РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. *********, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.А В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130101441 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ******** № 7 срещу Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
********** № 38 и Х. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ********** № 38 иск с
правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда със
застроена площ от 70кв.м. построена върху държавно дворно място представляващо УПИ
Х-311, кв.46 по плана на с. ****** с площ от 810кв.м. при съседи- от две страни път, УПИ
ХI-310, УПИ IХ-312, на основание договор за покупко-продажба обективиран в НА №
11/03.06.2005г. и от В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 7 срещу А.
И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *********, ул.
****** № 77 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ
жилищна сграда със застроена площ от 70кв.м. построена върху държавно дворно място
представляващо УПИ Х-311, кв.46 по плана на с. ****** одобрен със заповед №
385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи- от две страни път, УПИ ХI-310, УПИ
IХ-312, на основание договор за покупко-продажба обективиран в НА № 11/03.06.2005г. и
осъждане ответниците да му предадат владението върху имота, като се отправя и искане по
чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА № 225/2021г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата и уточняващи я молби: Собственик е на процесния имот на
основание договор за покупко- продажба от 03.06.2005г., сключен чрез ответника Н. като
негов пълномощник, тъй като живеел постоянно в *****. С ответника Н. се уговорили да
извърши ремонт на къщата, за който му предоставил сума пари. В България се завръщал
няколко пъти в годината и винаги посещавал имота, за да провери докъде е стигнал
ремонтът. Установявал, че по къщата не се прави ремонт, а при разговори с ответника
получавал уверението му, че скоро ще започне ремонта и на неговата къща. Няколко години
1
след сделката поискал Н. да му върне парите, които бил дал за ремонта. Твърди, че в периода
2005-2021г., когато се завръщал в България посещавал имота си и правил дребни ремонти по
къщата- смяна на счупени стъкла, брави, почиствал двора от треви и храсти. В края на 2020г.
установил, че покривът на къщата се е срутил и решил да му прави ремонт. Предприел
действия и по закупуване на дворното място и тогава узнал, че имотът не се води вече на
негово име, тъй като с КНА № 59/12.03.2021г. ответникът е бил признат за негов собственик
по давностно владение. Пет дни по- късно Н. и съпругата му продали имота на ответника
М.. След проверка установил, че с молба декларация от 11.01.2021г. Н. е декларирал, че
притежава имота по наследство и давност, като негови свидетели в производството пред
нотариуса са били ответника М. и неговият *******, с което обосновава и тяхната
недобросъвестност. Оспорва извода на нотариуса, ответникът Н. да е придобил имота по
давностно владение. Сочи в периода 2005-2021г. той да е владял имота, да е имал достъп до
него и никой да не е оспорвал правата му, нито да се е заявявал като собственик. Ако и
ответникът Н. да е владял имота в някакъв период, сочи, той да е имал качество на негов
държател за ищеца, още повече че даденото му пълномощно не е било оттегляно. Затова и
оспорва Н. и неговата съпруга да са придобили имота по давност. Предвид на това и
ответникът М. се сочи да е закупил имота от лица, които не са били негови собственици,
респ. сделката се сочи да не е породила вещно- прехвърлителен ефект. Затова и сочи
ответникът М. да владее имота му без основание от средата на 2021г.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н.и са депозирали писмен отговор. Искът
срещу тях се оспорва като неоснователен.
Не се оспорват твърденията, че ответникът Н. и ищеца се познават. Твърди се, че през
2005г. помежду им е имало контакти свързани с общи бизнес интереси ответникът Н. да
закупи, а ищецът да финансира ремонт на жилища в селото, които после да бъдат продадени
и продажната цена поделена помежду им. Именно в изпълнение на тези уговорки, ищецът е
дал пълномощно на ответника Н. за закупуване на имоти, след което е напуснал страната и е
преустановил изпълнение на уговореното. Ответникът е изпълнил уговорката си, като е
организирал преговорите по закупуване на имота и е заплатил със собствени средства
продажната цена, като е действал при съзнание, че той придобива имота, а не ищецът.
Твърди, че от подписването на пълномощното до есента на 2021г. ищецът съзнавайки, че не
е изпълнил ангажимента си по финансиране на ремонта на жилището, се е дезинтересирал
от имота. След закупуването на имота, ответникът е извършил сам ремонта и е поддържал
имота според възможностите си. Почистил дворното място около къщата, укрепил оградата,
поставил входна врата с ключ, извършил неотложни ремонти и козметични поправки по
стените на жилището. Позволил и на предишните собственици да останат в имота, докато си
намерят друго жилище. Тъй като те натрупали задължения за ел.енергия и вода, и понеже не
искали да напускат жилището, той обявил, че започва основен ремонт на къщата, като на
първо време демонтирал покрива, който бил в много лошо състояние. Това принудило
наемателите на напуснат жилището и от тогава и до датата на подаване на отговора се сочи
никой да не е живял в имота. В тази връзка сочи, че само той е полагал грижи за имота, като
го е посещавал редовно през годините. Тъй като проучването му е установило, че е
необходим основен ремонт на жилището, поради липса на нужните средства за това, през
годините единствено укрепвал наличната конструкция и поддържал двора около къщата. В
къщата съхранявал вещи нужни за поддържане на двора и други лични такива. Твърди, че
при всичките посещения на имота през годините от ищеца, той е възприемал действията на
ответниците в имота, не се е противопоставял на тях и не е търсил връзка с тях, за да даде
указания какво да се прави или да даде средства за нужните ремонти. В тази връзка оспорват
ищецът да е възлагал и финансирал ремонта на къщата, както и твърденията да са имали
качество на негови държатели.
2
Твърдят те да се легитимират като собственици въз основа на осъществявано в
периода 2005- 2021г. давностно владение, признато им с КНА.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. и Н. са депозирали писмен отговор. Искът
срещу тях се оспорва като неоснователен.
Твърдят, че през 2000г. закупили имот в с. ****** явяващ се съседен на процесния.
Непосредствено след това се запознали с ответника Н. и негов съдружник Г.Н., които
изкупували стари къщи, реставрирали ги и ги продавали. Покупката оформяли на свое име
или на поставени лица. Така, през 2005г. закупили процесния имот, който реставрирали. В
него момент ищецът бил в добри отношения с Г.Н. и предоставил пълномощно на Н. за
закупуване на негово име на жилищни имоти. Твърди се обаче, че ищецът е нямал знание
какви имоти се придобиват на негово име и не се е интересувал от тях. По тази причина и се
сочи, че ищецът не е имал знание за процесния имот, не го е посещавал през годините, не е
имал ключ за него, не е знаел каква е продажната му цена и не го е поддържал. Едва, когато
отношенията му с Н. са се влошили при завръщането си в България през 2021г. се е
заинтересовал какви имоти са купувани на негово име и е решил да потърси правата си на
„собственик“. Твърдят, че като съседи на имота, от 2005г. имат наблюдение върху него и
никога през годините не са виждали ищеца там. След закупуването му, Н. оставил старите
собственици в него, за да го поддържат и охраняват за известен период от време. След като
натрупали сметки за ток и вода и не искали да напускат имота, Н. им съобщил, че започва
ремонт на къщата, като открил покрива му. В периода 2005-2021г. посещавал имота
регулярно, като поддържал двора му, засаждал зеленчуци, изрязвал дърветата, направил
ограда от три страни, а от към пътя оставил отворено за строителни отпадъци, започнал
събаряне на сградата и подготвянето й за ремонт. Предвид постоянното му присъствие в
имота за тях нямало съмнение, че Н. е собственик. През 2021г. като съседен на техния имот
решили да го закупят. Влезли в преговори с Н. и едва тогава той им съобщил, че преди
продажбата самият той следва да се снабди с документ за собственост. Имайки преки
впечатления относно имота ответникът М. станал свидетел пред нотариуса, допускайки че
никой друг няма претенции към имота. Ето защо твърдят, че са придобили имота от
собственици, който повече от 15години са го стопанисвали като свой. В евентуалност се
позовават на давностно владение, към което присъединяват това на праводателите си,
осъществявано и към датата на подаване на исковата молба. От момента на придобиване на
имота през 2021г. твърдят и да са извършили ремонтни дейности по къщата, изграждайки я
наново, ползвайки само основите й, както и да са депозирали искане за закупуване на
дворното място, в което тя е построена. Към момента на закупуването й твърдят покривът и
зидовете й да са били съборени от Н..
Като своевременно направено, съдът е приел за съвместно разглеждане направеното в
евентуалност правоотлагащо възражение за признаване право на задържане до заплащане
стойността на извършените в имота подобрения на стойност 70000лева, както следва:
1. Ръчно почистване на земна маса в мазa - 32.1куб.м. на стойност 794,48лева; 2.
Подкопаване и подливане на основи с арматура и бетон клас ВЗО- 21.4м., на стойност
1603,07лева;
3. Полагане на полиетилен по под - 25.9м, на стойност 81,07лева
4. доставка и полагане на арматурна мрежа- заварена №8- 235кг, на стойност 674,45лева
5. Доставка и полагане на бетон за подложна плоча В30- 3.88куб.м., 725,56лева
6. Направа на кофраж за плоча между маза и етаж, подпиране хюнебеци - 68.15кв.м, на
стойност 2351,18лева
7. Армиране на плоча – 1050кг, на стойност 3013,50лева
3
8. Доставка и полагане на бетон клас В25 за плоча – 10куб.м., на стойност 1690лева
9. направа на тухлена зидария с единични тухли 25см. зид цели стени, тухли втора
употреба- 5.75куб.м., на стойност 878,60лева
10. Възстановяване на каменна зидария- 2кв.м., 156лева
11. Направа на надзид с тухли- 12кв.м., 458,40лева
12. Направа на кофраж за пояси - 41.5кв.м., на стойност 1560,40лева
13. Армиране на пояси- греда прави жлеза №8 и стремена ф 6,5- 133кг., на стойност
381,71лева
14. Доставка и полагане на бетон клас В25 за пояси /хоризонтални греди/ - 4.5куб.м., на
стойност 760,50лева
15. Направа на фундаменти за колони с размери 1/1/1, с включен изкоп 2бр- 2куб.м., на
стойност 623лева
16. Направа на кофраж за колони- 7.6кв.м., на стойност 285,76лева
17. Армиране на колони № 10 и стремена ф 6,5 – 49кг., на стойност 140.63лева
18. Полагане на бетон клас В25 за колони- 0.5куб.м., на стойност 84,50лева
19. Зидария на комин с коминни тела- двоен - 4.5м., на стойност 400,50лева
20. Изграждане на тавА. дървена носеща конструкция - гредоред, накован с плътни дъски-
93.48кв.м., на стойност 5418,10лева
21. Изграждане на дървена покривна носеща конструкция – 3кв.м., на стойност 4905лева
22. Наковаване на ламперия /дъсчена обшивка/- 148кв.м., на стойност 6554,92лева
23. Полагане на паропропускливо фолио- покривна мембрана- 148кв.м., на стойност
1241,72лева
24. Доставка и полагане на двойна дървена скара за керемиди от летви и контралетви-
148кв.м., на стойност 1201,76лева
25. Доставка и полагане на керемиди - Младост Про Лукс- 148кв.м., на стойност
8595,84лева
26. Доставка и полагане на капаци по маии и било- 25.6231кв.м., на стойност 794,22лева
27. Доставка и полагане на челни дъски - орнаментни - 43.2кв.м., на стойност 372,82лева
28. Лакиране на челни дъски – 8кв.м., на стойност 45,92лева
29. Доставка и монтаж на улуци- поцинковани с поцинковани скоби - 43.2м., на стойност
927,50лева
30. Доставка и монтаж на нови водосточни казани- 4бр., на стойност 110,12лева
31. Доставка и монтаж коминна обшивка от поцинкована ламарина- 1бг., на стойност 80лева
32. Изолация на комин с каменна вата- 3кв.м., на стойност 285лева.
33. шпакловка и боядисване на комин с фасадна боя- 3кв.м., на стойност 81,90лева.
34. почистване на двор от отпадъци, натоварване на камион и подравняване на терена с
комбиниран багер- 600кв.м.-3машиносмени на стойност 1320лева.
35. извозване на отпадъци с камион- 56куб.м. на стойност 1174,88лева.
Твърдят да имат качество на добросъвестни владелци, а сочените подобрения да са
извършени от тях при съзнание, че са собственици.
Със становище ищецът оспорва допустимостта на възражението на ответниците за
признаване право на задържане до заплащане на извършени в имота подобрения. Оспорва и
4
ответниците да са извършили сочените подобрения в имота, както и същите да имат
качество на добросъвестни владелци.
В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за
собственост.
Ищецът е въвел като придобивно основание покупко- продажба от 03.06.2005г. по НА
№ 11/03.06.2005г., в рамките на което съдът дължи произнасяне.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 11/03.06.2005г., ищецът като
купувач и действащ чрез пълномощника си ответника Н. Н., е придобил собствеността
върху процесния имот. Съгласно получен от Община ********* отговор, имотът е бил
деклариран от ищеца за целите на данъчното облагане с декларация от 11.01.2021г. Към
25.07.2023г. няма данни в Енерго Про партидата за ел. енергия за имота да е заведена на
името на ищеца.
С КНА за право на собственост по давност № 32/12.03.2021г. Н. Н. е признат за
собственик по давностно владение на процесния имот. С договор за покупко-продажба
обективиран в НА № 76/17.03.2021г. Н. Н. и съпругата му Х. Н. продават имота на А. М. по
време на брака му с Б. Н..
На 26.08.2021г. ищецът е подал жалба до ВРП, ТО ********* касателно имота си в
рамките, на която са били разпитани свидетелите дали показания в рамките на
производството по обстоятелствена проверка пред нотариуса по издаване на оспорения
КНА, както и ответниците Н. и М. през м. септември 2021г.
За доказване твърденията на ищеца относно предоставяне имота за ползване от
ответника срещу задължение за поддръжката му и опровергаване твърденията му за
осъществявано давностно владение и извършване на подобрения по делото да ангажираните
гласни доказателства- показанията на свидетелите К.М. и И.К..
От показанията им се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. М. разказва, че е в приятелски отношения с ищеца от повече от 10години. Знае, че
В. има два имота в с. ******, но е ходил само до единия предимно лятото, когато В. си е в
България, тъй като живеел в *****. Правели си барбекю. Описва имота като селски двор с
къща. В къщата се влизало през портичка, която В. отключвал. Имало стъпала водещи до
тераса, две стаи и тоалетна. За пръв път отишъл в имота през 2010- 2011г., а последно май
месец 2021г. През 2021г. имотът си бил в същото състояние, както когато отишъл за пръв
път в него. Когато ходели оправяли двора, бравата на входната врата, едно счупено стъкло.
Имало ток и вода, а встрани на къщата орех. Единият път като ходили видели, че от едната
страна покривът е отворен и опъвали найлони. Имотът бил ограден с каменна ограда, висока
1-1,20м. отпред. Когато са ходили други хора не са виждали там, нито е имало видимо следи
той да е ползван от някой. Последно като ходили В. искал да слага панели за ел. енергия и
установил след справка в общината, че имотът не е негов. Върнали се обратно в селото и от
едно момче на улицата забрали кой е новият собственик. В. се срещнал с него и му казал, че
той е собственик на къщата и че ще има дело.
Св. К. разказва, че е приятел с В. от 20години и знае, че има два имота в с. ******.
Ходил е само в единия, в който имало къща с двор. Другият бил само двор. Описва двора
като ограден с ограда от камъни, без от едната страна. В. го купил през 2005-2006г. с идеята
да го ремонтира и препродаде. Свидетелят отишъл за пръв там година- година и половина,
5
след като В. го закупил. Други хора според него не са обитавали имота, нито някой е виждал
да ходи и да казва, че живее там. В. си оправял двора, слагал на покрива найлон понеже се
отворил от едната страна, сменял счупен прозорец. Къщата имала две стаи, баня с тоалетна
и тераса. Имало ток и вода. Последно го посетили 2021г., когато разбрали, че имотът има
нов собственик. От момчета на улицата разбрали кой е той и тогава В. говорил с него, че
къщата е негова и да не прави нищо.
За доказване твърденията на ответниците относно осъществявано давностно
владение върху имота и подобрения в него, по делото са ангажираните гласни
доказателства- показанията на свидетелите И.А., Д.Д., Д.Д. и Т. М. /******* на ответника
М./.
Св. А. живее в селото. Познава ответника М. и знае, че той има два имота в селото-
през една къща. Имотът към пътя казва А. да го е купил от Н., а Н. го купил през 2005г. от
някакви роми, които свидетелят познавал. Като го купил, Н. ги оставил известно време да
живеят в него, докато си купят нова къща. Поне две години живяли там, но след като
натрупали сметки за ток и вода, Н. се принудил да разкрие част от покрива, за да ги изгони.
След това го покрил. Спрял им тока и водата и след 2-3 месеца те се принудили да напуснат.
В периода от 2005г. до към 2010-2011г. Н. посещавал много често имота, понеже правел
ремонти по няколко къщи в селото, които били купили, вкл. съседна на процесния имот.
Искали да правят селище. Тогава постоянно имало работници, оправили оградата с каменна
зидария. Откъм пътя оставили без ограда, за да може да влизат камиони и към съседния
имот, докато се извършват ремонтите. И сега все още нямало ограда. След кризата през
2008г. и особено от 2011г. нататък започнал все по- рядко да ходи в имота, защото казвал, че
цените на имотите падат и инвестицията му се обезсмисля. Ходел на 2-3месеца веднъж,
колкото да го поддържа. Даже възложил на ***** от другата страна Г. да наглежда този имот
и други, които имал в селото. Ако се нагали някакви ремонти Н. намирал хора и ги правел.
Вратата на къщата била дървена и Н. й сложил катинар, защото си държали по- евтините
инструменти там. В двора имало един орех, който обаче изсъхнал и Г. го изрязал. До 2021г.
само Н. и работници викани от него били влизали в имота. Не е виждал ищеца В. К.. Н. го
познавали всички от селото, защото изкупувал имоти, вкл. с поставени лица и наемали
работници за ремонтите. От 2021г. А. ползвал имота. След като го купил, А. изчистил имота
с тежки машини и направил на къщата цялостен ремонт. Натрупал старите материали зад
къщата. Сложил плоча на мазата, направил трегери с колони, нов покрив. Сложил
конструкции с летвички и фазери, за да запуши начупени прозорци.
Св. Д. посочва, че живее ********** и се познава с М. от 5-10години. Познава и Н.,
както и бургуджиите, които живеели преди това в къщата. М. я купил от Н. през 2021г.
Преди години Ж. и Н. купили 2-3къщи в селото и почнали да ги ремонтират. Двете били
една до друга и паралелно се ремонтирали. В. К. не го познава. След като Н. купил къщата,
оставил в нея за известно време да живеят бургуджиите, но след като му натрупали сметки
за ток и вода, за да ги изгони се принудил да им спре тока и водата и да открие част от
покрива. Откакто го купил все извършвали някакви ремонти там. Сложил интернит на
покрива, защото си държали инструменти в къщата. Не е виждал някой да слага найлони по
покрива. Оправял и течове, но не знае какво точно. Като извършвали ремонта ходел всеки
ден в имота, след това когато намаляло търсенето и продажбите на къщи по 1-2 пъти в
месеца. Посочва, че откъм улицата имотът нямал ограда, защото Н. я съборил като почнали
да строят. Направил ограда само откъм съседния имот, който продали. Други хора, освен Н.
и работници посочва, че не е виждал. Само Г. К. наглеждал имота. Не знае да има орех, нито
е виждал хора да правят барбекю и празненства. След като А. купил имота започнал да
прави ремонти. Направил всичко от основите- бетон, покрив.
Св. Д. посочва, че е била *********. Познава ответниците М. и Н.. Още в началото
******** Н. и Ж. дошли при нея и й казали, че са купили три къщи в селото. Търсили я по
6
повод **********. Паралелно започнали да разчистват имотите. Процесният, който бил на
главната улица, го купил от П. и Т., които останали да живеят там още няколко години,
докато си намерят друг имот. Имали неплатени сметки за ток и вода и им спрели водата.
После напуснали имота. Зад къщата навремето имало орех, който бил изрязан преди няколко
години от Г. К., след като Н. му позволил. Знае, че Н. свалил керемидите на къщата,
направил и ограда, понеже старата била паднала. Откъм пътя Н. я свалил. От закупуването
на имота от Н. и докато го продаде на М., посочва, че не е виждала в имота други хора,
освен работниците на Н.. Не е виждала и хора да се събират там, за да празнуват. Къщата
била купена, за да се ремонтира и продаде. К. наглеждал трите имота на Н.. Къщата имала
врата, а от към пътя каменна ограда над метър, леко съборена с обикновена врата, колкото да
влезе човек. След като Н. го купил почнали ремонтите по оградата и покрива, част от който
бил съборен. Ремонтите започнали след като ромите си заминали от къщата. Изчистили
двора, съборили оградата и почнали да я ремонтират. Преди няколко години М. купил този
имот от Н. и възстановил цялата къща. Правил нова колона, с която укрепил козирката,
правил нов покрив, заливал бетон, изчистил навсякъде.
Св. М. е ******* на ответниците М. и Н.. Разказва, че през 2021г. баща му купил
процесния имот от Н.. Имали и друг имот през един на него. След като баща му купил
имота, сменили покрива, укрепвали с колони, пояси, разчистили двора. Правили колона, за
да подпрат ъгъла на покрива. Наели фирма за ремонта, но сега спрели. Когато го купили в
него е нямало орех, нито ограда откъм пътя. С Н. са се засичали, когато идвал да наглежда
имота. Споделил им, че спира да инвестира в него и мисли да го продава. Посочва, че от
техния имот имали видимост и към процесния и в него не е виждал други хора, освен Ж. и
Н., нито такива които да правят барбекю. Н. оставял при тях инструменти, когато правели
оградите. В съседство на нея правели и друга къща, която после продали. Докато я правели
ползвали процесната като склад. От баща си знаел, че се е появил човек, който имал
претенции за къщата им, след като стигнали на етап да я ремонтират. Не е виждал човека,
нито баща му е споменавал някой да го е предупреждавал да не прави ремонти. Правили
покривната конструкция, колона да подпира плочата, плоча между етажите. Изнесли 15-
20камиона пръст от мазата. Ангажирали за това фирма „********“ с работници, чийто
собственик бил А. М.. След като я купили разбрали, че къщата не е била на Н.. Ходил на
разпит в полицията, когато вече ремонтите били започнали, както и свидетелствал пред
нотариус при обстоятелствената проверка на Н.. Понеже само него са виждали в имота, него
го смятали за собственик.
За установяване извършването и стойността на подобренията в имота по делото е
прието заключение по първоначална и повторна съдебно- техническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, всички заявени подобрения се
установяват като извършени на място, като от старата къща са били запазени само частично
основите и стените й. Наличната към момента на огледа от в.л. О. /11.05.2023г./ сграда е с
коренно различни параметри и конструкция от тези на старата сграда и площ от 111кв.м. В
момента е на етап груб строеж. Стойността на разходите за направата им към датата на
извършването възлиза на сумата от 46400лева без ДДС, 52440лева с ДДС /изброени
подробно от в.л. в таблица по т.2, колона 6/, а в колона 7 в.л. е дало стойност от 37111,33лева
без ДДС /44533,60лева с ДДС/ само на дейностите по изграждане на сградата водещи и до
увеличение на стойността на имота, с уговорката, ако за тях има издадени строителни
книжа. Стойността на разходите за направата на сградата и почистване на двора е
определило в размер на 46400лева без ДДС, само на сградата 43700лева без ДДС, на колкото
е определена и увеличената стойност на имота. Заключението е оспорено от ищеца и по
негово искане е прието такова по повторната експертиза. То дава стойност на извършените
разходи за ремонт в размер на 53142лева с ДДС, с колкото се е увеличила и стойността на
имота. Всички СМР в.л. е определило като такива нужни за запазване на имота. Издаденото
разрешение за ремонт на сградата в.л. сочи да има бланкетен характер, тъй като в него не са
7
налични конкретни технически параметри на извършването му, но в.л. е установило, че
преди ремонта сградата не е отговаряла на нормативите относно светла етажна височина.
Извършените с ремонта промени по сградата били конструктивни- нов зид с изградени два
комина, бетонов пояс и надзид за постигане нормативната височина. Стойността на сградата
с площ от 70кв.м. преди ремонта е 6167лева, а след 34888лева. Стойността на сградата в
сегашния й вид от 112,62кв.м. определя на 56119лева.
По повод законността на строителството, ответникът М. е представил издадено на
12.01.2022г. по негово искане от 11.01.2022г. разрешение от Община ********* за
извършване ремонт на сградата по чл. 151 ЗУТ- текущ ремонт на покрив на сградата. За
стойността на ремонта е представил и оферта от ******** *******, както и фактури за
закупуване на материали, които документи са били оспорени от ищеца с доводи за тяхното
съставяне за целите на процеса и като касаещи материали вложени в друг, а не в процесния
обект.
По иска по чл. 124 ГПК предявен срещу ответниците Н.и
Искът е допустим, доколкото ищецът заявява собственически права на основание
договор за покупко- продажба от 03.06.2005г. Нямало е спор между страните, а и това следва
пряко от ангажираните по делото доказателства, че с договор за покупко- продажба
обективиран в НА № 76/17.03.2021г. ответниците Н.и са се разпоредили с правото на
собственост върху процесната сграда в полза на ответниците М. и Н.. Въпреки това, искът е
допустим предвид даденото с т. 3 на ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВСК разрешение, съгласно
което действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост
и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик, по който начин ще се формира сила на пресъдено нещо относно правата на
праводателя на лицето, легитимиращо понастоящем като собственик.
За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на
твърдяното придобивно основание- договор за покупко- продажба от 03.06.2005г., респ.
оборване съществуването на признатото на ответниците Н.и право на собственост с КНА от
2021г. В тежест на ответниците е да установят наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че се легитимират като собственици въз основа на давностно владение
осъществявано в периода 2005- 2021г. и признато им с ******/12.03.2021г.
Ищецът е въвел като придобивно основание договор за покупко- продажба от 2005г.,
с който е придобил собствеността върху процесния имот чрез пълномощника си ответника
Н.. Ответникът се легитимира като собственик на имота с ******/12.03.2021г., с който му е
признато право на собственост по давностно владение като противопоставя възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност в период от 2005г. до датата на подаване на
исковата молба. Легитимиращото действие на КНА е оспорено от ищеца, което предполага
както опровергаване фактите, обуславящи придобивното основание посочено в КНА, в
случая осъществявано от ответника давностно владение, така и тяхното установяване от
ответника.
Тъй като ищецът разполага с титул за собственост по договор за покупко- продажба
от 2005г., съдът дължи произнасяне по правопрекратяващото възражение на ответника за
изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
8
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективният-
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права
върху имота. В чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан
факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя.
Презумпцията ползва владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало
правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на
последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната
фактическата власт, т.е че вещта е била държана за другиго.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
ищецът и ответникът са се познавали и закупуването на имота през 2005г. е било свързано с
техни общи бизнес намерения по реставрация на къщата и последващата й продажба с цел
печалба. Доводите на ответника, че къщата е закупена с негови средства и че макар и да е
действал като пълномощник на ищеца е имал знание, че купува имота за себе си, са
направени в рамките на защитата му, че той изначално се е възприемал като негов
собственик. То същество са такива за симулативност на сключения договор за покупко-
продажба в хипотеза на персонална симулация, защото се твърди симулацията да се отнася
до носителя на правните последици на сделката, а не до тяхното съществуване. Тя обаче
предполага общност на желание, знание и намерение между действителната /прикритата/
страна и явната да се скрие от външния свят кой е приобритателят на имота, което именно е
мотивирало и сключването на договора. Такова доказване обаче не е проведено, независимо
че всички свидетели на ответниците сочат Н. да е купувал имотите, което обективно е било
и така предвид дадения му от ищеца мандат за това, факт, по който страните не са спорили.
А заплащането на цената по договора от пълномощника касае отношенията само по
мандатното правоотношение и дължимия отчет по него от доверителя към довереника.
После, установява се от гласните доказателства / св. А., св. Д., св. Д. и св. М./, че
действително след закупуването на имота, основно присъствие в него е имал ответникът Н..
Извършвал е дребни ремонти по къщата, защото е държал инструменти в нея; подновявал е
оградата; поддържал е двора; за известен период от време е оставил старите собственици да
живеят в имота. До голяма степен тези работи е правил и доколкото е ремонтирал къщата в
съседния имот, която свидетелите сочат впоследствие да е продал. Това ще рече, че спорът
се съсредоточава около това дали така упражняваната фактическа власт има признаците на
владение, годно да го направи собственик, или има характеристиките единствено и само на
държане, защото изначално ответникът е действал като пълномощник при закупуване имота
от ищеца, а както се посочи това да е договарял за себе си в отношенията му с него, е
недоказано.
От показанията на свидетелите М. и К. се установява, че ищецът е посещавал имота,
но това е ставало епизодично през годините, доколкото не живее в България. Техните
впечатления са моменти, когато са го придружавали назад в годините и свидетелстват, че
действително е нямал постоянно присъствие в него. Имотът е възприет от тях до 2021г. във
ида, в който са го видели за пръв път. Именно, защото посещенията им са редки и за кратки
времеви моменти, няма основания достоверността на казаното от тях да се постави под
съмнение в контекста на казаното от останалите свидетели, че не са виждали ищеца или
други хора в имота. Това не опровергава и техните показания, защото те пък отразяват техни
възприятия с по- голяма давност и конкретика, доколкото живеят в селото и наблюденията
им са били почти ежедневни. За да може обаче да се охарактеризира като владение така
доказано като осъществявана от ищеца фактическа власт, от значение е основанието, на
което тя е била първоначално установена. А то следва от самите твърдения на ответника, че
имотът е закупен с цел финансиране от ищеца реставрацията му от ответника и
9
последващата му продажба с цел печалба. Ето защо, презумпцията по чл. 69 ЗС следва да се
счита за оборена. Тя намира приложение, само когато по естеството си фактическата власт
върху имота представлява владение още от момента на установяването си.
От показанията на всички свидетели се изясни, че ответникът е бил ангажиран с
ремонта на няколко къщи в селото, вкл. съседната на процесния имот. Докъм 2010-11г.
присъствието му в имота, когато е извършван активно ремонта на съседната къща е било
постоянно. В тази връзка са били и действията му по реставриране на оградата му и
разграждането откъм пътя с цел осигуряване достъп на строителна техника до съседния
имот. След кризата в пазара на имотите и преустановяване търсенето на къщи за продажба
през 2010-2011г., той е започнал по- рядко да го посещава, а посещенията му са били само за
текуща поддръжка. Къщата е била ползвана за съхраняване на инструменти на незначителна
стойност. За известен период е оставил и старите собственици да живеят в него, а
откриването на покрива й е било свързано и тяхното отстраняване от него предвид
натрупани сметки за ток и вода. Иначе казано, анализът на доказателствата по делото, а и
самите твърдения на ответника обосновават извод, че към момента на установяване на
фактическа власт върху имота той е имал качеството на негов държател. В него момент е
бил допуснат от ищеца, за да бъде извършен ремонтът му. За да се приеме, че в този момент
упражняваната от него фактическа власт е придобила признаци на владение, той е следвало
активно да се заяви пред ищеца като собственик. Данните по делото сочат такива действия
да са недоказани. В случая не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно
манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква
демонстриране на завладяването. При промяна на намерението на субекта, упражняващ
фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго трябва да е
изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане
на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. Това, че
свидетелите сочат, че не са виждали никой друг, освен ответника в имота, не може да
обоснове извод, че собственикът се е дезинтересирал от правото си на собственост, респ.
ответникът го е придобил по давност. Не може правото на собственост да се загуби от
простия факт на неупражняване правомощието по неговото ползване, след като
собственикът е бил в неизвестност чрез обективно предприемани и доведени до знанието му
действия сочещи ответника да се счита за собственик, в който случай само може да се очаква
действия по защита на правото му. Това, че ответникът е позволил старите собственици да
останат в него за известен период от време, ползвал е къщата за строителни инструменти и е
извършвал в него дребни ремонти, също не могат да се определят като действия израз на
субективно възприятие за собственост и обективиращи намерение за своене, нито по
отричане правата на собственика. Действия по заявяване собственически права спрямо
ищеца не са предприемани от ответника, не само с конклудентни действия по препятстване
достъпа му до имота /свидетелите са единодушни, че имотът не е ограден откъм пътя от
дълги години, къщата е била с дървена врата и в нея до 2021г. св. М. и К. са влизали след
като дават описание на разпределението на помещенията в нея идентично на даденото от
другите свидетели/, но и вербално, в разговори помежду им по ясно демонстриране и
заявяване на права върху целия имот отричайки така тези на ищеца и давайки му така
възможност да приеме или да се противопостави и защити собствените си права. Едва след
снабдяване с КНА за собственост на 11.03.2021г. може да се каже, че ответникът за пръв път
се е заявил като собственик пред ищеца, на които му действия последният се е
противопоставил търсейки сега съдебна защита на своите права. В заключение, съдът приема
за недоказан субективният елемент на установено владение върху имота от страна на
ответниците Н.и. Те не разполагат с твърдяните противопоставими на ищеца права.
Предявеният срещу тях иск като основателен следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК и като законна последица от уважаване на иска за
10
собственост по чл. 124, ал.1 ГПК следва да бъде отменен ******/12.03.2021г.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците Н. и М.
Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което е владее или държи без да има основание за това.
За уважаване на така заявената искова претенция, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото
основание, а именно че е придобил имота на основание договор за покупко- продажба от
03.06.2005г.; факта, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Успешно
проведеното им доказване от ищеца, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че
владее имота на годно правно основание- като собственик въз основа на договор за покупко-
продажба от 17.03.2021г., евентуално осъществявано явно, спокойно и непрекъснато
упражнявана върху него фактическа власт с намерение за своене в периода от 17.03.2021г. до
датата на подаване на исковата молба- 23.11.2022г., към което присъединяват владението на
праводателите си осъществявано в периода от 2005г. до 17.03.2021г.
По делото е прието за безспорно, че ответниците упражняват фактическа власт върху
имота.
Те черпят права на деривативно основание- договор за покупко- продажба от
17.03.2021г. Характерът на това придобивно основание, предопределя изследване въпроса
дали праводателят им е бил собственик, доколкото само ако това е така, то същият е могъл
валидно да им ги прехвърли. Безспорно, към датата на сключване на договора, праводателят
им се е легитимирал като собственик, въз основа на КНА от 12.03.2021г. Доколкото обаче
така признатите му с КНА бяха отречени, то следва да се отрече и вещно- прехвърлителният
ефект на договора за покупко- продажба, от който ответниците черпят права, защото
принципът е, че никой не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на
праводателя, отпада правото и на приобретателя.
Все пак обаче, актът, с който приобретателят е прехвърлил имота на ответниците, има
значение като юридическо основание за добросъвестно владение, ако лицето не е знаело, че
придобива от несобственик. В евентуалност, ответниците са въвели защитно възражение
позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност и владение осъществявано в
периода 17.03.2021г. и към датата на подаване на исковата молба, към което присъединяват и
това на праводателя си. Присъединяване на владение е възможно при универсално и частно
правоприемство между предишния и настоящия владелец. Понеже се отрече качеството на
владелец на праводателя на ответниците, то не може да става дума за присъединяване на
владение по смисъла на чл. 82 ЗС, а осъществяваното в периода 17.03.2021г. до датата на
подаване на искова молба- 23.11.2022г., обосновава период, който е недостатъчен за
завършване фактическия състав на кратката 5г. придобивна давност на владението.
Ответникът владее имота без годно правно основание, поради което следва да бъде осъден
да предаде на ищеца владението му.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Затова, съдът следва да пристъпи към разглеждане на направеното от ответниците в
евентуалност възражение за признаване право на задържане до заплащане на извършените в
имота подобрения. Възражението по чл.72, ал.3 ЗС се дефинира като защитно средство на
ответника, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта и се
обезпечава вземането за необходими разноски и/или подобрения.
С това право разполага само добросъвестният владелец и приравненият на него по
чл. 74, ал. 2 ЗС- който ги е извършвал при знание от собственика, че ги прави и без
противопоставяне от негова страна.
В случая, на ответниците предвид придобивното им основание /договор за покупко-
11
продажба/ следва да се признае качество на добросъвестни владелци. Този извод не може да
бъде опроверган, нито от факта, че ответникът М. е участвал като свидетел в
производството по обстоятелствена проверка и издаване на ******/12.03.2021г., нито от
данните в показанията на свидетелите М. и К., че през 2021г. ищецът се е срещнал с
ответника М. и го е уведомил, че е собственик на имота и да не извършва нищо с имота му,
нито от разпита на ответника М. в рамките на полицейската проверка през м. 09.2021г. по
повод подадена от ищеца жалба във връзка с процесния имот. Участието на М. в
производството пред нотариуса реално свидетелства за негово знание, че в него момент
праводателят му е бил собственик и не може да обоснове извод за неговата
недобросъвестност, доколкото в показанията си тогава е посочил, че не е виждал други хора
в имота и е смятал именно него за собственик. Показанията на свидетелите М. и К. от една
страна влизат в противоречие с тези на другите свидетели, а от друга, ако и такъв разговор
да е имало, то той, а и факта на узнаване за жалбата на ищеца, не може да обосноват
недобросъвестност на ответника, който в него момент също е разполагал с годен титул за
собственост, чийто легитимиращ ефект е едва сега отречен. Моментът, в който може да се
приеме, че владението и собствеността му са смутени е този на предявяване на настоящата
искова претенция. До него момент, следва да му се признае качество на добросъвестен
владелец и права по чл. 72 ЗС - да получи сумата, с която се е увеличила стойността
вследствие на подобренията, считано към деня на постановяване на съдебното решение,
както и право да задържи имота до заплащане на тази сума.
Ответникът сочи да е извършил подобренията след закупуване на имота през 2021г. и
съответно дължи доказване на това да е извършил твърдяните подробно описани в отговора
подобрения, за което е направил разходи и размера на това увеличение.
Както от показанията на свидетелите на ответниците, така и от двете експертни
заключения се изясни, че твърдяните СМР са действително извършени и то именно от
ответниците. По повод извършването им на 12.01.2022г. на ответника М. е било издадено и
удостоверение от Община ********* по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за извършване текущ ремонт
на покрива на сградата. Съобразно дадените с ППВС 6/1974г. на ВС разяснения, подобрение
на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в
този случай може да се мисли за трайно увеличаване на стойността на имота.
От заключението на в.л. П. се установи, че с извършените СМР са извършени освен
ремонт на покрива, но и конструктивни промени по сградата, доколкото тя не е отговаряла
на строителните изисквания за светла етажна височина, което е наложило и изграждане на
нов зид от тухли с два комина, бетонов надзид и пояс. Относно това дали се ремонтът е
извършен в обема на даденото разрешение от общината в.л. не е дало категоричен отговор,
посочвайки само то да има бланкетен характер без конкретни технически параметри в него.
Прочитът на същото обаче налага извод то да е дадено само касателно ремонт на покрива, не
и на конструктивни елементи от сградата. В този смисъл и в.л. О. е изразило становището
си, че за тях е необходима съответна строителна документация. В резултат на ремонтните
работи, стойността на имота според в.л. О. се е увеличила със сумата от 43700лева, а според
в.л. П. със сумата от 53142лева. При определяне стойността на увеличената стойност, съдът
съобрази заключението на в.л. О., тъй като го приема за по- обосновано откъм начин на
определянето й на база конкретен коефициент, а не приравняващ я на стойността на
разходите за СМР, без наличие на експертна обосновка за това, както е подходило в.л. П..
Охарактеризирало е всички дейности като свързани с подобряване на сградата и
изграждането й в настоящия й вид. Т.е отречено е те да имат характер на такива свързани със
запазване на имота. Тази стойност се съобразява, а не ангажираните от ответника писмени
доказателства за реално направени от него разходи и доколкото се установи, че той е
възложил извършването на ремонта на „********“ Е*******, на което същият едноличен
12
собственик на капитала и управител. Този факт прави възраженията на ищеца срещу
достоверността на тези документи основателни.
В т. 7. на ППВС № 6/74г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи
не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При
определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им
премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване обаче се определя от
техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. В случая,
нито има констатация на компетентните административни органи строежът да е незаконен,
още повече в контекста на издаденото разрешение, нито има заповеди – издадени и влезли в
сила за неговото премахване. Затова и извод строежът да е незаконен, респ. да подлежи на
премахване, не може да бъде изведен от съда /така решениа по гр. д. № 271/2012г., I г. о., гр.
д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о./. Следователно, дължимата в случая от ответника сума, като
увеличена стойност на имота в резултат на подобренията в него възлиза в размер на
43700лева и в този размер възражението е основателно. Няма основание за присъждане на
законна лихва върху него от датата на заявяване на ревандикационния иск, защото правото е
упражнено чрез възражение, а не чрез иск и целта му е само да отложи предаване на
владението до заплащане на подобренията. Основателността на възражението по чл. 72, ал.
1 ЗС, прави основателно и акцесорното му право на задържане на имота по чл. 72, ал. 3 ЗС ,
до заплащането на направените подобрения.
На основание чл. 10 от ТДТССГПК, за подобрения искани във форма на възражение,
се дължи държавна такса в размер на 1748лева, т.е 4% върху признатата като дължима сума.
Тя следва да се възложи в тежест на ищеца, срещу когото е уважено възражението и върху
уважения му размер.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца следва да се понесат от
ответниците. Представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски от 50лева
платена държавна такса, 970лева за възнаграждение за в.л., 1500лева платено адв.
възнаграждение с представени доказателства за реалното му плащане. Предвид извода за
основателност на направеното възражение за задържане на имота до заплащане на
извършени в него от ответниците М. и Н. подобрения, то разходите от 970лева като имащи
отношение към доказването по него следва да останат в тежест на ищеца. Останалите в
размер на 1550лева следва да се възложат по равно в тежест на ответниците по всеки иск.
Всеки от ответниците претендира разноски за платено адв. възнаграждение от по
2000лева, а ответникът М. и 500лева за платен депозит за в.л. Предвид основателността на
направеното от ответниците М. и Н. възражение за право на задържане, сторените от тях
разноски по него следва да се възложат на ищеца. Предвид липсата на разграничение каква
част от адв. възнаграждение касае защитата по иска за собственост и тази по възражението
по чл. 298, ал. 4 ГПК вр. чл. 72 ЗС, то същото следва да се приеме, че е уговорено по равно.
Или на Н. се дължат разноски за адв. възнаграждение от 1000лева, а на М. 1500лева, в т.ч. за
депозит за в.л.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от В. Н. К., ЕГН ********** с
13
адрес гр. ******, ул. ******** № 7 срещу Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
********** № 38 и Х. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ********** № 38, че
ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба обективиран в НА №
11/03.06.2005г. на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена
площ по документи от 70кв.м. и към нея мазе от 16кв.м., а измерена на място от в.л.
111кв.м., построена върху държавно дворно място представляващо УПИ Х-311, кв.46 по
плана на с. ****** одобрен със заповед № 385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи- от
две страни път, УПИ ХI-310 и УПИ IХ-312, на основание чл. 124 ГПК.
ОТМЕНЯ КНА № 59/12.03.2021г., том II, рег. № 1210, дело № 155/2021г. на нотариус
рег. № 225 на НК с район на действие ПРС, вписан с акт № 32, том III, дело №
431/12.03.2021г., вх. рег. № 847/12.03.2021г. на СВп при РС- *********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от В. Н. К., ЕГН ********** с
адрес гр. ******, ул. ******** № 7 срещу А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. *********, ул. ****** № 77, че ищецът е собственик на
основание договор за покупко-продажба обективиран в НА № 11/03.06.2005г. на следния
недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ по документи от
70кв.м. и към нея мазе от 16кв.м., а измерена на място от в.л. 111кв.м., построена върху
държавно дворно място представляващо УПИ Х-311, кв.46 по плана на с. ****** одобрен
със заповед № 385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи- от две страни път, УПИ
ХI-310 и УПИ IХ-312 и ОСЪЖДА ответниците да предаде владението върху същия имот на
ищеца, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът заплати на ответниците сумата от 43700лева,
представляваща увеличена стойност на имота вследствие на извършени в него през 2022г. от
ответниците подобрения, както следва: 1. Ръчно почистване на земна маса в мазa; 2.
Подкопаване и подливане на основи с арматура и бетон клас ВЗО; 3. Полагане на
полиетилен по под; 4. Доставка и полагане на арматурна мрежа- заварена №8; 5. Доставка и
полагане на бетон за подложна плоча В30; 6. Направа на кофраж за плоча между маза и
етаж, подпиране хюнебеци; 7. Армиране на плоча, 8. Доставка и полагане на бетон клас В25
за плоча; 9. Направа на тухлена зидария с единични тухли 25см. зид цели стени, тухли втора
употреба; 10. Възстановяване на каменна зидария; 11. Направа на надзид с тухли; 12.
Направа на кофраж за пояси; 13. Армиране на пояси- греда прави жлеза № 8 и стремена ф
6,5; 14. Доставка и полагане на бетон клас В25 за пояси /хоризонтални греди/; 15. Направа
на фундаменти за колони с размери 1/1/1, с включен изкоп 2бр; 16. Направа на кофраж за
колони; 17. Армиране на колони № 10 и стремена ф 6,5; 18. Полагане на бетон клас В25 за
колони; 19. Зидария на комин с коминни тела- двоен; 20. Изграждане на тавА. дървена
носеща конструкция - гредоред, накован с плътни дъски; 21. Изграждане на дървена
покривна носеща конструкция; 22. Наковаване на ламперия /дъсчена обшивка/; 23. Полагане
на паропропускливо фолио- покривна мембрана; 24. Доставка и полагане на двойна дървена
скара за керемиди от летви и контралетви; 25. Доставка и полагане на керемиди - Младост
Про Лукс; 26. Доставка и полагане на капаци по маии и било; 27. Доставка и полагане на
челни дъски - орнаментни; 28. Лакиране на челни дъски; 29. Доставка и монтаж на улуци-
поцинковани с поцинковани скоби; 30. Доставка и монтаж на нови водосточни казани; 31.
Доставка и монтаж коминна обшивка от поцинкована ламарина; 32. Изолация на комин с
каменна вата; 33. Шпакловка, грунд и боядисване на комин с фасадна боя; 34. Почистване на
двор от отпадъци, натоварване на камион и подравняване на терена с комбиниран багер; 35.
Извозване на отпадъци с камион като до заплащане на сумата ПРИЗНАВА ПРАВО НА
ЗАДЪРЖАНЕ на имота от ответниците, на основание чл. 108 ЗС и чл. 298, ал. 4 ГПК вр. чл.
72, ал. 1 и ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 7 да
14
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 1748лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част на възражението за
извършени подобрения, на основание чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ********** № 38 и Х. Н.
Н., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ********** № 38 да заплатят на В. Н. К., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 7 сумата от 775лева, представляваща
сторени разноски за платено адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. *********, ул. ****** № 77 да заплатят на В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******,
ул. ******** № 7 сумата от 775лева, представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 7 да
заплати на А. И. М., ЕГН ********** сумата от 1500лева, представляваща сторени
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 7 да
заплати на Б. Ш. Н., ЕГН ********** сумата от 1000лева, представляваща сторени
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
15