МОТИВИ към присъда № 58 от 30.10.2013г.
по НОХД 438/2012 година на КРС
Подсъдимият Я.П.П. е предаден на съд с обвинения в
това, че:
1) на 27.01.2012г. в град К., област П. се е заканил с
убийство на Г.А.М., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у Г.А.М. – престъпление по чл.144, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК
2) на 27.01.2012г. в град К., област П. е причинил на Г.А.М.,
ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр.
с чл.130, ал.1 от НК.
Пострадалият Г.А.М. в е конституиран в качеството на
граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия, да му заплати сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение
от претърпените от М. неимуществени вреди, изразяващи се в страх, уплаха и
безпокойство, причинени от Я.П.П. с деянието по чл. 144, ал.3 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказания както следва: -за престъплението по чл. 144, ал.3 вр.
с ал.1 от НК – лишаване от свобода за
срок от една година, чието изпълнение да отложи с изпитателен срок от три
години; за престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК - лишаване
от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение да отложи с изпитателен срок
от три години. На основание чл. 23, ал.1 от НК да наложи едно общо най-тежко
наказание - лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да
отложи с изпитателен срок от три години.
Гражданският
ищеца пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения
граждански иск.
Подсъдимият
Я.П. дава обяснения по
обвиненията, не се признава за виновен, пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Я.П.П. е роден на ***г***, с постоянен
адрес: град К., област П., улица ***** № 29, *********, ЕГН **********.
Подсъдимият и пострадалият били съседи, живеели на
различни етажи в една къща, находяща се на ул. ***** № 29. Между двамата
съществували дългогодишни спорове по повод междусъседските им отношения. Свидетелят
К.С. *** и с пострадалия М. били в близки отношения.
Улиците ***** и *****, на мястото на което се
свързват, образуват У-образно кръстовище. Къщата, която обитават подсъдимия и
пострадалия се намира на ул. ***** № 29. Пътната й врата се намира срещу
центъра на кръстовището на двете улици. Домът на св. С. ***, но къщата граничи
с двете улици на У-образното кръстовище. Видимост от жилището на подсъдимия към
пътната врата на къщата на С. няма.
На 27.01.2012г. около 20.00 часа свидетелят С. се
прибирал към дома си и се срещнал с подсъдимия, който се разхождал заедно с
кучето си. П. го попитал защо псува на майка. С. отвърнал, че няма
доказателства и двамата продължили по пътя си. Когато приближил до дома си, св.
С. видял на терасата пострадалия М. и го повикал. М. се отзовал. Двамата
разговаряли на улицата, като С. споделил случката с подсъдимия П.. Докато
разговаряли по улицата се задал подсъдимия П., видял двамата си съседи и
заявил, че „сега ще им види сметката“. Заедно с тези думи, П. извадил пистолет и
го насочил на по-малко от метър към лицето на пострадалия. М., който в
тъмнината възприел пистолета за боен, застинал за секунди. Подсъдимият в същия
момент направил опит да възпроизведе изстрел като натиснал спусъка, но
последвало само щракане. Направил и втори опит, завършил също само с щракане. М.
се уплашил, помислил, че П. иска да го застреля, но не успява, защото
пистолетът му е засякъл. С цел да се защити, М. сграбчил пистолета и се опитал да го отнеме от ръцете на нападателя. Тъй
като П. ожесточено се съпротивлявал и не пускал оръжието, последвалото сборичкване помежду им - двамата
паднали на земята и се преобърнали един върху друг няколко пъти. П. започнал и
да хапе ръцете на М., за да го накара да пусне пистолета. М. от своя страна се
опитвал и да задържи ръцете си върху пистолета, и да се отскубне от зъбите на
нападателя. По улицата имало сняг, М. паднал, но не пуснал пистолета, а
подсъдимият паднал върху него. В процеса на схватката между двамата настъпило
травмиране на зъбите от горната челюст на П.. В един момент пострадалия успял
да отнеме оръжието, подхвърлил го на свидетеля С. и му казал да го вземе. С. го
прибрал в дома си и се върнал на улицата. Подсъдимият започнал да вика „върнете
ми желязото, дайте ми пистолета“, обадил се в полицията. След няколко минути с
патрулен автомобил на мястото пристигнали полицейските служители К. и Г..
Свидетел на целия инцидент станала свидетелката Т. С.,
съпруга на свидетеля К.С., която чула тропане по вратата и излязла.
