Р Е
Ш Е Н
И Е № 937
гр.Сливен, 05.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 3280 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че бил собственик
по силата на нот.акт № 194 том VII, нот. дело № 1231/2014 год. по описа на
нотариус Николина Стойчева, рег. № 123, на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор
67338.524.82.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен,
одобрени от ИД на Агенция по кадастъра, с административен адрес: гр. Сливен,
кв. „Сини камъни" бл.24, вх. „Б" ап. 16, сградата разположена в имот
с идентификатор 67338.524.82, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ от
Твърди, че непосредствено след
това, ищецът заживял със сегашната си съпруга. Тя установила контакт с
ответника, който предоставил на ищеца и съпругата му на 05.06.2015г. паричен
заем в размер на 3 480 лв.Сочи се още, че непосредствено след предаването
на сумата, като гаранция за връщането й ищеца прехвърлил на ответника
собствения си описан по-горе имот за сумата 9 500 лв. Това станало след
разговори с ответника и поради липса у ищеца на друго подходящо имущество, което
да се даде като обезпечение. Уговорката между страните била дадената в заем
сума да се върне най-късно до две години, като при изпълнение ответника да
върне на ищеца продаденото жилище.
Ищецът твърди още, че след това на няколко пъти ответника давал на ищеца
по 400 лв., и други по-дребни суми. Така, заедно с първоначалния заем
задължението на ищеца към ответника
нараснало на 5 580лв. Уговорката
била ищецът да тегли кредит за да върне цялата сума.
Твърди, че продажбата била
изповядана с нотариален акт № 185, том ІІ, нот. дело № 268/2015 г. по описа на
нотариус Димчо Ненов, рег. № 092. За продажна цена в нотариалния акт била
записана сума от 9 500 лв., каквато
била данъчната оценка на жилището, но такава сума не била броена на
ищеца.
Ищецът забавил плащането на заетата сума и по този
повод сделката станала достояние и на прехвърлителката по договора за издръжка
и гледане Маринка Петрова Митева - баба на ищеца. Ответникът предложил на нея,
тя да откупи от него апартамента на внука си за значително по-висока сума от
получените заеми. Ответникът започнал да натрапва условия, различни от
първоначалните уговорки, като например възмездяване на „ползването, от което е
бил лишен" и др. Съгласие относно сумата, която да се върне, за да се
получи обратно собствеността на апартамента не се постигнало. Ищецът твърди, че
към настоящия момент бил съгласен да изплати заемите в общ размер на 5 580
лв., за да си получи обратно жилището.
Ищецът твърди, че сделката била
нищожна, поради това че представлявала съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако паричното задължение на ищеца не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на процесния апартамент и като по този начин бил
уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този,
предвиден в закона. Законът предвиждал обезпечаването на вземане за паричен
дълг, чрез недвижим имот да се извършва посредством учредяване на ипотека, а не
чрез продажба на имота. Налице била хипотезата на чл. 152 ЗЗД.
Правният си интерес от водене на
настоящия установителен иск ищецът извежда от това, че в правния мир ответникът
се легитимирал като собственик на имота и по този начин оспорвал собствеността
на ищеца.
От съда се иска признаване на
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на описания по-горе
недвижим имот
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника, с който оспорва иска.
Твърди, че се познавал със
съпругата на ищеца, тъй като бил неин
адвокат в наказателно дело. По-късно ответникът станал свидетел при
бракосъчетаването на ищеца и поддържали отношения. Сочи, че ищеца и съпругата
му предложили той да закупи жилището за 15 000 лв., като му обяснили, че
бабата на ищеца имала запазено право на ползване върху него. Ответникът не
проявил интерес. Месец преди продажбата обаче ищецът предложил на ответника да
му продаде жилището си за 9 500 лв. Ответникът започнал да събира пари за
да го купи, като за целта продал златни бижута. Твърди, че по-късно воден от
добри чувства решил да го предложи на бабата на ищеца да го закупи, тъй като тя
щяла да го ползва до края на живота си. Оказало се, че тя дори не знаела за
извършената продажба и когато поискала сметка от внука си, той и съпругата му
спретнали версията, изложена в исковата молба. Твърди, че никога не бил
договарян с него заем и не е давал парични средства в заем на ищеца, а
настоящото дело било образувано, след като ответника образувал НЧХД за клевета
срещу ищеца и съпругата му.
Иска се отхвърляне на
претенцията.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 194, том VІІ, рег.№ 13000, дело № 1231 от 22.12.2014г. на
нотариус с рег.№ 123 НК и район на действие СлРС ищецът придобил собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.524.82.1.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени от ИД на
Агенция по кадастъра, с административен адрес: гр. Сливен, кв. „Сини
камъни" бл.24, вх. „Б" ап. 16, сградата разположена в имот с
идентификатор 67338.524.82, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ от
Собствеността ищецът придобил от
Маринка Петрова Митева срещу задължението му да поеме гледането и
издръжката й лично или чрез трето лице, както досега, така и за в бъдеще време,
като й осигури спокоен и нормален живот докато е жива. Прехвърлителката запазила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване върху прехвърления в собственост на ищеца апартамент.
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 185, том ІІ,
рег.№ 2979, дело № 268 от 05.06.2015г. ищецът В., в качеството си на продавач
продал на ответника Г. гореописания недвижим имот – жилище.
Актуалната данъчна оценка на гореописания недвижим имот е в размер на
23 462 лв., видно от писмо на Община Сливен от 30.08.2016г.
За наличието на комисорно съглашение между страните по втората
прехвърлителна сделка, т.е. за установяване на твърденията на ищеца, че
продажбата на жилището всъщност обезпечавало връщане на заета сума, която
ответника отпуснал на ищеца и съпругата му е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Радосвета В. се установява, че ищеца и
ответника се познавали чрез нея. Ответникът бил неин служебен защитник по
наказателно дело, а по-късно станал свидетел при сключването на граждански брак
между ищеца и свидетелката. В процесния апартамент ищецът и свидетелката
живеели от около две години, както и към настоящия момент. Този апартамент бил
прехвърлен на ищеца от неговата баба. Тъй като били във финансово затруднение,
а свидетелката била бременна и имали нужда от закупуване на разни неща,
свързани с бебето, те решили да поискат пари в заем от ответника. След
предварителни срещи с него и разговори той се съгласил да им отпусне в заем
парична сума в размер от 3 500 лв., която сума следвало да върнат в
рамките на една година. Освен това поставил условие, ищецът да му прехвърли
жилището си, като гаранция за връщане на заема. Срещите се провеждали в
заведение „Горица” в гр.Сливен. В деня на прехвърлителната /продажбена/ сделка
свидетелката и ищецът получили от ответника сумата от 3 500 лв. и заедно
отишли при нотариус в близост до пето основно училище в гр.Сливен за да прехвърли ищеца апартамента
си. Уговорката била след като ищеца и свидетелката върнат парите в рамките на
една година, ответника да прехвърли обратно собствеността, като ищеца поеме
разноските по обратното прехвърляне. По-късно във времето ответникът
предоставял на ищеца и свидетелката неколкократно в заем по-малки суми, които
следвало също да връщат с лихви. Така първата заета сума била в размер на
3 500 лв., в края на м.август- началото на м.септември 2015г. на три пъти
ответникът предоставил на ищеца и съпругата му суми по 400 лв., през м.януари на
три пъти по 150 лв. и през м. март 400
лв. Така дългът станал близо 5 600 лв. От всички получени суми ищецът
върнал на ответника в дома му само 150
лв.
Една година след сделката, през м.юли 2016г. ответникът отишъл и разказал
на бабата на ищеца за предоставените в заем от него парични суми на ищеца,
както и за прехвърления апартамент срещу тези заеми. Предложил тя да му заплати
15 000 лв., а той да прехвърли на нея собствеността на имота. Така тя
разбрала за сделката с имота и ищецът и свидетелката тогава й признали за
взетите в заем суми от ответника срещу което ищеца прехвърлил апартамента.
