Решение по дело №298/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от П.П.Х. ***, действащ чрез процесуалния представител адв. К.Г. ***, съдебен адрес:***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, както и на имуществени вреди в размер на 30 660.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и направените съдебни разноски в производството по делото.

Твърди се в исковата молба, че вредите са произтекли от издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0953-001151/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с която била прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от една година, която заповед е отменена, като незаконосъобразна, след оспорването й по съдебен ред от Административен съд Видин и ВАС. Обосновава исковите си претенции с претърпени неимуществени вреди (притеснение и уплаха), довели до повишено кръвно налягане и нервно разстройство, и употреба на лекарствени средства. Твърди още, че поради невъзможността да се използва наетия от него автомобил поради прекратяване на регистрацията му се наложило да сключи допълнителен договор за наем на същия, по който заплатил сумата от общо 30 660.00 лева, което било в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за прилагане на ПАМ. Представя подробна писмена защита.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Иска се от Съда да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и становищата на страните, и като обсъди събраните в производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: с договор за наем на МПС от 14.12.2017 г., за срок от 7 дни, ищецът наел от фирма "Тонков карс" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ПК 1750, ж.к. "Младост 1", бл.1Д, вх.1, ет.4, ап.8, представлявано от управителя П. Т. П., лек автомобил "Х. Т.", с рег.№ СВ2579ВВ, който получил същия ден и с който се прибрал в гр. Дунавци, обл. Видин, за да празнува коледните и новогодишните празници със своите родители.

На 18.12.2017 г. бащата на ищеца Пл. П. Х. взел гореописания автомобил и отишъл до гр. Видин, а на връщане бил спрян за проверка от служители на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, при което било установено, че представеното от водача свидетелство за управление на МПС е невалидно, поради отнемане на всички контролни точки. За нарушението бил съставен акт, а против лицето П. Т. П., в качеството му на управител на дружество "Тонков карс" ЕООД, собственик на автомобила, била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0953-001151/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с която била прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от една година. Така постановената заповед за прилагане на ПАМ била атакувана от адресата, като с решение № 32/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 32/2018 г. по описа на Административен съд Видин отменил заповедта, което първоинстанционно решение било атакувано и потвърдено с решение № 5651/15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6253/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Преди изтичане срока на договора за наем, на 20.12.2017 г. било сключено допълнително споразумение към същия, с което срокът на договора бил променен от първоначално уговорения срок от седем дни, по следния начин: "до връщане на регистрационните табели на автомобила от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин и връщане на автомобила от наемателя на наемодателя". Дневната наемна цена от общо 84.00 лева с ДДС била запазена.

Ищецът представил по делото 31 броя фискални бона, за заплащане на различни суми в полза на наемодателя, по договора за наем, както и копие от разписка, удостоверяваща предаването на сумата от 190332.00 лева от ищеца на лицето П. Т. П., на 23.08.2019 г. в 20:00 ч., като остатък от дължим наем по договор за наем на МПС от 14.12.2017 г. и анекс към него, с които е отдаден под наем МПС "Х. Т.", с рег.№ СВ2579ВВ. Против описаните писмени доказателства, по искане на процесуалния представител на ответника, е открито производство по оспорване истинността, на основание чл.193 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

В хода на производството, по искане на ищеца са допуснати и разпитани като свидетели лицата Пл. П. Х. (баща на ищеца), Пл. Б. М. и П. Т. П.. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: предявеният иск е допустим, подаден след приключване на проведено съдебно производство по отмяна на индивидуален административен акт, а именно заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0953-001151/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с решение № 32/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 32/2018 г. по описа на Административен съд Видин, потвърдено с решение № 5651/15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6253/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.203 и следващите от АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да се реализира успешно отговорността по ЗОДОВ ищецът трябва да установи следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт, действие или бездействие.

В настоящия казус исковата молба е подадена от субект, който не е адресат на отменения акт, но безспорно неговото право да ползва спрения от движение автомобил се засягат пряко от незаконосъобразната заповед.

Искът е насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, а именно юридическото лице ОДМВР-Видин, към чиято структура принадлежи органът, издал незаконосъобразен административен акт.

В хода на делото се установи наличието на две от необходимите материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт, издаден при и по повод упражняване на властнически правомощия от административен орган - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, отменен с влязло в сила съдебно решение.

Според настоящия съдебен състав не са налице останалите условия за присъждане на обезщетение. Заплатените суми от ищеца по договор за наем на МПС от 14.12.2017 г. и анекс към същия от 20.12.2017 г. не представляват имуществена вреда, тъй като основание за извършването им са сключени договори между ищеца и друг субект, встъпили доброволно в договорни отношения, върху които отменената впоследствие заповед за прилагане на ПАМ не се доказа да е оказала каквото и да било влияние извън клаузите на посочените споразумения.

В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че в договора за наем и допълнителното споразумение към него изобщо липсва уредба относно ползването на отдадения под наем автомобил, респ. санкция при неползването му, поради което от тях не може да се изведе извод за причиняване на вреда. Съответно наемните вноски са дължими както при ползване, така и при неползване на въпросното МПС от наемателя, а неползването му през определен период от време не е довело до настъпването на претендираните вреди. Дали през периода от издаване на процесната заповед до нейната отмяна ищецът не е можел да ползва наетия автомобил според неговото обичайно предназначение е различен въпрос от дължимите по сключените договори наемни вноски и би могло евентуално да се тълкува като вреда от различен от претендирания вид.

Изводът за липса на претендираните вреди обуславя извод за липса и на причинна връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт. Дори да се приеме, че заплащането на наемните вноски представлява вреда за ищеца поради неизползването на МПС, то те не са в пряка причинна връзка с издадената заповед, каквато връзка изисква законодателят. Същата е опосредена от сключените договор за наем и анекс към него, които не предвиждат санкция при неползването на наетия автомобил. Въпросната заповед за прилагане на ПАМ не засяга поетите по вече сключения от ищеца договор за наем задължения, тъй като въпросът за ползването, респ. неползването на джипа е ирелевантен за дължимостта на наемните вноски. Отменената заповед няма пряко отношение към изпълнението на поетите задължения по сключените от ищеца договор за наем, респ. не е довела до заплащането на неустойка или до друг разход, който да е пряка последица от временното спиране от движение на автомобила в резултат на заповедта за прилагане на ПАМ. Същото се отнася и до задължението за заплащане на наемни вноски по допълнителното споразумение към първоначалния договор за наем. Анексът е сключен при свободно упражняване на волята на ищеца, който не е бил задължен или принуден по никакъв начин да продължава действието на първоначалния договор за наем за по-дълъг период.

Не се доказа настъпването и на твърдените в исковата молба неимуществени вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт. Разпитаните по делото свидетели на ищеца изнасят общи, несъвпадащи помежду си и неподкрепени с писмени доказателства твърдения за някакви притеснения и нервност, но излагат и други възможни причини за евентуалното им настъпване - повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, мярка за неотклонение парична гаранция, които съвпадат по време с действието на отменената заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на производството по настоящето дело ищецът не доказа по категоричен и безспорен начин наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, поради което предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на процесния правен спор и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвид ниската фактическа и правна сложност на настоящето дело, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §.1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба, подадена от П.П.Х. ***, действащ чрез процесуалния представител адв. К.Г. ***, съдебен адрес:***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, както и на имуществени вреди в размер на 30 660.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, произтекли от заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0953-001151/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, отменена с влязло в сила решение № 32/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 32/2018 г. по описа на Административен съд Видин, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА П.П.Х. ***, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: