РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Попово, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.а
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело №
20223520100827 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците – С. С. Н. от гр.София и Н. С. Н. от гр.Варна, действащи чрез пълномощника
си адв.А.А. от АК –Варна, твърдят, че са собственици по наследство общо на ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К.
общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ 37469, местността „Д.Б., с площ от 21500 кв.м, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория
пета, номер по предходен план – 150004.
Посоченият имот им останал в наследство от общия наследодател - С.К.М. б.ж. на
с.К., общ.П., поч. на ., като правото на собственост върху имота им било възстановено с
Решение № 022/29.11.1994г. на ПК.
Твърдят, че при проверка в имотния регистър установили, че в момента като
собственик на посочения имот там фигурира ответникът Д. П., когото не познавали. Никога
нямали договорни отношения с него, като както той така съпругата му - С. В. Д., никога не
афиширали пред тях, че са собственици на имота.
Твърдят, че никога не били губили интерес към собствеността си, въпреки, че имотът
представлявал земеделска земя, находяща се в землище, отдалечено от мястото, където
живеели.
Предвид изложеното ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците, че те собственици на ½ ид.ч. части от
Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К.ц, общ.Попово,
обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б., с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета, номер по
предходен план – 150004. Молят съда да обезсили и до ½ ид.ч. титула за собственост на Д.
П. Д., а именно - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66/15.03.2017г.
1
на нотариус Елка Димитрова, № 495, вписан в Службата по вписвания при PC-Попово с вх.
№ 600/15.03.2017, акт № 29, том II, дело 221/2017г.
Поддържат иска в съдебно заседание чрез процесуални представители - адв.А.А. от
АК –Варна и адв.Г.А. от АК- Варна
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответниците- Д. П. Д. от с.В., общ.Попово и С. В. Д. от с.Цар Асен, общ.Попово, действащи
чрез адв.З.Б. от АК-Търговище, с който оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ-Попово с вх. peг. № 600/15.03.2017г., Акт № 29, том II, дело 221/2017г. , са
съсобственици, в режим на СИО на Поземлен имот с идентификатор , находящ се в
землището на с. К. общ. Попово, обл. Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.б., с площ 21500
кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - пета, номер по предходен план -150004.
Имота го купили чрез сделка -покупко-продажба на имот от собственика му Л. Н.К..
Считат, че сделката е породила своя вещно правен ефект, защото била правно основание
годно да ги направи собственици. Освен това нотариалният акт бил вписан по надлежния
ред в Служба по вписванията, като това действие също породило съответните защити и
задачи на вписването- дало е публичност, и е противопоставимо.
Твърди се още, че продавачът по сделката, от който купили имота бил единствен
собственик на същия, въз основа на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, което обстоятелство било и проверено от нотариуса.
Позовавайки се на TP № 11/21.03.2013г. по т. д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС,
ответниците считат, че нотариалния акт по обстоятелствена проверка притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото
в акта лице е собственик на имота. В този смисъл извода на нотариуса за съществуването на
това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Сочи се
още, че за да отпадне легитимиращото действие на акта било необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил, или е престанал да бъде собственик. А до деня на покупко - продажбата
нямало оспорване на собствеността, в този смисъл на прехвърителката на имота по
сделката.
Ответниците счита, че с предаването на владението (сключване на сделката) - от
15.03.2017 г. до вписване на исковата молба от ищците - до 09.12.2022г. - повече от 5 години
владеят имота добросъвестно и непритеснявани от никого. От деня на сделката били
съсобственици на имота, осъществявали фактическа власт над него, и го своили като свой,
по силата на вещно-прехвърлителното действие, който породил процесния нотариален акт
за покупко-продажба за тях, и който бил годно правно основание да ги прави собственици на
имота.Твърдят, че в този период никога не били притеснявани от никого, и нямало
прекъсване на владението им.
Оспорват като недопустимо искане на ищците за отмяна/обезсилване до ½ ид.ч. от
титула за тяхната собственост, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в СВ-Попово с вх. peг. № 600/15.03.2017г., Акт № 29, том II, дело
221/2017г. Считат, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, какъвто бил нотариалният акт за покупко – продажба. В този
смисъл се позовават на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложените доводи иска от съда да отхвърли изцяло така предявения иск
като недопустим и неоснователен, ведно със законните последици.
Редовно призовани за с.з., се явява процесуален представител- адв.З.Б. от ТАК, която
2
по същество пледира за неоснователност на предявения иск, като моли съда да отхвърли
същия.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници изх. № 546/16.02.2018г., издадено от
община Попово, на С.К.М., ЕГН **********, б.ж. на с.К., общ.Попово, поч. на г., се
установява, че след смъртта си е оставил за свои законни наследници—Р.С.а С.-дъщеря, поч.
на и наследена от синовете си -С. С. Н. и Н. С. Н. ( ищци по делото) и Н. С. К.- син, поч. на
.
От представеното заверено копие на решение № 022/29.11.1994г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, се установява, че е възстановено правото на
собственост на С.К.М. върху следната земеделска земя: Полска култура от 21.500 дка, от
които 18.666 дка пета категория и 2.834 дка трета категория, местност „Д. б., съставляваща
имот №о плана за земеразделяне на землището на с.К., общ.Попово, при съответни граници
и съседи.
От приложения нот.акт № 50, том I, рег.№465, дело №50/2017г. на нотариус № 495
Е.Димитрова, с район на действие-Районен съд Попово, вписан в СВ при ПпРС под акт
№186, том I, , дело №176/2017г., и приложеното в цялост нотариално дело № 50/2017 г., се
установява, че Лена Николаева Колева ( наследник на Н. С. Колев) е призната за собственик
по давностно владение на процесния недвижим имот
Същата с нот.акт №66, том I, рег.№ 613, дело №66/2017г. на нотариус № 495 Е.
Димитрова, и вписан в СВ при ПпРС под акт№ 29, т.II дело №221/2017г. е продала на
ответника Д. П. Д. описания по-горе недвижим имот.
Не се спори, че по време на придобиване на този имот Д. П. Д. има сключен
граждански брак с втория ответник С. В. Д..
От приложените договори за наем, за периода от 2017г. до 2024г.се установява, че
процесния недвижим имот е било отдаван под наем от Д. П. Д., на ЕТ „Агро-М-Д. Д.“
с.Водица, общ. Попово
Понастоящем съгласно приложената скица на поземлен имот № 15-45058-20.01.2020
г., издадена от СГКК – Търговище този имот представлява: Поземлен имот, с идентификатор
, находящ се в землището на с.К., общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б., с
площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, категория пета, номер по предходен план – 150004, при съседи: имот с
идентификатор ; имот с идентификатор; имот с идентификатор ; имот с идентификатор и
имот с идентификатор
По делото са разпитани и свидетели на ответната страна.
От показанията на св.Н.С., се установява, че Д. Д. се занимава със земеделие. От
ответникът разбрал, че през 2017г. закупил процесната нива, която описва по площ и
местност, и от момента на придобиването й, същия я обработва. До преди една година
обработвали нивите в с.К.в реални граници, и поради тази причина свидетеля знае къде се
намира тази нива, тъй като всяка година я очертавали, и забивали колчета. По данни на
свидетелят до началото на 2023г. никой не е имал претенции към тази нива. В този смисъл са
и показанията на св.К.К., който също заяви, че Д. закупил нивата през 2017г. и оттогава до
днес я обработва. Този свидетел заяви също, че никой не е имал претенции към нея, като не
знае и понастоящем някой да има такива.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
3
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не
съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предвид на което съдът намира, предявения иск за допустим, който подлежи на
разглеждане. Разгледан по същество този иск е и неоснователен по следните съображения:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, поради което със
съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ищците са собственици на
процесната земеделска земя, на претендираното от тях правно основание.
Претендираното основание върху процесните земеделски земи от страна на ищците е
наследяване. По делото категорично се установи, че ищците се явяват законни наследници
на С.К.М., ЕГН **********, б.ж. на с.К., общ.П., поч. на . –негови внуци (деца на
починалата след него дъщеря Р.С.), и имат права от неговото наследство.
Установи се категорично в процеса, и това, че на С. К.М. е възстановено правото на
собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на с.К., общ.Попово и
представляваща Полска култура от 21.500 дка, от които 18.666 дка пета категория и 2.834
дка трета категория, местност „Д.б., съставляваща имот №, при съответни граници и съседи,
а понастоящем Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К.,
общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б.“, с площ от 21500 кв.м, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория
пета. Това обстоятелство се установява от приложените писмени доказателства-решение на
ОСЗ и удостоверение за наследници.
Дотук изложеното дава основание да се счита, че ищците имат право на собственост
върху процесната земеделска земя, на основание-наследство от техния дядо С. К.М. ЕГН
**********, б.ж. на с.К., общ.Попово, поч. на г.
Основното възражение на ответниците е, че са придобили собствеността върху
процесната зем.земя, на основание годно да го направи собственици, както и че са
придобили същите въз основа на изтекла кратка петгодишна придобивна давност, в тяхна
полза като добросъвестни владелци.
Предвид на това следва по делото да се изследва въпроса налице ли е годно
основание да направи ответника собственик на имота, съотв. дали същият е бил
добросъвестен по смисъла на чл. 70 от ЗС, колко е продължило владението, и дали е било
явно, непрекъснато и необезпокоявано.
След преценка на всички събрани по делото доказателства в процеса съдът намира
следното:
Не се спори за това, а и от доказателствата се установява, че на 02.03.2027г., за тези
земеделска земя е бил съставен констативен нотариален акт за собственост, съгласно който
за собственик е призната Л.и.К., която също е наследник на С.К.М.-негова внучка (дъщеря
на починалия след него син Н. К.). По делото не са събрани доказателства за това дали
констатациите отразени в този нотариален акт, че лицето Лена Колева е станал собственик
на този имот на основание давностно владение са верни.
Дори и съда да приеме, че това не е било така и Колева да не е била собственик на
имота, доколкото съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че при наследствен
имот се смята, че сънаследникът владее имота за сметка на всички наследници, като той е
владелец на собствената си идеална част и държател по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници, и поради това наследникът, който се позовава на придобивна
давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и
е завладял частите на сънаследниците, като свои.
То в настоящия случай същата с последващо действие - на 15.03.2017г. е прехвърлила
4
собствеността на този имот на ответника Д. посредством разпоредителна сделка - покупко-
продажба, обективирана в описани по горе нотариален акт № 66, дело№66/2017г.
Действително никой не може да прехвърли права, които не притежава, поради което дори и
съда да приеме, че последващата правна сделка, да не е породили вещно-правно действие, то
ответника като приобритател е придобил собственически права върху процесния имот.
Този извод на съда се разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността, който
предвижда, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.
По делото няма събрани доказателства, че закупувайки процесния имот на
15.03.2017г. Д. е знаел, че купува от лице, което не е собственик. В този смисъл ответниците
по делото са били добросъвестни владелци – владели са имота въз основа на правно
основание, годно да ги направи собственици по силата на договор за покупко-продажба,
като не са знаели, че праводателят им по това разпореждане не е собственик на тези имоти.
На следващо място съдът намира, че от 15.03.2017г. Д. е започнал да упражнява
фактическата власт върху имота, да го ползва като свой, и никой не е оспорвал това му
право на собственост. В подкрепа на този извод на съда са сключените договори за наем на
зем.земя, за периода от 2017г. до 2024г. , както и събраните гласни доказателства. Това
владението е било явно, открито и непрекъснато и е продължило до момента на завеждане
на настоящия иск- 09.12.2022г.
Разпоредбата на чл.79, ал. 2 от ЗС предвижда, че ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В конкретния случай от 15.03.2017г. до 09.12.2022г. е изминал период повече от 5 години.
Предвид извода на съда за добросъвестност на владението и с оглед направеното в отговора
възражение за придобиване на процесния имот по давност, съдът счита, че ответника го е
придобил чрез този първичен придобивен способ.
Идеята на законодателя за въвеждането на тази норма е била да защити сигурността
на гражданския оборот. По този начин, ако едно лице владее като собственик един имот за
продължителен период от време и никой не му се противопостави, той може да го придобие
по давност. Това е и своеобразна форма на санкция, която законодателят е предвидил за
собственика, който в толкова продължителен период от време не е защитил правото си на
собственост. Тук трябва да се има предвид и една съществена разлика според това дали
владелец е добросъвестен или недобросъвестен. Макар да не е изрично споменато в закона,
недобросъвестният владелец, понеже знае, че не е собственик на имота, той трябва да
демонстрира своето владение именно спрямо истинския собственик на вещта, за да отблъсне
неговите права. Добросъвестния владелец обаче не знае, че не е станал собственик, тъй като
актът, с който е получил имота е валиден от външна страна. Той не знае и кой е истинският
собственик на имота. По тази причина за него е достатъчно да е демонстрирал владението си
явно пред всички останали, които биха се позаинтересували в т.ч. и чрез вписване на акта,
или на отделните действия по упражняване на фактическата власт като договор за наем,
аренда и т.н.. В този см. и Решение №11/13.07.2018г. по гр.д. №1451/2017г., на ВКС, I г.о., в
което е посочено, че правното основание на което се установява владението представлява и
основание за демонстриране на завладяването. За придобиване на собствеността е
достатъчно владелеца да упражнява фактическа власт в определения от закона 5-годишен
срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия,
които да са противопоставени на действителния собственик.