Показанията на свидетелката Маринка Митева също установяват, че ответника
през м.юли 2016г. отишъл при нея в с.Бяла, общ.Сливен, където тя живеела и й
казал, че предоставил парични суми на внука й, срещу което той прехвърлил
апартамента на него. Обяснил на свидетелката, че до него момент не е отишъл при
нея тя да му върне парите, защото не искал да я притеснява. Тогава й казал да
отиде да си плати данъка за апартамента и предложил да го продадат заедно за 30 000 лв., за да му върнат парите,
като вече той искал 15 000 лв. Свидетелката провела една обща среща с
ответника Г. и свидетеля Благоев, който бил неин племенник и юрист и от когото
тя поискала съдействие и помощ.
От показанията на свидетеля Иван Благоев се установява, че ответника Г. го
посетил в офиса му в края на месец май, началото на м.юни 2016г. и му разказал
за отношенията между него и ищеца, за дадените от него в заем парични средства,
срещу което ищеца прехвърлил собствеността върху апартамента. Ответникът
предложил на свидетеля той да откупи жилището за 15 000 лв., докато
свидетелката Маринка Митева / вуйна на свидетеля Благоев/ събере пари за да си
го изкупи. Сумата от 15 000 лв. поискал, като се аргументирал, посочвайки
продажната цена 9 500 лв., вписана в нотариалния акт, заетите суми и
техните лихви, както и наем за ползването на апартамента за времето от
придобиването му от ответника. Свидетелят отказал да закупи жилището и
ответника му казал, че ще го прехвърли на дъщеря си и ще чака свидетелката
Митева да умре.
Показанията на свидетеля Пепа Господинова сочат, че ответника закупил
апартамента за да го остави на дъщеря им. Свидетелката не била съгласна да се
купува това жилище, тъй като в него имал право да живее друг човек и нямало да
може да се продаде. Продажната цена била около 10 000 лв., с каквито парични средства не разполагал
ответника. За целта продал злато, а свидетелката му услужила с 1 000 лв.
Дъщерята на ответника живеела в гр.Варна в жилище, собственост на майката на
съпруга й. Ответникът и свидетелката живеели в жилище, което прехвърлили в
собственост на дъщеря си. Това жилище се намирало в центъра на гр.Сливен на ъгъла срещу детската
градина, която се намирала до сградата на НАП.
Показанията на свидетеля Радка Михова установяват, че през месец юни 2015г.
ищецът продавал злато, а свидетелката закупила пръстен от него за сумата от 70
лв. Ответникът споделил, че продавал златото, тъй като му били необходими пари
за покупка на жилище.
Идентични факти установява и свидетеля Тодор Кавръков, който в началото на
месец юни 2015г. срещнал ответника и го придружил до магазин, в който той
продал злато, срещу което взел сума около 10 000 лв. На този свидетел
ответникът също споделил, че му трябвали пари за покупка на жилище.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните
писмени доказателства, които като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на всички разпитани в хода на процеса
свидетели. Като прецени при условията на чл.172 ГПК показанията на свидетелите В., Митева и
Господинова и съобрази евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото,
съдът ги кредитира в тяхната цялост, тъй като са житейски логични,
последователни и кореспондират с останалите свидетелски показания, както и с
писмените доказателства, в частност двата нотариални акта.
