О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,15.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
В. Генжова
Г.
Косева
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 157 по описа за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена
жалба от заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК175074752, гр.
София срещу Разпореждане № 297 от 05.03.2020г. на РС- Севлиево, постановено по
гр. дело № 255/2020г. в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата 2 818,93 лева- за закупен пакет допълнителни
услуги.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
По оплакването, че районният съд е
превишил правомощията си, предвид едностранния и формален характер на
заповедното производство, както и целта му да осигури бързото и ефективно
събиране на безспорни неизплатени задължения, Окръжният съд намира следното:
Правилно РС- Севлиево е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това.
С оглед на излъженото
въззивният съд не възприема изложените в жалбата
доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира
наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика
в частната жалба, включително и тази на
ОС- Габрово, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г.
ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да следи искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК /
нова/ да не го уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съставна част в договора е включен и
съответен избран и закупен пакет от допълнителни услуги, за който кредитополучателя
дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Следователно в
случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска
включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите за заплащане
на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и
директно на на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК.
На основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е
неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 297 от 05.03.2020г. по гр. дело
№ 255/2020г. на РС- Севлиево в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: