Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Габрово, 11.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от съдия
Рачев к.а.н.д. № 76 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С
Решение № 25 от 3.12.2021 година на Районен съд – Трявна,
постановено по АНД № 82 по описа за 2021 година, е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 21-0360-000097/14.09.2021г. на Началника на Районно
управление – Трявна, към ОД на МВР - Габрово, с което на Р.Г.Н. с ЕГН **********
***, на основание чл.174, ал.3, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложена глоба в размер 2,000.- лева и е лишен от право да управлява МПС за
24 месеца и са му отнети 12 контролни точки.
Срещу
така посоченото решение е постъпила касационна жалба,
депозирана в законния срок от наказаното лице. Иска се отмяна на решението на
районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. Твърди се, че деянието
не е осъществено тъй като г-н Н. бил направил няколко опита да бъде изпробван с
техническо средство. В тази връзка след като се бил съгласил да бъде изпробван
с техническо средство за него не било налице задължение да изпълни
предписанието дадено му в талон за изследване. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. М., който поддържа
жалбата, развива доводи в нейна подкрепа, допълнително сочи че АУАН е съставен
в 21:00 часа, а талонът за изследване – в 21:25, което означавало, че актът е
съставен преди да има доказано нарушение. Претендират се разноски.
Ответната
страна Районно управление – Трявна, не се представлява. Не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на
обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира
касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:
С санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено следното: „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ В
процесния случай е установено, че на процесната дата Р.Н. е управлявал
описаният подробно в наказателното постановление лек автомобил. Извършена му е
проверка от служителите на РУ Трявна. Поканен е да изпробван с техническо
средство. Направил е два неуспешни опита. Тъй като „бил много афектиран не бил
в състояние трети път да надува дрегера“ /според самия касатор/. Според
полицейските служители, разпитани като свидетели след два неуспешни опита,
водачът „се е изнервил“ /според единия свидетел/ „ядосал“ /според другия/ и е
отказал да извършва последващи проби. Издаден му е талон за медицинско
изследване. Впоследствие полицейските служители са извършили проверка в ЦСМП,
където са установили, че г-н Н. не се явил за даде кръв за анализ. Отказът се санкционира
с глоба във фиксиран размер – 2,000.- лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, каквато санкция е наложена с процесното наказателно
постановление и липсва правна възможност за намаляването ѝ.
Настоящият
състав не намира за основателно твърдението на касационния жалбоподател, че не всъщност
не е налице отказ да бъде изпробван с техническо средство, тъй като е наказаното
лице било направило два опита. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/ при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве. В настоящия случай контролните органи са указали на Н.
как и колко време следва да подава въздух в техническото средство за да бъде
извършена проверката. Същият не е изпълнил тези указания. Според ал.2 на чл.2,
от Наредба № 1 неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава. С текста на Допълнителната разпоредба на §1, т.2 на
същата наредба е дадена легална дефиниция на понятието "некачествена проба"
– такава е пробата, извършена с техническо средство, при която уредът сочи
невъзможност за отчитане на резултат или не сочи никакъв резултат.
В процесния случая г-н Н. не е изпълнили
указанията на контролните органи, дал е некачествена проба, която е тъждествена
на отказ да бъде извършена проверка.
Вярно е че и в АУАН и в НП при посочване
на нарушените правни норми са описани и двете изпълнителни деяния /отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на предписание за
медицинско изследване/. В обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление,
обаче изрично е посочено нарушението, за което се издава акта и съответно се
налага наказание – това е отказът да бъде извършена проверка с техническо
средство. По този начин административното обвинение е пределно ясно и за г-н Н.
не е съществувал никакъв проблем да организира защитата си. Съвсем отделен е
въпроса, той е осъществил и двете нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователно е и твърдението, че АУАН е
издаден преди да ума установено нарушение тъй като същият бил издаден в 21 часа
а талонът за медицинско изследване – в 21:25 часа. От една страна актът е
издаден за това, че г-н Н. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство. Ако впоследствие се беше възползвал от правото и възможността да се
яви и даде кръв за изследване, наказателно постановление за този отказ нямаше
да бъде издадено. От друга страна АУАН не е издаден в 21 часа. В него е
записано, че в 21 часа „е спрян за проверка лек автомобил …“. Проверката е
отнела известно време, както описват и свидетелите и нарушителят, и едва след
приключване на проверката е съставен АУАН, което несъмнено е доста време след
21 часа.
Районен съд –
Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Трявна не
следва да бъде касирано.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 3.12.2021 година на Районен съд –
Трявна, постановено по АНД № 82 по описа за 2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.