Показанията на свидетеля В. съдът кредитира изцяло, въпреки данните за
налични осъждания, тъй като свидетеля не е осъждан за лъжесвидетелстване и е
единствения свидетел-очевидец на срещите и контактите, осъществявани между
страните в настоящия спор, уговорките между тях по повод на заетите парични
средства и прехвърлителната сделка, както и по предаването на първоначалната
сума от 3 500 лв. и последващите по-малки суми
Съдът кредитира показанията и на останалите свидетели по делото, тъй като
всеки от тях установява непосредствено възприети от него факти, както и
преразказани им от самите страни по спора.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищеца
предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид
иск е обусловен от обстоятелството, че ответника се легитимира като собственик
на имота посредством нотариалния акт за продажба № 185, том ІІ, рег.№ 2979,
дело № 268 от 05.06.2015г., като по този начин оспорва правото на собственост
на ищеца, който се позовава на нищожност на сделката, поради противоречието й
със закона.
Тъй като не е предявен иск за установяване на
тази нищожност със сила на пресъдено нещо, то по този въпрос съдът следва да се
произнесе единствено в мотивите на съдебното решение, но не и в неговия
диспозитив.
При този вид иск ищецът следва да
докаже качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.
В конкретния казус не е спорно, а и се установи, че ищеца придобил от своята баба свидетелката Маринка
Митева гореописания подробно апартамент срещу задължението му да я издържа и гледа, докато е жива.
Установи се и наличието на
комисорно съглашение между ищеца и ответника, т.е. доказа се посредством гласни
доказателствени средства наличие на заемно правоотношение – няколко парични
заема, предоставени от ответника на ищеца, първият от които бил обезпечен, чрез
прехвърляне собствеността върху процесното жилище- апартамент.
Безспорно се доказа, че срещу
паричен заем в размер на 3 500 лв. ищецът прехвърлил на ответника
собствеността върху собственото си жилище с уговорката в рамките на една година
парите да бъдат върнати, т.е. жилището обратно изкупено.
За установяване на комисорното
съглашение между двете насрещни в спора страни се оформиха две групи свидетели.
Първата група, състояща се от свидетелите на ищцовата страна безспорно доказа
наличието на заемно правоотношение и уговорката за обратно изкупуване на
жилището с връщане на паричните заеми в срок. В случая свидетелски показания са
допустими, тъй като договорът за заем е неформален и може да се доказва със
свидетели, когато е в размер под 5 000 лв., какъвто е настоящия казус.
Предаването на първата парична сума от 3 500 лв. и последващите по-малки
по размер суми се доказа, чрез показанията на свидетеля Радосвета В. и косвено
чрез показанията на свидетелите Митева и Благоев. Показанията на тези свидетели за наличието на
заемно правоотношение между страните, обезпечено с прехвърлителната сделка от
2015г. изцяло кореспондират помежду си. Свидетелите Митева и Благоев пресъздават
непосредствените си възприятия от поведението на ответника по водените от него
с тях разговори във връзка с дадените от него парични средства в заем и
изискването му апартамента да се продаде, като му бъде върната многократно
по-голяма от заетата сума.
В случая за ответника не е било
нужно и издаване на разписка за предоставените в заем суми, тъй като той е бил
изцяло обезпечен със собствеността върху недвижимия имот. Показанията на
свидетелката В. с някои незначителни разминавания, което е нормално предвид
изтеклото като период време са логични и последователни. Неоснователно е
възражението на ответната страна, че свидетелката
описала кантората на нотариуса / съобразно нотариалния акт това е кантората на
нотариус Димчо Ненов/, при който била изповядана сделката, като находяща се на
втория етаж, а нотариуса като възрастен мъж. За свидетелката възприятията за възраст
е естествено да са различни от тези на ответника, поради нейната млада възраст,
а заблудата, че нотариалната кантора се намира на втори етаж е нормална,
предвид обстоятелството известно и за съда, че до тази кантора се стига, чрез
изкачването на стъпала. Същото се отнася и до възприятието на свидетелката за
пространство, предвид изявлението й, че сделката се сключила в „една малка
стаичка”, както и до това, че ищеца прехвърлил „неговата идеална част” от
жилището. Свидетелят няма правни познания и не е длъжен да знае какво
представлява правото на собственост и ограниченото вещно право на ползване, запазено
пожизнено от свидетелката Митева.
Другата група свидетели
установява, че ответника продал злато за да се снабди с парични средства за
покупка на жилище. Съдът кредитира показанията на тази група свидетели, тъй
като те отразяват непосредствени впечатления по продажба на злато и пресъздават
това, което ответника е споделил за нуждата от парични средства – т.е. за
покупка на жилище.
Недоказано обаче остана в
процеса, че парите от продажба на злато или пък, че сумата от 9 500 лв. –
продажна цена действително била изплатена в брой в деня на прехвърлителната
сделка от ответника на ищеца с цел покуко-продажба на жилището.
Това обстоятелство не се доказва
и с вписаното в нотариалния акт обстоятелство, че продавача получил от купувача продажната цена
преди подписване на акта. Нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени
в чл.569 ГПК и заплащането на цената по нотариална сделка не е сред фактите,
чието осъществяване нотариусът може да удостоверява. Този факт не се съдържа и
в чл.580 ГПК като съдържание на нотариалния акт. Действително в тази част
нотариалния акт е частен документ и има материална доказателствена сила срещу
продавача – ищец, доколкото е подписан от него и удостоверява неизгоден за него
факт, но в случая той беше опроверган от гласните доказателствени средства.
Всъщност съдът приема, че парите,
които ответникът получил от продажбата на злато не са били платени като продажна
цена, а са послужили за предоставяне на множество парични заеми на ищеца. До
това заключение съдът достигна и след анализ на показанията на свидетелката
Господинова, която не била съгласна да се купува жилището, тъй като нямало да
може да бъде продадено след това, доколкото друг човек имал учредено право на
ползване пожизнено. Тези показания сочат, че ответника не е плащал продажна
цена за жилището, т.е. не го е закупил и то с цел да го остави на дъщеря си,
която междувпрочем била установена в гр.Варна и вече разполагала с жилище в
центъра на гр.Сливен / това, в което живеел ответника/. За това свидетелства и неговото
цялостно последващо поведение, насочено към разкриване на цялата схема пред
свидетелите Благоев и Митева с единствената цел да се продаде жилището около
действителната пазарна цена, от което той да извлече печалба, получавайки
половината.
Ето защо съдът приема за налично
между страните комисорно съглашение и дадените в заем парични средства от
ответника на ищеца и неговата съпруга са били обезпечени, чрез прехвърленото на
ответника право на собственост върху жилището на ищеца.
Сделката от 05.06.2015г.,
инкорпорирана в нотариален акт № 185, том ІІ, рег.№ 2979, дело № 268 от същата
дата е нищожна, поради противоречие със закона, а именно с императивната правна
норма на чл.152, вр. чл.209 ЗЗД, тъй като е налице продажба на собствения на
длъжника апартамент едновременно със сключен договор за паричен заем в размер
на 3 500 лв., последван от множество заеми за по-малки суми при уговорка
за обратно изкупуване.
Нищожната сделка още със
сключването й не поражда желаното от страните правно действие, т.е. налице е
абсолютна недействителност или начална нищожност и всеки може да се позове на
нея. Следователно ищецът В. е притежател на правото на собственост върху
процесния апартамент на основание поето
от него задължение за издръжка и гледане на своята баба Маринка Митева.
Предявеният положително
установителен иск е основателен и доказан и бива уважен.
С оглед изхода на процеса
ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 857,40 лв., съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, л.ал.1 ГПК по
отношение на С.Г.Г., ЕГН: **********
***, че В.И.В., ЕГН: ********** *** е СОБСТВЕНИК на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.524.82.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен,
одобрени от ИД на Агенция по кадастъра, с административен адрес: гр. Сливен,
кв. „Сини камъни" бл.24, вх. „Б" ап. 16, сградата разположена в имот
с идентификатор 67338.524.82, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ от
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН: ********** *** сума в размер на 857,40
лв. /осемстотин петдесет и седем лева и 0,40 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страни.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: