Р Е Ш Е Н И Е
№260296
гр.Пловдив, 25.02.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2151 по описа
за 2020 година на ПРС, 25 -ти
наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
Наказателно постановление НП № 1376 от 04.10.2018г. на Златин Иванов Велев на длъжност Заместник
кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Г.В.Т. ***, ЕГН ********** на
основание чл.25, ал.4, във вр. с чл.30, ал.1 от Наредба за осигуряване на
обществения ред Приложение 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 на
Общински съвет гр.Пловдив от 28.05.2009г., Изм. и доп. с Решение № 366, взето с
Протокол № 18 от 13.11.2014г. е наложено
административно наказание Глоба в размер
на 500 лева за нарушение по чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения
ред Приложение 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 на Общински съвет
гр.Пловдив от 28.05.2009г., Изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18
от 13.11.2014г.
С жалбата се прави искане за
отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост, като се излагат и съображения
по същество на искането.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител адв.С.В. която поддържа жалбата и искането си за отмяна на
обжалваното НП. Ангажира писмени доказателства. В пледоарията си по същество представи
основяния по същество на искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, Община
Пловдив, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание се представлява
от юристконсулт Т.Т., която излага становище за неоснователност на жалбата. В
пледоарията си по същество направи искане към съда за потвърждаване на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, и след като съобрази исканията на страните,
намира и приема за установено следното:
Атакуваното наказателно
постановление /НП/ е издадено въз основа на съставен на 28.08.2018г. Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№КТ 036481 срещу жалбоподателя
Г.Т. за това, че при извършени 4 бр.
полицейски проверки в имот, находящ се в гр.Пловдив ул.Княз Церетелев № 25 по
подадени сигнали от Н.Н., в дежурна част на 04 РУ на МВР гр.Пловдив за силна
музика на адреса са установени следните обстоятелства: (1.) на 10.08.2018г. в
23,20 часа и 12.08.2018г. в 23,40 часа ясно чуваща се музика пред входната
врата от уредба, пусната в имота на съсобственика им – Г.Т.,*** и неговото
отсъствие от имота, видно от докладни записки с рег. № 441р-7885/2018г. и с
рег. № 441р-7886/2018г.; (2.) На 16.08.2018г. и на 19.08.2018г. в 23,20 ч. Т.
не е открит на адреса, но се установи, че уредбата е в работен режим, а музиката
се чува пред къщата, по-силно в коридора, а на ет.2, собственост на Н. басите
кънтят най – ясно и отчетливо в спалнята му, видно от докладни записки с рег. №
441р-8079/2018г. и рег.№ 441р-7885/2018г. По данни на Н.и уредбата работи от 7
месеца, видно от обясненията им това нарушава спокойствието и съня им.
Съседката Е.К.Т.ЕГН ********** поканена при проверката на 16.08.2018г. заявява,
че тя не би могла да издържи това“. По същия повод в 04 РУ на МВР е водена
проверка по жалба на Н.А. Н. ЕГН ********** заведена с рег. №
441000-420/16.01.2018г. когато Г.Т. е надлежно предупреден на основание чл.65,
ал.2 от ЗМВР и същия е спрял музиката. Съгласно съставения АУАН с това са
нарушени следните законови разпоредби: чл.4, ал.1 от Наредбата за осигуряването
на обществен ред, приета от Общински съвет гр.Пловдив. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя Г.Т. който саморъчно е вписал в акта, че „ не съм съгласен с
написаното в акта и ще представя допълнителни обяснения в определения срок“. На
датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
удостоверено с подписа на жалбоподателя Г.Т.. В законоустановения срок пред АНО
не са били представени писмени възражения относно съставения АУАН.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е описано
нарушението и посочени нарушените правни норми. Издаденото НП е било обжалвано
пред РС Пловдив.
Разпитана като свидетел в съдебно
заседание актосъставителката М.Щ. потвърди обстоятелствата посочени в
съставения от нея АУАН, както и личното предупреждане на жалбоподателя на
основание чл.65, ал.2 от ЗМВР.
При така установеното от фактическа
страна съдът обоснова следните прави изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно
основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението
от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не
може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН,
така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това
лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив и
приложената оправомощителна Заповед № 150А1328/20.05.2015г. на Кмета на
Община Пловдив и оправомощителна Заповед № 18ОА418/06.08.2018г. на Кмета на
Община Пловдив.
Атакуваното НП е издадено в срок, но
същото следва да бъде отменено поради следните съображения:
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставянето на АУАН се поставя началото на
административнонаказателното производство, в хода на което длъжностното лице следва да
установи факта на извършено
административно нарушение, с неговите обективни признаци, които следва да
намерят отражение в съставения акт. Така се открояват две от известните от
теорията функции на акта - констатираща /установителна/ и обвинителна, чрез която спрямо субекта се повдига
конкретно обвинение за извършено нарушение.
В конкретния случай Г.Т. е обвинен за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, приета от
Общински съвет на гр.Пловдив, констатирано при 4 на брой полицейски проверки на
датите 10.08.2018г., 12.08.2018г., 16.08.2018г. и 19.08.2018г., както и във
връзка с водена проверка по жалба от 16.01.2018г. и по време на цялото производство по установяване на
нарушението се е защитавал срещу това обвинение. Със съставянето на акта за нарушение фазата по
установяване на нарушението е приключила. Той се явява предпоставка за издаване на наказателното постановление, в
която част на производството наказващият орган не установява ново нарушение,
нито има право да изменя същото чрез включване на нови квалифициращи признаци,
а разглежда законосъобразността на акта и налага съответното наказание.
Наказателното постановление с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя Т.,
настоящия съдебен състав счита, че е издадено в нарушение на изискването, установено в чл.18 от ЗАНН, съгласно
който текст от закона, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В случая, при извършени няколко
проверки полицейски служители осъществявайки своите правомощия по контрола на
обществения ред са установили
няколко нарушения, а жалбоподателят Г.Т. е санкциониран само с
една административна санкция – глоба в размер на 500 лева. При изричното предвиждане на чл.18 от ЗАНН, всяко от
нарушенията след като са били отделно установени и квалифицирани в АУАН, с
издаденото НП е следвало на жалбоподателят Т. да бъде наложена административна санкция за всяко
едно от тях.
В настоящия случай наказателно постановление обаче, в нарушение
на чл.18 от ЗАНН на Г.Т. е наложена само една административна
санкция, като е неясна
волята на административно-наказващия орган за кое точно от описаните деяния е
ангажирана неговата административна отговорност.
Това е довело до нарушаване правото му на защита,
поради което допуснатото процесуално нарушение в административнонаказателното
производство е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
наказателното постановление на самостоятелно основание и не следва да се разглеждат нарушенията по същество, именно поради
посочените по – горе основания.
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143,
ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя Г.Т. действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая
е представен договор за правна защита и
списък за направени разноски, в които е отразено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на
договора.
По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства
по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и
върху фактите. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум
следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал
минимален размер от 300 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди Община Пловдив да
заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по
съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП
№ 1376 от 04.10.2018г. на Златин Иванов
Велев на длъжност Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Г.В.Т.
***, ЕГН ********** на основание чл.25, ал.4, във вр. с чл.30, ал.1 от Наредба
за осигуряване на обществения ред Приложение 1 към Решение № 198, взето с
Протокол № 10 на Общински съвет гр.Пловдив от 28.05.2009г., Изм. и доп. с
Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по
чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред Приложение 1 към
Решение № 198, взето с Протокол № 10 на Общински съвет гр.Пловдив от
28.05.2009г., Изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от
13.11.2014г.
Осъжда Община Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.Т.
***, ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева направени от него разноски за
адвокатски хонорар.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.