№ 14010
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20221110120599 по описа за 2022 година
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело №20599/2022
Г...., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С. Н., с която е предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД.
Ищцата твърди, че по договор за кредит, скючен с ответника, е получила от
последния със задължението да я върне в уговорения срок сумата от 3000 лв., като
претендира, че е платила в полза на ответника по кредита суми в общ размер от 3187 лв. и
заявява, че сумата от 187лв. следва да й бъде върната от ответника като платена по
нищожен договор за заем, съдържащ неравноправни клаузи.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се е задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 3000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен
лихвен процент 40.80 %. и договорна възнаграгдителна лихва от 81.60%
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби
на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради
1
което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата, била тя възнаградителна или мораторна, е ограничен. Обратното би
означавало икономически по-]слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг.
Ето дащо, съгласно утвърдената съдебната практика противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение №
906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер
на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към
основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта и към датата на сключване на
договора размерът на законната лихва е 10, 00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер
на 81.60% годишно е осемкратно по-висок от размера на законната лихва. Затова тази
уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в
обществото/ и се явява нищожна, от което следва извода за нищожност на договора, поради
наличие на неравноправна клауза в него.
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От представените по делото 14 на брой платежни документи,, издадени от доставчик
на платежни документи /EASY PAY/, от които 11, удостоверящи плащането на сумата от
227лв. и 3, удостоверяваши плащането на сумата от 230лв.,/ ,се установява, че ответницита е
заплатила по процесния договор сума в общ размер от 3187лв., доколкото във всеки един от
платежните документи като основаие за плащане е посочено вноска по договор 00369,
какъвто е номерът на процесния договор за кредит е изписано името и ЕГН на ответницита.
Последната е върнала на ответника сума в размер от 187лв., над угворената главница
и тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 ЗПК, от което следва, че предявеният
иск следва да бъде уважен, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
и заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер
от 810лв.
Следва да бъде допусната явна фактическа грешка в издадената в заповедното
производство Заповед, доколкото в мотивната част съдът е приел заявлението за
основателно, а в диспозитивната е присъдил в полза на заявителя законна лихва, въпреки че
такова искане не е направено в заявлението, а както се посочи – в мотивната част на
2
заповедта съдът е приел заявлението за основателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК и
С. Д. Н. ЕГН: **********, по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД, че
дадената от С. Д. Н. ЕГН: ********** в полза на „П. К. Б.“ ЕООД, сума от 187лв. по
договор за паричен заем Номер: 00369-84/04.04.2019 г., е дадена без основание и като такава подлежи
на връщане.
ДОПУСКА явна фактическа грешка в издаденета по ч.гр. дело № 54301821г. Заповед
за изпълнение, като в нейната диспозитвна част ВМЕСТО ИЗРАЗИТЕ:
„ РАЗПОРЕЖДА: длъжникът П. Е. ООД ЕИК: ЕИК АДРЕС, общ. С., обл. С.
(столица) да заплати на заявителя С. Д. Н. ЕГН: ********** гр. С., УЛ.Г. 31, общ. С., обл. С.
(столица) Сумите: главница от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. в размер на 187,00 BGN /сто
осемдесет и седем лева/ неоснователно заплатена сума, ведно със законна лихва от
17.09.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и
пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN /триста и шестдесет лева/
СЕ ЧЕТЕ:
РАЗПОРЕЖДА: длъжникът П. Е. ООД ЕИК: ЕИК АДРЕС, общ. С., обл. С. (столица)
да заплати на заявителя С. Д. Н. ЕГН: ********** гр. С., УЛ.Г. 31, общ. С., обл. С. (столица)
Сумите: главница от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. в размер на 187,00 BGN /сто осемдесет и
седем лева/ неоснователно заплатена сума, , държавна такса в размер на 25,00 BGN
/двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN /триста и
шестдесет лева/“
ОСЪЖДА П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК да заплати на С. Д. Н. ЕГН: **********.
разноски в исковото и заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна
такса в общ размер от 810лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4