№ 4353
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100508275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 4053 от 17.03.2023 г. СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 70385/21 г. е
допуснал извършването на делба на следния недвижим имот: сграда с
идентификатор № 68134.1944.71.4 по КК и КР на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, представляваща
двуетажна жилищна сграда-източен близнак със застроена площ 91 кв.м., брой
етажи- два, предназначение- жилищна- многофамилна, състояща се от гараж и
складово помещение в сутерена със ЗП от 56,05 кв.м., на първи етаж- дневна,
кухненски бокс, две спални, коридор и сервизно помещение със ЗП 94,25
кв.м., на втори етаж-дневна, кухненски бокс, две спални, коридор и сервизно
помещение със ЗП 96,05 кв.м., която сграда е построена в ПИ с
идентификатор № 68134.1944.71 по КК и КР на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, представляващ
по стар план УПИ ХХI- 71 от кв. 2 по плана на гр. София, м. „Киноцентъра-
трета част“, цялото с площ 1075 кв.м., с административен адрес: гр. София, р-
н „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. *********, при квоти както следва: за Я. М. П. и
Е. А.П.- ½ ид.ч. в режим на СИО, А. М. П.-1/4 ид.ч. и Р. И. П.а-1/4 ид.ч.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.
М. П. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и постановено при
1
съществени нарушения на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че не
е бил надлежно призован за открито съдебно заседание, не е получавал
каквито и да било призовки и съобщения въпреки посочения от него съдебен
адрес.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
бил редовно призован за първото съдебно заседание на основание чл.41, ал.2
ГПК и че е нарушено правото му на защита и принципа за равнопоставеност
на страните в процеса.Моли съда да отмени обжалваното решение.
Ответниците по въззивната жалба- Я. М. П. и Е. А. П. оспорват същата,
без да излагат конкретни доводи.Молят съда да потвърди обжалваното
решение.
Ответницата по въззивната жалба-Р. И. П. не взема становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34
ЗС.Ищците- Е. А. П. и Я. М. П. твърдят, че с ответниците са съсобственици на
сграда с идентификатор № 68134.1944.71.4 по КК и КР на гр. София,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК,
представляваща двуетажна жилищна сграда-източен близнак със застроена
площ от 91 кв.м., брой етажи- два, предназначение- жилищна- многофамилна,
състояща се от гараж и складово помещение в сутерена със ЗП от 56,05 кв.м.,
на първи етаж- дневна, кухненски бокс, две спални, коридор и сервизно
помещение със ЗП 94,25 кв.м., на втори етаж-дневна, кухненски бокс, две
спални, коридор и сервизно помещение със ЗП 96,05 кв.м., която сграда е
построена в ПИ с идентификатор № 68134.1944.71 по КК и КР на гр. София,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК,
представляващ по стар план УПИ ХХI- 71 от кв. 2 по плана на гр. София, м.
„Киноцентъра- трета част“, цялото с площ 1075 кв.м., с административен
адрес: гр. София, р-н „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. *********.Твърдят, че
съсобствеността върху описания имот е възникнала въз основа на договор за
доброволна делба-спогодба на недвижим имот № 69, рег. № 3097/2004 г., по
силата на който процесната сграда е възложена на ищците в общ дял.Излагат
твърдения, че са сключили граждански брак на 27.04.1993 г., като ищците
притежават ½ ид.част при условията на съпружеска имуществена общност
/СИО/, а ответниците притежават по ¼ ид.част от имота.Молят съда да
допусне делба на описания имот при посочените квоти.
В отговора на исковата молба ответницата Р. И. П. излага твърдения, че
с ищците са съсобственици на процесния недвижим имот и че с решение от
06.08.2014 г. на РС-Берковица по гр.д.№ 306/2014 г. бракът й с А. М. П. е
прекратен и притежаваната ½ идеална част в режим на СИО се е превърнала в
обикновена съсобственост.Не оспорва посочените от ищците квоти, при
2
които да се допусне делбата.
Ответникът- А. М. П. не е подал отговор на исковата молба.
С доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че страните не
спорят, че ищците са съпрузи, като са сключили брак през 1993 г.; че към
22.12.2004 г. ответниците са били в граждански брак, който е прекратен с
развод през 2014 г.
Видно от представения договор за доброволна делба № 69, сключен с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3097/22.12.2004 г. А. М. П. и Р. И.
П., при условията на съпружеска имуществена общност и Я. М. П. и Е. А. П.,
също при условията на съпружеска имуществена общност, са получили в свой
общ дял и изключителна собственост при равни квоти следния недвижим
имот: източния близнак от построената двуетажна двуфамилна жилищна
сграда-близнак, състояща се от гараж и складово помещение на сутерена със
ЗП от 56,05 кв.м., дневна, кухненски бокс, две спални, коридор и сервизно
помещение на първия етаж със ЗП 94,25 кв.м. и дневна, кухненски бокс, две
спални, коридор и сервизно помещение на втори етаж със ЗП от 96,05 кв.м.,
която сграда е построена в УПИ, съставляващ парцел ХХI- 71 от кв. 2 по
плана на гр. София, м. „Киноцентъра- трета част“, целият с площ 1075 кв.м., с
административен адрес: гр. София, р-н „Витоша“, при съседи по скица: улица,
УПИ XXII-72, УПИ XX-84, УПИ XXV-1072 И 1684.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго.
Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е съсобствен
между страните по делото на твърдяното придобивно основание при квоти:
1/2 идеална част-за ищците при условията на СИО и по 1/4 идеална част за
ответниците.
Настоящият съдебен състав също счита, че по делото е установено, че
ищците са съсобственици на процесния имот при посочените квоти.
Между страните не се спори, че процесният имот е съсобствен между
страните при посочените в исковата молба квоти.
Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с твърдения за
нарушено право на участие на въззивника при първоинстанционното
разглеждане на делото.Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът е
бил надлежно уведомен за насроченото открито съдебно заседание.Същият се
е явил в канцеларията на съда, за да получи препис от отговора на исковата
молба по реда на чл.47, ал.2 ГПК, като е посочил адрес в гр.София, ул.
„*********.На същия адрес е изпратена и призовката за открито съдебно
3
заседание, като същата е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее
на адреса, поради което съдът е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК.На
същото съдебно заседание е даден ход на устните състезания.Молбата с
посочване на съдебен адрес за призоваване е депозирана един месец след
приключване на устните състезания
Въззивникът не излага конкретни оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, нито е направил искане за събиране на
доказателства пред настоящата инстанция.
Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемите,
поради което такива не следва да им се присъждат.
Съдът констатира, че в обжалваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка във фамилните имена на страните, като вместо „П.“,
съответно „П.“ е посочено „П.“, съответно „П.а“, която подлежи на
отстраняване по реда на чл.247 ГПК от първоинстанционния съд след
връщане на делото в СРС доколкото същата не е от значение за произнасянето
на въззивния съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4053 от 17.03.2023 г. на СРС, 66 с-в, по
гр.д.№ 70385/2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5