Присъда по дело №178/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 14
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20233630200178
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниП.А.Л.

заседатели:Ф.М.Х.
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора Ж. Ц. С.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20233630200178 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. В. Х., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
гр.Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че в периода от 22.04.2017 год. до 18.05.2017 год. в гр.Адана, Република Турция, както
и на територията на Република България, в гр. София и гр. Шумен и в с.Черноглавци,
област Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал у В. Г., гражданин на Република Турция, роден на
******** год. в гр.Челемли, Република Турция заблуждение, че са му необходими средства
за заплащане на глоби, наложени от органите на МВР, за ремонт на стъкло на автомобил, за
плащане на осигуровки на лице, болно от рак, постъпило в болнично заведение, за
оперативно лечение на лице, пострадало от пътно-транспортно произшествие, с което му
причинил имотна вреда в размер на 26 630 евро /двадесет и шест хиляди шестстотин и
тридесет евро/ и 320 лева /триста и двадесет лева/, като причинената вреда е в големи
размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл.58а от НК го осъжда на една година “лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години.
1
На основание разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определя
общо наказание на подсъдимия Ф. В. Х., с ЕГН********** измежду наложените му
наказания с настоящата присъда и с определение №128/21.06.2019 год., с което е било
одобрено споразумение по НОХД №1390/2019 год., влязло в сила на 21.06.2019 год. в
размер на най-тежкото от определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от една година.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспада от така наложеното общо наказание
„лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Ф. В. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 1865 лева /
хиляда осемстотин шестдесет и пет лева/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, като сумата от 1865 лева следва да бъде заплатена по сметка
на ОСО при ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
веществените доказателства по делото – 1 брой диск, съдържащ снимки и видеоклип /том.1,
л.169/ следва да бъдат оставени по делото.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.111, ал.1 от НПК
вещественото доказателство – 1 брой мобилен телефон, собственост на В. Г. следва да бъде
върнат на наследниците на пострадалото лице.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №178 по описа за 2023 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство №8/2019 год. по описа на ОСО
при ШОП, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
Ф.В.Х., с ЕГН**********, роден на ******** год. в гр.Шумен, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан за извършено от него
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
подсъдимият Ф.В.Х. в периода от 22.04.2017 год. до 18.05.2017 год. в
гр.Адана, Република Турция, както и на територията на Република България,
в гр. София и гр. Шумен и в с.Черноглавци, област Шумен, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал у В.Г., гражданин на Република Турция, роден на
10.02.1953 год. в гр.Челемли, Република Турция заблуждение, че са му
необходими средства за заплащане на глоби, наложени от органите на МВР,
за ремонт на стъкло на автомобил, за плащане на осигуровки на лице, болно
от рак, постъпило в болнично заведение, за оперативно лечение на лице,
пострадало от пътно-транспортно произшествие, с което му причинил имотна
вреда в размер на 26 630 евро /двадесет и шест хиляди шестстотин и тридесет
евро/ и 320 лева /триста и двадесет лева/, като причинената вреда е в големи
размери.
Преди образуване на съдебното производство по делото пострадалото
лице е починало.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие
наследниците на пострадалото лице не предявяват граждански искове срещу
подсъдимия за обезщетение на причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението,
като предлага на съда да определи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” в размер на 1 година и 5 месеца, което на основание разпоредбата на
чл.58а от НК да бъде намалено с една трета. В същото време предлага
изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок от три
години. В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на
обвинението. Изразява становище относно веществените доказателства по
делото.
В хода на разпоредително заседание и впоследствие в хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявяват, че е наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за
постъпката си.
Защитникът на подсъдимия моли съда с оглед наличието на смекчаващи
1
отговорността обстоятелства и предвид оказаното от подсъдимия съдействие
и изразеното съжаление за постъпката му да му бъде определено наказание
при приложение разпоредбата на чл.58а от НК, а именно в размер на десет
месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание разпоредбата
на чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна,
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият Ф.В.Х. е роден на ******** год. в гр. Шумен, с постоянен
адрес с. ************** и настоящ адрес **************
През 2010 год. пострадалият В.Г.-турски гражданин, се запознал с
подсъдимия Ф.В.Х.. Това се случило, когато посетил Република България
служебно с група учители. От тогава до 2017 год. Г. не бил контактувал с Х..
През 2017 год. пострадалият потърсил подсъдимия, като двамата провели
телефонен разговор. Подсъдимият поканил Г. в Република България и той на
22.04.2017 год. пристигнал в гр.София.
Двамата се срещнали на Автогарата в гр.София, а впоследствие Г. се
настанил в хотел, намиращ се в близост до Лъвов мост. Вечерта подсъдимият
Х. запознал пострадалия Г. със свидетелката В.И.Б.. Тримата се разходили из
гр.София с автомобила на свидетелката Б..
На 23.04.2017 год. сутринта Г. се запознал и със свидетелката С.Т.Г.,
която била позната на свидетелката Б. и подсъдимия. Тя и свидетелката Б.
показали на Г. Витоша, а на връщане от там, посетили МОЛ „Парадайс“. Тъй
като Б. и Г. желаели Г. да им закупи дрехи и парфюм, а той отказал, те го
оставили в търговския център сам, след което с помощта на подсъдимия се
прибрал в хотела.
В следващите две седмици - до 05.05.2017 год., за която дата Г. имал
закупен самолетен билет за Република Турция, многократно давал различни
суми пари - в евро и лева, на подсъдимия Ф. Х., който създавал и поддържал у
него неверни представи за това, че средствата са му необходими за заплащане
на глоби, наложени от органите на МВР, за ремонт на стъкло на автомобил, за
заплащане на здравни осигуровки на лице, болно от рак, постъпило в
болнично заведение и за оперативно лечение на лице, пострадало от пътно-
транспортно произшествие.
Подсъдимият Х. и Г. запознали пострадалия Г. със свидетелката М.Р.И..
Х. обяснил на Г., че Г. и И. учат заедно в стоматологичен факултет на
медицински университет. На неустановена дата в посочения по-горе период /
от 23.04.2017 год. до 03.05.2017 год./, Х., Г. и И. с автомобил, управляван от
Х. разхождали Г. из гр. София. Докато траела разходката Х. показал документ
на Г. и му обяснил, че са му необходими 320 лева, за да плати наложена от
органите на МВР глоба. За да затвърди възбуденото у него заблуждение, че е
глобен, съответно да му предаде сумата от 320 лева, Х. завел Г. в сграда, в
която имало много каси и му казал, че това е полицейско управление. След
като получил сумата от 320 лева от Г., Х., заедно с Г. обикалял от каса на
каса, без обаче да прави плащания. След като напуснали помещението, Х.
2
обяснил на Г., че заплащането щяло да стане по-късно, тъй като имало
липсващ документ. След това разходката със Г. и И. продължила.
Междувременно Х. убедил Г. да открие сметка в банка „Те-Дже- Зираат
Банкасъ“, за да може впоследствие Х. да внася по нея сумите, които Г. му
давал. По тази сметка обаче пари не постъпили.
В следващите дни Х. поканил Г. да посетят негов колега, който бил
болен. Г. се съгласил като с тях бил и брата на Х.-В.. След като приключило
посещението при болния, Х. предал автомобила, с който се придвижвали, на
брат си, за да се прибере заедно с другите мъже, които участвали в
посещението, а той и Г. се върнали в хотела в гр. София. След недълго време
Х. разговарял с брат си В., при което Г. чул, че В. плачел. Когато запитал
какво се е случило, Х. казал на Г., че брат му е хванат от служители на МВР,
че управлява автомобил без свидетелство за управление на МВР. Заблудил го,
че до сутринта трябвало да заплатят в полицията 1000 евро-по 100 евро на
човек била глобата и тези пари са му нужни, иначе можело да ги изгонят от
работа и да останат без храна. Г. нямал 1000 евро, тъй като му били останали
само 100, като се съгласил да ги даде. Х. взел 100-те евро и ги предал на
другия си брат-Е., който дошъл до хотела, за да ги вземе. На следващия ден Г.
отишъл до „ИШБАНК“, където имал сметка с налични в нея 12 000 евро, като
изтеглил от тях и предал на Х. още 600 евро, които да предаде на полицаите.
В една от вечерите в посочения по горе период Х., придружен от Г., Г. и
М. Р. И. посетили ресторант в гр. София, в който предлагали морски дарове.
След вечеря Х. убедил Г. да му предаде сумата от 130 евро, за да бъдело
сменено предното стъкло на автомобила, с който се разхождали. На
следващия ден Х. уверил Г., че Г. и И. щели да вземат автомобила от ремонт.
Това обаче не се случило. Изненадващо за Г., Х. му съобщил, че Г. и И. били
заловени от полицаи и се намирали в полицейско управление. Х. накарал Г.
да отидат до сграда, находяща се в гр. София, в която се намирали Г. и И..
Пред нея имало парк като Х. накарал Г. да остане там и да чака. Г. не се
усъмнил, че това е полицейско управление. Х. влязъл в него и след недълго
време излязъл с И. и съобщил на Г., че е необходимо да бъдат платени 700
евро, за да бъде освободена Г.. Г. му предал 700 евро и след като ги взел Х.
влязъл в сградата, след което излязъл от нея с Г.. Х. уверил Г., че всичко било
уредено.
Пострадалият Г. имал закупен самолетен билет за връщане в Република
Турция за 05.05.2017 год. Подсъдимият Х. обаче успял да убеди Г. да не
пътува на тази дата, да остане в Република България, за да празнува с него и
роднините му шести май. Освен това му обещал, че ще му върне парите,
които бил дал до настоящия момент. Така свидетелят Г. се отказал да пътува
и останал в гр. София. Едновременно с това Х. съобщил на пострадалия, че
бащата на Г. бил болен от рак и се намирал в болница в гр. София, но не
можел да остане там, тъй като не му били платени здравните осигуровки.
Казал още, че трябвало да се платят 4500 евро за здравни осигуровки. Св. Г. в
продължение на два дни теглил от сметката си, открита в „ИШБАНК“ евро,
като 1500 от тях предал на подсъдимия Х., който ги превел от каса на
„Изипей“ на неустановено в хода на разследването лице, като по този начин
затвърдил у Г. убеждението, че дадените от него средства ще се използват за
заплащането на осигурителни вноски.
3
На 06.05.2017 год. пострадалият Г. пристигнал в гр. Шумен и се
настанил в хотел „Мехджерел“. Подсъдимият Х. го завел при роднините си в
с. Черноглавци, обл. Шумен, където имало приготвено агне за празника.
Вечерта Г. останал в с. Черноглавци, а на следващия ден се върнал в гр.
Шумен. Още, докато били в с. Черноглавци, а впоследствие и в гр. Шумен,
подсъдимият Х. продължил да говори на Г. за болния баща на свидетелката
Г., като успял да го убеди, че са му необходими още 3000 евро. Свидетелят Г.,
придружаван от подсъдимия Х. и свидетеля С.С.Р.-съпруг на сестрата на
подсъдимия Х., с когото се запознал в с. Черноглавци, с автомобила на
свидетеля Р. се придвижили до гр. София. Там Г. изтеглил от „ИШБАНК“
пари, като предал на подсъдимия Х. 3000 евро.
Свидетелят Г. се върнал в гр. Шумен, където останал до 12.05.2017 год.,
когато отпътувал за Република Турция и на 14.05.2017 год. пристигнал в гр.
Адана, където живеел. Още, докато бил в гр. Шумен подсъдимият Х.
заблудил свидетеля Г., че свидетелката Г. е претърпяла пътно-транспортно
произшествие и са необходими средства за оперирането й. Казал му още, че
Г. се намирала в голяма болница в град, намиращ се близо до гр. Шумен, като
свидетелят Г. предположил, че това е гр. Търговище. Той нямал средства и не
можал още, докато бил в гр. Шумен, да предостави такива на подсъдимия Х..
Междувременно на 15.05.2017 год. подсъдимият Х. поискал личната
карта на свидетеля З.Й.Й.-с него имали общ работодател и живеели в една
квартира в гр. София, без да му съобщи за какво му е. Й. помислил, че ще
ходи в офиса на фирмата, за която работили, и се съгласил да я даде. След
като взел личната карта, Х. отишъл до офис на банка „Те-Дже-Зираат
Банкасъ“ в гр. София, представил я и от името на Й. депозирал искане за
откриване на разплащателна сметка на физическо лице, съответно сключил
рамков договор за предоставяне на платежни услуги. Откритата
разплащателна сметка била в евро и с номер BG37TCZB9350**********.
След като открил банковата сметка, Х. върнал личната карта на свидетеля Й..
След прибирането на свидетеля Г. в Република Турция, гр. Адана,
комуникацията между него и подсъдимия Х. продължила чрез разговори по
телефон и съобщения. Чрез тази комуникация Х. продължавал да поддържа
възбуденото у него заблуждение, че свидетелката Г. е претърпяла
транспортна злополука и се нуждаела от хирургично лечение, съответно да
настоява Г. да му преведе пари, необходими за лечението й. Г. контактувал
чрез съобщения и разговори по телефон и с лице от женски пол, което никога
не бил виждал и което му се представило с името С.. Това лице говорело
много добре турски език. Лицето С. в едно от съобщенията, които изпратила
на Г., му предоставила данните от банковата сметка, открита от подсъдимия
Х. на името на свидетеля Й.. Било му посочено, че по нея следвало да преведе
парите за лечение на свидетелката Г..
В продължение на два дни Г. превел по банкова сметка
BG37TCZB9350**********, открита от подсъдимия Х. в „Те-Дже-Зираат
Банкасъ“ в гр. София, на името на свидетеля З.Й.Й., следните парични
средства: на 16.05.2017 год. - 12 000 евро; на 18.05.2017 год. - 8600 евро.
След като били преведени парите от пострадалия, подсъдимият Х.,
използвайки отново личната карта на свидетеля Й., изтеглил същите като от
4
негово име попълнил декларации за произхода на средствата. На 16.05.2017
год. подсъдимият Х. изтеглил сумата от 5760,30 лева /с нареждане разписка
№00642203/ и сумата от 5000 евро /с нареждане разписка №00642200/ и
попълнил декларация, в която посочил, че парите са „помощ от роднина за
медицинска помощ“. На 18.05.2017 год. Х. изтеглил сумата от 6900 евро /с
нареждане разписка № 00647145/ и 3120 лева /с нареждане разписка
№00647140 /, за които в 2 броя декларации заявил следното: „От Адана В.Г.
за лечение за крак платина човека, който се лекува роднина човека“ и „От
Адана В.Г. за лечение за крак платина човека, който се лекува роднина на
човека“. И на 19.05.2017 год. изтеглил сумата от 4020 евро /с нареждане
разписка №00648752/, съответно попълнил декларация, в която посочил
следното: „за болен роднина на изпращащия за операция на крак“.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия Ф.В.Х., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Тъй като след извършване на деянието пострадалото лице В.Г. е
починал на 08.06.2020 год. в хода на проведеното разследване е изготвена и
изпратена молба за правна помощ до властите в Република Турция, с оглед
събиране на информация относно обстоятелството дали пострадалото лице
има наследници, които да бъдат уведомени за образуваното наказателно
производство. В изпълнение на молбата са били установени наследниците на
пострадалото лице Г., като от същите са били снети обяснения. Възложени са
и са извършени преводи на български език на всички събрани чрез съдебните
поръчки материали. Преводите са приобщени по делото.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното
производство е била назначена съдебно-графическа експертиза /том I от ДП
№8/2019 год. по описа на ОСО при ШОП/, по която вещото лице дава
заключение, че категоричен отговор относно авторството на подписите,
положени от името на получателя в представените нареждания-разписки не
може да бъде даден, че почеркът, с който са изписани ръкописните текстове /с
изключение на текста „+5000€“ от декларацията от 16.05.2017 год./ в
изброените във втората задача документи, принадлежи на лицето Ф.В.Х., с
ЕГН**********, както и че не се установяват съвпадения в графическите
признаци на съответните почерци, достатъчни за извод, че някое от лицата Ф.
В.ев Х. или З.Й.Й. е автор на текста „+5000€“ от декларацията от 16.05.2017
год.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно -
счетоводна експертиза /том I от ДП №8/2019 год. по описа на ОСО при
5
ШОП/, по която вещото лице дава заключение, че размерът на преведените
парични суми в лева от пострадалия Г. по сметка на лицето З.Й.Й. в ТЕ ДЖЕ
ЗИРААТ АНКАСЪ е общо 20600 евро с левова равностойност 40290.10 лева,
че изтеглената от пострадалия Г. сума от клон на Иш банк в гр.София е 3000
евро, обменени за 5800 лева, а от системата за парични преводи Уестърн
Юнион – 2000 евро с левова равностойност 3911.66 лева, както и че целият
размер на претърпените от В.Г. вреди е 25600 евро с левова равностойност
50001.76 лева, като сумата от 20600 евро с левова равностойност 40290.10
лева е била преведена по банкова сметка на лицето З. Й., а сумата от 5000
евро с левова равностойност 9711.66 лева е била предадена в брой на Ф. Х..
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на
досъдебното производство е била изготвена съдебно-компютърно-техническа
експертиза /том II от ДП №8/2019 год. по описа на ОСО при ШОП/, по която
вещото лице изследвайки предоставения за изследване обект – мобилен
телефон марка „ZTE“, модел Turkcell J50, с ИМЕЙ 353546060546981 е
установил потребителска активност за посочения период.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното
деяние подсъдимият Ф.В.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.210, ал.1, т. 5 от
НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради следното:
За да бъде налице наказателно-правна измама е необходимо деецът
съзнателно да е възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да
набави за себе си или другиго имотна облага и да причини на това трето лице
или на друго лице имотна вреда. В настоящия случай по отношение на
подсъдимия съдът намира, че са налице както субективните, а така също и
обективните признаци на посоченото престъпление, поради следните правни
съображения:
На първо место, от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че Х. в посочения в обвинителния акт период е въвел и
поддържал у свидетеля В.Г. заблуждение относно обстоятелствата, свързани с
необходими средства за заплащане на глоби, наложени от органите на МВР,
за ремонт на стъкло на автомобил, за плащане на осигуровки на лице, болно
от рак, постъпило в болнично заведение, за оперативно лечение на лице,
пострадало от пътно-транспортно произшествие, като за решаване на
посочените проблеми и заплащане на посочените разходи е било необходимо
В.Г. да изпраща парични средства на различни лица в Република България
чрез различни способи - бързи парични преводи, преводи по банкова сметка,
6
пари в брой. Въвеждането на свидетеля в заблуждение е започнало още при
първоначалния контакт на подсъдимия Х. с него и е било поддържано по
време на целия период на комуникация в периода от 22.04.2017 год. до
18.05.2017 год. Това заблуждение впоследствие е продължило да бъде
поддържано у пострадалия от подсъдимия.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.210, ал.1, т. 5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.
26, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението
и не е било собственик на придобитото имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразя във възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалото
физическо лице Г., че поради необходимост от заплащане на различни
разходи, свързани с наложени глоби, ремонт на лек автомобил, медицински
разходи, осигурителни вноски и др., е необходимо да изпраща парични
средства, като подсъдимият е действал с единствената цел - набавяне на
имотна облага, като по този начин е причинил на пострадалото лице имотна
вреда.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е възбудил и
поддържал заблуждение у свидетеля Г., като е съзнавал противообществения
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Съзнавал е, че обстоятелствата, които твърди и поддържа пред
свидетеля са неистина, че нито той, нито посочените свидетели са се
нуждаели от средства за покриване на разходите, които е представил, но
въпреки това е въвел и поддържал заблуждение у свидетеля Г. в тази насока.
При определяне правната квалификация на деянието съдът установи, че
причинената на пострадалия имуществена вреда е в размер на 52403.75 лева,
което значително надхвърля размера, равен на 70 пъти минималната работна
заплата към момента на довършване на деянието. Имайки предвид, че
деянието е довършено на 18.05.2017 год., а съгласно ПМС № 141/13.07.2017
г., към тази дата размерът на минималната работна заплата за страната е бил
460 лева, то размерът на нанесената с деянието щета надхвърля размера от 32
200 лева, представляващ 70 пъти МРЗ за страната. В тази връзка съдът
намира, че деянието на подсъдимия с оглед нанесената щета, която е в големи
размери следва да бъде квалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 от НК.
В същото време деянието следва да бъде квалифицирано като
7
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко
едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също
престъпление - съответно по чл.210, ал.1, т.5 от НК, извършени са през
непродължителен период от време – в периода от 22.04.2017 год. до
18.05.2017 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината -
пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимия Ф.В.Х. за извършеното
от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на
конкретното деяние, която преценява като висока - касае се за въвеждане и
поддържане на заблуждение у конкретно физическо лице и то в един
продължителен период от време, като деянието е осъществено чрез
множество действия, които са били насочени към една единствена цел –
набавяне на имуществени облаги за подсъдимия. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същият макар и осъждан към
датата на извършване не деянието е бил с чисто съдебно минало. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното от
подсъдимия съдействие по време на провеждане на досъдебното производство
по делото. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление
и разкаяние за постъпката му. Не следва да бъдат възприемани като
отегчаващи вината обстоятелства големите размери на причинената щета,
доколкото това обстоятелство е квалифициращ признак на деянието, който е
отчетен от законодателя именно с по-тежкото наказание, предвидено в
разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК, в сравнение с наказанието по чл.209, ал.1
от НК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия Х., като наказанието бъде определено при
отчитане както на отегчаващите, така също и на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че доколкото
отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на
глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда
при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение
разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата
на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума,
но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.210, ал.1, т.5 от НК, а именно
8
– една година и шест месеца “лишаване от свобода”. В същото време,
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на една
година “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”,
съдът като съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление,
степента на неговата обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече факта, че подсъдимият към
датата на извършване на деянието не е бил осъждан, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага
неговото ефективно изтърпяване. С оглед на изложеното съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
В същото време съдът като съобрази осъжданията на лицето намери
основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия Ф.В.Х. измежду
наложените му наказания с настоящата присъда и с определение
№128/21.06.2019 год., с което е било одобрено споразумение по НОХД
№1390/2019 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 21.06.2019 год. в размер
на най-тежкото от определените наказания, а именно „лишаване от свобода“
за срок от една година.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК съдът поради
изложените вече съображения отложи изпълнението на така наложеното
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така наложеното общо
наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанията по
кумулираните присъди.
При преценка на отговорността на подсъдимия съдът съобрази и
изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”.
Имайки в предвид, че деянието е довършено през 2017 год., а
постановяването на настоящата присъда е в период от близо шест години по-
късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са извън
волята на самия подсъдим и не се дължат на недобросъвестно поведение от
негова страна, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува
като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от
05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004 год., ІІІ н.о. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази и обстоятелството, че забавянето е в хода на
досъдебното производство и се дължи на множеството изготвени молби за
правна помощ, като съдебната фаза на производството е продължила в един
изключително кратък период с оглед продължителността на цялото
производство.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще
изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция.
9
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.210, ал.2 от НК предвижда
възможност за налагане и на наказание “конфискация до една втора от
имуществото на виновния”. При преценка на това наказание съдът взе
предвид, че по делото липсват данни подсъдимия да притежава движимо или
недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на
конфискация, а доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК
конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично
имущество, което може да бъде предмет на това наказание, то настоящият
състав намира, че в настоящия случай това наказание не може да бъде
приложено спрямо подсъдимите.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ф.В.Х., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на 1865 лева / хиляда осемстотин шестдесет и пет лева/,
както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
като постанови сумата от 1865 лева да бъде заплатена по сметка на ОСО при
ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на ШРС.
В същото време, доколкото по делото са направени разноски за
преводач, съдът на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК прецени,
че същите следва да останал за сметка на органа, който ги е направил.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.112,
ал.4 от НПК съдът постанови вещественото доказателство по делото – 1 брой
диск, съдържащ снимки и видеоклип /том.1, л.169/ да бъде оставено по
делото, а на основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с
чл.111, ал.1 от НПК вещественото доказателство – 1 брой мобилен телефон,
собственост на В.Г. да бъде върнат на наследниците на пострадалото лице.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
10
Съобщи за изтекли лични данни