Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 12.06.2017 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 348 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, против Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета К.К. и при евентуалност срещу „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ № 1, представляван от управителя Й. Нанаов.

Предявени са ОСОИ срещу Община Велинград и при евентуалност срещу “ВКТВ“ ЕООД, с правно основание чл.12 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за осъждане за заплати имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно пред договорно поведение.

 Предявени са ОСОИ срещу “ВКТВ“ ЕООД, с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на: допълнително възнаграждение за достигнат ръст на продажби; обезщетение за останал неизползван отпуск и обезщетение при прекратяване на ДУ поради изтичане на неговия срок.

Твърди се в исковата молба, че с Решение № 3 по Протокол № 1 от 13.01.2012 г. на Общински съвет Велинград, ищецът е бил определен за временно изпълняващ длъжността управител на «ВКТВ» ЕООД — дружество с едноличен собственик на капитала Община Велинград, със срок до провеждане на конкурс и подписване на договор със спечелилия кандидат. Въз основа на решението е бил сключен Договор № 01/01.02.2012г. за възлагане на управлението на едноличното общинско дружество. Конкурсът за управител е бил проведен и въз основа на класиране от конкурсна комисия с Решение № 255 по Протокол № 11 от 28.06.2012 г. на Общински съвет Велинград, като ищеца е бил избран за управител на същото дружество. След което ищеца е сключил Договор №04/20.07.2012г. за възлагане на управлението на общинското дружество, със срок от три години.

Ищецът твърди също, че на 30.04.2015г.  с Решение № 126 по Протокол № 6 на Общински съвет Велинград, е била открита процедура за провеждане на нов конкурс за избор на управител на същото общинско дружество, с който да бъде сключен договор за управление за следващия период от три години. За участието си в този конкурс ищецът е подал заявление с вх. № 412/01.06.2015г., заедно с всички необходими документи. С Протокол №1/15.06.2015г. конкурсната комисия, назначена от ОбС, допуснала до участие двама кандидати - ищеца и инж.С.Т.. С него бил определен и срок до 16,0 часа на 30.06.2015г. за представяне на Програма за развитието и дейността на дружеството, като бил насрочен и втори етап от конкурса за 01.07.2015г. Ищецът своевременно представил своята Програма за развитие на ВКТВ за следващия три годишен период, а такава представил и другия участник. Комисията разгледала програмите на участниците и ги оценила, за което бил съставен Протокол № 2/01.07.2015г., с който и била определена дата за третия етап от конкурса – интервю с кандидатите за 07.07.2015г. След интервюто с Решение по Протокол № 3/07.07.2015г. конкурсната комисия, назначена от ОбС, класирала ищеца на първо място, като най-добре представилия се кандидат и предложила на Общински съвет –Велинград, да сключи с ищеца договора за управление за следващия тригодишен период. С това конкурсната комисия приключила работата си и внесла решението си общински съвет.

С Решение № 292 по Протокол № 12 от 24.08.2015г., обаче Общинския съвет взел решение да не утвърди предложеното от конкурсната комисия класиране във връзка с проведения конкурс и за избор на представилия се най-успешно кандидат, с когото да бъде сключен договорът за управление на общинското „ВКТВ" ЕООД. Нещо повече и след 24.08.2015г. Общински съвет изобщо не приел решение да бъде избран ищеца за управител на общинското дружество „ВКТВ" ЕООД за следващия тригодишен период и с него да бъде сключен договор за управление, така като било обявено в конкурсните условия и правилата на проведения от конкурсната комисия и приключил конкурс за сключване на договор за управление. Така вместо да се съобрази с публично оповестеното предложение за избор на лице за сключване на договор за управление, както условията за това изпълнени изцяло от ищеца по това предложение, с решението на конкурсната комисия, както и с „Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества“ на  Община Велинград, ОбС-Велинград приел Решение № 72 по Протокол № 5 от 28.12.2015 г., с което освободил ищеца от длъжността управител на общинското дружество и избрал за временно изпълняващ длъжността определил друго лице - Й.А.Н., считано от 04.01.2016 г. до провеждане на нов конкурс, които нов управител според ищеца не отговарял на предвидените за заемане на тази длъжност изисквания. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия, които представляват недобросъвестно пред договорно поведение на ОбС-Велинград, действащ от името и за сметка на Община Велинград, чрез който последната упражнява правата на собственик на общинското дружество„ВКТВ" ЕООД, са му нанесени имуществени и неимуществени вреди, за които счита, че отговаря първият ответник - Община Велинград (като едноличен собственик на общинското дружество) и следва да му заплати съответно обезщетения.

Настоява се на това, че в случа намират приложение разпоредбите на чл.12, чл.13, ал.2 и 3 и чл.14 от ЗЗД, тъй като се развил сложен фактически състав на преддоговорни отношения, насочени към сключване на договор от вида Договор за възлагане на управление на еднолично общинско търговско дружество, който договор не е бил сключен по вина на органа, чрез който Община Велинград упражнява правата си на собственик на капитала на това търговско дружество. Настоява се на това, че в конкретния случай има направено конкретно предложение за сключване на Договор за управление на ВКТВ ЕООД, което предложение включва всички условия и изисквания съм съконтрахента, с който ще бъде сключен договор за управление с всички негови условия и клаузи, посочени в Решение №126 взето с Протокол 06/30.04.2015г. на ОбС-Велинград. Налице било и приемана от страна на ищеца на това предложение, напълно съвпадащо с условията на предложението, направено чрез подаване на заявление за участие и потвърдено с решението на конкурсната комисия от 07.07.2015г., която и внесла решението си пред общински съвет за утвърждаване. От своя страна ОбС-Велинград бил обвързан от своето предложение, като орган на търговското дружество, по силата на по чл.135, ал.1, т.1, чл.137, ал.1, т.5, чл.147, ал.7  и чл.147 от ТЗ, както и по силата на приета от него Наредба /подзаконов акт/ при наличието на валидно изявление от ищеца за приемане на прадложението. И тъй като имало съвпадение между предложението и приемането му, настъпило в момента на приключване на конкурса, то и е следвало да се спазят условията на предложението и да се изпълнят всички произтичащи от него задължения, т.е. да бъде сключен с ищеца Договор за управление.   Неоснователния отказ за сключване на такъв, без никакво правно основание, единствено направен политически, обосновавал и отговорността на ответника – Община Велинград, за нанесените на ищеца имуществени и не имуществени вреди.   Настоява се на това, че отговорността е на Общината, тъй като Общински съвет-Велинград, не може да отговаря за вреди, понеже е неправосубектен – не е юридическо лице и не може да бъде надлежен ответник.

Ищецът твърди, че причинените му имуществените вреди да се състоят в това, че е бил лишен да получи възнаграждение по несключения нов договор за управление за новия тригодишен период в размер на 5700лв., представляващи обезщетение за периода 05.01.2016г.-31.03.2016г. Счита, че евнтуално му се дължи сумата от 4560лв.- неполучено обезщетение за временна неработоспособност за същия период, поради недобросъвестното перддогворно поведение на ответната Община. А и му се дължи обезщетение за други имуществени вреди – вложено време, труд, усилия, средства за подготовка за участие в конкурса. Твърди се, че обявената конкурсна процедура продължила повече от два месеца от 30.04.2015 г. до 07.07.2015 г. В следствие на отказа да сключи договора му се е влошило здравословното състояние. Преди това твърди, че нямал заболявания. Имал притеснения, тревожност, потиснатост, неудобство в обществото, физически и физиологични заболявания. Бил нетрудоспособен и в болнични. Неимуществените вреди твърди, че се изразяват в накърнената репутация, тъй като ищеца бил публична личност, широко известна и позната на обществото, което след класирането му на първо място и внасяне на предложение за обявяването му за управител, което било отказано, породили съмнения в обществото и отрицателни мнения за личността на ищеца, достигнали до неговите близки. Претърпял и неимуществени вреди за период от повече от четири месеца, от когато общинския съвет Велинград отказал да приеме решението на комисията за класиране и денят, в който общинският съвет игнорирал проведения конкурс на комисията и определил друг управител, които намира да са в размер на 6000лв.

В случай, че исковете срещу първия ответник не бъдат уважени, то се иска разглеждането им спрямо втория ответник „ВКТВ" ЕООД, тъй като дружеството следва да отговаря за причинените от неговия орган (едноличен собственик Община Велинград) вреди при и по повод направеното предложение за сключване на договор за неговото управление.

Ищецът твърди също, че ответника „ВКТВ" ЕООД не му е изплатил дължащите му се въз основа на сключения и прекратен Договор за управление следните суми: 1. 2400лв., представляваща допълнително възнаграждение за достигнат ръст на показателите „Рентабилност на продажбите през 2014г. в сравнение с 2013г. /съобразно уточнение и допуснато изменение на иска/, която се дължи съгласно р-л 4, т.2 от ДУ в размер на 10% от възнаграждението за годината;  2. 4500лв., представляваща обезщетение за 34 дни останал неизползван отпуск при прекратяване на ДУ /4 дни за 2014г. и 30 дни за 2015г./, съгласно р-л 6, т.3 от ДУ, определено на база среднодневното възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяване на договора, на база месечно възнаграждение от 3040лв. определено за последните месеци от 2015г.; 3. 9120лв., представляваща обезщетение в размер на тримесечното възнаграждение, съгласно р-л 5, т.1, б.“а“ от ДУ, при прекратяване на договора за управление поради изтичане на неговия срок, на база месечно възнаграждение от 3040лв. определено за последните месеци от 2015г.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което:

Ищецът твърди също, че ответника „ВКТВ" ЕООД не му е изплатил дължащите му се въз основа на сключения и прекратен Договор за управление следните суми: 1. 2400лв., представляваща допълнително възнаграждение за достигнат ръст на показателите „Рентабилност на продажбите през 2014г. в сравнение с 2013г. /съобразно уточнение и допуснато изменение на иска/, която се дължи съгласно р-л 4, т.2 от ДУ в размер на 10% от възнаграждението за годината;  2. 4500лв., представляваща обезщетение за 34 дни останал неизползван отпуск при прекратяване на ДУ /включващ 4 дни за 2014г. и 30 дни за 2015г./, съгласно р-л 6, т.3 от ДУ, определено на база среднодневното възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяване на договора, на база месечно възнаграждение от 3040лв. определено за последните месеци от 2015г.; 3. 9120лв., представляваща обезщетение в размер на тримесечното възнаграждение, съгласно р-л 5, т.1, б.“а“ от ДУ, при прекратяване на договора за управление поради изтичане на неговия срок, на база месечно възнаграждение от 3040лв. определено за последните месеци от 2015г.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което:

1. Да осъди Община Велинград, а ако отхвърли исковете тогава да осъди „ВКТВ" ЕООД с ЕИК *********, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за лишаването ми от възможността за получаване на възнаграждение за периода от 05.01.2016 г. до 31.03.2016 г. по договор за управление на „ВКТВ" ЕООД, евентуално сумата от 4560.00 лева, неполучено обезщетение (доход) за временна нетрудоспособност за същия период, поради отказ от сключване на Договор за управление на това дружество и недобросъвестното преддоговорно поведение след проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ" ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането; сумата от 8000.0лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на вложените от ищеца през периода 30.04.2015 г. - 07.07.2015 г. време, труд и средства, включително и за изготвената за участието му в конкурс на «Програма за развитие и дейността на „ВКТВ„ ЕООД» за тригодишен период, причинени от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на това дружество по проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ" ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015 г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на „ВКТВ" ЕООД в периода от 30.04.2015г. до завеждането на делото, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането.

2. Да осъди "Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ищеца следните суми: 1. сумата от 3060лв. /съобразно допуснато изменение на размера/, представляваща неплатено допълнително възнаграждение по Раздел 4, т.2 на Договор за управление № 04/20.07.2012г. на „ВКТВ" ЕООД, дължима за достигнат по-висок ръст на продажбите през 2014г. в сравнение с 2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането; 2. сумата от 4921,90 лв. /съобразно допуснато изменение на размера/, представляваща обезщетение за неползван отпуск от 34 работни дни за 2014 г. и 2015 г., дължима по раздел 6, т.З от Договор за управление № 04/20.07.2012 г. на „ВКТВ" ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането; 3. сумата от 9120лв., представляваща обезщетение по Раздел 5, т.1 б."а" на Договор за управление № 04/20.07.2012 г. на „ВКТВ" ЕООД с ЕИК *********, в размер на тримесечното възнаграждение, дължимо при прекратяване на договор за управление поради изтичане на срока му, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането.

Претендира и направените по делото разноски.

Правна квалификация на предявените искове: ОССИ с правно осн. чл.12 ЗДД, вр.чл.13 и чл.52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД –за имуществени и неимуществени вреди, предявени при евентуалност и срещу друг ответник; ОСИ по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.  

 

В срока за отговора по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от страна на ответниците Община Велинград и ВКТВ ЕООД.

В отговора по чл.131 ГПК ответната Община Велинград, чрез пълномощника адв.С. на представителя по закон, оспорва исковете и като ги намира за неоснователни се иска отхвърлянето им по следните съображения: Счита предявените искове за процесуално недопустими, в условията на алтернативност, ако счетете същите за допустими за неоснователни и недоказани, като оспорвам същите по основание и размер. Съображенията му в тази насока са следните.

Съгласно чл. 51 от Закона за общинската собственост общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон. Такова общинско търговско дружество е и „ВКТВ” ЕООД гр. Велинград. Първият ответник, Община Велинград, представлявана от кмета на община Велинград е самостоятелен орган на местно самоуправление. Общинският съвет, като колективен орган също е самостоятелен орган на местно самоуправление и действа освен както административен орган, така и упражнява права като едноличен собственик на капитала и съгласно чл. 147, ал.2 от ТЗ, като и в това си качество той решава въпросите от компетентността на общото събрание, между които и въпросите по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ - за избор и освобождаване на управител на дружеството. Общинският съвет е този орган, който само и единствено се произнася по въпроси от компетентността на общото събрание на смисъла на чл. 137 от ТЗ. В този смисъл Община Велинград, представлявана от кмета на общината, не може да бъде ответник в настоящия съдебен спор, тъй като не притежава пасивна процесуална легитимация. Въпросите за пасивната процесуална легитимация са от тези процесуални предпоставки, по които съдът следва да се произнесе по допустимостта на исковата молба. Независимо, че съгласно чл. 14 от ЗМСМА юридическата личност е общината, в конкретния случай, ако въобще могат да се наведат изводи за гражданскоправен спор, по силата на ТЗ, Наредбата за реда за учредяване на търговските дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества, приета от Общински съвет - Велинград само и единствено общинският съвет е органът, който би могъл да вземе решение в качеството си на общо събрание и едноличен собственик на капитала. По същество ищецът инвокира доводи за незаконосъобразност на Решение № 292 от 24.08.2015 г. на Общински съвет - Велинград по отношение не утвърждаване на предложеното класиране на кандидатите за управител на „ВКТВ” ЕООД, като твърди настъпили неблагоприятни за него последици. Същото решение има характер не на властническо волеизявление, а на изявление на общо събрание на капиталово търговско дружество. В тази връзка е важно да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 74 от ТЗ и във връзка със задължителната практика на В.К.С., обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2003 г. по т.д. № 1/2002 г. ОСГК, потестативното право да иска отмяна на решение на общото събрание е предоставено на членовете на търговското дружество. В условията на алтернативност, ако приемете предявените искове за допустими, моля същите бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани, оспорвам същите по основание и размер.

В отговора не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че с Решение № 126 от 30.04.2015 г. на ОбС - Велинград е открита процедура за провеждане на конкурс за Управител на „ВКТВ” ЕООД, гр. Велинград, която конкурсната процедура за избор на управител е сложен фактически състав, започващ с откриване на конкурсната процедура, провеждане на същата и постановяване на краен акт, с който се утвърждава или не предложението за класиране. В конкретния случай счита, че общото събрание е органът, който по своя преценка следва да прецени, дали да утвърди класирането и да предложи сключването на договор за управление. Тоест Общинският съвет, действащ в рамките на своята компетентност и като общо събрание на капиталово дружество бил органът, който следва да прецени, дали да се съобрази с предложението на конкурсната комисия и дали ще бъде сключен договор за управление с класиран кандидат. Законодателят, а и отриващият процедурата Общински съвет - Велинград, е предвидил, че предложението следва да бъде одобрено от общинския съвет.

Със същото решение № 126 от 30.04.2015 г. на Общински съвет - Велинград били определени и условията за одобрение на участниците, назначена била и комисия по избора, както и изрично е посочено, че на същата се възлага в три дневен срок от провеждането на конкурса да изготви протокол и да предложи за одобрение от Общински съвет - Велинград решение за определяне на кандидата, спечелил конкурса, и класирането по ред на следващи участници. При тези условия кандидатите са участвали в обявената конкурсна процедура и са били напълно наясно, какви са условията, на които следва да отговарят, както и, че техният избор ще бъде утвърден от общинския съвет. Невярно намира твърдението за преддоговорно противоправно поведение от страна на общинския съвет, поради обстоятелството, че същият съвсем добросъвестно е поставил ясни и непротиворечиви правила за участие. Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, при воденето на преговори и сключването на договор, страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай дължат обезщетение. Настоява се на това, че правната теория и съдебната практика еднопосочно приемат, че пред договорните отношения имат значение преди всичко с оглед на причиняването на вреди на някоя от страните и заплащането на обезщетение, т.е. заплащането на вредите, които са претърпени в този период. Фактическият състав, който поражда това задължение включва няколко елемента: поведение; вреди; причинна връзка и вина. Липсата на който и да е от така изразените кумулативни предпоставки на фактическия състав води до невъзможност за реализиране на гражданскоправната отговорност по този ред. Еднозначно съдебната практика приема, че се касае за специален фактически състав за обезвреждане, който съдът извежда от изложените факти, това е специална отговорност за обезщетяване на вреди, която визира в най - общ вид задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговорите и сключването на договори и последиците при неговото нарушаване. Обезщетение се дължи само, ако страните действат недобросъвестно. Обезщетението, дължимо поради недобросъвестно отклонение да се сключи договор, за който са били водени преговори произтича и се основава на своеобразен фактически състав, а не на договора, за сключването на който са били водени преговорите. Намира, че в настоящия случай не може да се твърди за противоправност на действия на ОбС, до колкото въз основа на оперативната си самостоятелност в административно правен аспект и дискреционната власт в качеството на общо събрание на капиталово търговско дружество Общински съвет – Велинград, в кръга на неговата компетентност е взел решение да не утвърди класирането на комисията, което не е отменено по предвидения от закона ред, упражнил е едно свое право. Настоява се на това, че с представяне на оферта от оферента е станало с подаване на заявление за участие в процедурата, а неприемането на неговата оферта непротиворечиво е изразено с по - горе посоченото решение на Общински съвет - Велинград за неутвърждаване на предложеното класиране от временната комисия. Поради това не може да се приеме, че поведението му е противоправно. Така невярно намира и твърдението, че има съвпадение на две насрещни волеизявления - напротив, общинският съвет е изразил волята си с Решение № 292 от 24.08.2015 г. и при условията на чл. 137, ал.З, изр. последно, ясно и недвусмислено приема, че не утвърждава предложеното класиране от временната комисия, определена за провеждане на конкурс за избор на управител на „ВКТВ“ ЕООД, гр. Велинград. В конкретният случай, общинският съвет дори не бил и задължен да посочва мотиви, тъй като действал не в качеството си на административен орган и не издавал административен акт, а действа като гражданско - правен субект. Изборът е сложен фактически състав. Работата на конкурсната комисия има спомагателна и подпомагаща роля в процеса на взимане на решение от общинския съвет. Само и единствено волята на общинския съвет е решаваща, дали да се утвърди или не класирането на кандидатите. Единственото, което може да се оспори в конкурса е нарушение в процедурата и то следва да бъде заявено от участниците в същата до общинския съвет преди вземане на съответното решение. Такива данни в случая не били налице.

С оглед на изложеното, намира категорично да не може да се твърди недобросъветно и противоправно преддоговорно поведение, от което да са търпени някакви имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка, счита за неоснователни, недоказани и нескрепени с относими доказателства твърденията за настъпили вреди /имуществени и неимуществени/ от ищеца, както в частта за невъзможност за получаване на възнаграждение, така и за твърдени време, труд, усилия, средства, разходи за подготовка за участие. Участието в конкурсната процедура по заявление на кандидата предполага наличието на всички необходими и относими предпоставки за неговото утвърждаване, без да е необходимо допълнителни усилия от негова страна. Не можло да се установи по безспорен начин причинна връзка на вредите, поради липсата на противоправно поведение от страна на Община Велинград и Общински съвет - Велинград, и твърдените неимуществени вреди, търпени от ищеца. Не можело да се определи и релевантен критерий за определяне на същите по размер. По отношение на твърденията на ищеца за вложени труд, усилия и време за изготвяне на програма, представена в конкурсната процедура,намира за ищеца не са на лице твърдените вреди и на друго основание - тъй като ищецът е бил управител на „ВКТВ” ЕООД за периода 2012 - 2015 г., бил е абсолютно наясно с цялата действаща нормативна, съотносима към дейността на дружеството, уредба, познавал е в детайли дейността му, бил е запознат с всички организационни и функционални особености и процеси, и за него не е представлявало особен проблем и не е на лице влагането на допълнителни труд, усилия и време, за да изготви тази програма.

По горните съображения се иска съдът да оставите без разглеждане като процесуално недопустима искова молба спрямо представляваната Община Велинград, а в условията на алтернативност без уважение като неоснователна и недоказана искова молба на ищеца. Претендира разноски.

 

В отговора по чл.131 ГПК ответника „ВКТВ“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Ц. на представителя по закон, оспорва исковете и като ги намира за неоснователни се иска отхвърлянето им по следните съображения: Оспорвам твърденията в исковата молба, че с обявяването на конкурс за избор на управител на ВКТВ ЕООД е направено предложение за сключване на договор за възлагане на управлението на дружеството и съответно с избора на определената за това комисия, е прието това предложение от кандидата класиран на първо място. Правната теория и съдебната практика еднопосочно приема, че преддоговорните отношения имат значение преди всичко с оглед на причиняването на вреди на някоя от страните и заплащането на обезщетение, т.е. заплащането на вредите, които са претърпени в този период. Фактическият състав, който поражда това задължение включва няколко елемента: поведение; вреди; причинна връзка и вина. Липсата на който и да е от така изразените кумулативни съставки на фактическия състав води до невъзможност за реализиране на гражданскоправната отговорност по този ред. Еднозначно съдебната практика приема, че се касае за специален фактически състав за обезвреждане, който съдът извежда от изложените факти, това е специална отговорност за обезщетяване на вреди, която визира в най - общ вид задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговорите и сключването на договори и последиците при неговото нарушаване. Обезщетение се дължи само, ако страните действат недобросъвестно. Обезщетението, дължимо поради недобросъвестно отклонение да се сключи договор, за който са били водени преговори произтича и се основава на своеобразен фактически състав, а не на договора, за сключването на който са били водени преговорите. Не може да се твърди в настоящия случай за противоправност, както въз основа на оперативната самостоятелност в административно правен аспект и дискреционната власт в качеството на общо събрание на капиталово търговско дружество на издаващия Общински съвет - Велинград. В кръга на неговата компетентност той е взел решение, което не било отменено по предвидения от закона ред, с което решение е упражнил е едно свое право. Настоява се на това, че с представяне на оферта от оферента е станало с подаване на заявление за участие в процедурата, а неприемането на неговата оферта непротиворечиво е изразено с по - горе посоченото решение на Общински съвет - Велинград за неутвърждаване на предложеното класиране от временната комисия. Поради това не може да се приеме, че поведението му е противоправно. Така невярно било твърдението, че има съвпадение на две насрещни волеизявления - напротив, общинският съвет е изразил волята си с Решение № 292 от 24.08.2015 г. Общински съвет - Велинград и при условията на чл. 137, ал.З, изр. последно, ясно и недвусмислено приема, че не утвърждава предложеното класиране от временната комисия, определена за провеждане на конкурс за избор на управител на „ВКТВ“ ЕООД, гр. Велинград. В конкретният случай, общинският съвет дори не е задължен да посочва мотиви, тъй като действа не в качеството си на административен орган и не издава административен акт, а действа като гражданско - правен субект. Изборът е сложен фактически състав. Работата на конкурсната комисия има спомагателна и подпомагаща роля в процеса на взимане на решение от общинския съвет. Само и единствено волята на общинския съвет е решаваща, дали да се утвърди или не класирането на кандидатите. Единственото, което може да се оспори в конкурса е нарушение в процедурата и то следва да бъде заявено от участниците в същата до общинския съвет преди вземане на съответното решение. Такива данни не са налице.

С оглед на изложеното категорично не може да се твърди за недобросъветно и противоправно преддоговорно поведение, от което са търпени някакви имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка, считам за неоснователни, недоказани и нескрепени с относими доказателства твърденията за настъпили вреди /имуществени и неимуществени/ от ищеца, така в частта за невъзможност за получаване на възнаграждение, още повече за твърдени време, труд, усилия, средства, разходи за подготовка за участие.

В настоящия случай счита, че предложението за сключване на договор за управление е направено именно от комисията избрана от едноличния собственик на капитала на дружеството съгласно Наредбата и т.9 от Решение №126/30.04.2015г. на Общински съвет Велинград.Тази комисия има задължението да „ПРЕДЛОЖИ решение за одобрение на кандидата спечелил конкурса”. Тук е момента на възникване на подобно предложение и предложител е комисията по конкурса. Получателят на това предложение е едноличния собственик на капитала на ВКТВ ЕООД - Общински съвет Велинград, който е взел своето решение обективирано в Решение № 292/24.08.2015г., с което „ НЕ УТВЪРЖДАВА ПРЕДЛОЖЕНОТО КЛАСИРАНЕ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ, определена за организиране и провеждане на конкурс за избор на Управител на ВКТВ ЕООД гр.Велинград”, т.е. НЕ ПРИЕМА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА. От изложеното до тук следва единствения възможен правен избор, че е на лице напълно добросъвестно договаряне, имайки в предвид, че още с първото Решение на Общинския съвет №126/30.04.2015г. за обявяване на конкурса, на кандидатите им е било известно, че съгласно т.9 от Решението след приключване на работата на комисията, същата ще отправи предложение до Общинския съвет и той ще вземе решение да одобри или не това предложение.

Оспорва по основание и размер и искът за обезщетение в размер на 8000лв. вложени от ищеца за подготовка за участието му в конкурса. Както сам твърди в исковата си молба ишецът е бил управител на ВКТВ ЕООД считано от 2012г., т.е. три години преди провеждането на конкурса. При участието си в конкурса същия е представил Програма за развитието и управлението на дейността на ВКТВ ЕООД за периода 2015- 2018г. и както сам твърди в програмата си в раздел „Мотиви за участие в конкурса": „Притежавам ясна визия за развитието на ВКТВ ЕООД, запознат съм с методиките, практиките и инструментите, използвани при организацията и функционирането на В и К оператора... Запознат съм с регулаторната практика на КЕВР през последните три години, свързана с регулирането на В и К услугите, като мога ясно да дефинирам пропуските, които има дружеството и да ползвам постигнатите през предходните години добри практики и резултати..." И тук възниква въпросът от каква сложност е бил конкурсът за един действащ управител на такова дружество? Видно от стр.13 от програмата ищецът е посочил данни за „измерване на водното потребление, система за отстраняване на авариите, качество на питейната вода, налягане във ВиК мрежата и режими на подаване на вода, експлоатация на канализационна мрежа, управление на човешките ресурси...” , които са взаимствани на 100% от регулаторните проверки на КЕВР и информацията от утвърдените бизнес планове на дружеството за 2014 и 2015г. Видно от стр.28 на програмата ищецът визира програмата за намаляване на загубите съгласно Наредба № 1 на МРРБ, и очертава мероприятия преписани от утвърдените бизнес планове на дружеството, които той сам е изготвил, подписал и внесъл за одобрение в КЕВР. Информацията посочена от стр.19 до стр.23 включително в програмата е ползвана от Докладите на дружеството за отчитане на регулаторни проверки за 201 Зг. и 2014г. по методика утвърдена от КЕВР. Водим от изложеното следва изводът, че ищецът е съставил програмата си като е преразказал бизнес плановете на дружеството, които са му били известни и са подписвани от него.

Оспорва по основание и размер искът на ищеца за сумата от 2400лв. представляваща неплатено допълнително възнаграждение дължимо за достигнат по- висок ръст на продажбите по раздел 4 т.2 от Договор за управление №04/20.07.2012г. Видно от самия договор в раздел IV, т.2 „при достигане ръст на показателите „Рентабилност на продажбите” в сравнение с предходната година, на управителя се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 10% от начисленото му през годината” , което е съществено различно от претендираното от ищеца. За да се дължи подобно допълнително възнаграждение следва да е отчетена балансова печалба за 2014г. и за 2015г. Приложено представям Счетоводен баланс към 31.12.2015г. видно от който в раздел VI. Текуща печалба / загуба е посочено -187 хил.лева. Видно от приложения Отчет за приходи и разходи към 31,12.2015г. в т.8 е посочено: Загуба от обичайната дейност 187 хил.лв. Аналогично е състоянието и в Отчета за собствения капитал за 2015г. и потвърдено с доклад на независимия одитор за достоверността на посочените данни в тези отчети. Съгласно дефиницията на показателя „Рентабилност на приходи от продажби” той е съотношение между финансов резултат преди облагане към нетни приходи от продажби и за периода на 2015г. същия и отрицателна величина -0,127. При отрицателен показател за рентабилност на продажбите следва извода, че няма ръст и липсва основание за изплащане на допълнително възнаграждение съгласно договора за възлагане на управление.

Оспорва по размер искът на ищеца за сумата от 4500лв. представляваща обезщетение за неползван отпуск 34 дни. Не оспорваме фактът, че на ищеца се дължи обезщетение за ниползван платен годишен отпуск за 34дни, но дължимата от ВКТВ ЕООД сума е в размер на 3229,64лв. изчислена на база месечно възнаграждение за месец 12.2015г. в размер на 1900лв. Приложено представя кореспонденция между ВКТВ ЕООД, НАП Пазарджик и НОИ Пазарджик, видно от която след приключване на четвърто тримесечие на 2015г. е преизчислено реално дължимото възнаграждение на управителя съгласно установената загуба за четвърто тримесечие на 2015г. и указанията на институциите.

Оспорва по размер искът на ищеца за сумата от 9120лв., представляваща обезщетение в размер на три месечно възнаграждение. Видно от приложения фиш за заплата на ищеца за месец януари 2016г. същото е начислено на основание чл. 220, ал.1 от КТ, но е в размер на 5700лв. съобразен със утвърдената справка за брутните възнаграждения на управителя съобразно четвъртото тримесечие.

Относно последните два иска счита, че следва да се вземат в предвид направени удръжки, съгласно фиш за работна заплата в размер на 570,81лв както и коригирането на авансово изплатените заплати на ищеца за месеците 10,11, и 12 на 2015г. Настоява се на това, че съгласно фиш за работната заплата на ищеца за м.януари 2016г. ВКТВ ЕООД му дължи сумата от 6142,83лв. А според приложените разходни касови ордери на ищеца е изплатена в брой сумата от 5100лв. и съществувал дължим остатък в размер на 1042,83лв.

В о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Ю.Д., подържа исковете и иска уважаване на исковете, с подробни съображения в писмена защита.  

В о.з. ответника Община Велинград, чрез пълномощника си адв.С. и преупълномощения от нея адв.Крум Г., оспорва иска и поддържа възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответника „ВКТВ“ ЕООД, лично управителя Н. и чрез пълномощника си адв.Ц., оспорва иска и поддържа възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответниците, намира следното:

Страните не спорят по обстоятелствата, че ищеца Г., след проведен конкурс е сключил Договор №04/20.07.2012г. за възлагане на управлението на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД -Велинград, за срок от три години, а и същото се установява от представения договор.

Не спорят и по обстоятелствата, че на 30.04.2015г.  с Решение № 126 по Протокол № 6 на Общински съвет Велинград, е била открита процедура за провеждане на нов конкурс за избор на управител на същото общинско дружество „ВКТВ“ ЕООД, с който да бъде сключен договор за управление за следващ период от три години. Както и с това решение да са обявени условията за провеждане на процедурата по публичен подбор на кандидатите за управител, етапите на провеждането й, необходимите документи за допускане до участие в процедурата,  документа „Програма за развитие на дружеството“ подлежащ на представяне и оценяване от допуснатите кандидати, като и провеждане на събеседване с оценяване на кандидатите. Определена е и помощна комисия, която да извърши подбор и оценка на кандидатите за управители.  Видно от представеното по делото Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015г. /л.20-23/ в т.9 от него е възложено на комисията в три дневен срок от провеждане на конкурса да изготви протокол и да предложи на ОбС- Велинград решение за определяне на кандидата спечелил конкурса, както и класирането под ред на следващите участници.

Не се спори, че ищеца и още един кандидат –Т. са подали заявления за участие в така обявения публичен подбор, като комисията  е допуснала и двамата до участие, предвид представените от тях изискуеми документи. И двамата участници са подали в срок своите Програма за развитие на дружеството“, които са оценени от комисията, като и след това с тях е проведено събеседване и отново са оценени. А в резултат на работата на комисията и поставените от нея оценки на кандидатите за управител, с Протокол №3/07.07.2015г. ищеца е бил класиран на първо място, а другия участник - Т. - на второ. В резултат на това класиране комисията е на осн. чл.40 от НРУТДОИУПСО е предложила на ОбС за управител да бъде избран най-успешно представилия се кандидат, а имено ищеца Б.Г..

Страните не спорят и по обстоятелствата, че въпреки така направеното предложение с Протокол №3/07.07.2015г. от комисията до ОбС-Велинград, последния в проведена извънредна сесия на 24.08.2015г. е взел Решение № 292 с протокол № 12,т.2, с което „не утвърждава предложеното класиране от временната комисия, определена за организиране и провеждане на конкурс за избор на управител на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД –Велинград.

Това решение на ОбС-Велинград е обжалвано от ищеца Г. ***, който с влязло в сила Определение № 1173/16.11.2015г. е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по образуваното по не адм.д.№686/2015г. В същото е посочено, че избора на управител или отказа да бъде направен такъв е решение по чл.137 от ТЗ и е от компетентността на общото събрание на дружеството, в случая тази роля изпълнява ОбС - Велинград, който действа като гражданско правен субект.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя становището на АдмС-Пазарджик, изразено в горното определение, по следните съображения: Съгласно чл.12, т.9 от ЗМСМА общинския съвет приема решение за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество, каквито са предвидени в чл.51 от ЗОС и се създават по реда на чл.61 и 62 от ТЗ. А съгласно чл.116 от ТЗ, когато капитала принадлежи на едно лице, в случая на Община Велинград, фирмата съдържа означението "еднолично ООД". Именно такова е и общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД –Велинград. Същевременно според чл.135, ал.1, т.1 и чл.137, ал.1 т.5 от ТЗ, орган на управлението на това ЕООД е общото събрание, което избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Когато се касае до управление на еднолично ООД, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя надлежен протокол, съгласно чл. 147, ал.2 от ТЗ. Ако той е юридическо лице, правата се упражняват от лицето, което има правото да го представлява по закон или от изрично упълномощено от него лице. В този смисъл са разпоредбите на  чл.147, ал.1, изр.2 и чл. 65, ал.3 от ТЗ. Цитираните две правни норми не делегират обаче на представителя на дружеството – едноличен собственик на капитала права по избор на управител на дружеството, а само такива по оперативно управление дейността на търговеца. Това е така, тъй като само от компетентността на общото събрание е да избира управителя на дружеството.

Същевременно според чл.51, ал.4, т.2 от ЗОС „условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на общинския съвет, с която се определят: възлагането на управлението и контрола и съдържанието на договорите, съставът и компетенциите на органите за управление и контрол, редът за определяне на представителите на общината в органите за управление и контрол, техните права и задължения, възнаграждението и отговорността при неизпълнение на задълженията.

Видно от представената Наредба за УТДУПСОТД по чл.51, ал.4 от ЗОС на Община Велинград, и конкретно чл.11, ал.1 от нея Общински съвет упражнява правата на едноличния собственик на капитала в общински ЕООД и като такъв избира управител и определя възнаграждението му. Според чл.30, ал.1 от нея управлението на общинско ЕООД, се възлага с договор за управление, сключен между управителя и кмета на общината, въз основа на Решение на ОбС –Велинград. А според чл.31 от Наредбата управлението на общинско ЕООД се възлага след провеждане на публичен подбор по реда и условията предвидени в същата наредба.

Правилата за провеждане публичния подбор, така както са установени в наредбата, при сравнение с проведения такъв в конкретния случай въз основа на  посоченото по горе Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015г. на Общински съвет, са извършени в пълно съответствие с Наредбата. Всъщност страните и не спорят по това обстоятелство. При което дори и да се приеме, че по време на провеждане на публичния подбор са водените преговори между ищеца и ОбС-Велинград в качеството му на общо събрание /орган на управление/ на общинското дружество „ ВКТВ“ ЕООД, във връзка с избирането на управител на дружеството, то и не се установява наличие на недобросъвестно поведение от страна общото събрание на дружеството -ОбС по време на водене на тези преговори. 

Спорен е въпросът, дали след провеждане на подбора и класиране на ищеца на първо място в него, за ОбС- Велинград е възникнало задължение да утвърди извършения подбор за управител на дружеството. Действително в чл.40, ал.2 от Наредба за УТДУПСОТД на ответната Община Велинград е предвидено, че Общински съвет на първото си заседание след провеждане на подбора, утвърждава предложеното класиране и избира представилия се най-успешно кандидат за управител. Безспорно въпросната наредба е подзаконов нормативен акт, но разпоредбата на чл.40, ал.2 от нея има диспозитивен характер, а не задължителен императивен такъв. С нея не създава задължение за ОбС непременно за утвърди класирането на кандидатите участвали в публичния подбор, което комисията е извършила, т.е. - може и да го утвърди, но маже и да не го утвърди. В този смисъл, когато ОбС, в ролята си на общо събрание на общинското ЕООД, не утвърди предложеното класиране от назначената от него помощна комисия, какъвто е настоящия случай, той не нарушава разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредбата, тъй като няма задължение непременно до го направи.

Всъщност ищецът твърди, че недобросъвестното поведение по време на преговорите се изразявало в това, че въпреки да е класиран на първо място в публичния подбор, не е бил сключен с него договор за управление. Тоест ответниците са били недобросъвестни при водене на преговорите изразяващи се в провеждане на публичен подбор, тъй като след провеждането им не е сключен договор за управление. Няма как да се приеме, че изначално ответницети са били на ясно, че до сключване на договор за управление не би се стигнало и втози смисъл да са били недоросъвестни при преговорите.

Тази теза на ищеца съдът намира за несъстоятелна, по следните съображения: На първо място нямало е как да бъде известно от напред и преди внасяне на предложението на комисията, това какви участници ще се явят на обявения публичен подбор /конкурс/ за управител  на ВКТВ, нито как те ще се представят, респективно как ще бъдат класирани. На следващо място, дори и с внасяне на предложението за одобряване на класирането за управител за одобрение от Общинския съвет, последния да е бил вече наясно с него, той не е бил задължен да го утвърди, а от тук и да сключи договор за управление с най-успешно представилия се кандидат, което действие изначално, с решението за обявяване на порцедурата по подбор, е било възложено за извършване на кмета на Община Велинград.

Освен това видно от представените протоколи за проведената на 24.08.2015г. сесия на ОбС, причините поради които не е прието предложеното класиране са свързани с начина по който ищеца Г. е управлявал през изтеклите 3 години  общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД. От показанията на разпитаните в тази връзка свидетели П., Б. и М.– общински съветници, се установява причините да не гласуват предложеното класиране от комисията да са натрупани проблеми свързани с водоснабдяването на селата Драгиново и Света Петка и други, както и непостигане на положителен резултат от дейността на дружеството. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като се подкрепят от писмените доказателства – протоколи с изказвания на общински съветници направени във връзка с приемане на въпросното решение. От същия протокол става ясно, че взетото решение не е политическо, както твърди ищеца, а свързано с управлението на общинското дружеството.

В тази връзка следва да се отбележи и следното: За да се стигне до сключване на договор за управление на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД е необходимо да се изпълни един сложен фактически състав, включващ провеждане на публичен подбор, завършващ с класиране на кандидатите, одобряване на класирането от органа на търговското дружество –Общото му събрание, определяне поименно на новия управител. Във фазата на провеждане на публичния подбор, самото обявяване на такъв представлява предложение до неограничен брой лица да подадат заявления за участие. Това обявление обаче не играе ролята на оферта към неограничен брой съконтрахенти, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.13 от ЗЗД. Това е така, тъй като поканата за участие не съдържа конкретни параметри, при които евентуално би се сключил договор за управление. Едва с представянето на Програма за развитие на дружеството за следващия три годишен период на управление, каквато ищеца е представил и е оценена  най-високо от комисията, стават ясни и конкретните параметри на бъдещия договор за управление. Това е така, тъй като основна характеристика на един ДУ е бизнес програмата и параметрите от нея, които следва да бъдат достигнати от дружеството, по време на изпълнението на конкретния ДУ. В този смисъл този който отправя конкретна оферта, е съответния участник в конкурса, чрез своята  програма за развитие на дружеството. А не приемането на неговата оферта от този към когото е отправена, е негово право но не и задължение да приеме офертата. При което и няма как да се приеме, че като не приеме офертата на ищеца, тоест неговия план за развитие на дружеството и поради това не се стига до сключване на договор, то и се действа недобросъвестно. Упражняването на едно право не представлява недобросъвестно поведение.

Съдът намира основателно възражението на ответника Община Велинград, че той не материално правно легитимиран да отговаря по иска за вреди по чл.12 от ЗДД, по следните съображения. В случая Община Велинград е единствено собственик на капитала на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД –Велинград, в което ролята на общо събрание се изпълнява от Общински съвет –Велинград. А никъде не предвидено, че собственика на капитала на едно търговско дружество, носи отговорност за взетите от неговите органи решения. На следващо място ОбС- Велинград при вземане на решението си да не утвърди класирането на комисията по подбор на управител, действа като орган на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД, а не като орган на местното самоуправление. Облигационната връзка която възниква или би възникнала от сключване на Договор за управление е такава между управителя и самото дружеството. Това е така, тъй като действията на орган на управление на едно търговско дружество, било то и общинско такова, ангажират единствено самото дружество. Само от факта, че на кмета на общината е възложено да сключи Договор за управление с избрания от общинския съвет управител, не следва, че между общината и управителя би възникнало гражданското правоотношение по управлението на общинското търговско дружество. В случая кмета на общината ще действа по силата на мандата даден му от Общински съвет –Велинград, от негово име в качеството му на органа на дружеството /общо събрание/ и за сметка на  общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД, за да сключи договор за управлението му. Както при всяко мандатно правоотношение, така и при това кмета действа само при изричната воля на мандатаря. Именно и по тази причина е предвидено в Наредбата на общината, че ДУ се сключва от кмета на Община Велинград, след изрично решение да бъде сключен такъв с конкретно лице. Така независимо общината да се представлява от нейния кмет, последния действа не в качеството си на ръководител на общината – орган на местното самоуправление, а в качеството си на изрично упълномощен представител на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД, по силата на упълномощаване от негов орган – общо събрание, функцията на което изпълнява Общинския съвет. В качеството си на пълномощник кмета не носи отговорност за това, че упълномущителя му не му е възложил да извърши действия по сключване на ДУ, а още по-малко такава отговорност би носила Община Велинград, която кмета ръководи.

Ето защо и като не е материално правно легитимарана да отговаря по предявените от ищеца искове за вреди от недобросъвестно поведение при водене на преговори за сключване на ДУ по чл.12 от ЗЗД, то исковете спрямо този ответник са неоснователни и като такива ще се отхвърля.

При този изход от спора, сбъднало се вътрешно поцесуалното условие за разглеждане на същите искове спрямо евентуалния ответник  „ВКТВ“ ЕООД.

Отговорността по  чл. 12 ЗЗД е специална извъндоговорна (деликтна) отговорност, чийто фактически състав включва наличието на противоправно поведение, вреди, причинна връзка между тях и вина. В тази връзка от правна страна следва да се има предвид следното: Само договорът може да породи права и задължения за страните. Преди неговото сключване не съществува никаква обвързаност между лицата.

Законът обаче предвижда, че макар да няма договорно правоотношение, между лицата, които се намират в преговори, се поражда правоотношение от момента, в който е започнало преговарянето, т.е. от момента на установяване на контакт между лицата с оглед сключването на бъдещ договор до момента на окончателното сключване на договора или на окончателното приключване на преговорите. Това са така нар. преддоговорни отношения между страните. По своята правна същност те са облигационни и възникват по силата на закона — чл. 12 ЗЗД.

Цитираният член задължава всяка от страните да действа добросъвестно при воденето на преговори и сключването на договори. По-конкретно става въпрос за задължение за лоялност към другата страна, задължение за вземане на мерки за предотвратяване на нейното увреждане, задължение за пазене в тайна на сведенията, които са станали известни по време на преговорите, задължение за уведомяване и предоставяне на сведения на насрещната страна, които ще я ориентират при вземането на решение дали да сключи договора или не и при какви условия.

По смисъла на чл. 12 ЗЗД добросъвестното поведение е идентично с лоялно поведение, полагане на дължимата грижа с цел да не се увреди насрещния партньор, спазване на поведение, което се изисква от добрите нрави.

Едно и също задължение тежи върху всяка преговаряща страна. Това не е задължение за престиране, а за поведение и на всяко задължение съответства правото на насрещната страна да иска такова поведение. Поведенческото задължение може да се изрази в активни действия — напр. да се предупреди другия партньор за предстояща опасност или в бездействия — да не се причиняват вреди на насрещния преговарящ. С други думи, това е задължение на съдоговарящите да спазват определено поведение един спрямо друг, да съблюдават интересите на другия партньор, да полагат грижата, която се изисква поначало от грижливия стопанин в подобна обстановка. Що се отнася до недобросъвестността поради прекъсване на преговорите без основателни причини, каквато по вид недобросъвестност у ответника сочи ищеца, следва да се има предвид и следното: По принцип никой не може да бъде задължен да сключи договор. Но ако едната страна е събудила доверието на другата страна, надеждата, че ще се сключи договор, ако е симулирано сериозно отношение към договарянето, а в действителност страната не е имала такова намерение, тя ще отговаря за вреди.

Предвид изложеното по-горе във връзка с анализа на доказателствата, съдът намира, че в случая не се установява наличие на противоправно поведение от страна на общото събрание на „ВКТВ“ ЕООД, по време на провеждане на публичния подбор за избор на управител. Тъй като се установи, че процедурата по провеждане на подбора е изпълнена точно по установения за това ред. Конкретно на ищеца са предоставени материалите необходими му за изготвяне на Програма за развитие, които той не твърди да съдържат невярна информация, а и въз основа на тях е изготвил своята програма. Не се установява и безпричинно да е отказано на ищеца с него да се сключи договор за управление. Всъщност не утвърждаване на предложеното от комисията класиране означава само, че ОбС-Велинград не е съгласен с това класиране, респективно с резултатите от подбора. Действително само при одобряване на класирането и определяне поименно на лице спечелило подбора, би се стигнало до вземане на решение за сключване на ДУ с това лице, тоест с ищеца Г.. Не е безпричинно решението на общото събрание на ВКТВ да не се стигне до сключване на ДУ с ищеца, тъй като се установи за това да има причина, кореняща се в несправяне с проблемите на дружеството и недостигнат положителен финастов резултат, което ще рече липса на нужното доверие, за да му се възложи отново управлението на обинското ЕООД, за нов три годишен период на управление. Които причини се коренят в самия ищеца. А от тук и до неприемане на неговата конкретна оферта за параметрите при които да се сключи ДУ, съдържаща се в програмата му за развитие на дружеството.

В конкретния случай сам ищеца, като не постигнал положителен финансов резултат за времето през което е бил управител на ВКТВ ЕООД, а и не се справил с проблемите по водоснабдяването, не положил дължимата грижа на добър стопанин. При което и неговата оферта, изразена в Програмата за развитие на това дружество за следващ перод от 3 год., дори и да е била най-добрата предложена към момента на извършване на публичния подбор, не била приета от органа – Общо събрание на ВКТВ ЕООД. 
 Действителност добросъвестността изисква преговорите трябва да се водят със сериозни намерения, а не лекомислено. Всеки трябва да започва преговори, когато действително би искал да сключи даден вид договор. Само тогава неговото поведение може да се определи като добросъвестно. И обратно, недобро­съвестно действа този, който знае, че няма да сключи договор, но въпреки това продължава да преговаря, да принуждава другия партньор да си губи времето, да прави излишни разноски. В случая не може да ства и дума, че ответникът ВКТВ ЕООД е пристъпил към обявяване на пебличен подбор за определяне на управител на дружеството, знаейки, че до сключване на ДУ не би се стигнало. Точно обратното, въпросния подбор е обявен, тъй като е изтичал срока на предходния сключен Договр за управление и от тук е било необходимо да се определи лице с което да се ключи нов ДУ.

На второ място, за да възникне преддоговорна отговорност по чл.12 от ЗЗД, е необходимо да е настъпила вреда — неблагоприятни последици, изразяващи се в намаляване на имуществото. На трето място е необходима причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Обемът на отговорността се определя от чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, защото преддоговорната отговорност представлява извъндоговорна отговорност, подвид на деликтната отговорност, доколкото е конкретизация на нарушението на забраната да не се вреди другиму. Изрично обаче трябва да се подчертае, че в случая не се отговаря за вреди, причинени от несключването на договора, а само за вреди, причинени от недобросъвестното поведение на един от съконтрахентите.

И тъй като не се установява наличие на елементи от фактическия състъв на преддогворната отговорност по чл.12 от ЗЗД – недобросъвестно поведение от страна на общинското дружество ВКТВ ЕООД, по време на водене на преговори за сключване на Договор за управлението му с нов управител, чрез публичен подбор за такъв, нито безпричинно прекъсване на тези преговори, респективно вината за несключване на догвор за управление да е в дружеството, то и исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и спрямо този ответник и като такива ще се отхвърлят.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че подаването на документи насочени към евентуално започване на работа при някой работодател, както и направени разходи за това, само защото предложението на подалия документи не е било прието, респективно с него не сключен договор, ако се приме да му се дължи обезщетение като резултата от несключване на очаквания договор, би означавало всеки кандатстващ за нянакава работа да има и право на обезщетение за вложените от него средсва, време труд и усилия поповод на това кандадтстване. Не това обаче е смисъла на разпоредбата на чл.12 от ЗЗД.

С оглед изхода от спора по ика по чл.12 от ЗЗД, не необходимо да се обсъждат събраните по делото гласни и писмени доказателства, във връзка с ангажираността на ищеца да се подготви за публичния подбор и да изготви Програма за развитие, както и претърпените от него заболявания като резултат от несключване на ДУ, тъй като те не биха се отразили на крайното решение.

