Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети
февруари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4040 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Н.М., действаща чрез
своите родители и законни представители Н.М.А. и С.А.А. срещу З. „Б.И.” АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 30.09.2016
г. около 11,50 часа в гр. Шумен на ул. „Паламара“ в близост до кръстовище с
бул. „*******“ настъпва ПТП между л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *****АН,
управляван от водача В.Ж.В. и ищцата, явяваща се пешеходка. Твърди се, че в
пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП ищцата е получила счупване
на долния край на хумериса на дясната ръка. Твърди се, че вина за настъпилото
произшествие има водача В., който при управление на автомобила не е бил
достатъчно внимателен и предпазлив към двете пресичащи деца, които пресичали
пътното платно от запад на изток и ги блъска. Поддържа се, че двете деца, между
които и ищцата са отивали на училище и са пресичали на зелен светофар по бул.
„Симеон Велики“, южно от Томбул джамия в Шумен, когато полицейската кола ги
блъска. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество по
договор № 5785 оп-27-3785 опд-104 от 29.12.2015 г. с начална дата на покритие
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 30.09.2016 г. в гр. Шумен, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *****АН, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество по договор № 5785 оп-27-3785 опд-104 от
29.12.2015 г. с начална дата на покритие 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-30.09.2016
г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от В.В. като водач на л.а.м.
„Опел Астра“ с ДК № *****АН. Счита, че е налице случайно събитие Прави
възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищцата не е пресичала
на пешеходна пътека и не се е съобразила с посоката и със скоростта на движение
на приближаващия към нея автомобил. Твърди се, че ищцата е подминала
пешеходната пътека, вървейки по тротоара
успоредно на пътното платно, като така остава впечатление във водачите на
автомобили, че няма намерение да пресича, след което подминава пешеходната
пътека, предприема пресичане на пътното платно в момент, в който л.а.м. „Опел
Астра“ с ДК № *****АН е бил до мястото на удара на разстояние по-малко от
опасната му зона за спиране. Оспорва иска по размер. Поддържа се, че при анализ
на представените медицински документи ответникът счита, че поисканата сума за
обезщетение е завишена и че сума около 5000-6000 лв. е по-адекватна за случая.
На 08.06.2017 г. ответникът е
депозирал списък с разноски, ведно с приложен към него договор за правна помощ
от 02.06.2017 г. с оглед разноските пред настоящата инстанция.
На 13.06.2017 г. ищцата чрез
процесуалния си представител е депозирала молба, в която заявява че няма да се
ползва от правото си на допълнителна искова молба и моли делото да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2016/36 от 30.09.2016 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, фотоалбум към него, разпита на
свидетеля-водача на увреждащия автомобил В.Ж.В., както и от неоспореното от
страните заключение на повторната САТЕ, изготвено от вещото лице Д., прието по
делото се установява, че на 30.09.2016 г. около 12 часа в гр. Шумен на
кръстовището между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Паламара, водачът на л.а.м.
„Опел Астра“ с рег. № *****АН е изчаквал на червен светофар в лентата за
завиване на ляво на бул. „С.Велики“ в посока към ул. „Паламара“. В района на
кръстовището има изградени пешеходни пътеки, очертани с добре видима маркировка
тип М8.2, с прекъснати успоредни линии, както и със светофар за пешеходци.
Пътното платно е било сухо, без неравности. Времето-ясно, слънчево, с добра
видимост. По същото време, от другата страна на кръстовището, срещу водача на
лекия автомобил, пешеходката Гюлай на 11 години се е движила по десния тротоар
на ул. „Паламара“, след което предприема пресичане на платното за движение на
разстояние от около 2 м след пешеходната пътека. След включване на зеления
сигнал, водачът на автомобила навлиза в кръстовището и предприема завиване на
ляво по посока ул. „Паламара“. Водачът възприема пешеходката след 3,2 секунди
от навлизането й на платното за движение, въпреки че е имал техническа
възможност да направи това още с навлизането й на пътното платно. Разстоянието,
на което се е намирал автомобила в момента, в който водачът е възприел
пострадалата е било от порядъка на 8-9 метра. Последвал е удар между дясното
странично огледало на автомобила и тялото на пешеходката, след което е
последвало падане на пътното платно.
Вследствие на падане на пътното
платно и в пряка, причинно-следствена връзка с гореописаното произшествие,
ищцата е получила авулзивна фрактура на външния /латерален/ кондил на дясната
мишнична /хумерус/ кост без съществено разместване.
Между страните е прието, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *****АН
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество с договор № 5785 оп-27-3785 опд-104 от 29.12.2015 г. с начална дата
на покритие 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че получената от ищцата травма е довела до трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за период по-дълъг от 30 дни,
в което се включва процесът на зарастване на счупената кост за около 20-25 дни
и провеждане на рехабилитация /раздвижване на лакътната става/ за време около
20-30 дни. Лечението на ищцата е било консервативно-гипсова имобилизация
/лонгета/ за 20-25 дни, след което рехабилитация-раздвижване на дясната лакътна
става, което е за период от 20 до 30 дни, тъй като тази става след обездвижване
много бавно се възстановява функционално /екстензия и флексия/. Установява се,
че през първите 10-15 дни, когато започва процеса на зарастване на счупената
кост, болките са били с по-голям интензитет, като във времето са намалявали.
При промяна на времето и по-голямо физическо натоварване могат да се появят
болеви симптоми, които биха могли да бъдат купирани с аналгетични и
противовъзпалителни медикаменти.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила посттравматично
стресово разстройство, като последица от преживяното стресогенно събитие.
Непосредствено след травмата е имало засилени прояви на повишена тревожност,
безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните ежедневни дейности и
занимания. Непосредствено след ПТП, наред с претърпените болки и страдания, Г.
е била ограничена в обичайните за възрастта занимания, училищни задължения и
игри. Преживяното събитие повлияло негативно и на училищното представяне на
ищцата, появили се засилени страхове от возене с кола, пресичане на кръстовища,
ищцата станала по-зависима от отглеждащите я възрастни.
От разпита на свидетеля М.А.С. се
установява, че след произшествието ищцата изпитвала около два месеца
затруднения да ходи на училище, да спортува и да играе с деца. Ищцата пише с
дясната ръка и в тази връзка не можела да пише в училище. И преди и след
инцидента бащата на ищеца я кара на училище, а майка вечер я прибира. Свидетелят
установява, че ищцата физически се е възстановила от травмата, няма затруднения
в движението на ръката, но и към момента все още е уплашена.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
От заключението на вещото лице Д.
се установява, че като причина за настъпване на произшествието могат да се
посочат субективните действия на водача на автомобила, който не е възприел
своевременно навлизането на пешеходката на пътното платно от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение, въпреки че е имал техническа възможност да
направи това.
От своя страна пешеходката също е
могла да предотврати настъпването на произшествието като не предприема
пресичане на платното за движение и изчака преминаването на автомобила или като
е преустановила движението си, когато е била на разстояние от 1,70 м до мястото
на удара, като по този начин е щяла да пропусне автомобила да премине пред нея.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че това е правилната квалификация, макар и договорът да е
сключен на 29.12.2015 г., тъй като началната дата на покритие е 01.01.2016 г.,
от който момент е в сила новия КЗ.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 06.12.2016 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 06.03.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 31.03.2017 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 30.09.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинено телесно
увреждане на ищцата.
Установява се, че с поведението си водачът В.Ж.В. е нарушил нормата на чл. 5, ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, особено децата /ищцата е била
на 11 години/. Нарушил е и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта
и не спрял, когато възникнала опасност за движението, въпреки че е разполагал с
техническа възможност за това.
Вярно е, че ищцата е предприела
пресичане не на самата пешеходна пътека, а на около два метра след нея, но
настоящият съдебен състав намира, че с това си поведение ищцата не е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същата е предприела пресичане в
района на пешеходната пътека. Пешеходната пътека е място с повишената опасност, която създава за
движението и изисква особеното внимание от водачите на ППС. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя и водачът е следвало да съобрази поведението си с
наличието на такава.
Пострадалата към датата на
произшествието е единадесет годишно дете. Законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории
пешеходци, между които са и децата.
Ето защо съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че към момента на
произшествието ищцата е била на 11 години, а в следствие на претърпяното ПТП е претърпяла телесно увреждане, което
й е причинило болки и страдания, че след произшествието ищцата изпитвала около
два месеца затруднения да ходи на училище, да спортува и да играе с деца, да
пише. При определяне на горния размер съдът съобразява също така, че след
травмата при ищцата е имало засилени прояви на повишена тревожност,
безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните ежедневни дейности и
занимания. Непосредствено след ПТП, наред с претърпените болки и страдания, Г.
е била ограничена в обичайните за възрастта занимания, училищни задължения и
игри. Преживяното събитие повлияло негативно и на училищното представяне на
ищцата, появили се засилени страхове от возене с кола, пресичане на кръстовища,
ищцата станала по-зависима от отглеждащите я възрастни.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 06.12.2016 г.
Ето защо предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 30.09.2016 г. до
05.12.2016 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 09.02.2018 г. адвокат Н.Д. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при материален интерес от 40 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730 лв. От тази сума на адвокат
Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1297,50 лв., съответно
1557 лв. с ДДС /предвид представените доказателства, че е регистриран по ЗДДС/,
която сума е съответна на уважената част от исковете /30000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. за депозит вещи лица и свидетел, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв., съответно 3600 лв. с ДДС, съобразно
договор за правна помощ и съдействие от 02.06.2017 г.
Основателно е възражението на
ищцата по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Ето защо съдът намалява адвокатското
възнаграждение на ответника до неговия минимум-1730 лв., респ. 2076 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 2536 лв., от която сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 634 лв., съобразно отхвърлената част от иска /10 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 457,50 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на Г.Н.М.,
ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни представители Н.М.А.,
ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН **********, и тримата с адрес: *** и със съдебен
адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата
от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено
на 30.09.2016 г. в гр. Шумен, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел
Астра“ с ДК № *****АН, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество по договор № 5785 оп-27-3785 опд-104 от 29.12.2015 г. с начална дата
на покритие 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди, считано от 30.09.2016 г. до 05.12.2016 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис № 4
адвокатско възнаграждение в размер на 1 557 лв. с ДДС /хиляда петстотин
петдесет и седем лв./.
ОСЪЖДА Г.Н.М., ЕГН **********,
действаща чрез своите родители и законни представители Н.М.А., ЕГН ********** и
С.А.А., ЕГН **********, и тримата с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
четвърти полуетаж, офис № 4 да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 634 лв. /шестстотин тридесет и четири лв./ разноски
направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./,
както и сумата от 457,50 лв. /четиристотин
петдесет и седем и 0,50 лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета
на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: