горния край на тибията (голям пищял) – закрито“, като е
претърпяла „Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация – тибия и
фибула, патела“. Извършена е мануална репозиция и е поставена гипсова шина.
Отразено е, че няма сетивни и циркулационни нарушения в увредения крайник.
От Епикриза от ИЗ №8975/2019 от МБАЛНП „Св.Наум“ /на л.14/ се установява,
че ищцата е била хоспитализирана в периода от 15.10.2019 г. до 20.10.2019 г.“по повод
9
на оплаквания от тежко изразени болки в кръста двустранно, симетрично, сериозно
влошили позата и походката, започващи от средата на торакса и стигащи до
седалището двустранно, повече вляво, сутрешна скованост и трудно раздвижване.
Болката преминава по страничната повърхност на ляв крак и стига до коляното. Нощем
болката е непоносима и нарушава съня“. В епикризата е отразено, че пациентката е с
дългогодишни болки с временни обостряния, като последното обостряне е от около
месец преди хоспитализацията. Отразено е, че през м. януари, 2019 г. е претърпяла
хоспитализация в УМБАЛ Пирогов след счупване на Л1 и съмнение за счупване на Л3
прешлен след ПТП и фрактура на дясно коляно. По отношение на фрактурата на Л1 е
поставен цимент. Дадени са препоръки „с оглед данните за персистираща фрактура на
горна плочка на Л3, е уместно проследяване от неврохирург и/или ортопед-
травматолог в планов порядък в амбулаторни условия“. Отразен е резултат от
извършено образно изследване – КТ на лумбални прешлени, от което се установява
състояние след вертебропластика на тялото на Л1, Л1-Л3 – фрактурирана краниална
плоча на тялото на Л3. Установени са също дискови протрузии на няколко нива,
дегенеративни промени на фасетъчни стави, остеопоротични изменения в телата на
прешлените, вкалцяване на междупрешленен диск, странични ръбови остеофити с
формиране на костен мост.
Приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№260639/27.01.2021 г.
/на л.77-78/, изготвена от в.л.със специалност „съдебна медицина“ /от заявлението на
вещото лице в о.с.з./, установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
22.01.2019 г. ищцата М.К., тогава на 54 г., е получила травматични увреждания,
изразяващи се в: Счупване на тялото на втори поясен прешлен, което увреждане й е
причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 10-11
месеца, както и счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за срок от около 3,5 – 4 месеца. Ищцата е била хоспитализирана и е претърпяла
оперативно лечение, при което е извършена стабилизация на фрактурата на прешлена с
инжектирането на костен цимент, а по повод на фрактурата на голямопищялната кост е
извършено закрито намествана и е наложена гипсова имобилизация. Към момента
пострадалата е възстановена, като са налице остатъчни прояви, изразяващи се в болка в
зоните на фрактурите при физическо натоварване и промяна на времето, които ще
останат пожизнено. При изслушване на експертизата в открито съдебно заседание на
23.02.2021 г. вещото лице пояснява, че в медицинската документация, налична по
делото, се констатира несъответствие между отразеното увреждане на гръбначния
стълб в медицинската документация, относно увреждането на гръбначния стълб на
ищцата – в оперативния протокол от лечението в болница „Пирогов“ е отразена
„извършена стабилизация на фрактурата на втори поясен прешлен с костен цимент“,
докато в медицинската документация от болница „Свети Наум“ е отразено, че при
компютърната томография се установява вертеропластика на тялото на първи поясен
прешлен. Вещото лице приема за водещо отразеното в оперативния протокол.
Уточнява също, че настъпилите при ищцата травматични увреждания не правят
невъзможно движението, а го затрудняват – не е изключено ищцата непосредствено
след увреждането да е могла да се придвижва по някакъв начин, като походката ще е
видимо променена и болезнена.
Съдът намира заключението на тази експертиза за компетентно изготвено,
логично, и кореспондиращо на приложените по делото писмени доказателства -
Епикриза от ИЗ№3098/2019 г. от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД /на л.11/, Епикриза от
10
ИЗ №8975/2019 от МБАЛНП „Св.Наум“ /на л.14/, Амбулаторен лист №566/26.03.2019
г. /на л.13/, Резултат от рентгеново изследване от 03.01.2020 г. /на л.17/, Амбулаторен
лист №173/24.01.2020 г. /на л.18/, Етапна епикриза за период от 24.01.2020 г. до
03.02.2020 г. /на л.19/, 13 бр. фактури за проведени изследвания, прегледи, ползван
транспорт до болнично заведение, закупени медикаменти, проведена рехабилитация
/на л.21-25, л.27-28/, и декларация за желание за закупуване на медицински изделия /на
л.26/. Ето защо, съдът кредитира заключението, с изключение на частта, в която
същото приема, че приложения резултат от Компютърна томография от 15.10.2019 г.
/на л.16/, в което е отразено, че е установено „състояние след вертебропластика на
тялото на Л1“, следва да се пренебрегне, и да се вземе предвид отразеното в
оперативния протокол от 28.01.2019 г. Така направеният от вещото лице „избор“ не е
основан на извършено от вещото лице запознаване с първичната документация /в
началото на заключението вещото лице е посочило, че е изготвило заключението си
единствено на базата на медицинската документация, находяща се в кориците на
делото, и извършен личен преглед на пострадалата/, на проведено нарочно обективно
изследване, или самостоятелно разчитане на самото обективно изследване /КТ/, чието
разчитане е депозирано по делото на л.16, а на формирано принципно мнение кой
документ има по-голяма доказателствена тежест /според вещото лице/. Ето защо, съдът
не кредитира заключението на първоначалната експертиза в частта му, в която вещото
лице приема, че получената от ищцата гръбначна травма е фрактура на тялото на втори
прешлен.
За уточняване на гръбначната травма, предвид констатираното противоречие в
медицинската документация на ищцата, пред въззивната инстанция е допусната
Съдебно-медицинска експертиза вх.№4315/28.02.2022 г. /на л.56-58 от въззивното
дело/, изготвена от вещо лице със специалност „ортопедия и травматология“, която
установява, че на 22.01.2019 г. ищцата е получила счупване на тялото на първи поясен
прешлен и разкъсване на горната пластина на трети поясен прешлен. След проучване
на изготвените във връзка с лечението на ищцата образни изследвания, и цялата
медицинска документация в УМБАЛСМ „Пирогов“ и в МБАЛНП“Св.Наум“,
експертизата констатира, че в съставения оперативен протокол от 28.01.2019 г. за
проведеното оперативно лечение на ищцата, е била допусната техническа грешка, като
е отразено, че тялото на втория поясен прешлен е запълнен с цимент. В
действителност интервенцията е извършена по отношение на първия поясен прешлен,
което се установява от направената по-късно рентгенова снимка, на която се
визуализира, че тялото на първи поясен прешлен е запълнено с костен цимент. В
резултат от тези увреждания ищцата е търпяла трайни затруднения на движенията на
снагата за 10 месеца, през който период е била в отпуск по болест. Във връзка с
увреждането на гръбначния стълб ищцата е търпяла болки с много голям интензитет
през първите 12 дни след увреждането, болки с голям интензитет за около 2-3 месеца,
болки с умерен интензитет до 6-тия месец след увреждането, след което болките са
били с непостоянен характер и интензитет – от умерен до малък за около 2 години след
ПТП. Ищцата и понастоящем е възможно да изпитва болки с малък до умерен
интензитет при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права,
и при по-голямо физическо натоварване. Във връзка с увреждането на гръбначния
стълб ищца е търпяла неудобства при самообслужването и е имала нужда от чужда
помощ при самообслужването и в ежедневието си за около 2 месеца. Към момента на
изготвяне на заключението /17.11.2021 г./ вещото лице е констатирало, че ищцата вече
има самостоятелна походка без помощни средства, има ограничени и болезнени
движения на поясния отдел на гръбначния стълб, като обемът на движенията е по-
11
малък с 22 % от нормата – ищцата не може да се навежда встрани, назад и напред.
Съдът кредитира заключението на така приетата експертиза, като го намира
компетентно, обосновано, и изготвено след пълно запознаване с медицинската
документация, съставена във връзка с лечението на ищцата, и лично запознаване и
разчитане на извършените обективни изследвания на увредения сегмент на гръбначния
стълб на ищцата. Също така съдът взема предвид, че тази експертиза е изготвена от
вещо лице е със специалност „ортопедия и травматология“, която осигурява по-
задълбочени специализирани познания на вещото лице с оглед на конкретния вид
травматично увреждане /фрактура на прешлен/.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпита на св. И. К. /син на ищцата/. Същият установява,
че е видял ищцата секунди след самия удар – тя лежала на земята, пъшкала и охкала,
оплаквала се от болки в коляното и в кръста, била уплашена и стресирана. Свидетелят
лично транспортирал майка си до болница „Пирогов“. Там тя прекарала две седмици,
през които претърпяла операция, не можела да се обслужва сама, и била обслужвана на
легло от персонала на болницата. След изписването била с гипсиран крак, не можела
да се обслужва сама, и била подпомагана в обслужването от нейни приятелки.
Изпитвала болки, била трудноподвижна, движела се с патерици, трудно влизала и
излизала от дома си, тъй като имало стълби. Около година продължил
възстановителният процес, докато тя започне да се движи нормално. Ходела на
рехабилитация, впоследствие отново била хоспитализирана, и в болницата също
провеждала процедури. Катастрофата й се отразила негативно – вече не била в
състояние да се занимава с обичайните си дейности в градината, било й много по-
трудно, някои от обичайните си дейности дълго време не била в състояние да
извършва. Стресът при катастрофата и последвалите преживявания в болницата се
отразили на психиката й. Понастоящем не е възстановена напълно - при промяна на
времето и при студ се оплаквала от болки в коляното и кръста. Преди инцидента
ищцата ходела на работа – била продавач в магазин. Върнала се на работа около 9
месеца след увреждането. В продължение на около четири – шест месеца се
придвижвала с патерици.
Съдът взема предвид, на осн. чл.172 от ГПК, че свидетелят е в близка родствена
връзка с ищцата, което обуславя заинтересоваността му от изхода на делото в нейна
полза, но кредитира показанията му, като ги намира за основани на личните
впечатления на свидетеля от обективираното състояние на ищцата непосредствено
след увреждането и през целия възстановителен период, и тъй като те кореспондират
изцяло на медицинската документация по делото, и на приетите съдебно-медицински
експертизи.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
22.01.2019 г. ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в: счупване
на тялото на първи поясен прешлен и разкъсване на горната пластина на трети
поясен прешлен, както и счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица.
За лечение на така получените травматични увреждания ищцата е била
хоспитализирана в същия ден, и е била на стационарно лечение общо 14 дни в периода
от 22.01.2019 г. до 05.02.2019 г. във II клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, през който период на 28.01.2019 г. е претърпяла
оперативна интервенция за „възстановяване при прешленна фрактура“, при която е
извършена стабилизация на фрактурата на първи поясен прешлен, чрез инжектиране с
12
костен цимент. Впоследствие, на 30.01.2019 г. е претърпяла „Закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация – тибия и фибула, патела“, при което е извършена
мануална репозиция и е поставена гипсова шина. Гръбначната травма, изразяваща се в
увреждане на два прешлена, й е причинила трайно затруднение на движението на
снагата за срок от около 10 месеца, а фрактурата на дясната подбедрица причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от
около 4 месеца. Общият възстановителен период е продължил около 10 месеца, през
които ищцата е била напълно нетрудоспособна, и е била в отпуск по болест. Във
връзка с получените травматични увреждания ищцата е търпяла болки с много голям
интензитет през първите 12 дни след увреждането, болки с голям интензитет за около
2-3 месеца, болки с умерен интензитет до 6-тия месец след увреждането, след което
болките са били с непостоянен характер и интензитет – от умерен до малък за около 2
години след ПТП. Ищцата продължава да изпитва болки с малък до умерен интензитет
при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права, и при по-
голямо физическо натоварване. Поради причиненото от травматичните увреждания
трайно затруднение на движенията на тялото /поради гръбначната травма/, и на десния
крак, ищцата е търпяла значителни неудобства при самообслужването и се е нуждаела
от чужда помощ ежедневно, за период от около 2 месеца. Понастоящем ищцата е
възстановена от получените увреждания, има самостоятелна походка без помощни
средства, като са налице остатъчни появи, изразяващи се в болка в зоните на
фрактурите при натоварване, при влажно и студено време, ограничени и болезнени
движения на поясния отдел на гръбначния стълб, като обемът на движенията е по-
малък с 22 % от нормата, които ще останат пожизнено.
При така установения вид и характер на травматичните увреди, съществено
засягащи способността за движение на ищцата за значителен период от време /10
месеца/, придружени с продължителни болки с голям интензитет /2-3 месеца/, както и
продължаващи периодични болки в продължение на значителен период от време /2
години/, и остатъчни ограничения в движенията, които ще останат пожизнено,
зависимостта от чужда помощ и от помощни средства при придвижването за
продължителен период от време, загубата на трудоспособност за 10 месеца,
претърпяната оперативна интервенция и продължителна хоспитализация, както и
последваща рехабилитация, съдът намира, че определеният от първостепенния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., е справедлив
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г.
Този размер отчита също, че претърпяната оперативна интервенция от ищцата е
щадяща, без нарушаване целостта на кожата и други тъкани /извършена чрез
инжектиране, без остатъчни оперативни цикатрикси и оперативни рани/, лечението на
фрактурата е извършено консервативно /чрез закрито мануално наместване на
костните фрагменти и фиксиране с гипсова имобилизация/, лечението е протекло без
усложнения, настъпило е пълно възстановяване на фрактурата на десния крак, както и
на увредените гръбначни прешлени. Посоченият размер на справедливо обезщетение
отчита също, че травматичните увреждания от процесното ПТП на 22.01.2019 г. са
настъпили на фона на съществуващи при ищцата множество хронични увреди на
гръбначния стълб, предизвиквали дългогодишни болки с временни обостряния -
дискови протрузии на няколко нива, дегенеративни промени на фасетъчни стави,
остеопоротични изменения в телата на прешлените, вкалцяване на междупрешленен
диск, странични ръбови остеофити с формиране на костен мост /от проведеното КТ
изследване в болница „Св. Наум“/. Наличните при ищцата хронични увреди на
гръбначния стълб са допринесли за по-бавно протичане на възстановителните процеси
13
при ищцата, по-болезнено и мъчително преживяване на травматичните увреди,
намалени компенсаторни ресурси за подкрепа движенията на тялото през
възстановителния период, както и за непълното възстановяване на движението на
снагата.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи във връзка с размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, и
липсата на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, съдът е
постановил правилно и законосъобразно решение в частта му по иска за обезщетение
за неимуществени вреди, което следва да се потвърди.
Претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е била уважена от първостепенния съд в пълен размер. Ответникът
оспорва размера на присъденото на ищцата обезщетение за имуществени вреди
единствено по съображения за наличие на принос на пострадалата, съобразно който да
бъде редуцирано обезщетението. Въззивният съд се произнася при условията на
ограничен въззив, поради което на осн. чл.269 от ГПК е ограничен от оплакванията,
релевирани във въззивната жалба на ответника, поради което претърпените от ищцата
имуществени вреди по вид и размер, и наличието на причинна връзка на направените
от ищцата разходи за лечение, са извън предмета на спора пред въззивната инстанция.
А тъй като вече съдът прие по изложените по-рано съображения, че приема за
неоснователно възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, решението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно и в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди.
Във връзка с релевираното от ищцата оплакване относно неправилно отхвърлена
претенция за присъждане на законна лихва, съдът намира същото за основателно.
Действително, установява се по делото от фактическа страна, че ищцата не е
представила пред застрахователя данни на своя банкова сметка, по която да е
възможно да й бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение. Съдът
констатира обаче, че застрахователят е изискал от ищцата, наред с посочването на
банкова сметка за изплащане на обезщетение, също така и множество други документи,
с които ищцата не е разполагала към момента на депозиране на застрахователната
претенция, и не би могла да представи в срока за определяне и изплащане на
обезщетението. Изискан е препис от акт, с който е приключило наказателното
производство, и всички изготвени в хода на досъдебното производство автотехнически
и съдебномедицински експертизи, което изискване от една страна предполага
приключване на наказателното производство, а от друга – достъп до всички материали
по разследването, които обстоятелства са извън контрола на ищцата. Същевременно,
застрахователят е имал възможност на осн. чл.107 от КЗ самостоятелно да изиска от
разследващите органи необходимите му сведения и документи. Предвид факта, че
застрахователят в съдебното производство поддържа наличие на принос на
пострадалата, и редуциране на дължимото на ищцата обезщетение на това основание,
същата не е била длъжна да приеме частично изпълнение и в хода на процеса. Ето
защо, съдът намира, че не е налице забава на кредитора да приеме надлежно
изпълнение, поради което длъжникът /ответникът/ не следва да бъде освободен от
отговорността за собствената си забава. На основание чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ във вр.