Ето защо съда счита, че след като по делото безспорно са доказани възраженията на
ответната страна, а именно придобиването на имота въз основа на правна сделка и давност,
ищците са загубили, на осн. чл.99 от ЗС правото си на собственост върху тази земя, поради
5
което иска по чл.124 от ГПК се явява неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли.
Що се отнася до искането за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 66/15.03.2017г. на нотариус Е.Димитрова, № 495, вписан в Службата по
вписвания при PC-Попово с вх.№ 600/15.03.2017, акт № 29, том II, дело 221/2017г, съдът
намира, че това искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. На отмяна
по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по
обстоятелствена проверка, а не и такива за сделки, независимо дали с последните е
прехвърлено право, което е погасено и/или не несъществува, респективно между страните по
тези сделки бъде признат порок на същите, те бъдат отменени или развалени. При сделките
сключени с нотариален акт легитимиращият му ефект отпада с вписване на самото съдебно
решение, с което е констатиран или обявен порока им, е развалена или отменена сделката,
респективно е признато, че прехвърленото с нея право е погасено и/или несъществува.
Поради това на отменяване или изменяване по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само
констативните нотариални актове и тези издадени по обстоятелствена проверка. В случая
н.а., чиято отмяна ищците искат не е нито констативен, нито е издаден по обстоятелствена
проверка. Поради това за тях липсва правен интерес от искането им по чл. 537, ал. 2 от ГПК
за неговата отмяна, и производството по делото в тази му част, по отношение на това
недопустимо искане на ищците, следва да бъде прекратено с настоящото решение. В този
смисъл и ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
При този изход на делото доколкото има искане от страна на ответната страна за
заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе и по това искане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се осъди ищците да заплатят на ответниците
сумата от 1500.00лв. за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Н., ЕГН **********, от гр.С. , ул.“П.“ № и Н. С. Н.,
ЕГН **********, от гр.В. ул.“М.“, Варна Сити Парк, Б24 против Д. П. Д., ЕГН **********,
от с.В., общ.П., ул.“Д.Б. № и С. В. Д., ЕГН ********** от с.Ц.А. общ.Попово, иск за
признаване за установено, че С. С. Н. и Н. С. Н. са собственици на ½ идеална част от
Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К., общ.П., обл.Търговище,
ЕКАТТЕ , местността „Д. Б., с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета, номер по предходен план –
150004, при съседи: имот с идентификатор ; имот с идентификатор ; имот с идентификатор ;
имот с идентификатор и имот с идентификатор .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното искане от С. С. Н., ЕГН **********, от
гр.С., ул.“П.а“ № и Н. С. Н., ЕГН **********, от гр.В., ул.“М.“, Варна Сити Парк, Б24, ЗА
ОТМЯНА НА НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА № 66/15.03.2017г. на
нотариус Е.Димитрова, № 495, вписан в Службата по вписвания при PC-Попово с вх.№
600/15.03.2017, акт № 29, том II, дело № 221/2017г., сключен между Л.Н.К., ЕГН **********
и Д. П. Д., ЕГН **********, за ½ ид.ч. от следния недвижими имот: Полска култура, с площ
от 21.500 дка, от които 18.666 дка пета категория и 2.834 дка трета категория, местност
„Дермен баир“, съставляваща имот №150004, при граници и съседи: имот №150002, имот
№150001, имот №150003, имот №000304 и имот №150019риторията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория пета, поради НЕДОПУСТИМОСТ на искането, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, от гр.С., ул.“П.а“ № и Н. С. Н., ЕГН
**********, от гр.В. ул.“М.“, Варна Сити Парк, Б24, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. П. Д., ЕГН
6
**********, от с.В., общ.Попово, ул.“Д.Б.“ № и С. В. Д., ЕГН ********** от с.Ц.А.
общ.Попово, СУМАТА 1500.00лв. (хиляда и петстотин лева и 00ст.), представляващи
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, пред Търговищки окръжен
съд, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7