РЕШЕНИЕ
№ 12780
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110113643 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Н. М. М. против [********], с
която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 7560,71 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 18.10.2007 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.07.2012 г. до окончателното изплащане; сумата от 649,48 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2010 г. до 11.07.2012 г.; сумата от
1782,92 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.11.2010 г. до
11.07.2012 г., както и сумата от 727,61 лева, представляваща платена държавна такса и
възнаграждение за адвокат, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
33489/2012 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20208560402104 по описа на
ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба ищцата твърди, че срещу нея е образувано и се води изп.дело
№ 20208560402104 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие
СГС, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 33489/2012 г. по описа на
СРС. Поддържа, че преди това е било образувано изпълнително дело №
20128560401715 при същия ЧСИ, което е било прекратено през 2020 г. поради
настъпила перемпция. Според ищцата последното изпълнително действие, което е
прекъснало погасителната давност, е бил наложен запор върху нейни сметки на
1
03.09.2013 г., като от този момент е започнала да тече 5-годишна давност, изтекла на
27.04.2022 г. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове. Претендира направените по
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищеца, че вземането е погасено по давност с доводи, че по време на образуваното
изп.д.№ 1715/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., е било в сила Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което по време на изпълнителното
производство не тече давност. Поддържа се, че в случая е било налице процесуална
активност на кредитора, която е поддържала висящността на изпълнителния процес,
като следва да бъде отчетено и времето през което поради обявеното в страната
извънредно положение, давностните срокове не са текли. Изразява се становище, че в
случая нов 5-годишен давностен срок е започнал да тече на 20.08.2020 г., когато е било
образувано второто изпълнително производство и са били поискани да бъдат
предприети изпълнителни действия. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 15.08.2012 г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 33489/2012 г.
по описа на СРС е, че Н. М. М. е осъдена да заплати на [********] сумата от 7560,71
лева, въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит от 18.10.2007 г., ведно
със законната лихва за периода от 12.07.2012 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 649,48 лева за периода от 20.11.2010 г. до 11.07.2012 г., наказателна
лихва в размер на 1782,92 лева за периода от 20.11.2010 г. до 11.07.2012 г., както и
сумата от 727,61 лева, представляваща платена държавна такса и възнаграждение за
адвокат.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело №
20128560401715 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действия СРС е, че същото е
образувано но 17.09.2012 г. по молба на банката въз основа на гореописания
изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 14.12.2012 г. ЧСИ е издал постановления за налагане на възбрана върху
2
собствени на длъжника недвижими имоти, които са изпратени за вписване на същата
дата.
На 14.12.2012 г. ЧСИ е наложил и запор върху настоящи и бъдещи вземания на
длъжника по притежавани от него банкови сметки.
На 31.01.2013 г. ЧСИ е насочил опис на недвижим имот, за който по делото няма
данни да се е състоял.
По изпълнителното дело е приложена молба от взискателя /без данни за дата на
подаване и постъпване/, с която ЧСИ е уведомен за постигнато извънсъдебно
споразумение с длъжника за разсрочено заплащане на дълга.
Видно от съобщения от 14.03.2013 г. е, че наложените запори върху банковите
сметка на длъжника са вдигнати.
По молба на взискателя до ЧСИ, принудителните действия са възобновени, като
на 03.09.2013 г. отново е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
На 14.11.2014 г. до длъжника е изпратено съобщение за насрочване на публична
продан върху недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда на
[********].
На 17.11.2015 г. е насрочена нова публична продан на гореописания недвижим
имот.
На 07.04.2016 г. ЧСИ е издал постановление за вдигне на възбрана.
По молба на ответното дружество до ЧСИ от 22.02.2018 г. същото е
конституирано като взискател с разпореждане от 01.03.2018 г.
С постановление на ЧСИ от 23.04.2020 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1 , т.8 ГПК.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20208560402104 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 26.10.2020 г. по молба на ответното дружество, в качеството
на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 15.08.2012 г.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 23.11.2020 г. ЧСИ е наложил и запор върху настоящи и бъдещи вземания на
длъжника по притежавани от него банкови сметки.
С молба от 04.07.2022 г. до ЧСИ ответното дружество е поискало налагане на
запор върху банкова сметка на длъжника.
Видно от запорно съобщение от 05.07.2022 г. е, че върху получаваното от
длъжника – настоящ ищец трудово възнаграждение, е наложен запор.
С молба до ЧСИ от 28.03.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
сметки на длъжника с цел обезпечаване на вземането.
Със запорно съобщение от 29.03.2023 г. по изпълнителното дело е наложен
3
запор върху банкова сметка на ищцата в Първа инвестиционна банка. След тази дата по
изпълнителното дело не са извършвани принудителни действия.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване
или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането
по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори и от приложените по делото изпълнителни дела
безспорно се установява, че на 15.08.2012 г. по гр.д.№ 33489/2012 г. по описа на СРС,
31-ви състав, е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20128560401715 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.№ 856 на КЧСИ, с
район на действие СГС.
В конкретния случай спорно по делото се явява единствено обстоятелството
дали вземането е погасено по давност.
С Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК е дадено
разрешение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед
даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на
изпълнителното дело № 20128560401715 по описа на ЧСИ Б.Б. до 26.06.2015 г. давност
не е текла по време на изпълнителния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
4
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Видно от изпълнителното дело е, че след 26.06.2015 г., не са предприети
никакви изпълнителни действия спрямо длъжника, като такива не са и поискани от
взискателя. На 17.11.2015 г. по изпълнителното дело е насрочена публична продан на
собствен на длъжника недвижим имот, но без данни да е извършена в действителност,
поради което и това действие не е довело до прекъсване на давността. С оглед
предходното, видно от издаденото на 23.04.2020 г. постановление от ЧСИ, е че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1 , т.8 ГПК.
Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433, ал.1, т.8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо
от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване
на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се
отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
В конкретния случай, считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишна
давност, която е изтекла на 26.06.2020 г., т.е. още преди образуването на изп.д.№
20208560402104 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие СРС – на 26.10.2020 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила и претендира разноски за държавна такса в размер на 428,83 лева и 750,00
лева за адвокатско възнаграждение. С оглед предходното ответното дружество следва
да бъде осъдено да й заплати сумата от общо 1178,83 лева. Заявеното от ответното
дружество възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като
възнаграждението е дори под минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
5
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. М. М., ЕГН **********
против [********], със седалище и адрес на управление: [********] искове с правно
основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
7560,71 лева, представляваща главница по договор за кредит от 18.10.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2012 г. до окончателното изплащане; сумата от
649,48 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2010 г. до 11.07.2012
г.; сумата от 1782,92 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.11.2010
г. до 11.07.2012 г., както и сумата от 727,61 лева, представляваща платена държавна
такса и възнаграждение за адвокат, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 33489/2012 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20208560402104 по
описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [********], със седалище и адрес на
управление: [********] да заплати на Н. М. М., ЕГН ********** сумата от общо
1178,83 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6