По същото време св. М., съпруга на пострадалия,
притеснена от това, че последният се забавил, излязла на терасата и видяла
трима мъже, които жестикулират. Разпознала М. и кучето на подсъдимия, видяла и
пристигането на патрулния автомобил. Притеснила се и слязла на улицата.
Като пристигнали на място, полицейските служители К. и
Г. установили, че по М. и П. има видими следи от нараняване. Полицейските
служители откарали П. *** и разпоредили на останалите участници в инцидента да
се явят за снемане на обяснения и да предадат оръжието.
Същата вечер М., който взел пистолета от С. *** и го
предал доброволно с протокол (л.8 от досъдебното производство).
Свидетелят М. *** още същия ден, тъй като и по двете
ръце, около китките, имал рани от ухапванията. На 28.01.2012г. се снабдил с
медицинско свидетелство № 10 от 28.01.2012г. (л.9 от досъдебното производство),
според което по двете китки на ръцете му имало пет малки ъгловати рани, с
червеникав цвят и с размери по около 1 см. Пред лявото му ухо имало ивицовидно насиняване с морав цвят и с размери около 4/2
см. По врата му вляво имало овално насиняване с размери около 3 см с бледо-морав цвят. В
свидетелството е отразено, че описаните рани по ръцете е възможно да се получат
при ухапване от човек по времето, за когато той е съобщил.
Според заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, което не се оспорва в от страните и се възприема от съда като
обективно и компетентно, на пострадалия са били причинени: кръвонасядание
по кожата на лицето пред лявото ухо; кръвонасядане на
кожата вляво на шията; рани по кожата в областта на двете гривнени
стави. Уврежданията са причинени от действието на твърд тъп предмет. Раните в
областта на двете гривнени стави е възможно да са
получени от зъби след захапване от човек. Кръвонасяданията
в областта на лицето и шията е възможно да са получени от удари или притискане
с ръце от друг твърд тъп предмет или след падане на земята. Описаните
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
На 28.01.2012г. св. П. – стоматолог и съсед на подсъдимия
и пострадалия, като отивала на работа забелязала по снега пред пътната врата за
кабинета си кърваво петно. Подсъдимият П. бил дългогодишен неин пациент и я
посетил на същата дата. При прегледа се установила фрактура на на 1-ви и 3-ти горни зъби, а трети долен бил със счупена
пломба.
Подсъдимият също бил освидетелстван от съдебен лекар,
като му било издадено медицинско свидетелство № 12 от 30.01.2012г. При прегледа
изготвилият го лекар установил фрактура на 3-ти десен зъб (отчупване на
короната на зъба), а в частта заключение избит горен трети десен зъб и травмен оток по лявото рамо.
Според заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие съдебно-медицинска експертиза, при инцидента на 27.01.2012г. е
възможно подсъдимия П. да е получил счупване на корена на 13 зъб и тежка луксация на 11 зъб. Механизмът на причиняване е действие на
твърди тъпи предмети, условие за каквото има при нанасяне на удар или удари с
юмруци Ври наличието на антагонистите на тези зъби е осъществен
медико-биологичния признак – избиване на зъби, без които е затруднено дъвченето
и говоренето.
Според заключението на неоспорената съдебно балистична
експертиза, предаденият пистолет
„****“ с фабричен № **** е сигнално-газов, кал. 9 мм. Пистолетът е технически
изправен, но некомплектовен – липсва пълнител. годен
е да произведе изстрел и представлява неогнестрелно оръжие по смисъла на
закона. Върху пистолета няма преработки по механизмите и конструкцията.
От заключението на неоспорената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и не
се води на диспансерен учет. По време на инцидента е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, няма данни да се е намирал в състояние на патологично алкохолно
опиване.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. При анализът
им на първо място следва да се коментират обясненията на подсъдимия и неговата
защитна позиция. Според П. фактите са следните:
На
27.01.2012г. минавал покрай дома на С. с кучето си и видял двамата да
разговарят. пострадалият подвикнал „ей го тоя тарикат“, направил движение към П.
като продължавал да говори за високата музика и понечил да бръкне в якето си. М.
и С. били пияни. П. се уплашил от жеста и отстъпвайки, извадил законно
притежавания от него газов пистолет. Уплашил се, защото малко преди тази случка
М. го заплашил, че ще му изпраска една глава. дори извадения пистолет не
попречил на М. да атакува. без П. да е произвел изстрел, М. започнал да го бие
с ритници и юмруци. П. паднал на земята и са спомнял само, че св. С. викала на
съпруга си да вземе пистолета. по едно време и двамата )С. и М.) били над него.
М. дърпал пистолета дълго време и причинил разсъна
рана по ръката на П.. След като С. и М. се уморили да го бият, подсъдимият
станал от земята и се обадил в полицията. всичко това се случило на
кръстовището на ул. ***** и ***** на добре осветено място. След като С.
измъкнал пистолета от ръката му го укрил в къщата си, а подсъдимият го молел да
му го върне. С. не върнал пистолета и след това го дал на М.,***. Полицаите
отвели П. в сградата на полицията, след което го изпратили в ЦСМП и му казали
да се върне след прегледа и да даде обяснения.
Съдът
не дава вяра на подсъдимия за твърденията му досежно
последователността на събитията и ги възприема за негова защитна позиция по
следните съображения: обясненията на подсъдимия относно причините довели до
скандала се опровергават изцяло от показанията на св. С. и св. С., очевидци.
показанията на тези двама свидетели пряко кореспондират с показанията на
пострадалия М., също внимателно ценени с оглед качеството н му на страна в
процеса. Показанията на М., С. и С. относно края на инцидента се потвърждават и
от показанията на св. М.. първите трима са категорични, че П. отправил закана с
думи, извадил пистолет, насочил го срещу М. и при последвалото биване между
двамата, на земята е паднал М., а П. е паднал върху него. Установено е по
категоричен начин, включително чрез извършения оглед на местопроизшествие и
обективните показания на св. П., че инцидентът е приключил непосредствено пред
къщата, в която се намира нейния кабинет на ул. *****. за да не даде вяра на
подсъдимия, съдът съпостави обясненията му с показанията на тримата посочени
свидетели, които кредитира като логични, последователни съответстващи си относно
правнорелевантните факти. разминаванията в
показанията на свидетелите са незначителни и се дължат на отделни техни
възприятия. Съдът намира, че показанията на св. П. – сестра на подсъдимия не
опровергават установените от съда факти относно началото на инцидента, тъй като
същата твърди да е възприела събитията в момента, когато М. е направил опит да
отнеме пистолета. Същата не е чула репликите, довели до изваждането му от
подсъдимия, нито е очевидец на събитията преди П. да извади оръжие. Показанията
на свидетелката са в противоречие със заявеното от самия П., който твърди, че
пръв и започнал да му нанася удари М., но в един момент двамата със С. заедно
са го били и когато се уморили, преустановили побоя. Докато П. твърди, че само М.
е бил брат й, а С. разпознала като съсед, защото го видяла на кръстовището. Или
свидетелят П. посочва един включване на С. в конфликта, което изключва
заявеното от сестра му разпознаване на кръстовището. Следва да се отбележи, че
показанията й са и нелогични, от гледна точка на това, че твърди да е сновяла
между стаята на тежко болната си майка и прозореца, от който наблюдавала
събитията. не дава логични обяснения за тази свия реакция и за пасивността си –
да сигнализира в полицията. Следва да се отбележи, че инцидента се е развил в
рамките на няколко минути и свидетелката, ако го е наблюдавала изцяло е имала
възможност да се обади в полицията, докато наглежда майка си или наблюдава през
прозореца, както твърди. Ето защо показанията й се явяват само опит да подкрепи
тезата на брат си.
Нелогични
са обясненията на П. и относно края на събитията. О една страна твърди, че М. и
С. са преустановили побоя над него, след като се уморили, от друга – че са
изчакали спокойно полицейските служители. Непълни се явяват обясненията на П.
относно механизма, по който М. е получил рани по ръцете от ухапване. П. акцентира
върху получената на неговата ръка разкъсна рана, без да споменава детайли от
сбиването. Участие на С. в конфликта отричат, както той, така и съпругата му и М.
и показанията им относно развитието на инцидента са еднопосочни и съдът ги
кредитира. Изолирани и неподкрепени от други доказателства са показанията на П.,
в частта им, в която сочи, че безпричинно М. се е насочил към него заплашително
с намерение да го бие, бръкнал в якето си и това била причината да насочи
пистолет към него. В обратна насока са твърденията на М. и С., които са безпротиворечиви. Подкрепят ги и показанията на
свидетелката С.. Ето защо съдът счита, че данните по делото дават основание да
се приеме, че изваждането на пистолета и насочването му не са защитна реакция
на П., а напротив – конклудентно действие, последвало
словесна закана, отправена преди извършването му.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Д-р П.К.Г. и С.К., като обективни,
неповлияни от качеството на страна в процеса и съответни на установената от
съда фактическа обстановка.
Съдът
не обсъжда показанията на св. Н., който отрича да е очевидец на събитията и да
е присъствал на инцидента.
Съдът
кредитира и показанията на св. Николова, която е възприела части от инцидента,
които не се разминават с установеното от съда
Фактическата обстановка се установява и от експертните
заключения
на приетите в производството експертизи, които съдът кредитира изцяло, като
изготвени от лица, притежаващи необходимите специални познания. Вещите лица са
дали пълен и изчерпателен отговор на поставените им задачи и са обективни.
Приетата фактическа обстановка се
основава и на събраните по делото писмени
доказателства,
които са събрани по предвидения в НПК ред и са относими
са към предмета на доказване.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че:
Подсъдимият
Я.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като на
27.01.2012г. в град К., област П. се е заканил с убийство на Г.А.М., ЕГН **********
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му у Г.А.М., поради което съдът го признава за виновен в това престъпление.
Подсъдимият
П. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК – а именно, на 27.01.2012г. в град К., област П. да е
причинил на Г.А.М., ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието
да е извършено по хулигански подбуди, поради което съдът го оправдава по това
обвинение.
Относно
престъплението по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК:
За
да бъде осъществен съставът на чл. 144, ал. 3 вр. ал.
1 от НК, се изисква да бъде обективирано намерение (устно
или по друг начин) от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление –
убийство спрямо него или негови ближни, като от обективна страна се изисква
тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в
състояние да възбуди основателен страх за нейното реално осъществяване, като не
е необходимо пострадалият да се е уплашил. От субективна страна, следва деецът
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. В настоящия случай заканата е осъществена чрез конклудентно действие – изваждане на пистолет, насочването
му срещу пострадалия и опит да бъдат произведени два изстрела. А М. е възприел
оръжието като огнестрелно. Престъплението е резултатно, като резултатът се
изчерпва със научаването на заплахата, които следва да са годи да възбудят
основателен страх от осъществяването й и не е необходимо пострадалия в
действителност да е изпитал основателен страх, достатъчно е да научи за заканите.
Така извършените действия съдържат пряка и недвусмислена закана за убийство към
пострадалия. От обективна страна, заканата би могла да възбуди основателен
страх у него за осъществяването й (и е възбудила такъв), доколкото действията
са извършени в тъмната част на денонощието, с оръжие, възприето като
огнестрелно и предвид последвалите два опита да се произведат изстрели. М. е
нямал възможност да възприема липсата на пълнител и да установи действителния
вид на оръжието. Такъв извод се обуславя и от цялостното развитие на
отношенията между подсъдимия и пострадалия и близките му, довело до трайна
непоносимост помежду им. В случая заканата е възбудила основателен страх от
осъществяването й, макар и за съставомерността на
престъплението това да не е необходимо.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
целял да се закани на М., съзнавал е че при насочването на пистолета към лицето
му и опитите да произведе изстрели,
съставляват закана с убийство, както и че тази закана с оглед на начина,
по който е отправена и съществуващите им отношения, би могла да възбуди у
пострадалия основателен страх от осъществяването й, предвиждал е този резултат
и го е целял.
Относно
престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК:
Причиняването
на телесна повреда представлява виновно и противоправно увреждане на здравето
на друг човек, като обект на престъплението е телесната неприкосновеност. От
обективна страна е доказано по несъмнен начин, че при инцидента на 27.01.2012г.
на М. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядание по кожата на лицето пред лявото ухо; кръвонасядане на кожата вляво на шията; рани по кожата в
областта на двете гривнени стави. причинените
увреждания са съставомерна лека телесна повреда по
чл. 130, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия при опитите му да задържи у себе си оръжието, с което е била
отправена заканата за убийство, обсъдена по-горе.
Съдът
намира, че в настоящия случай не е налице квалифициращия признак – по
хулигански подбуди – за да е извършено деянието по хулигански подбуди, следва
да е налице незначителен повод за предизвикването му – да е причинено без
смислена причина, като действието е извършено, с умисъл дееца да покаже, че не
се счита обвързан със социалните норми. Установено е в производството по
делото, че при опита на пострадалия да отнеме оръжието, двамата с подсъдимия са
се сбили, П. е захапал ръката на М., който целял да му отнеме пистолета, а в
последствие двамата паднала на земята. при това положение съдът намира, че в
случая не се касае да хулигански мотив насочен към причиняване на лека телесна
повреда. Поводът за конфликта е дългогодишен и вследствие на трайните влошени
отношения между М., семейството му и П.. Не може да се счете, че действията му
съставляват незачитане на обществения порядък или че същия не се счита обвързан
от социалните норми. Според настоящата инстанция не е установен и пряк умисъл у
П. да причини телесно увреждане на пострадалия. целта му е била запазване на
оръжието, а не телесната неприкосновеност на М..
Поради
изложеното съдът оправдава подсъдимия по това обвинение.
Относно
наказанието:
За
да определи вида и размера на наказанието, което да наложи по отношение на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Престъплението, за което съдът го признава за виновен е тежко
по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – законодателят е предвидил наказание –
лишаване от свобода до шест години. Подсъдимият П. не е лице с висока степен на
обществена опасност, същият е неосъждан, няма данни за други противообществени
прояви, съдейства за разкриване на обективната истина, макар и с различна
гледна точка. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Като отчете
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед принципа на
индивидуализация на наказанието, съдът намира, че е налице е превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, и наказанието следва да се определи
под средния размер.
За
осъществяване на целите, предвидено в чл. 36 от НК, съдът намира, че следва да
наложи на подсъдимия наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал.1 от Нк с изпитателен срок
от три години. Условията по чл. 66, ал.1 от НК са налице – подсъдимият е
неосъждан, от деянието не са причинени имуществени вреди и за поправяне на
подсъдимия не се налага същия да изтърпи реално наложеното му наказание. Тук
съдът отчита и обстоятелството, че се касае до инцидент, предизвикат от
поредица предхождащи го битови такива, като през годините пострадалият и
подсъдимият са били в трайно влошени отношения. А последните са били
предизвикани от разминаванията между тях относно начина на живот в една къща,
от която обитават различни самостоятелни жилища.
Въпросът
за причинените на П. увреждания е бил разрешен от прокурора, с акт потвърден от
две съдебни инстанции, в който е прието, че М. при условията на неизбежна
отбрана е причинил на П. средна телесна повреда. Същата не е предмет на
обсъждане в настоящото производство, доколкото всеки носи лична наказателна
отговорност, а се обсъжда само във връзка с установяването на фактите, относими към повдигнатите на П. обвинения.
Относно
гражданският иск:
Предявен
е в наказателното производство граждански иск с правно основание чл. 45, ал.1
от ЗЗД, като се претендира от пострадалия репариране на причинените му с
деянието по 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
уплаха и безпокойство, причинени от Я.П.П. с това деяние.
За
да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице
пет предпоставки – деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и причинените
вреди, като наличието им, е основание да се ангажира отговорността на ответника
за причинените от него имуществени и вреди, в този смисъл иска е основателен и
следва да бъде уважен. Деянието е осъществено чрез действие – отправена закана
за убийство, като начина на извършването му съдът обсъди при изследване на
обективните признаци на престъплението, предмет на настоящото производство.
Противоправността е установена от закона – заканата с убийство е престъпление и
в извършване на това престъпление съдът призна за виновен подсъдимия.
Причинените вреди – страх и безпокойство се установяват от показанията на
пострадалия. Причинната връзка между деянието и причинените вреди е безспорна
установена – страха на М. е предизвикан от насоченото срещу него оръжие, което
е възприел като огнестрелно. по изложеното искът се явява основателен.
Досежно размера, според разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, същият следва да се определя по справедливост. В резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление пострадалият М. се е изплашил за живота
си, като заканата е била сериозна, предизвикала силен страх предвид на това, че
е отправена с оръжие, възприето като огнестрелно. Поради тези съображения съдът
прие, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен на
1000 лева, както искът е предявен. Затова съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Не присъди законната лихва върху тази
сума, тъй като такава не е претендирана.
На
основание чл. 53, ал.1, б.а от НК следва да се отнеме в полза на държавата
вещественото доказателство: сигнално-газов пистолет „****“ с фабричен № ****
без пълнител, оставен на съхранение при домакина на РУП-К., като вещ, послужила
за извършване на умишлено престъпление.
На
основание чл. 189, ал.4 НПК, следва в тежест на подсъдимия да се възложен направените
по делото разноски за обвинението по чл. 144, ал.3 вр.
с ал.1 от НК в размер на 271.20 лева както и държавна такса върху размера на
гражданския иск в размер на 50.00 лева.
Разноските,
направени за обвинението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр.
с чл.130, ал.1 от НК, на основание чл. 190, ал.1 от НПК следва да останат за
сметка на държавата.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: