Решение по дело №212/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 235
Дата: 20 септември 2022 г. (в сила от 20 септември 2022 г.)
Съдия: Румяна Бончева Пенева
Дело: 20225501000212
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. С.З., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000212 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Ц. П. против
решение № 182/24.03.2022г., постановено по гр.д. № 4989/2021г. по описа на
Районен съд - С.З., с което е отхвърлен предявеният от М. Ц. П. иск да бъде
признато за установено по отношение на ответника „Е.“ ЕООД, че сумите,
предмет на образуваното изпълнително производство №20167640400291 по
описа на ЧСИ Ат. П.: сума в общ размер 2465,83лв от които 1052,21лв -
главница ведно с лихвите, 25.00лв съдебно-деловодни разноски, 222.50лв
такси по изпълнителното производство, 400.00лв адв. възнаграждение не се
дължат поради погасяване на вземането по давност.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
решението, като са развити подробни съображения и оплаквания. Направено
е искане да са отмени обжалваното решение и да се постанови ново такова, с
което да се уважат предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението
законосъобразно и правилно. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение. В условията на евентуалност, ако съдът
уважи подадената жалба, е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Направено е искане да се присъди минимален
размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар при условие, че
въззивникът прави искане за присъдждането им.
1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

С обжалваното решение Ст РС е отхвърлил като неоснователен
предявения от въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ иск
да се признае за установено по отношение на ответника „Е.“ ЕООД, че
сумите, предмет на образуваното изпълнително производство
№20167640400291 по описа на ЧСИ Ат. П.: сума в общ размер 2465,83лв от
които 1052,21лв - главница ведно с лихвите, 25.00лв съдебно-деловодни
разноски, 222.50лв такси по изпълнителното производство, 400.00лв адв.
възнаграждение не се дължат поради погасяване на вземането по давност. За
да постанови този правен резултат РС е изложил мотиви, че с различни
предприети изпълнителни действия в хода на съдебното изпълнение
съдебният изпълнител е прекъсвал петгодишният давностен срок, поради
което е отхвърлил иска като неоснователен.
Окръжен съд не споделя изложените от РС мотиви, като намира същите
за незаконосъобразни.
Видно от данните по приложеното изп.дело №20167640400291 на ЧСИ
Ат. П. рег. №764 на Камарата на Частните съдебни изпълнители, същото е
образувано по молба на взискателя „Е.“ ЕООД против длъжника М. Ц. П. въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1160/2016г. по описа на РС
Ст. З.. С постановление от 15.07.2021г. на ЧСИ Ат. П. е прекратила
изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че в
продължение на две години взискателят „Е.“ ЕООД не е поискал извършване
на изпълнителни действия срещу М. Ц. П..
Видно от приложеното решение №156/17.11.2021г., постановено по
гр.д.№1670/2021г.на ОС-Ст. З., както и от извършената служебна справка по
посоченото дело, взискателят „Е.“ ЕООД е обжалвал на осн. чл.435, ал.1 и
сл.от ГПК постановлението за прекратяване, като с посоченото решение ОС-
Ст.З. е оставил без уважение жалбата на „Е.“ ЕООД против постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1
т.8 от ГПК.
Видно от приложеното изп.дело, по молба на „Е.“ ЕООД, депозирана до
ЧСИ А. П. на 07.09.2016г. е образувано горепосоченото изпълнително дело
№20167640400291 по описа на ЧСИ А. П., като с молбата е направено искане
да се образува изпълнително дело срещу длъжника М. Ц. П., да му се изпрати
призовка за доброволно изпълнение, да бъдат извършени справки в ТД на
НАП за налагане запори върху трудови възнаграждения на длъжника, както и
запор на пенсия при наличие на такава.
На 15.12.2016г. ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение до
длъжника /ищец в производството пред РС/, уведомление до същия за
2
наложени запори върху МПС-та и запор върху вземания от трети лица, като е
насрочен и опис на запорираните вещи. ПДИ е получена от длъжника на
16.12.2016г. лично. С молба от 10.09.2018г. взискателят /ответник н
първоинстанционното производство/ е поискал да бъде извършена справка в
ТД на НАП относно налични сключени трудови договори от длъжника и при
наличието на такива, налагане на запор върху трудови възнаграждения на
длъжника, както и запор на пенсия при наличие на такава, поискал е да се
направи справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника и запор на
актуални банкови сметки, както и да се наложи запор на банкова сметка на
длъжника в „Б.“.
Със Запорно съобщение изх. № 3016/30.10.2018г. до „Б.“ ЕАД е
наложен запор на всички вземания на ищеца от банката на договорно и извън
договорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и
открити акредитиви до размера на сумата, посочена в запорното съобщение.
С Молба от 07.02.2020г. на ответното дружество е поискано да бъде
извършена справка в ТД на НАП относно налични сключени трудови
договори от длъжника и при наличието на такива налагане на запор върху
трудови възнаграждения на длъжника, както и запор на пенсия при наличие
на такава, иска се също така да бъде направена справка в БНБ за налични
банкови сметки на длъжника и запор на актуални банкови сметки, а също така
е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Със Запорно съобщение изх. № 537/23.02.2021г. до „У.“ АД е наложен
запор на всички вземания на ищеца от банката на договорно и извън
договорно основание в това число банкови сметки, банкови касетки, и
открити акредитиви до размера на сумата посочена в запорното съобщение.
С Молба от ищеца до ЧСИ от 08.07.2021г. е поискано прекратяване на
изпълнителното дело на основание настъпила перемпция.
С постановление от 15.07.2021г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство по горепосоченото изпълнителното дело, поради това, че в
продължение на две години взискателят „Е.“ ЕООД не е поискал извършване
на изпълнителни действия срещу М. Ц. П..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
3
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца - длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№1160/2016 г. по описа на
Районен съд – С.З., която е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист от
11.04.2016 г. В случая е приложима общата петгодишна давност по
отношение на всички оспорени вземания по процесната заповед за
изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
срокът на новата давност е винаги пет години, ако вземането е установено със
съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има
всички последици на съдебно решение - установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е установената съдебна
практика. С решение №3/04.02.2022 г., гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о., ВКС е
прието, че разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Така в настоящия случай с влизане в сила на заповедта за изпълнение е
започнала да тече петгодишна давност за вземанията по заповедта за
изпълнение по силата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство относно института на погасителната давност, са постановени
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено ново различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се
прекъсва от всяко изпълнително действие /насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица/, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Въззивният съд възприема разбирането, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се изоставя вече даденото
задължително тълкуване на ППВС № 3/80 г. и се възприема ново такова,
поражда действие за в бъдеще, като е приложимо и по отношение на
настоящия случай.
С т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено
4
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила
ППВС № 3/1980 г., като е прието, че прекъсва давността предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. В тълкувателното решение
примерно са изброени действията на принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според тълкувателното решение, по време на изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да
действа и да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен или да не действа и да не иска нови изпълнителни способи.
Дадени са разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство всички по него изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключения на действията, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съгласно мотивите на коментираното ТР, погасителната давност в
изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на всяко
едно изпълнително действие в рамките на изпълнителния способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ),
като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
По образуваното изпълнително дело № №20167640400291 /2016г. по
5
описа на ЧСИ Ат. П. са предприети изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност, изразяващи се в налагане на запор върху
МПС-та и налагане на запор върху вземания на длъжника от трети лица.
Насрочването на опис на запорираните вещи също представлява
изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност. Посочените
действия са предприети на 15.12.2016г. и от този момент е започнала да тече
погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително
изпълнение по горепосоченото изпълнително дело.
Видно от представеното влязло в сила въззивно гр.д. №1670/2021г. по
описа на ОС - Ст. З., същото е инициирано по жалба на „Е." ЕООД против
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, като
съдът е приел, че липсват каквито и да е данни след образуването на
изпълнителното производство да са предприемани някакви действия по
принудително изпълнение срещу длъжника в интервала 07.09.2016г. -
07.09.2018г.
Настоящата инстанция намира за основателни доводите на въззивника
относно изтичането на погасителната давност за вземането, като
предприетите след прекратяване на изпълнителното производство действия
по посоченото изпълнително дело, а именно: уведомление от 16.12.2016г. за
наложени запори върху МПС-та, запор върху вземания от трети лица и
насрочен опис; запорно съобщение до „Б." от 30.10.2018г.; запорно
съобщение до „У." АД от 23.02.2021г., не са произвели процесуалноправни
или материалноправни последици, тъй като прекратеното изпълнително дело
не може да бъде възобновено с извършване на последващи действия от
взискателя или от съдебния изпълнител.
Настоящият състав на ОС счита, че към датата на предявяване на
отрицателния установителен иск пред РС - 29.09.2021г., предмет на
настоящия спор, вземането „Е.“ ЕООД не е било погасено по давност, но
същото се е погасило в хода на процеса, с което обстоятелство PC - Ст. З. не
се е съобразил и не е приложил нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
В случая, обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и
те не се считат произвели правно действие, тъй като изпълнителното
производство е веднъж прекратено, а предприетите по него впоследствие
изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност по смисъла на
чл.116, б."в" от ЗЗД.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав на ОС счита за
неправилни изводите на РС, че след настъпването на перемпцията, давността
е била прекъсвана и е започвал да тече нов давностен срок.
Следва да се отбележи, че годни да прекъснат течението на
погасителната давност са единствено правните действия на кредитора на
вземането - предявяване на иск за установяване или заплащане на вземането,
съгласно мотивите по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.дело №3/2013 г. на
6
ОСГТК на ВКС, както и по арг. от чл.116, б."б" от ЗЗД. Действията на
длъжника по защита срещу вземането чрез отрицателен установителен иск,
какъвто е бил предявен в производството пред РС, чието решение е предмет
на обжалване в настоящото производство, макар и да имат характер на
предявяване на иск по смисъла на чл.116, б."б" от ЗЗД, не представляват
демонстриране на активност от страна на кредитора относно вземането,
насочена срещу длъжника с цел реализиране на притезанието. Към датата,
към която „Е.“ ЕООД е депозирал отговора на исковата молба
10.01.2022г./л.23 от първоинстанционното дело/ вземането на ответника е
било погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен по отношение на вземанията по издадения на 11.04.2016г. по
ч.гр.д.1160/2016г. по описа на PC - Ст. З. изпълнителен лист.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
решение на СтРС и постанови друго, с което да уважи предявения
отрицателен установителен иск.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят
направените по делото разноски в двете инстанции.

Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №182/24.03.2022г., постановено по гр.д.
№4989/2021г. по описа на Районен съд - С.З., с което е отхвърлен предявения
от М. Ц. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. Ст. З., кв. *** против „Е.“ ЕООД с
ЕИК: ***, с адрес: гр. С. ул.*** иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника „Е.“ ЕООД, че сумите, предмет на образуваното
изпълнително производство №20167640400291 по описа на ЧСИ Ат. П.: сума
в общ размер 2465,83лв, от които 1052,21лв –главница, ведно с лихвите,
25.00лв. съдебноделоводни разноски, 222.50лв такси по изпълнителното
производство, 400.00лв адв. възнаграждение не се дължат поради погасяване
на вземането по давност, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Е.“ ЕООД с ЕИК: ***, с
адрес: гр. С. ул.***, че сумите, предмет на образуваното изпълнително
производство №20167640400291 по описа на ЧСИ Ат. П.: сума в общ размер
2465,83лв, от които 1052,21лв –главница, ведно с лихвите, 25.00лв.
съдебноделоводни разноски, 222.50лв такси по изпълнителното производство,
400.00лв адв. възнаграждение не се дължат поради погасяване на вземането
7
по давност.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК: ***, с адрес: гр. С. ул.*** да заплати на
М. Ц. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. Ст. З., кв. ***, чрез адв. Л. Д. -АК-В.,
съдебен адрес: гр.П., „Дунав“ 5, вх.А, ет.5, офис 6 направените по делото
разноски: сумата 998,63лв./деветстотин деветдесет и осем лв. и 63ст./ ,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски и
сумата 949.32лв./деветстотин четиридесет и девет лв. и 32ст./ ,,
представляваща направени разноски пред Окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8