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забава за периода от по-ранната измежду датите на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахованото лице, или от
увреденото лице чрез предявяването на застрахователната претенция. В настоящият
14
случай по делото не са налице доказателства застрахователят да е бил надлежно
уведомен от застрахованото лице преди датата на депозиране на застрахователната
претенция. Ищцата е навела твърдения за извършено от застрахования уведомяване за
настъпилото ПТП на застрахователния брокер, чрез който е бил сключен
застрахователния договор. Твърдяното уведомяване не съставлява надлежно
уведомяване на застрахователя по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. Ето защо, законна
лихва върху обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди следва да бъде
присъдена в полза на ищцата, но от датата на предявяване на застрахователната
претенция, която е датата на получаване на заявлението за изплащане на обезщетение –
06.08.2019 г., съобразно представеното по делото Известие за доставяне /на л.10/, а не
от датата на депозирането му по пощата /02.08.2019 г./.
При този изход от спора на всяка от страните следва да се присъдят разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, пропорционално на отхвърления обжалваем интерес на
насрещната страна. Обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника е в
размер на 31 908,55 лв., а на ищеца – 35 000 лв., т.е. по двете въззивни жалби общият
обжалваем интерес е в размер на 66 908,55 лв. На базата на отхвърлената въззивна
жалба на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
31 908,55 / 66 908,55 части от претендираните със списък по чл.80 от ГПК разноски за
СМЕ в размер на 200 лв. – т.е. сумата от 95,38 лв. Адвокатското възнаграждение, което
следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца, по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. На осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според материалния интерес по иска за
обезщетени за имуществени вреди /408,55 лв./, на процесуалния представител на
ищеца се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което
следва да му се присъди изцяло, поради отхвърляне на въззивната жалба на ответника
в тази част изцяло. По иска за обезщетение за неимуществени вреди общият
материален интерес по двете въззивни жалби е 66 500 лв., а минималното адвокатско
възнаграждение при този материален интерес по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. се изчислява в размер на 2525 лв., от която сума в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят 31 500 / 66 500 части, или
сумата от 1196,05 лв. Тъй като адвоката е регистрирано лице по ЗДДС, адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1496,05 лв. следва да му се присъди с начислен ДДС,
т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 1795,26 лв. с
включен ДДС.
В полза на ответника следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да се присъдят 35 000 /66
908,55 части от юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 450 лв. – или сумата от 235,40 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, която сума ищцата следва да бъде осъдена да му заплати.
Претендираните от ответника разноски за държавна такса за въззивната жалба следва
да останат за негова сметка изцяло, поради пълното отхвърляне на въззивната му
жалба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260069 от 28.05.2021 г., постановено по търг.д.№74 по
описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, ТО – V състав, В ЧАСТТА МУ, в която е
15
отхвърлена претенцията на М. Д. К. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“АД,
за присъждане на законна лихва върху главницата от 45 000 лв. на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди и върху главницата от 1361,82 лв. на
застрахователното обезщетение за имуществени вреди, за периода от 06.08.2019 г.
/шести август, две хиляди и деветнадесета година/ до окончателното плащане, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, във вр. чл.493, ал.1,
т.5 от КЗ и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, да заплати на М. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул.“***“ №44, законна лихва върху главницата от 45 000 лв. /четиридесет и пет
хиляди лева/ на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
06.08.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, във вр. чл.493, ал.1,
т.5 от КЗ и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, да заплати на М. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул.“***“ №44, законна лихва върху главницата от 1361,82 лв. /хиляда триста
шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ на застрахователното обезщетение
за имуществени вреди, за периода от 06.08.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260069 от 28.05.2021 г., постановено по търг.д.
№74 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, ТО – V състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул.“***“ №44, сумата от 95,38 лв. /деветдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща направени разноски за експертиза за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат П.К. от
САК, със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №1, ап.9, сумата от 1795,26 лв. /хиляда
седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство с включен ДДС.
ОСЪЖДА М. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №44, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор
Колумб“ №43, сумата от 235,40 лв. /двеста тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17