Р Е Ш Е Н И Е
Номер 05.10.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На четиринадесети август Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА
БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 14491 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално
съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата Б.С. твърди в
исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената
част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.06.2017г. на ПП -
6, км. 142+356 с посока на движение към гр. Елин Пелин по вина на Л.С., който
управлявал лекия автомобил, в който пътувала ищцата. Поддържа, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
– ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 40 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
С определение от 10.07.2020г. е допуснато увеличение
на иска до сумата от 100 000 лв.
При условията на
евентуалност, ако се установи, че виновен за настъпването на ПТП не е водачът С.,
а водачът на другия автомобил, участвал в ПТП – С.Т.С., моли нейният
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – ЗАД ОЗК – З.АД
да бъде осъден да й заплати посоченото обезщетение.
В рамките на преклузивните
срокове по ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по процесната полица.
Ответникът ЗАД ОЗК – З.АД
също оспорва иска. Сочи, че вина за настъпването на ПТП има единствено
застрахования при главния ответник водач. Прави евентуално възражение за
съпричнияване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно.
В допълнителна искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответниците и отрича да има принос за
настъпването на процесното ПТП.
В постъпилите в срок
допълнителни отговори ответниците поддържат направените оспорвания и
възражения, правят доказателствени искания.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени
доказателства, неоспорени от страните, проведен е разпит на свидетел – С.С., и
е изслушано заключение на съдебна авто-техническа експертиза на вещо лице инж.
А. М..
При разпита свидетелката С. заявява, че е участник в процесното ПТП,
управлявала е камион „Мерцедес 609“. Движела се по подбалканския главен път,
като на кръстовището с пътя за с. Столник и Елин Пелин възприела мъж зелена
фланелка, когото помислила за стопаджия. Намалила скоростта и в този момент
възприела лек автомобил „Пежо“, който се показал от пътя откъм с. Столник, от
дясната страна на посоката на движение на свидетелката, и спрял. С. продължила
да се движи. Изведнъж, в момента в който управляваният от нея камион навлязъл в
кръстовището, рязко и неочаквано лекият автомобил потеглил и също навлязъл. С.
насочила автомобила си вляво, с цел да избегне удара, но не успяла и настъпил
сблъсък между лекия автомобил в областта на шофьорската врата и предна дясната
част на камиона. Малко след удара камионът спрял, а „Пежо“ -то съвсем леко било
изместено напред. Счита, че се е движела със скорост от около 60 км/ч. Пътната
настилка била асфалт – сух, времето – топло и слънчево. Ударът настъпил в
лентата за насрещно движение, където С. навлязла, опитвайки се да избегне
навлезлия в нейната лента за движение от дясно лека автомобил „Пежо“.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните, участъкът от пътя,
на който е настъпило процесното ПТП, представлява Х-образно кръстовище, с
двупосочно движение с по една лента за движение в направление, с обща ширина на
платното 8 м. Пътната настилка е асфалт, а ПТП е настъпило при дневна светлина
и добра видимост. В района на кръстовището, регулирано с вертикална
сигнализация пътен знак Б-2 „Стоп!“ на пътя Столник – Елин Пелин се е движел
л.а. Пежо 106. Преди кръстовището водачът на л.а. намалява скоростта, като
поради ограничена видимост към главния път поради наличието на тревна
растителност и дървета, леко продължава движението си напред. По същото време
отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, по главен път
№6, който е с предимство, към кръстовището наближава л.т.а. Мерцедес 609Д,
управляван от свидетелката С.. На около 100м. преди кръстовището, скоростта на
движение по главния път е ограничена с пътен знак до 60км/ч. По данни от
тахографския диск на лекотоварния автомобил, изследван след настъпването на
ПТП, преди навлизането си в кръстовището, същият се е движел с около 80км/ч.
Внезапно, по неизвестни причини, водачът на л.а. Пежо предприема навлизане в
кръстовището, като достига скорост от около15 км/ч. Възприемайки го, С.
предприема маневра по аварийно спиране и отклоняване наляво, с цел да избегне удар с навлизащия в
платното й за движение отдясно лек автомобил. Въпреки това, между двете МПС
настъпва удар, който е реализиран в платното за насрещно движение в средата на кръстовището,
между предната част на л.т.а. Мерцедес и левите врати на л.а. Пежо. Лекият
автомобил е изблъскан напред и наляво, като и двете МПС се установяват в края
на кръстовището.
Вещото лице е изследвало въпроса за предотвратимостта на настъпилото ПТП от
гледна точка и на двамата водачи. На първо място, очевидно ПТП не би настъпило,
ако водачът на л.а. Пежо не е предприел навлизане в кръстовището, при наличието
на друг автомобил, движещ се по главния път с предимство. Кредитирайки
заключението на САТЕ, което се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, съдът приема от правна страна, че на първо място, причина за
настъпването на ПТП е отнемането на предимството на лекотоварния автомобил от
страна на водача на л.а. Пежо.
Макар това да е достатъчно от фактическа страна за да приеме съдът, че е
доказана причинната връзка между поведението на застрахования при главния
ответник водач и настъпилото ПТП, което има отношение към основателността на
предявения главен иск, за по-голяма ясното относно механизма на ПТП съдът
счита, че е уместно да посочи и следното:
Вещото лице е изследвало въпроса при какви обстоятелства ПТП би било
предотвратимо от гледна точка и на водача на л.т.а. Мерцедес. От една страна,
установява се, че автомобилът е управляван с 83 км/ч в зоната преди
кръстовището, плавно е намалил до 80 км/ч преди рязко да намали скоростта си до
0 км/ч – тоест да спре. В тази връзка, съдът посочва, че не кредитира
показанията на свидетелката С. относно скоростта, с която е управлявала
автомобила, т.к. същите се опровергават от данните на тахографския диск. Вещото
лице е установило, че дори и автомобилът да се движеше с максимално допустимата
скорост от 60 км/ч, ударът отново би бил непредотвратим. За да не настъпи ПТП,
л.т.а. е трябвало да се управлява със скорост по-ниска от максимално
разрешената, а именно – 52 км/ч към момента на навлизане в кръстовището.
Тук следва да се обсъди съотношението между понятията „максимално
разрешена“ и „съобразена“ скорост.
В чл.21 от Закона за движението по пътищата е регламентирана максималната
скорост, с която водачите могат законосъобразно да се движат при управление на
различните видове ППС и в зависимост от мястото на управление – във и извън
населено място, по автомагистрала или по скоростен път. В ал.2 на същата правна
норма е указано, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Следователно, на водачите е забранено да управляват
ППС със скорост по-висока от указаната с пътен знак, а когато такъв няма –
съобразно указаното в чл.21, ал.1.
Същевременно, чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.
Следователно, законът въвежда към водачите още едно условие, което те
следва да съобразяват при избора си на скорост, а именно – да я съобразяват с
посочените в закона обстоятелства по начин, който им позволява да спрат при
всяко предвидимо препятствие.
Въпросът, доколко едно препятствие е предвидимо, е фактически. В конкретния
случай, съдът приема, че от заключението на САТЕ и показанията на свидетелката С.
се установява, че същата е възприела лекия автомобил още преди навлизането си в
кръстовището. Разчитайки на това, че се е движела по пътя с предимство и
автомобилът ще я пропусне, както би следвало, съобразно правилата за движение
по пътищата, същата е продължила да управлява лекотоварния автомобил със
скоростта от около 80 км/ч, което значително надвишава максимално разрешената
за този участък от пътя скорост, с което без съмнение е допринесла за
настъпването на вредите. Ако водачката на л.т.а. е управлявала автомобила със
скорост от 52 км/ч в зоната преди кръстовището, ПТП е било предотвратимо, но дори и да беше
управлявала автомобила с максимално допустимата скорост от 60 км/ч /вместо с 80
км/ч/ към момента, в който е възприела навлизането на лекия автомобил в
кръстовището, при предприемането на аварийно спиране остатъчната й скорост в
момента на удара, несъмнено щеше да е значително по-ниска, което при всички
случи има отношение към размера на причинените вреди. Ето защо, съдът приема от
правна страна, че и допуснатите от водача на л.т.а. Мерцедес нарушение на ЗДвП
са в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.
Горното съдът излага само за пълнота на мотивите, доколкото условието за
ангажиране отговорността на евентуалния ответник е съдът да установи, че
застрахованият при главния ответник водач няма вина за настъпването на ПТП,
което в случая не е така.
От процесното ПТП ищцата е претърпяла следните увреждания: контузия и
кръвонасядания на гърдите; контузия на корема; контузия на дясното коляно;
разкъсване на връзковия апарат и изкълчване на коланното капаче на десния крак;
спондиолистеза на ниво L5 – S1 с неврит на десния перонеален
нерв. По своя вид и тежест получената колянна травма е довела до трайно
затруднение в движенията на долен десен крайник за срок по – дълъг от 30 дни, в
случая 3 месеца. Получените контузии в областта на гърдите и корема са причнили
на пострадалата краткотрайни болки. Получената спондиолистеза на тялото на 5-ти
поясен върху тялото на 1-ви сакрален прешлен с последвалата симптоматика на
десния перонеален нерв за причинили постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травматичните увреди са с доказан произход и са причинени
от процесното ПТП. Настъпилият силен страничен удар от ляво е довел до
развитието на мощни инерционни сили, които са придвижили тялото на ищцата
наляво и напред. Движението на тялото е било спряно от поставения предпазен
колан, но поради внезапното изместване на седалището напред, долната част на
гръбначния стълб е извършила принудително ротационно движение наляво, като е
последвал страничен удар на дясното коляно във вътрешността на купето в
областта на арматурното табло. Посочените травми често се наблюдават при
пътуващи на предна дясна седалка в автомобил, след претърпяно ПТП.
Спешна медицинска помощ ищцата е получила в МБАЛ „Света Анна“ – София.
Постъпила е в увредено общо състояние, но контактна. След стабилизиране на
общото състояние чрез поставяне на постелен режим с включени инфузионна,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия, в периода 09.06.2017г. –
14.06.2017г. ищцата е провела болнично и оперативно лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология. На 12.06.2017г. тя е била оперирана с извършване на
следните дейности: шев на разкъсаното собствено сухожилие на дясното колянно
капаче, преместване от първоначалното му залавно място и след стабилизиране на
капачето на новото място допълнително е поставена гипсова обездвижваща лонгета.
След изписването си на 14.06.2017г. ищцата е получила нарастващи болки в поясната област на гръбначния стълб и таза,
както и „електромиография“ на периферните нерви на десния крак. Установена била
спондиолистеза /приплъзване/ на двата посочени по-горе прешлена, довела до
„радикулопатия на нивото на 5ти поясен и 1-ви сакрален прешлен“, коренчеви
увреди и неврит на десния перонеален нерв. Общо лечебният и възстановителен период
е продължил 3 месеца, през които ищцата е търпяла болки и страдания.
Най-интензивни са били те непосредствено след злополуката, около 2 седмици след
извършената костна операция на колянното капаче и 2 седмици от началото на
извършената рехабилитация. През останалите периоди, вкл. и към момента на
изготвяне на заключението ищцата продължава на търпи периодични болки в зоната
на дясното коляно, както и в поясната област, които я принуждават да ползва
обезболяващи и седативни средства. Освен това, първите 2 месеца след ПТП,
ищцата не е можела да натоварва десния си крак и е имала затруднения при
самообслужването си.
Това се установява от заключението на приетата СМЕ на вещото лице д-р Б.Б.,
както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от
вещото лице в депозираното заключение, поради което съдът не я обсъжда отделно.
При извършения личен преглед на ищцата вещото лице е установило, че тя се
придвижва с помощта на две патерици, с бавна, накуцваща надясно походка и
„завличане“ по пода на дясното ходило. Ищцата е в постоянна принудителна стойка,
прегърбена напред в горната част на гръбначния стълб, поради придружаващото
заболяване Болест на Бехтерев. При настиск в зоната на 5-ти поясен прешлен се
установява силна болка, а движенията в долната част на гръбначния стълб са
силно болезнени. Дясната коленна става е оточна и силно болезнена, по средната
линия има траен кожен белег с дължина 12 см. Флексионното движение на колянната
става при нормални 100 градуса, при ищцата е трайно ограничено до 45 градуса.
Ищцата не може да кляка и трудно изкачва стълби. Дясното ходило е в положение
„стипаж“ /полушпиц/, поради увредата на десния перонеален нерв. Увредата е
трайна, води до промяна в походката на ищцата и бъдещата прогноза е
неблагоприятна. Пълно възстановяване не е възможно. При разпита в съдебно
заседание вещото лице пояснява, че оперативно състоянието на коленното капаче
може да бъде подобрено, но увредата на гръбначния стълб е довела до
неврологични усложения и не може да бъде коригирана със стабилизираща система,
поради местоположението си /обхваща последния поясен прешлен/, поради което е
направило извода си, че благоприятен изход и пълно възстановяване на ищцата са невъзможни.
Съдът, като намира заключението за компетентно изготвено, пълно, логично и
безпротиворечиво, го кредитира изцяло.
От показанията на свидетелката К.А., дъщеря на ищцата, ценени при условията
на чл.172 от ГПК, се установява следното: За произшествието научила на
06.06.2017г. следобед, получила обаждане от полицията. Веднага тръгнала към
мястото на ПТП. Около 15 часа видяла майка си, а по пътя се разминала с
линейката, която е откарала баща й в болницата. Ищцата била в неадекватно състояние,
не разбирала какво се е случило, питала само за съпруга си. Изпадала в
безсъзнание и стенела от болка. След това пристигнала линейката и всички отишли
в Окръжна болница, където я приели в спешното. Няколко часа по-късно излязъл
лекар и осведомил свидетелката, че баща й е в много тежко състояние и няма да
се справи, а майка й също е в тежко състояние, но травмите й не са
животозастрашаващи. Ищцата била настанена в интензивно отделение. На следващия
ден я приели в Хирургия, където останала 3-4 дни, защото имала гръдни и коремни
травми от колана и не можела да диша. След това я преместили в друго отделение,
където й оперирали крака. След около десетина дни била изписана и продължила
лечението си в дома на дъщеря си. По време на престоя си в болницата често била
неадекватна, питала къде е, питала за съпруга си. Когато разбрала за смъртта
му, се сринала. Не искала да се бори, нито да се лекува. Приемала
болкоуспокояващи, която терапия продължила после и вкъщи. До август месец била
на легло и не можела да става заради болките – в гърба и гърдите, не можела да
си поеме въздух. Имала нужда от помощ за всичко. Свидетелката й купувала
различни ортези и помощни средства, за да става и натоварва по малко крака, но
в началото тя не можела по никакъв начин да стъпи на него. След м. август
поискала да си отиде в нейното жилище. Вече се движела с проходилка. Отново се
налагало да ползва чужда помощ от близка роднина, което продължава и до
момента, т.к. ищцата не може да излиза, да си пазарува и пр. Понякога болките й
в гърба и крака са толкова силни, че не
може да се изкъпе сама. Когато болките са нетърпими, и слагат обезболяващи
инжекции, най-вече при смяна на времето.
Безспорно между страните
в процеса е обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”,
обхващаща временастъпването на процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да
възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при
ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна
по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г.
на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна; претърпяната операция; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период от около 3 месеца, през
първите 2 седмици от които, както и след извършената операция и в началото на
проведената рехабилитация ищцата е търпял значителни до интензивни болки;
възрастта й – 66 г. към датата на ПТП; неудобството от спазвания в самото
начало постелен режим, наложил се поради силните болки, които ищцата е
изпитвала и необходимостта от чужда помощ; продължаващите и до сега на моменти
силни болки в десния крак и гърба, които налагат ползването на обезболяващи
средства; очакването за трайна фиксация на дясното ходило в положение полушпиц,
причинено от трайната увреда на десния перонеален нерв, довело до окончателна
негативна промяна в походката на ищцата /влачене по пода на дясното ходило/, налагаща
ползването на помощни средства /патерици/; неблагоприятната прогноза за пълно
възстановяване, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 50 000 лева.
Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП. Главният иск е основателен до този
размер, като за разликата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, съдът намира, че не следва да разглежда предявения
като евентуален иск срещу втория ответник – застрахователя на гражданската
отговорност на водача С. Стоменова, управлявала второто МПС, участвало в
произшествието. Принципно, при евентуалното съединяване на искове, съдът дължи
разглеждане на евентуалния иск при отхвърляне на главния. В случая обаче,
главният иск е частично отхвърлен, защото съдът е приел, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на определения от
него по справедливост. Макар съдът да е възприел в мотивите на настоящото
решение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от двамата водачи,
съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. В чл.499 ал.7 от КЗ
законодателят изрично е приел, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател,
съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва
гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят
пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите
отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518
или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на
Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.
В съответствие с горното, трайна е съдебната практика, съгласно която при
съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят
по застраховка Гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент.
Ето защо съдът намира, че за целия размер на дължимото обезщетение от
50 000лв. следва да бъде осъден главния ответник, а искът срещу
евентуалния не подлежи на разглеждане. При заплащане на обезщетението от
главния ответник, въпросът за съизвършителството между двамата водачи, което в
случая съдът намира да е налице, би имал значение при уреждането на вътрешните
им отношения, но не може да има значение в настоящия процес.
Мотивиран от горното съдът намира, че не следва да разглежда и направеното
от евентуалния ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата ищца. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че същото е
изцяло неоснователно, т.к. се установява с категоричност от приетите по делото
доказателства, вкл. и от заключението на изслушаната КСМАТЕ, че ищцата без
съмнение и пътувала с поставен обезопасителен колан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.В.О.
от САК, сумата 2 796 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар с ДДС, съобразно уважената част от иска, както
и разноски по делото в размер на 240 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски, съобразно представения списък и отхвърлената част
от иска, именно сума в размер на 277,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса по делото над 50 лв. съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1 950 лв.
Трайно установена е съдебната практика, съгласно която ответникът по
субективно съединен евентуален иск, който е оставен без разглеждане поради
уважаването на главния иск, също има право на разноски. При евентуално
субективно съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата,
както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се
осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във
времето. Резултатът от решаващата дейност на съда – уважаването на главния и
оставянето без разглеждане на евентуалния иск намира израз в съдебния акт –
решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в
производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително
и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са
приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото
е прекратено. Ето защо, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, приложен по аналогия,
ищецът следва да заплати на евентуалния ответник сторените от него разноски,
съгласно доказателствата по делото и приложения списък по чл.80 от ГПК възилзат
на сума в общ размер на 700лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на Б.П.С., ЕГН ********** с адрес ***8 следните
суми: 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 06.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.11.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 50 000 лв. до пълния му
предявен размер от 100 000 лева; сумата от 240
лв. – разноски по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от Б.П.С., ЕГН ********** с адрес **** срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********,
с адрес гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „****** иск за присъждане на
обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 06.06.2017г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. В.В.О.
от САК, сумата 2 796 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар с включен ДДС.
ОСЪЖДА Б.П.С., ЕГН ********** с адрес ***8 да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********, сумата от 277,50 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски в размер на на 1 950 лв.
ОСЪЖДА Б.П.С., ЕГН ********** с адрес ***8 да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********, с адрес
гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „********* сумата от 700лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.