Решение по дело №748/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  451

 

гр. Пловдив, 02.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  02.04.2018г., в състав:

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                                                        ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

разгледа докладваното от съдията  Бешкова в. ч. гр. д. № 748 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 9659/28.03.2018г от П.Г.Б. ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното производство/ - в лично качество и като управител на Ромекс Инс ЕООД ЕИК *** /също длъжник в изпълнителното производство/ против действия на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително дело № 20168210400654, изразяващи се в насрочване на въвод във владение на следния недвижим имот: СОС с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив, като въводът е осъществен в полза на купувача на имота, за което е съставен протокол за въвод във владение от 12.12.2017г на л. 4763 от т. 17 от приложеното копие на изпълнителното дело.

 Жалбоподателят твърди, че постановлението за възлагане, въз основа на което е осъществен процесният въвод, не било влязло в сила, поради което изпълнителното действие е незаконосъобразно. Твърди се също, че длъжникът не бил уведомен за извършването на въвода, поради което се иска отмяната му.

Ответните страни по жалбата – Си Финанси Груп ЕООД ЕИК **** /взискател в изпълнителното производство и купувач на процесния имот/, Балканкар – Мизия – БГ ЕООД ЕИК **** и Г.П.Б. ЕГН ********** /длъжници в изпълнителното производство/, не изразяват становище.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  също изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата на двама от длъжниците в изпълнителното производство срещу процесния въвод във владение на недвижим имот, извършен въз основа на постановление за възлагане, за което се твърди, че не е влязло в сила, следва да се приеме за допустима, доколкото в нея се съдържа и твърдение за ненадлежно уведомяване на длъжниците за изпълнението, което попада в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК.

Недопустимо в нея обаче е позоваването на чл. 435, ал. 5 ГПК, в която хипотеза правоимащ е не длъжникът, а трето лице, при това не всяко трето лице, а само това, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Дори жалбоподателят да беше трето за изпълнението лице, той пак не би могъл да се позове допустимо на тази законова хипотеза по следните съображения:

В случая няма спор, че се касае за въвод във владение на недвижим имот, извършен въз основа постановление за възлагане, като предмет на изпълнението са парични притезания. Според чл. 498, ал. 2 ГПК, който изключва общите правила за въвод във владение, въводът на купувача въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Следователно, третото за изпълнителното производство лице няма право на жалба против осъществения въвод във владение, извършен въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот. Нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК не касае осъществен въвод във владение въз основа на публична продан и влязло в сила постановление за възлагане на имота, както е в случая, а се отнася за въвод във владение, когато изпълнителният титул е съдебно решение за предаване владението на имота, т.е., когато третото лице е заварено в имота при въвод във владение, който се осъществява по реда на гл. „Четиридесет и седма“ ГПК – изпълнение на непарични вземания. Третите лица не могат да заявяват права срещу купувача от публичната продан, нито да обжалват действията на съдебния изпълнител, тъй като съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК последният извършва въвод в недвижимия имот, намиращ се във владение на всяко трето лице, което не може да заявява никакви права срещу купувача от публична продан и може да се брани само с иск за собственост ( в този смисъл решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о. ВКС и други).

Длъжникът също няма право на жалба срещу въвод във владение, осъществяван по реда на чл. 498 ГПК, а само срещу такъв по реда на чл. 522 и сл. ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването на жалбоподателя, че постановлението за възлагане не е влязло в сила, е очевидно невярно, тъй като обратното следва от материалите по приложеното дело, от които е видно, че жалбите срещу постановлението са оставени без уважение с окончателен съдебен акт – решение № 2919/2016г, постановено по в.гр.д. № 2919/2016г по описа на ОС – Пловдив, V гр.с.

От друга страна, излагането на твърдение за ненадлежно уведомяване за въвода не може да обоснове основателност на жалбата в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК – отстраняване на имот поради ненадлежно уведомяване за изпълнението, т.е., тъй като това е хипотеза, при която длъжникът изобщо не знае за образуваното против него изпълнително производство, какъвто безспорно не е разглежданият случай. Твърдението тук е за ненадлежно уведомяване за въвода, а не за изпълнението изобщо, като наред с това, както вече бе споменато длъжникът няма право на жалба срещу въвод във владение, осъществяван по реда на чл. 498 ГПК, а само срещу такъв по реда на чл. 522 и сл. ГПК. В чл. 522, ал. 1 ГПК действително е предвидено задължение за съдебния изпълнител да уведоми страните за деня и часа на въвода, но това е съвсем различна от разглежданата хипотеза и нейните правила в случая са неприложими. При въвод във владение, осъществяван по реда на чл. 498 ГПК, съдебният изпълнител няма задължение да изпраща съобщение до други лица, дори до предишния собственик на имота – длъжник по делото,  тъй като е длъжен да извърши въвода срещу всяко лице, което се намира в имота и което е длъжно да търпи изпълнението.

По тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ответниците по жалбата не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 9659/28.03.2018г от П.Г.Б. ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното производство/ - в лично качество и като управител на Ромекс Инс ЕООД ЕИК *** /също длъжник в изпълнителното производство/ против действия на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително дело № ****, изразяващи се в насрочване на въвод във владение на следния недвижим имот: СОС с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив, като въводът е осъществен в полза на купувача на имота, за което е съставен протокол за въвод във владение от 12.12.2017г на л. 4763 от т. 17 от приложеното копие на изпълнителното дело.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                       

                           

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: