№ 17
гр. Велико Търново, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500444 по описа за 2022 година
С решение №186/17.10.2022г. по гр.д.№174/2021г. ОС- Габрово е
отхвърлил предявения от З. Н. В., ЕГН **********, гр. Габрово, **********,
против М. Г. С., ЕГН **********, село Поповци, община Габрово, *********,
иск за разваляне на сключения между тях на 01.06.2016г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с
нотариален акт № 94, т. І, рег. № 2171, дело № 73/2016г.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от З. В., чрез адв. А. И. от АК-
Габрово, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Изложени са възражения, че първоинстанционният
съд едностранчиво е разгледал и преценил доказателствата по делото.
Заключението на вещото лице д-р Трифонов било избирателно цитирано в
съдебното решение, без да са отчетени редица констатации и направени
допълнителни изводи в о. с. з.- че ищцата от 18- годишна е своенравен човек
и мнителна, но това е проява на характера, а не психично заболяване. Целта
била да се внуши, че В. страда от сериозни психични заболявания, довели до
разрива в отношенията с ответницата и са причина за предявяването на
настоящия иск. Съдът едностранчиво разгледал и избирателно цитирал в
решението си показанията на свидетелите, без да ги обсъди в цялост, също с
цел да обоснове извода за неоснователност на предявения иск. Дори от
показанията на Св. О. С.- син на ответницата и заинтересован, не се
установило достатъчно време прекарано от ответницата с ищцата, нито
гледане и издръжка в пълен обем, а само, че и до сега тя сама си готви на
1
газов котлон. Св. Г. T. също не дала показания, че З. е била гледана и
издържана от М. от 2016г. до 2020г. Св. Ст. M. установила посещение на
ответницата в дома на ищцата само един час вечер и то след като В. си е
счупила тазобедрената става през 2019г., като тази свидетелка също заявила,
че преди това В. сама перяла и готвела. Св. Ст. Й. установила, че след
февруари 2019г. ответницата е ходила всяка вечер да носи на З. нещо за
ядене, но не говори за обслужване и грижи. Св. П. Г., която се грижела за В.
през м. февруари 2019г., също не дала показания за гледане или издръжка от
страна на ответницата- нито по колко часа на ден, нито от 2016г. до 2020г. За
издръжка, изразяваща се в заплащане на консумативи- отопление, телефон,
вода, доставяне на всякакви хранителни продукти, закупуване на необходими
за здравето на ищцата лекарства и пр. изобщо не ставало дума в показанията
на всички свидетели. Сключеният между страните договор бил за гледане
/разговори, обсъждане на филми вечер/ и за издръжка, каквато не била
установена. Ако ищцата не е имала нужда от издръжка и сама е заплащала
всички свои разходи, готвила си е, прала си е сама, то е следвало през
годините след сключване на договора през 2016г. ответницата да предложи
трансформация на гледането и издръжката от натура в парично. Това също не
било сторено от нейна страна. Отношенията между страните след м. юли
2020г. се влошили и ищцата спряла да допуска ответницата до дома си, в
следствие на което последната изпаднала в невъзможност да изпълнява в
натура задълженията си по договора. Това поведение на ищцата не било
безпричинно, а поради натрупани в период на 2019г.- 2020г. негативни
ситуации и недобросъвестното отношение и поведение, което проявила
ответницата: през януари 2019 година В. паднала, счупила си тазобедрената
става и била сама, а ответницата, която трябва да се грижи за нея, не била там,
не осигурила човек, който да наблюдава 89 годишната възрастна жена и като
резултат от този момент и досега В. не се е възстановила от травмата и ползва
проходилка, за да се придвижва, в невъзможност е да излиза от дома си и е в
изключително лошо здравословно състояние; през месец август 2019 година
ответницата прехвърлила цялата банкова сметка от влога на ищцата в
собствения си влог в ДСК- същата имала генерално пълномощно от В. да се
разпорежда с влога, но не е била налице никаква причина, поради която да си
прехвърли в собствената сметка всички притежавани от ищцата суми в
размер на 14250 лева, като по сметката на ищцата са останали едва 58.14 лева
/ответницата признала в първото съдебно заседание този факт и дори не
предложила да върне взетата сума на ищцата и до настоящия момент няма
такова предложение/; през месец март 2020 година В. отново паднала в дома
си с инсулт и отново била сама, а ответницата, която трябва са се грижи за
нея, отново не била там- грижите за ищцата от страна на ответницата
липсвали, само по случайно стечение на обстоятелствата тя била още жива,
особено след инсулта, когато първите 2 часа са животоспасяващи; през есента
на 2020 година ответницата подала неоснователен сигнал до РП- Габрово за
задължително настаняване на ищцата в психиатрично заведение, очевидно с
цел да се осуети предявяването на иск за разваляне на договора за издръжка и
гледане, което било още една причина за разрива в отношенията между
страните. Съдът се произнесъл, че периода, в който ответницата не е
трансформирала задължението си от натура в парично такова, бил 3 месеца и
незначителен. Това не отговаряло на истината- страните не спорели, че
2
ответницата е спряла окончателно да изпълнява задълженията си по договора
през м. юли 2020г. През м. октомври 2020г., ищцата завела настоящото дело,
на 04.06.2021г. ответницата депозирала отговор на исковата молба, в който
също нямало искане за трансформация. Следователно са изминали 11 месеца
/от м. юли 2020г./, от когато ответницата вече е спряла да гледа и издържа
ищцата, а възрастната жена била без никаква грижа, без никаква издръжка и
трябвало сама да се справя с всички ситуации и да се грижи както за здравето,
така и за бита си. Едва след 1г. и 7 месеца ответницата изпратила на ищцата
паричен превод по Изи Пей на 11.01.2022г., като сама си определила размера
на сумата. През целия този голям период от време, ответницата не
предприела никакви действия по трансформация на задължението си, при
положение, че е спряла да изпълнява договора си през м. юли 2020г. Този
период от 1г. и 7 м. ищцата се е гледала и издържала сама- 90 годишна жена,
която не получила никаква подкрепа за този изключително дълъг период. До
настоящия момент също нямало парично изражение на гледането и
издръжката на ищцата- за период от 2 години и 3 месеца. Изпратеният на
11.01.2022г. паричен превод имал за цел да обслужи нуждите на настоящото
производство, а не да замести грижите и издръжката за В.. Никой не
уведомил ищцата, че има да получава пари, а тя не можела да излиза от дома
си и това било известно на ответницата. Резултата бил върната сума от Изи
Пей на ответницата, като непотърсена, каквато била и нейната крайна цел. По
отношение на насрещната претенция по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане на
даденото на отпаднало основание- за заплащане на паричната равностойност
на положените грижи и издръжка, следвало да се има предвид, че задачата на
експертизата била поставена некоректно. Неподкрепено от доказателствата по
делото било искането на ответницата да се пресметне ежедневен период от 5
часа, в които същата е полагала грижи за В.. Също така този период бил
определен недостоверно за годините 2016г., 2017г. и 2018г., тъй като не
кореспондирал нито с писмените, нито с гласните доказателства. Задачата на
експертизата била некоректно зададена и в частта, в която следва да се
определи компенсация за полагани грижи от м. юли 2020г. до датата на
завеждане на иска- октомври 2020г. В отговора на исковата молба
ответницата сама посочила, че след рождения ден на В. - м. юни 2020г.,
последната спряла да я допуска в дома си. С допълнителното заключение
било установено, че ответницата, въпреки, че е преустановила гледането на З.
от началото на м. юли 2020г., продължила да се отчита пред държавата и да
получава възнаграждение от държавата за личен асистент през следващите 2
месеца- м. юли и до края на м. август 2020г. Ответницата в продължение на
два месеца подвеждала държавните органи, че гледа ищцата в качеството си
на неин личен асистент и получавала възнаграждение за това. Експертизата
имала некоректна задача да определи компенсация за разходи за издръжка и
финансово задоволяване на нуждите на В. от страна на ответницата, а освен
за квасеното мляко нямало никакви други данни за финансова помощ от
ответницата към ищцата. Нямало данни за един закупен хляб, за едно
закупено лекарство предоставени в помощ на издръжката на ищцата. В
задачата на ответницата към експертизата било целено произволно
начисляване на надници в нейна полза, без да се отчетат всички данни по
делото. При изключване на периода от 27.08.2019г. до 31.08.2020г., когато
ответницата е получавала възнаграждение от Държавата за личен асистент,
3
оставали следните месеци, в които е отделяла максимално 2 часа на ден -
сутрин 1 час и вечер 1 час: от чупенето на тазобедрената става на 31.01.2019г.
до 27.08.2019г.- датата, на която ответницата става личен асистент, като на
тази длъжност е до края на фактическите взаимоотношения между страните, а
дори и още два месеца след този край.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с практиката
на съдилищата. Претендират се разноски за двете инстанции и присъждане на
процесуалния представител на ищцата възнаграждение, съобразно сключения
и представен по делото договор, за представителство по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид въззивната
жалба, прецени събраните по делото доказателства, както и
правилността на първоинстанционният съдебен акт съобразно
правомощията си, намира следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 87 ал.3 ЗЗД- за
разваляне на сключен между З. Н. В. и М. Г. С. договор за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 94/ 01.06.2016г., т. І, рег. № 2171,
дело № 73/2016г., пред Нотариус Н. М..
За да отхвърли предявеният иск първата инстанция е приела, че в
периода след 01.06.2016г., когато е подписан договора, до средата на м. юли
2020г., същият е бил изпълняван от ответницата в пълен обем, като на ищцата
са били предоставяни адекватни и своевременни грижи, както и изпълнение в
натура на задължението за издръжка. След като настъпил разрив в
отношенията между страните ответницата била в поставена в невъзможност
да изпълнява задълженията си. От средата на м. юли 2020г. до предявяване на
иска 16.10.2020г. е налице неизпълнение от страна на длъжника, което не е
виновно. От този момент възникнала възможността да предложи изпълнение
в течение на процеса и да поиска от съда да определи срок за трансформиране
на неизпълненото в натура задължение за минало време в парично.
Ответницата завела пред РС- Габрово такъв иск с правно основание чл. 97, ал.
1 във вр. чл. 95 и чл. 63 и чл. 65 от ЗЗД, по който било образувано гр.д. №
63/2022г. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на
кредитора, не освобождавало длъжника от задължението за издръжка. За
периода от 01.06.2016г., когато е сключен договора до подаване на исковата
молба за разваляне на договора на 16.10.2020г., срокът от три месеца, когато
не е била допускана ответницата да изпълнява задълженията, е незначителен,
поради което не е установено неизпълнение на договора от страна на
ответницата М. С., а отказът на ищцата да приеме грижите е неоснователен.
Въззивната инстанция не споделя гореизложените изводи.
В съдебният си акт първоинстанционният съд е изложил противоречиви
и взаимно изключващи се изводи: че от определен момент длъжницата не е
изпълняала непрекъснато и в пълен обем задължението си за грижи и
издръжка по договора, но искът за развалянето му е неоснователен, тъй като
„не е установено неизпълнение от страна на ответницата М. С., поради което
отказът на ищцата да приеме грижите е неоснователен“; че от средата на м.
юли 2020г. е налице неизпълнение от страна ответницата, но тъй като в
4
началото на 2022г. е завела пред РС- Габрово иск за трансформиране на
задължението по договора в парично /гр.д. № 63/2022г./, предявеният иск
следва да се отхвърли, като неоснователен. Освен изложеното ОС- Габрово не
е обсъдил всички доказателства по делото, не е анализирал и направил
преценка на правдоподобността и достоверността на твърденията на двете
групи разпитани свидетели, с оглед на останалите данни по делото, не е
посочил на кого от тях дава вяра и на кого не, за да приеме едното или
другото твърдяно обстоятелство за установено.
Хронологично фактите по делото са следните:
На 01.06.2016г. между ищцата и ответницата е сключен договор за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №94 том І, рег. №2171, дело
№73/2016г. на нотариус Н. М.- рег. №165, с район на действие- РС- Габрово.
Видно от посоченият алеаторен договор З. В. е прехвърлила на М. С.
собственият си недвижим имот, подробно описан в нотариалният акт,
представляващ апартамент в центъра на гр. Габрово, **********, с площ
98,40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня,
тоалетна, заедно с прилежащата към него маза №7, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена, „срещу задължението на приемателя лично или чрез семейството си
да гледа и издържа прехвърлителката до смъртта й, като й осигури един
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, грижи при болест и
немощ и да я изпрати според обичая“. Приобретателката е поела от своя
страна задължение /т.2/ „да поеме издръжката, както и гледането на
прехвърлителката до смъртта й, като й осигури един сносен и спокоен живот,
какъвто е водила до сега, и грижи при болест и немощ лично или чрез
членовете на семейството си, като е съгласна прехвърлителката З. Н. В. си
запазва правото на ползване върху имота до края на своя живот,
безвъзмездно“.
По делото е установено, че с оглед възрастта и здравословното си
състояние З. В. е имала нужда от грижи и гледане, като такава нужда
категорично е налице от началото на 2019г.:
През януари 2019 година е паднала в дома си, когато е била сама и е
счупила тазобедрената си става. Намерена е от съседка. Претърпяла е
операция с поставяне на ендопротеза на ставата, призната е 100% трудова
неработоспособност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК от 09.07.2019г., с водеща
диагноза „Първична коксартроза, двустранна“. В. не се е възстановила от
травмата, ползва проходилка, за да се придвижва и е в невъзможност да
излиза от дома си.
През месец март 2020 година отново е паднала сама в дома си с инсулт.
Намерена е от свидетелката Ст. M.. Постъпила е в болница на 18.03.2020г. и е
изписана на 26.03.2020г. с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт,
като са дадени са препоръки за подходящ хигиено- диетичен режим и терапия
с лекарства и наблюдение от личния лекар.
През м. август 2019г., след като В. е счупила тазобедрената си става,
ответницата С. прехвърля почти цялата парична наличност от банковата й
сметка в собственият си влог в ДСК- сумата 14 250 лева /останали са 58,14
лева/, тъй като е имала генерално пълномощно от възрастната жена да се
5
разпорежда с влога й.
Видно от приложените отчети по чл.27 ал.2 ЗЛП в периода
27.08.2019г.- 31.08.2020г. М. С. е била назначена като личен асистент на З. В.
от съответната служба при Община Габрово, със заплащане съобразно
отработени часове за дейностите, които е посочила, че е извършвала: лична
хигиена сутрин и вечер, битова хигиена- ежедневна и седмично почистване,
пазаруване, приготвяне ежедневно на храна, масажиране и помощ при
разхождане, ежедневно обсъждане на гледания филм и новините от пресата.
По делото не е спорно, а се сочи изрично от двете страни, че след м.
юли 2020г. отношенията между тях рязко и необратимо са се влошили и
ищцата е спряла да допуска ответницата в дома си и да приема изпълнение по
договора, а ответницата от своя страна също е преустановила всякакво
изпълнение за задълженията си.
С нотариална покана от 02.09.2020г. З. В. е поканила М. С. да върне
ключовете от входната врата на блока и апартамента й и е оттеглила
генералното пълномощно, което й е дала. В отговор на тази покана пред
нотариус М. ответницата е върнала пълномощното от 07.08.2019г. и е
отказала да върне ключовете, като е заявила, че е собственик на апартамента.
На 16.10.2020г. З. В. подава до РС- Габрово искова молба за разваляне
на сключеният с М. С. договор за издръжка и гледане.
На 21.08.2020г. ответницата М. Симоенова подава сигнал до РП-
Габрово за задължително настаняване на ищцата в психиатрично заведение
/чл.157 от Закона за здравето/, по който е образувано чнд №1058/2020г. на
РС- Габрово. Производството е приключило с решение №260067/
04.12.2020г., с което съдът е оставил без уважение като неоснователно
искането за настаняване на З. В. в ДПБ- Севлиево.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и при така записаната
в договора уговорка за поемане от страна на ответницата на задължение „да
поеме издръжката, както и гледането на прехвърлителката, като й осигури
един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега и грижи при болест
лично или чрез членовете на семейството си“, необоснован се явява извода на
първата инстанция, че става въпрос за „прехвърляне на недвижим имот
срещу положени в минал период грижи и издръжка и за бъдещ период“, който
следва „да се разглежда като един договор“. Договора е само един и не
включва минал период, а задължения след сключването му на 01.06.2016г.
От показанията на свидетелите не се установява пълно и точно, в
цялостен обем и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора от
страна на ответницата от сключването му на 01.06.2016г. до средата на м. юли
2020г. Св. С. е син на ответницата, поради което дадените от него показания
следва да се ценят при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Твърденията му, че след изписване от болницата на В. майка му се е грижела
за нея, не се подкрепят от доказателствата по делото- св.Пена Г. е била наета
да прави това: „отивам, давам закуска, измивам, изчиствам съдовете каквото
обядва, давам и обед, през свободното време си приказваме със З. за лични
неща, помагала съм й да отиде до тоалетната, лекарства съм и давала в този
един месец, слагах я да ляга на обяд да спи, завивах я, на един стол и оставях
закуска за четири часа“. През периода 2016г.- януари 2019г., преди В. да
6
падне и да счупи тазобедрената си става, същата е полагала сама грижи да
себе си- готвене, чистене, пране, както са посочили свидетелите по делото- св.
M. :“през 2016 година З. още нямаше нужда от грижи, оправяше се сама, тя се
переше, М. много често и носеше храна, но и З. си готвеше“, св. Попова:
„дори и сега съм я сварвала да си готви, колкото може, тя си е чистила, тя е
много добра домакиня, тя се пере“, св. Й.: „през 2016 - 2017 година З. си
шеташе“, включително свидетелят С., който е син на ответницата, е заявил, че
тя сама си е готвела на „един газов котлон на терасата“. Посещението на
зъболекари или зъботехници, за услугите на които В. сама е заплащала, но не
пълната сума, поради което св. С. „трябвало да доплаща“, не доказва
изпълнение на задълженията от страна на ответницата, както е приела първата
инстанция. В изпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане
заплащането на медицинските услуги следва са се осигури от приобретателят,
а не от прехвърлителят. Не са налице доказателства ответницата да е
закупила патерици и проходилка за В., когато са я изписали от болницата
след операцията на счупената тазобедрена става- св. С. е посочил, че е
уреждал заплащането на необходимите пособия за ищцата от социалната
служба. Видно от данните по делото за период от около една година
/27.08.2019г.- 31.08.2020г./ М. С. е била назначена от Община Габрово като
личен асистент на З. В., съгласно чл. 27 от Закона за личната помощ, за което
е получавала заплащане /чл.32 от ЗЛП/, тъй като е изпълнявала служебно
задължение /а не задължение по договора за издръжка и гледане/, включващо:
грижа за лична хигиена сутрин и вечер, битова хигиена- ежедневна, седмично
почистване, пазаруване, приготвяне ежедневно на храна, масажиране и
помощ при разхождане, ежедневно обсъждане на гледания филм и новините
от пресата. Когато възрастната жена е била в болницата в безпомощно
състояние със счупена става през 2019г. нито приобретателката, нито някой
от семейството й са останали с нея като придружители, а са разчитали друго
лице- св. Г. T., придружаваща майка си, да им се обажда и да обслужва В..
Пълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане по договора от
страна на приобретателката не се установява нито от показанията на св. Ст.
M., която говори повече за своите проблеми и отношения с ищцата, сочейки,
че същите не са добри, нито от показанията на другите разпитани свидетели-
Й., T. и Г. /последните две са се грижили за прехвърлителката само през
определени периоди когато е била в болницата и след изписването й, но нямат
впечатления за времето преди и след това/, нито от показанията на св.М.
Попова, която твърди, че никога не е виждала М. С., въпреки, че често е
ходила в дома на З. В..
При така събраните по делото доказателства- писмени и гласни,
въззивната инстанция не споделя извода на ОС- Габрово, че от сключване на
договора през 2016г. до средата на м. юли 2020г. приобретателката е давала в
пълен обем на ищцата уговорените грижи и издръжка в натура, както лично,
така и чрез трето лице- нейният син. От показанията на свидетелите се
установява, че преобретателката понякога е доставяла на В. храна, квасено
мляко, зимнина, но няма данни да е било ежедневно, посещавала я е, но няма
данни и доказателства това да е било всеки ден или по три пъти на ден,
считано от сключване на договора, организирала е рожденният й ден на 90-
годишният юбилей. Не се установява това да е ставало през целия период и
7
предоставеното да е покривало изцяло нуждите от храна, лекарства, разноски
за бита, грижи за домакинството, нито честотата на посещенията и носената
издръжка в натура.
Въззивната инстанция не споделя изводът на Окръжният съд, че едва
след подаване на исковата молба по чл. 87 ал.3 ЗЗД /16.10.2020г./ за
ответницата е възникнала възможността да поиска трансформиране на
задължението си по договора от натура в парично. Тази възможност е
възникнала от момента, в който ищцата е отказала да приеме изпълнение в
натура- от средата на м. юли 2020г. Като не е направила това
приобретателката е изпаднала в забава, която законът свързва с виновно
неизпълнение на договорното задължение. В случая тази забава не е само 3
месеца и не приключва с подаването на исковата молба за разваляне на
договора, както неправилно е приела първата инстанция. По делото
безспорно е установено, че след средата на м. юли 2020г. М. С. е
преустановила напълно изпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане на ищцата, както и че след отказа на последната да приема
изпълнение в натура, същото не е трансформирано в парична престация и до
момента. Настоящото дело за разваляне на договора по исковата молба на
ищцата е заведено на 16.10.2020г., като на 04.06.2021г. ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който не е поискала трансформация
на задължението си. Едва в началото на 2022г. М. С. е предявила искова
молба пред РС- Габрово, с която се твърди, че е поискана трансформация на
задължението си. До настоящият момент няма данни по делото да е налице
някакво изпълнение или определено и изплащано парично изражение на
задължението на ответницата по договора за издръжка и гледане. Т.е. за
периода от м. юли 2020г. до момента- м. февруари 2023г., няма данни да е
налице трансформация на задължението на ответницата по договора от
натура в парично.
При това положение, с оглед събраните по делото доказателства,
ответницата се е поставила в положение на неизправна страна по сключения
договор, което обосновава извод за основателност на предявения иск за
развалянето му. Предвид изложеното, неправилно ОС- Габрово е приел, че е
установено точно изпълнение на задълженията по алеаторния договор от
страна на приобретателката. Изпълнението на задълженията за издръжка и
гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата
същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителката се е нуждаела
от грижи и помощ в ежедневието си. При установеното и доказано в процеса
неосигуряване от ответницата на грижи и издръжка за ищцата, респ. на
паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба и в хода на
процеса, за продължителен период от време, неправилен и необоснован е
изводът на първата инстанция за неоснователност на предявения иск.
Констатираното неизпълнение на договора е съществено- неизпълнената част
не е незначителна с оглед интересите на кредитора, предвид възрастта- 89-
90г., влошеното здравословно състояние- ендопротеза на счупената лява
тазобедрена става, прекаран исхемичен мозъчен инсулт, невъзможността да
излиза от дома си, ищцата се е нуждаела от интензивни грижи. Влошените
отношения между страните правят невъзможно изпълнението на договора и
за напред.
8
На основание гореизложеното решението на ОС- Габрово следва да се
отмени, а искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД да се уважи.
В отговора даден от ответницата на предявената искова молба, в края на
същият след изброяване на приложенията, е добавено: „при хипотезата на
евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният иск за времето от
01.06.2016г. до предявяване на иска се поражда правото ми да поискам от
съда да се произнесе в решението си на основание чл.212 ГПК, като осъди
ищцата да ми заплати обезщетение за гледането и издръжката за този
период“.
Въпреки изложеното обаче ответницата не е предявила при условията
на евентуалност насрещен иск за стойността на грижите, поради което
настоящата съдебна инстанция не обсъжда възраженията й за стойността на
положените от нея грижи и издръжка. Не е налице насрещна искова молба
подадена пред първоинстанционният съд, в която да е конкретизирана
претенцията като размер, да са изложени обстоятелства как е определен този
размер, не е внесена ДТ. Първоинстанционният съд не приел такъв иск за
разглеждане, не го е отразил в доклада си, не е разпределял доказателствена
тежест по такава претенция. Страните не са възразили срещу доклада на съда
по делото, нито, че е предявен, а не е отразен насрещен иск по чл. 55 ал.1
ЗЗД от ответницата. Неясно защо в този случай първата инстанция е
допускала експертизи, които да остойностяват грижи и издръжка, нито какво
общо има установителен иск по чл. 212 ГПК с ненадлежно предявена
претенция за насрещен осъдителен иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД.
Разноски: С оглед изхода на делото М. С. следва да бъде осъдена да
заплати разноските по делото: 2 838,56 лева, съгласно представеният списъд
по чл. 80 ГПК за първата инстанция, както и да бъде осъдена да заплати на
адв. И. сумата 2 000 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 ЗА за въззивната инстанция и 219,28 лева разноски за ДТ за
въззивната инстанция на З. В..
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №186/17.10.2022г. по гр. дело № 174/2021г.
на ОС- Габрово, вместо което ПОСТАНОВИ:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен под
формата на нот. акт № 94, т. І, рег. № 2171, н. д. № 73/01.06.2016г. по книгите
на нотариус Н. М.- рег. № 165, района на ГРС, по силата на който З. Н. В.,
ЕГН ********** от гр. Габрово, **********, е прехвърлила на М. Г. С., ЕГН
**********, с адрес в село Поповци, община Габрово, *********,
собственият си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 14218.515.207.2.7 по КККР на гр. Габрово, одобрен със
Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес в гр. Габрово, ******** с предназначение жилище -
апартамент разположен на едно ниво, в сграда, с идентификатор
14218.515.207.2, който апартамент е с площ 98,40 кв.м. и се състои от: две
стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня и тоалетна, при граници:
отгорепокривна плоча, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор
9
14218.515.207.2.5, изток – самостоятелен обект с идентификатор
14218.515.207.2.8 и бул. „Априлов“, запад –дворно място, север – ул. „Райчо
Каролев“, юг- стълбище и самостоятелен обект с идентификатор
14218.515.207.2.8, заедно с прилежащата към апартамента маза № 7 с площ
6,24 кв.м., при граници: отгоре – кафе-сладкарница, изток – маза № 8 на В. С.
и М. С., запад – маза № 5 – на Т.А. и коридор, юг- коридор, както и
принадлежащите към апартамента 4,166% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с
идентификатор 14218.515.207, срещу задължение на приобретателя „да поеме
издръжката, както и гледането на прехвърлителката до смъртта й, като й
осигури един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега, и грижи при
болест и немощ лично или чрез членовете на семейството си“, поради
неизпълнение на поетите задължения от приобретателя.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН ********** с адрес в село Поповци, община
Габрово, *********, да заплати на З. Н. В., ЕГН ********** от гр. Габрово,
**********, сумата 3057,84 лева разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН ********** с адрес в село Поповци, община
Габрово, *********, да заплати на адв.И.- ЕАД „А. И.“, вписано в АК-
Габрово, сумата 2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10