 
         По исковете по чл.79 от ЗЗД за присъждане на следните суми: 1. сумата от 2400лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение по Раздел 4, т.2 на Договор за управление № 04/20.07.2012г. на „ВКТВ" ЕООД, дължима за достигнат по-висок ръст на продажбите през 2014г. в сравнение с 2013г.; 2. сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск от 34 работни дни за 2014 г. и 2015 г., дължима по раздел 6, т.З от Договор за управление № 04/20.07.2012 г. на „ВКТВ" ЕООД; 3. сумата от 9120лв., представляваща обезщетение по Раздел 5, т.1 б."а" на Договор за управление № 04/20.07.2012 г. на „ВКТВ" ЕООД с ЕИК *********, в размер на тримесечното възнаграждение, дължимо при прекратяване на договор за управление поради изтичане на срока му, съдът намира следното:

От представения Договор №04/20.07.2012г. за възлагане на управлението на общинското дружество „ВКТВ“ ЕООД -Велинград, за срок от три години, в съотвествие с твръденията на ищеца, които и не са оспорени от ответника се установява, че страните по него са уговорили следното: 1. В р-л IV, т.2, че при достигане на ръст на показателите „Рентабилност на продажбите“ в сравнение с предходна година, на управителя се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 10% от начисленото му през годината възнаграждение. 2. В р-л VI, т.1 и 2, че на управителя се изплаща обезщетение в размер на тримесечното възнаграждение по този договор, в случаите на прекратяване на договора по реда на VI, т.1 букви а, б, ж, който размер на обезщетението се определя от изчисленото възнаграждение на управителя за последния пълен месец през който е изпълнявал задълженията си.  3. В р-л VI, т.3, че при прекратяване на договора на управителя се изплаща обезщетение, съответстващо на неизползвания от него платен отпуск, като размера се изчислява от начисленото среднодневно възнаграждение за последния месец през който е изпълнявал задълженията си най-малко 10 работни дни.

Страните не спорят по обстоятелството, че ДУ №04/20.07.2012г. на ищеца е прекратен поради изтичане на срока му, а и същото се установява от Решение № 72/28.12.2015г. на ОбС-Велинград /л.40/ Независимо в това решение да не записано изрично основанието поради което е освободен от длъжността управител ищеца Г., до колкото не е налице никоя друга от хипотезите на р-л V „Прекратяване на договора“ освен тази по т.1, б.“а“ – с изтичане на срока, то и следва да се приеме че прекратяването  е станало на това основание, още повече срока на ДУ да е бил изтекъл на 20.07.2015г.

От представените от ответника доказателства – фиш за заплата за м.януари 2016г. и 3 бр.РКО с №№ 455/08.04.2016г.; 4350/01.03.2016г.; 815/30.05.2016г. се установява следното: на ищеца са начислени за заплащане на база основна заплата от 3040лв. следните суми: 5700лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 и 3229,64лв.- обезщетение по чл.224 КТ, 20лв. – социални и 304лв. болничини от работодател за 3 дни. От тези начисления са сторнирани суми дължими за възнаграждения за месеците 10,11 и 12 2015г., съответно от 260лв., 1140лв. и 1140лв. В резултата след приспадане на удръжки е останала за заплащане сума в размер на 6142,83лв. На ищеца е изплатена сумата от общо 4500лв. срещу подпис по посочените 3 бр. РКО. 

От тези доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията си по р-л VI, т. 1 и 3 от ДУ №04/20.07.2012г. ответното дружество е начислило на ищеца за заплащане обезщетенията предвидени при прекратяване на договора – от три възнаграждения и за останал неизползван отпуск. А и частично е изпълнил задължението си за плащане като е заплатил сумата от 4500лв.

Не се установява , а и не се твърди на ищеца да е изплатено възнаграждението предвидено в р-л IV, т.2 за достигнат ръста на показателя рентабилност през 2014г. в сравнение с 2013г.

По делото е приета ССЕ изготвена от вещото лице Т., не оспорена от страните, която и съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. Видно от това заключение на ищеца е начислено възнаграждение за последното тримесечие на 2015г., съответно: за м.10.15г.-1955,33лв., за м.11.15г.-5701лв. и за м.12.15г.-3073лв. При прекратяване на ДУ на ищеца е начислено и изплатено обезщетение за неползваните дни платен отпуск, които са общо 34 дни. Стойността на това начисление е 3229,64лв. Среднодневното възнаграждение на ищеца изчислено на база месечното възнаграждение за м.12.2015г. от 1900лв., е в размер на 94,99лв. При приемане за база възнаграждение от 3040лв. средно дневното възнаграждение е 144,76лв., а обезщетението за 34 дни отпуск е в размер на 4921,90лв.

Спорен е въпроса каква е базата за определяне на претендираните от ищеца две обезщетения. В този връзка следва да се има предвид, че в ДУ от 2012г. и р-л IV, т.1 от него не определен конкретен размер на дължимото на управителя възнаграждение. Според текста на тази разпоредба, доверителя определя месечното възнаграждение на управителя по реда на Наредбата за УТДУПСОТД на ответната Община Велинград /л.197-205/. В чл.47, ал.1 и 2 от тази наредба е предвидено месечните възнаграждения на изпълнителните органи на общинските ЕООД да се определят чрез бална оценка образувана въз основа на резултатите от предходната година и предходното тримесечие по показатели и критерии, съгласно приложение №1 и определената стойност на една бална оценка.

По делото е представено от ищеца Справка, представляваща попълнено Приложение №1 за определяне бална оценка и възнаграждение на управителя на ВКТВ ЕООД за трето тримесечие на 2015г. /л.48/. Видно от него балната оценка за това тримесечие е 8,0, при което при база от 380лв. – минималната установена за страната работна заплата- брутното месечно възнаграждение на управителя Г. е 3040лв. Такава справка за четвъртото тримесечие на 2015г. не е представена по делото. От ответника са представени искания до НОИ за извършване на корекции на декларация за начислено авансово възнаграждение на управителя Г. за 4-то тримесечие на 2015г. предвид отрицателен финансов резултата от – 187 хиляди лева /установен от одиторски доклад/ и определена бална оценка за 4-то тримесечие, както и дадени от този орган предписания за това как точно да се извърши корекцията и какви данни да се подадат. Видно от задължителни предписания № ЗД-1-12-00121415/28.03.2016г. на ТД -Пазарджик към НОИ, на ищеца е следвало да се определи възнаграждение съответно: 1673,33лв. - за м.10.15г. за 22р.дни; 2600лв. - за м.11.15г. за 21р.дни; 1900лв. - за м.12.15г. за 21р.дни.

Според данни от констативно-съобразителна част на ССЕ, корекция в възнагражденията на ищеца за месеците 10,11 и 12 на 2015г. е направена, а такива корекции са правени неколкократно и в предходни години. Всъщност ищеца и сам счита, че възнаграждението му е било в размер на 1900лв., тъй като твърди, че в този размер е следвало да получи възнаграждение за период 03.01.2016г.-31.03.2016г.

При тези данни съдът намира, че базата за определяне на обезщетенията дължими на ищеца по р-л VI, т.1 и 3 е възнаграждението определено за м.12.2015г. – явяващ се пълен работен месец преди прекратяване на ДУ, което е в размер на 1900лв. На тази база обезщетението при прекратяване на ДУ от 3 брутни възнаграждения е в размер на 5700лв.= /3х1990лв./, точно толкова колкото му е начислено за заплащане по фиш за заплати за м.01.2016г. А обезщетението за 34 дни неизползван отпуск е в размер на бруто 3229,64лв., при среднодневно такова от 94,99лв.  определено на база месечното възнаграждение за м.12.2015г. от 1900лв.- толкаво колкото е и начислено по същия фиш за заплати за м.01.2016г.

До колкото се установи по-горе, че на ищеца е изплатена по 3 бр.РКО с №№ 455/08.04.2016г.; 4350/01.03.2016г.; 815/30.05.2016г. сумата от общо 4500лв. Според записаните основания за плащане в тези платежни документи по РКО 815/30.05.2016г. на ищеца са изплатени 1000лв. – за заплата за м.12.2015г.; по РКО 4350/01.03.2016г. е са изплатени 600лв. за заплата за м.12.2015г. и 2000лв. – частично плащане за м.01.2015г. и по РКО 455/08.04.2016г. са изплатени 1500лв. – като второ частично плащане. Или на ищеца са изплатени общо 3500лв., като дължимо плащане по задължение формирано от фиш за м.01.2016г., в кой са начислени и процесните две обезщетения. Така до колкото според същия фиш за заплати на ищеца се дължи заплащане на сумата от общо 6142,83лв., а се установява ответното дружество да е заплатило само 3500лв. срещу подпис по 2 бр.РКО, то и останало е неизплатено задължение в размер на общо 2642,83лв., като сбор от  дължими обезщетения по р-л VI, т.1 и 3, след приспадане на нормативно определени удръжки от общо 570,81лв. и приспадане на недължими авансово заплатени възнаграждения за месеците 10, 11 и 12.2015г. от общо 2540лв. До колкото по обременително е задължението за заплащане на обезщетение от три заплати при прекратяване на ДУ, предвид по-големия му брутен размер от 5700лв., в сравнение с обезщетението за неизползван отпуск, което в брутен размер от 3229,64лв., то съгласно чл. ЗЗД, следва да се приеме ответникът да с направените частични плащания да е изпълнил изцяло това си задължение.

Ето и защо искът по чл.79 ЗЗД, вр.чл.220 КТ е неоснователен в една част поради плащане настъпило преди предявяване на искова молба на 19.04.2016г., а в друга част като недължим, и като такъв ще се отхвърли.

Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане в пълен размер на дължимото на ищеца обезщетението за неизползван отпуск, като е останало неизплатено такова в размер на 2642,83лв. До този и размер искът по чл.79 ЗЗД, вр.чл.224 КТ е основателен и като такъв ще се уважи, като се осъди ответникът ВКТВ ЕООД да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на постъпване на  искова молба -19.04.2016г., явяваща се дата на поканата, до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от 4921,90лв./съобразно допуснато изменение по чл.214 ГПК/, както и за законната лихва върху разликата искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Както вече бе посочено по-горе на ищеца не се установи да е начислявано и респективно изплащано възнаграждение за достигнат ръст на показателя рентабилност за 2014г. в сравнение с 2013г., предвидено в р-л IV, т.2 от ДУ от 2012г.

От констативно-съобразителна част и заключение по ССЕ се установява, че показателя „рентабилност на продажибите“, като съотношение между финансовия резултата преди облагане и нетните приходи от продажба е както следва: -0,35 за 2013г. и 0,002 за 2014г., като е налице ръст на продажбите с 81 хил.лева и съответно ръст на показателя рентабилност на продажби. Видно от т.6 от заключението по ССЕ, размерът на начисленото на ищеца възнаграждение за 2014г. е общо 30850,36лв.

Освен това от представените отчети за приходи и разходи за 2014г. съдържащ и данни за предходната 2013г. и до колкото показателя рентабилност е съотношение между реализиран приход от продажби и направени разходи за дейността, се установява, че това съотношение за 2013г. е 0,93= /1295:1390/, а за 2014г. е 0,94= /1376:1461/. При което и безспорно се установява да е налице ръст на показателя „рентабилност на продажби“ през 2014г. в сравнение с 2013г., независимо той да е минимален.

След като е налице ръст на  показателя „рентабилност на продажби“, което е единственото предвидено в  р-л IV, т.2 от ДУ от 2012г. условие за заплащане на възнаграждение на управителя в размер на 10% от заплатеното му възнаграждение за съответната година, то и за ответното дружество ВКТВ ЕООД е възникнало задължение да изплати такова възнаграждение, което не е направено. Що се отнася до неговия размер, като е изплатено на ищеца за 2014г. възнаграждение в размер на общо 30850,36лв., то дължимото му се възнаграждение по р-л IV, т.2 от ДУ от 2012г. е в размер на 3085,04лв. /10% от 30850,36лв./

Ето защо и съдът намира за доказан по основание този иск, а и по размер в пълния претендиран такъв от 3060лв., до колкото се установи да има право да получи 3085,04лв. които не се му изплатени, до който размер ищеца е изменил размера си на този иск по реда на чл.214 ГПК съобразно допуснато изменени/. Ето защо и ще се осъди ответника ВКТВ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 3060лв., представляваща възнаграждение по р-л IV, т.2 от ДУ от 2012г. за достигнат ръст на  показателя „рентабилност на продажби“ за 2014г. в сравнение с 2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на  искова молба -19.04.2016г., явяваща се дата на поканата, до окончателното плащане.

По отношение на разноските съдът намира следното:

С оглед изхода от спора и предвид отхвърляне на предявените от ищеца срещу Община Велинград искове, то ищеца няма право на разноски направени за тях. А на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника Община Велинград ще се присъдят направените от него разноски в размер на общо 1560лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, която и сума ще се осъди ищеца да му заплати.

С оглед изхода от спора и предвид уважаване на част от предявените от ищеца срещу ответника ВКТВ ЕООД искове, ищеца има право на разноски по съразмерност с уважената част от исковете.  Претендираните от ищеца такива, съобразно списък по чл.80 ГПК са в размер на общо 2943,30лв. в това число 2800лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и 143,30лв. за държавни такси. Тоест до колкото ищеца е представляван от адвокат Юлиян Д. безплатно по силата на ДПЗС при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, то не е направил реално разноски за адвокатско възнаграждение. А дължимото се такова следва да се присъди направо на адвоката.

Ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Това възражение съдът намира за основателно по следните съображения: Предявените искове са с цена от общо 36801,90лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., тоест при тази цена на исковете минималното адв.възнаграждение е 1634,06лв. При което претендираното такова от 2800лв. надвишава почети двойно минималния размер. Ето защо и подлежи на намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК до размера от 1634,06лв.

Така по съразмерност с уважената част от исковете на база адв. възнаграждение от 1634,06лв. ще се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 253,21лв., както и на ищеца направени разноски в размер на 22,21лв., които и суми ще се осъди ответника ВКТВ ЕООД да заплати. 

На осн. чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от спора на ответника ВКТВ ЕООД има право на разноски, по съразмерност с отхвърлената част от исковете, при претендирани такива от общо 6270лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, включващи 5760 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищеца е от своя страна също е релевирал възражение за намаляване поради прекомерност на разноски на ВКГВ за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.  Това възражение съдът намира също за основателно по следните съображения: Предявените искове са с цена от общо 36801,90лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., тоест при тази цена на исковете минималното адв.възнаграждение е 1634,06лв. При което претендираното такова /договорено и заплатено/ от 6270лв. надвишава почети пет пъти минималния размер. Ето защо и подлежи на намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК до размера от 1634,06лв.

След намаляването по ради прекомерност на разноските на ответника за адв. възнаграждение, базата за определянето на дължимите такива по съразмерност е в размер на общо 2144,06лв. При което и на ответника ВКТВ ЕООД ще се присъдят разноски в размер на 1811,73лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, която и сума ще се осъди ищеца да му заплати.

Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, против ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Хан Аспарух“ № 35, искове по чл.12 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за лишаването от възможността за получаване на възнаграждение за периода от 05.01.2016 г. до 31.03.2016 г. по договор за управление на „ВКТВ" ЕООД, евентуално сумата от 4560.00 лева, неполучено обезщетение (доход) за временна нетрудоспособност за същия период; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди; сумата от 8000.0лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на вложените от ищеца през периода 30.04.2015 г. - 07.07.2015 г. време, труд и средства, включително и за изготвената за участието му в конкурс на «Програма за развитие и дейността на „ВКТВ„ ЕООД» за тригодишен период, които вреди са причинени от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на това дружество по проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ" ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015 г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска -19.04.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, при евентуалност против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, искове по чл.12 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за лишаването от възможността за получаване на възнаграждение за периода от 05.01.2016 г. до 31.03.2016 г. по договор за управление на „ВКТВ" ЕООД, евентуално сумата от 4560.00 лева, неполучено обезщетение (доход) за временна нетрудоспособност за същия период; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди; сумата от 8000.0лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на вложените от ищеца през периода 30.04.2015 г. - 07.07.2015 г. време, труд и средства, включително и за изготвената за участието му в конкурс на «Програма за развитие и дейността на „ВКТВ„ ЕООД» за тригодишен период, които вреди са причинени от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на това дружество по проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ" ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015 г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска -19.04.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, да заплати на Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, Сумата от  3060 лева /три хиляди и шестдесет лева/ - главница, представляваща възнаграждение по р-л IV, т.2 от ДУ №1/01.20.2012г. за достигнат ръст на  показателя „рентабилност на продажби“ за 2014г. в сравнение с 2013г., както и сумата от 2642,83 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 83ст./ -главница, представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван отпуск за останали 34 дни неизползван платен отпуск по р-л VI, т.3 от ДУ №1/01.20.2012г. при прекратяване на договор за управление, ведно със законна лихва върху главницата считано от 19.04.2016г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неизползван отпуск над горния размер до пълния претендиран такъв от 4921,90лв., както и за законната лихва върху разликата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по р-л VI, т.1 от ДУ №1/01.20.2012г. от три месечни възнаграждения в размер на 9120лв., неоснователен поради плащане в една част и в друга поради недължимост.

ОСЪЖДА Б.А.Г.,  ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Хан Аспарух“ № 35, СУМАТА от 1560лв. /хиляда петстотин и шесдесет лева/ - разноски за производството.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, да заплати на Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, СУМАТА от 22,21лева /двадесет и два лева и 21ст./ -разноски по съразмерност, както и на осн. чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат ЮЛИЯН ПЕТРОВ Д. от АК Монтана, с адрес гр.София, ул.“Отец Паисий“ №1-3, ет.1, оф.4, СУМАТА от 253,21лв. /двеста петдесет и три лева и 21ст./, адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Б.А.Г.,  ЕГН ********** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, СУМАТА от 1811,73лв./хиляда осемстотин и единадесет лева и 73ст./– разноски за производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)