Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на
двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 458/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВМВ- Метал“ ЕООД, ЕИК: .,
представлявано от Е. Ш. – управител, против Наказателно постановление № 78/29.09.2020
г. на Директора на РИОСВ- София, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите на
основание чл. 200, ал. 1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв..
Жалбоподателят, редовно уведомен, в съдебно заседание се
представлява от управителя на дружеството, която поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения- устно и в писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
правоимащо лице и при наличие на интерес от подаването ѝ.
„ВМВ- Метал“ ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №33140234/22.02.2018г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, за обект
ГПСОВ- Ихтиман, гр. Ихтиман, общ. Ихтиман, обл. Софийска. В окончателния
вариант на разрешителното са заложени Индивидуалните емисионни ограничения
(ИЕО) за отделните показатели по места на заустване.
По делото е приложен Протокол за изпитване №01-0138/05.02.2020г.
на Централна лаборатория София- 01, ГД „Лабораторно- аналитична дейност“ към
ИАОС с резултати от проведен физико- химичен анализ по компонент „Води“ на стопанисвания
от дружеството обект. Според резултатите от физико- химичния анализ е налице
отклонение в следните показатели на заложените в разрешителното на дружеството-
жалбодател ИЕО:
1. Заустване №1/Поток №1- Смесен поток БФОВ, ПОВ, ДОВ и
ГПСОВ:
- общ азот - отчетен резултат 25 (допустимо отклонение в
резултатите плюс-минус 4) mg/dm3 при норма 15 mg/dm3;
- общ фосфор- отчетен резултат 2,3 (допустимо отклонение в
резултатите плюс- минус 0,1) mg/dm3 при норма 2 mg/dm3.
Въз основа на така установеното АНО е приел, че дружеството
не е изпълнило задълженията си съгласно чл. 48 ал.1 т. 11 от Закона за водите ,
тъй като в качеството на водоползвател-титуляр на разрешително не е изпълнило условията
в издаденото разрешително по реда на за ЗВ.
Въз основа на горното на жалбоподателят е съставен АУАН и НП,
с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11
от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства .
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели като безпротиворечиви и
допълващи се с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира представените писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради
което основа на тях и свидетелските показания своите фактически изводи.
Неоснователно е възражението на дружеството- жалбоподател, че
е следвало да бъде взета повече от една проба с оглед чл. 19, ал. 4, т. 3 от Наредба № 6/ 09.11.2000г.. В чл. 120 от ЗВ е
налице разграничение "емисионни норми" и "индивидуални
емисионни ограничения". От една страна с оглед § 1, т.9 от Наредба №
6/ 09.11.2000г. нарушаването на емисионните норми се свързва с неспазване на
нормативно установените стойностите за веществата и показателите за качеството
на отпадъчните води. От друга страна неспазването на определените с
разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни
ограничения касае отклонение от условията на самото разрешително. Посочената от
жалбоподателя разпоредба на чл. 19, ал. 4, т. 3 от Наредба № 6/ 09.11.2000г.
касае емисионните норми, а не индивидуалните емисионни ограничения.
Съгласно чл.201, ал.1 ЗВ, актове за нарушенията по чл.200,
ал.1 ЗВ, с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите. По
делото е представена заповед № РД-8/10.01.2011 г., на министъра на околната
среда и водите, по силата на която директорът на РИОСВ е компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл.201, ал.1 ЗВ.
В чл.57 от ЗАНН са предвидени изискванията към реквизитите на
наказателното постановление , като липсата дори и на един от тях прави
постановлението незаконосъобразно. Предпоставка за законосъобразността на
наказателното постановление е съответствието между словесното описание на
нарушението и посочената правна квалификация на същото, тъй като единствено в
този случай нарушителят може да разбере какво нарушение му се вменява и да
упражни в пълна степен правото си на защита.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ Водоползвателите -
титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.
По делото се установи отклонение от посочените в разрешителното ИЕО (дори след
корекция с допустимото отклонение в резултата от изследването на пробата). Така
констатираните превишения на общ азот и общ фосфор в сравнение с
поставените в разрешителното ИЕО касае неизпълнение на условията на
разрешителното относно качествата на заустваните отпадъчни води. Следователно
несъответствието на качествата на заустваните води с ИЕО посочени в условията на разрешителното е нарушение на
чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.
В случая АНО неправилно е квалифицирал нарушението по чл. 48,
ал.1, т.11 от ЗВ (АУАН- л. 27 от делото и НП- л. 8 от делото), която
разпоредба предвижда задължение за водоползвателите и титулярите на
разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни по ЗВ,
доколкото нарушението на тази разпоредба касае неизпълнение на всички други
условия вписани в разрешителните, но не и
условията за стойностите на ИЕО конкретно посочени в разрешителното,
касаещи качествата на водите, за което, както вече беше посочено, има отделна
санкционна разпоредба. Следователно ЗВ предвижда общото задължение по чл.48
ал.1 т.11 и специални задължения по другите разпоредби на чл. 48, ал. 1, сред
които и т. 3, която е относима към настоящия случай.
Като са подвели фактическите установявания под грешната
правна норма актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са допуснали
нарушение на материалния закон, което има за последица и налага отмяна на
наказателното постановление.
С оглед
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 78/29.09.2020 г. на Директора на
РИОСВ- София, с което на „ВМВ- Метал“ ЕООД, ЕИК: ……………., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите на
основание чл. 200, ал. 1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд София област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: