Присъда по дело №695/2016 на Районен съд - Бургас

 

Мотиви към Присъда № 144 от 11.07.2017г.,

постановена по НОХД № 695/ 2016 година

по описа на Районен съд-Бургас

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения в съда от прокурор в Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който против С.Т.В. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за това, че на 23.03.2014г., около 22.30 часа в град Бургас, ж.к. причинил на П.К.А. ЕГН **********, тежка телесна повреда, като му нанесъл удар с нож в областта на корема, с което му причинил прободно-порезно нараняване, довело до порязване на черния дроб и прав коремен мускул, което е реализирало медико-биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл.128 ал.1 от НК.

След предложено и допуснато по реда на чл.287 ал.1 от НПК съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, в съдебното следствие повдигнатото срещу подсъдимия В. обвинение придоби следното актуално фактическо съдържание, при запазване на правната квалификация:

Районна прокуратура-Бургас обвинява подс. С.Т.В. за това, че :

На 23.03.2014 година, около 22:30 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, пред вход А на бл. 29А, причинил на П.К.А., ЕГН ********** тежка телесна повреда, като му нанесъл удар с нож в областта на корема, с което му причинил прободно-порезно нараняване, довело до порязване на черния дроб и прав коремен мускул, което е реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл.128 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го за съставомерно от обективна и субективна страна, и доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоява показанията на свидетелите С. и К. да не се кредитират, тъй като са противоречиви и са опровергани от другите събрани доказателства, да не се ценят и заключенията по извършените в съдебното производство първоначална и допълнително комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи, поради едностранчивия подход на вещите лица при изготвянето им. Застъпва теза за липса на предпоставките поведението на подс. В. да се интерпретира като акт на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, тъй като подсъдимият заедно със свид. М. всъщност осъществили нападение над свид. П.А. и приятелите му, а не обратното. Предлага подс. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му актуално обвинение след допуснатото от съда изменение, като му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода от три години, което с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата, да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години. Прокурорът намира предявеният от пострадалания П.А. граждански иск за доказан по основание и размер, и предлага да бъде уважен изцяло, както е предявен. Не взема отношение по приобщените по делото веществени доказателства и по разноските.

Пострадалият от престъплението-предмет на обвинението, П.К.А. е отправил искане да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец, като е предявил за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск против подсъдимия С.Т.В. за сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 23.03.2014г. до окончателното й изплащане, и сторените по делото разноски. С определение от 12.04.2016г. съдът е приел за съвместно разглеждане цитираната гражданска претенция, и е конституирал пострадалия А. в качеството на частен обвинител и граждански ищец. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и гражданския ищец поддържа наред с прокурора повдигната срещу подсъдимия наказателно обвинение, включително след изменението му, намира го за безспорно доказано, моли В. да бъде признат за виновен по него, и предоставя на съда да прецени дали да не му наложи ефективно наказание лишаване от свобода, предвид тежестта на настоящото престъпление и последвалите след деуянието нови осъждания на В.. Поддържа предявеният граждански иск и моли за неговото уважаване в пълен размер, ведно с лихвите за забава и сторените разноски, като доказан по основание и размер.

Подсъдимият В. участва лично в съдебното производство, защитата му се провежда от упълномощен от него защитник-адвокат. Защитната теза е изградена изцяло върху твърдения, че в инкриминирания случай подс. В. е билпоставен в положение да се брани срещу предприетото от свид. П.А. противоправно нападение, поради което действията му за отбрана са правомерни и житейски оправдани. Защитникът подлага на щателен анализ събраните по делото доказателства, като извежда заключение, че свид. М. и подс. В. са били нападнати от свидетелите А., П. и П., и това е станало пред и в непосредствена близост до вх.Б на бл. 29а в ж.к. „Изгрев”, където е жилището на свидетелите М. и С., в което подс. В. се е намирал непосредствено преди деянието. Анализира поведението на основните участници в сбиването след края на сблъсъка, извежда теза за добросъвестност в поведението на свид. М. и подс. В., и съответно за недобросъвестност и опит да скрие случилото се от страна на свид. А., предвид бягството му и изхвърлянето на носената от него бухалка. Позовава се на заключенията на двете комплексни съдебно-хисиатрични и психологични експертизи, изследвали личностните и психически характеристики на подс. В., за да аргументира тезата, че последният е действал в условията на неизбежна отбрана, воден от чувството за привързаност към близките си и бидейки поставен в такава ситуация от самия пострадал А.. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнато му обвинение, и като последица от това гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.

Подсъдимият разбира обвинението, включително след допуснатото в съдебното следствие изменение на обстоятелствената му част, дава подробни обяснения по него, в последната си дума заявява, че е предприел инкриминираното деяние, воден от нуждата за защити свид. М., намира поведението си за нормално и правомерно, предвид факта, че никого не е предизвиквал, моли да бъде оправдан.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Съдът извърши поотделна и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, и достигна до заключение за установеност на следващата по-долу фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Т.В.  ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия град, ж.к. „Братя Миладинови”, бл.70, ет.6, ап.28, и е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, към датата на настоящото деяние неосъждан (реабилитиран по право), а при постановяване на присъдата – осъждан по други дела.

Свид. М.С. и свид. М.М. били във фактическо съжителство, и към март 2014 година имали общо дете на възраст около 4 години, което отглеждали заедно. В посочения период двойката и детето им обитавали двустайно жилище, находящо се гр.Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл.29А, вх.Б, ет.8, ап.десен. Свидетелите С. и М. отдавна познавали и поддържали приятелски отношения със свидетеля П.А.. Няколко месеца преди процесната по делото дата – 23.03.2014г., тези отношения се влошили, тъй като свид. А. предявил към свид. С. претенции за интимност, които последната първоначално приела, но впоследствие изоставила. В резултат от този развой, отношенията им охладнели и се изострили, след като свид. А. започнал да разпространява в квартала и чрез постове във фейсбук, че детето на свидетелите С. и М. е олигофрен и аутист, и че той няколко пъти правил секс със свид. С..

Подсъдимият С.В. е брат на свид.М.С., и към процесната дата бил виждал свид. А., но не го познавал лично, и не бил участник в усложнените отношения между сестра му, свид. М. и свид. А.. По това време подс. В. работел в различни заведения като готвач, и лекувал зависимостта си от наркотични вещества чрез участие в метадонова програма (л.187, л.188, л. 218-220, том ІІ на съдебното производство по делото), ръководина от ЕТ „, със седалище в гр.Бургас, ул. „Хан Крум” № 28.

На 23.03.2014г. около или малко след 19.00 часа, свид. М., придружен от подс. В., пешком се придвижили до дома на свид. П.А.,***. По това време в района пред вх.3 и вх.4 на бл. 35 в ж.к. „Изгрев” се намирали свидетелите А.П. и Н.П., двамата живущи в същия блок,  приятели на свид.П.А.. Свид. П. разхождал пред блока кучето си, а свид. П. се връщал в този момент от работа и се присъединил към свид. П.. Свид. М. и подс. В. видели свидетелите П. и П., които познавали само физиономия, но знаели, че те са приятели на свид. А., и ги попитали дали са го виждали наскоро и дали последният е в апартамента си на горепосочения адрес. При получения от свидетелите П. и П. отрицателен отговор, свид. М. и подс. В. ги предупредили да не съобщават на А., че са дошли да го търсят, като при това изглеждали превъзбудени и агресивно настроени. Свидетелите П. и П. видели, че свид. М. и подс. В. застанали пред вх.3 на бл.35, започнали да звънят по бутоните на домофонната уредба и да се оглеждат нагоре в очакване някой от живущите в хода да им отвори вратата, но без резултат. След известно време, свид. М. и подс. В. с помощта на неустановен предмет все пак успели да отворят входната врата, която се заключвала автоматично при затварянето й, проникнали във вх.3 на бл. 35, и се качили на шестия егаж, където се намирало жилището на свид. А.. Свид.П. и свид.П. продължили да стоят пред вх.3, и през остъклените части на стълбищната клетка видели, че свид. М. и подс. В. се намират на шестия етаж и се движат в пространството пред апартамента на свид. А.. Щом видял, че свид. М. и подс. В. влизат във входа, където се намира жилището на А., свид. Н.П. се опитал да предупреди по телефона свид. А., но последният не отговорил на позвъняванията. Докато свид. М. и подс. В. все още се намирали на площадката пред жилището на свид А., свидетелите П. и П. видели последният да се приближава към входа си откъм вх.1 на бл. 35. П. и П. избързали да го пресрещнат и предупредят, че пред апартамента му го очакват свид. М. и подс. В. с очевидно агресивни намерения. Предвид казаното от свидетелите П. и П., А. и П. влезли във фоайето на съседния вх.4 на бл. 35, а свид. П. с кучето си седнал на пейка пред същия вход, за да наблюдава кога М. и В. ще си тръгнат. Около 10-15 минути по-късно, свид. М. и подсъдимият излезли от входа, където се намирало жилището на свид. А., и в този момент към тях се присъединило лице от женски пол, което според сведенията на свид. А.П. била свид. М.С., а свид. Н.П. не е сигурен дали е била свид. С., или свид. Д.К.. Споменатите трима заедно се отправили към бл.29 а, където живеели свидетелите М. и С.. Тогава свид. П.А. се качил до жилището си, а свидетелите П. и П. останали да чакат пред входа. Малко по-късно свид. А. слязъл отново пред входа видимо ядосан и съобщил на очакващите го свидетели, че шпионката и звънецът, монтирани на входната врата на жилището му, са разбити. При слизането си пред хода, свид. А. бил облечен със синьо-сиво на цвят долнище от анцуг и потник, и носел със себе си парче дърво, наподобяващо по форма и размери бухалка за бейзбол, с приблизителна дължина 50-60 см, и напречно сечение в най-дебелата си част около 4-5 см, дървесен цвят. Свид. А. изглеждал видимо афектиран, и веднага, след като съобщил на свидетелите П. и П. за повредите по входната врата и звънеца на жилището му, се отправил пешком към жилището на свидетелите С. и М. в бл.29а, за да им потърси сметка за стореното. Свид. П. се опитал да спре А., но без успех. Като видели, че не могат да разубедят и спрат свид.А. в намерението му веднага да отиде и търси обяснение от свид. М. и подс. В., свидетелите П. и П., водени от приятелски чувства и опасявайки се да не се стигне до саморазправа, бой и увреждания, решили да последват свид. А.. Тримата отишли до вход „Б” на бл.29А в к-с „Изгрев”, гр.Бургас, където се намирал апартаментът на свидетеля М.. Било около 22.30 часа на 23.03.2014г., и навън било съвсем тъмно.

Като стигнали пред вх.Б на бл. 29а в ж.к. „Изгрев”, свид. П.А. позвънил по домофона, монтиран на десния страничен борд на входа, вдясно от входната врата на входа. По това време в жилището се намирали подс. В., който готвел в кухнята, свидетелите М.М., М.С., Д.К. и нейна приятелка, обозначена само с името „Ради”, „Радослава”, които се намирали в едното от стаите, а в другата стая спяло детето на свидетелите М. и С.. На звъненето на домофона отговорил свид. М., който вдигнал слушалката на домофонната уредба, монтирана в жилището. Свид. А.. казал на свид. М., че се намира пред входа му и го подканил да слезе долу „да се разберат като мъже”, за да не „се качва той горе”. След така проведения разговор свидетелите А., П. и П. се отдалечили в посока вх.А на бл. 29а, където останали да изчакат, а свид. М. на свой ред веднага предприел действия да се въоръжи. Взел със себе си чук-брадва за место, с червена пластмасова дръжка и накрайник (глава), състояща се от кръгла бяла пластмасова основа, с монтирано на нея полукръгло метално острие, фиксирано към кръжката с черна лента тиксо, както и инструмент, представляващ отвертка със сменяеми накрайници (т.е. дръжка и монтирано за нея метално цилиндрично тяло), но без поставен накрайник. Едновременно с това, преди да напусне жилището свид. М. уведомил свидетелите С., К. и подс. В. за проведения със свид. А. разговор, и за отправените от последния заплахи да се качи горе, т.е. в апартамента им. След това, без да се бави, въоръжен с горепосочените вещи, М. излязъл от апартамента и с асансьора се придвижил до първия етаж. Подс. В. видял, че свид. М. излиза от апартамента, и решил да го последва. Преди да излезе, подсъдимият взел със себе си чук-брадва за месо с метална дръжка, а в джоба на долнището от анцуг, зелено на звят, което носел в момента, имал полуавтоматичен сгъваем нож с черна пластмасова дръжка. Подс. В. установил, че свид. М. се придвижва до първия етаж с асансьора, и тичешкомв слязъл по стълбището. При достигане  площадката на първия етаж, подс. В. установил, че свид. М. вече е напуснал асансьора и тъкмо отварял входната врата, за да излезе извън фоайето на входа. Подсъдимият последвал свид. М. и излязъл от входа непосредствено след него. Веднага след това свид. К. също слязла на първия етаж, но предпочела да остане във фоайето на входа, от вътрешната страна на входната врата.

При излизането М. и В. се активирала и светнала монтираната пред входа лампа с датчик за движение. Свид. М. и подс. В. се огледали и на пръв поглед не могли да видят къде е свид. А.. През това време свид. М.С., която също разбрала с кого е проведен разговорът по домофона, излязла на северната тераса на жилището, осигуряваща видимост към двата входа на бл.29а и мястото, където вече се намирали свид. М. и подс.В. – на алеята пред вх.Б, непосредствено пред стълбището на същия вход. Не след дълго свидетелите А., П. и П., които в този момент се намирали от далечната страна на вх. А, откъдето виждали ясно М. и В. на светлината на лампата пред вх. Б,, се раздвижили, преминали пред вх. А, и също били забелязани от свид. М. и подс. В., които продължавали да ги издирват. Свид. М. и подсъдимият веднага се насочили към А., П. и П. с бърз ход, почти тичешком, като се движели по покритата с базалтови плочи алея, широка 2.60 м и дълга 10.03 м, разположена в пространството между северната стена на бл.29а и отстоящата между двата му входа площ, покрита с пръст и оградена с ниска мителна ограда (виж схемата от извършения на 16.03.2017г. оглед на местопроизшествието и снимки с номера 10, 14, 22, 23, 24 и 25 от фотоалбума към същия огледен протокол  -  л.197-210, том ІІ от НОХД № 695/2016г.). Възприемайки бързото приближаване на идващите откъм вх.Б М. и В., свид. А. едновременно с тях бързо се придвижил по същата алея, за да ги пресрещне, следван на около метър разстояние от свид. Н.П., докато свид. Антон П. се уплашил и се дръпнал назад, в тревното пространство отвъд вх. А на бл. 29а. Когато разстоянието между свид. М. и подс.В., които се движели почти заедно с незначителна преднина за М., и свид. А. било вече около 2 метра, свид. М. хвърлил към А. чука-брадва за пържоли с червена пластмасова дръжка, описан по-горе. Хвърленият от М. предмет преминал в непосредствена близост до тялото на свид. А., ударил се в стената на блока, в резултат на което дръжката се отделила от накрайника с острието. Така отделените след рикошета в стената части на чук-брадвата възприели различна траектория. Накрайникът, състоящ се от бяла пластмасова основа със закрепено към нея полукръгло метално острие, който несъмнено е по-тежък от дръжката, прелетял и паднал пред вх.А, приблизително по средата на асфалтовата алея, преминаваща между бл.29а и перпендикулярно разположения бл.31 (виж снимка №1 на л.198 от том ІІ от НОХД № 695/2016г., и схемата от същия оглед с отразеното в червено местоположение на този предмет с абревиатура В.Д.). Червенатата пластмасова дръжка на същото пособие излетяла встрани и паднала в срединнната част в покритото с пръст пространство пред двата входа на бл.29а, обозначено от свидетелите като градина (виж двете средно разположени снимки от фотоалбума към първоначалния оглед на местопроизшествие, извършен на 24.03.2014г. – л. 266, том ІІ от НОХД № 695/2016г.). Незабавно след като свид. М. хвърлил по свид. А. описаното сечиво, свид. А. се придвижил крачка напред, замахнал диагонално отгоре и отдясно с дясната си ръка, в която държал споменатата дървена бухалка, и с нея нанесъл единичен удар в главата на връхлитащия срещу него М.. Ударът попаднал странично отляво в окосмената, и отчасти в неокосмената част на главата на свид. М.. В резултат от получения удар в главата, свид. М. веднага се строполил на земята и останал на същото място в състояние, което не му позволявало да се изправи и изобщо да се движи за период от няколко минути. Така М. обективно не могъл да вземе каквото и да е участие в последвалото развитие на сблъсъка, продължил основно между подс. В. и свид. А..

След нанесения от свид. А. на свид. М. удар с бухалката, последван от падането на последния на земята, А. нанесъл един или два ритника на падналия, и в този момент подс. В. се приближил плътно до него и с ръце го изблъскал назад в посока вх.А на бл. 29а. По това време свид. Н.П. също се намирал непосредствена близост до мястото на боя, отстоейки странично и вдясно от подс. В.. Сблъсъкът и размяната на удари продължила вече между А. и В.. Подсъдимият държал в  дясната си ръка чука-брадва за месо с метална дръжка, която взел при слизането пред входа, и с този предмет и с лявата си ръка се бранел от ударите, които свид. А. опитвал да му нанесе с бухалката. Свид. Антон П., който до този момент наблюдавал случващото се от тъмно пространство отвъд вх.А на бл. 29а в посока улицата, по която се движи градския транспорт, изпаднал в състояние на панически страх и избягал от мястото, преминавайки през проход с ширина около 1 метър (с актуална при извършения на 16.03.2017г. съдебен оглед на местопроизшествието ширина около 0.8 м – снимка 20, 21 на л. 207, 208, том ІІ на НОХД №695/ 2016г.), разположен между бл.29а и перпендикулярния спрямо него бл.29 (виж схемата от цитирания съдебен оглед и снимки 1 и 2 на л. 197, 198, том ІІ от настоящото съдебно производство). Свид. П. се прибрал право в дома си в бл. 35 и разказал на баща си за случилото се, но не сигнализирал нито в полицията, нито за медицинска помощ, а предпочел на следващия ден да отиде на работа както обичайно.

Ударът, нанесен от А. на свид. М., и последвалото падане на М. на земята било възприето от свид. М.С., която наблюдавала събитията от северната тераса на жилището им. Свид. С. започнала да вика по посока на биещите се да престанат и че ще убият мъжа й, след което започнала да хвърля от терасата парчета газобетон-итонг и фаянсови плочки в пространството около биещите се, като внимавала да не улучи някого от тях. Фаянсовите плочки и парчета газобетон, хвърлени от свид. С., паднали по алеята между двата входа на бл. 29а и в покритото с пръст пространство (градината) в близост до алеята, водеща от вх.А към асфалтираната алея между бл.29а и бл.31.

Междувременно размяната на удари между подсъдимия и свид. А. продължавала. Подс. В. успял да нанесе с тъпата част на чук-брадвата удар в главата на свид. П.А., довел до залитането на свидетеля, който се задържал да не падне и се изправил с помощта на бухалката. А. на свой ред нанесъл на подсъдимия удари с бухалката в областта на левия крак и на главата, причинявайки му открити кървящи наранявания в лявата лицевата част.

Докато боят между В. и А. продължавал, свид. М.М. се свестил от удара, нанесен му от свид. А., и установил, че лежи на алеята между двата входа на бл.29а, в близост до началото на градината между входовете, на главата си от лявата страна имал отворена кървяща рана, и цялото му лице и дрехите му били изцапани с кръв. Свид. М. се изправил и видял, че пред павилионите, намиращи се на улицата, по която се движел градския транспорт, е спрял обозначен полицейски автомобил, станал и се запътил към него (виж схемата от съдебния оглед и снимка № 1 от фотоалбума към същия оглед – л. 197, 198, том ІІ от НОХД № 695/ 2016г.). В автомобил се намирали свидетелите Л.Д. и И.Г., двамата служители на V РУ на МВР-Бургас, които били на работа нощна смяна на въпросната дата. На тях свид. М. съобщил, че е бил нападнат и бит от познато лице пред бл. 29а. Свидетелите Д. и Г., придружени от свид. М., се придвижили към бл. 29а за изясняване на случая.

 По това време, съобразявайки по-голяма дължина на бухалката, използвана от А., позволяваща му нанасянето на удари от по-голяма дистанция, подс. В. решил да изчака поредния замах на свидетеля, след което предприел бързо движение напред към тялото на А.. Едновременно с придвижването си напред, В. извадил с лявата си ръка от левия джоб на анцуга си поставения там сгъваем полуавтоматичен нож с черна пластмасова дръжка и бутон за автоматично отваряне на острието. При придвижването си към свид.А., подсъдимият отворил острието на ножа, от непосредствена близост замахнал напред с лявата си ръка и нанесъл удар с острието на ножа в предната част на тялото на свид. А.. При удара острието на ножа проникнало през кожата в коремната кухина на свид. А., срязвайки правия му коремен мускул и черния му дроб. Свид. А. усетил внезапна топлина в областта на корема и разбрал, че е ранен, и при падане на поредното хвърлено от свид. С. парче газобетон, побягнал. Придвижил се тичешком назад към вх.А на бл. 29а, покрай него и до края на блока, и после вляво покрай тясната му страна до споменатия по-горе проход между бл.29а и бл. 29, откъдето малко преди това минал свид. Антон П.. Бягайки към дома си, свид. А. изхвърлил в движение дървената бухалка, която така и не била открита впоследствие, поради което не е сред прибощените по делото веществени доказателства. Тъй като нанесената му от подс. В. открита рана в корема кървяла обилно, свид. А. свалил потника си и с него запушил прореза. Прибрал се в апартамента си и писал чрез платформата фейсбук съобщение на свид. П., че е ранен.

След бягството на свид. А., в близост до мястото на сбиването останал единствено свид.Н.П.. Подс.В. го подгонил около автомобилите, паркирани от далечната страна на градината пред бл. 29а, но не успял да го хване. Свид. П. също се прибрал в дома си в бл.35, вх.4, където видял изпратеното му от свид. А. съобщение, че е ранен. Свид. П. незабавно отишъл в жилището на А., видял нараняването и въпреки несъгласието на пострадалия, от телефонния номер на А. подал сигнал на телефон 166.

Непосредствено след оттеглянето на свидетелите А. и П., свид. М., придружен от свидетелите Д. и Г., приближили района пред бл. 29а. Там заварили единствено подс. В., който бил окървавен и държал в ръце ножа и чука-брадва с метална дръжка. М. и В. обяснили на полицейските служители подробности относно сбиването и за лицата, с които са се били, след което В. и М. се качили до жилището на последния, за да се измият. Там подс. В. оставил сгъваемия нож, а чукът-брадва с метална дръжка прибрал в джоба на анцуга си. Предвид състоянието им, свидетелите Д. и Г. сигнализирали и на място пристигнал специализиран автомобил за медицинска помощ, който откарал свид. М.М. и подс.С.В. в спешното отделение на „МБАЛ- Бургас” АД за оказване на медицинска помощ. Докато се намирали в лечебното заведение, полицейските служители били уведомени дежурния по управление за получен сигнал за намушкано с нож лице в бл.35 в ж.к. „Изгрев”. Служителите свързали твърденията на свид. М. и подс. В. за сбиването с новополученото съобщение, и веднага посетили адреса в бл.35 в ж.к. „Изгрев”. Пред входа заварили свидетелите А. и П., установили самоличността им, от думите им разбрали, че именно те са участвали в сбиването с М. и В., и предвид сериозността на нараняването на А., веднага сигнализирали за линейка. Свид.А. незабавно бил откаран, прегледан и насочен към оперативно лечение в „МБАЛ – Бургас” АД, като в медицинския автомобил и в спешното отделение бил придружаван от свид. Н.П.. По същото време в спешното отделение продължавали да се намират подс. В. и свид.М., чиито наранявания също били хирургически обработени. При беседата със свидетелите Данков и Г. подс. В. споделил, че двамата с М. били нападнати ог група лица, въоръжени с бухалки, сред които и свид. П.А., и при самоотбрана В. ударил с чук-брадвата за пържоли, и наръгал с ножа някои от нападателите. На място в спешното отделение на „МБАЛ – Бургас” АД В. предал на свид. Д. с протокол за доброволно предаване споменатия чук-брадва за месо с метална дръжка (протокол на л. 40 от досъдебното производство), а за ножа посочил, че го е оставил в жилището на свид. М.. След обработката на раните на подсъдимия и свид. М., двамата били повторно отведени от свидетелите Д. и Г. до жилището на М., където подс. В. отново с протокол за доброволно предаване (л.41 от досъдебното производство) предал на свид. Д. сгъваемия черен нож с черна дръжка. За двете посочени вещи в протоколите В. саморъчно вписал, че са негови и ги предава доброволно.

Подс.В. бил задържан в V РУ на МВР-гр.Бургас, а по-късно същата нощ разследващ полицай в същото полицейско управление извършил оглед на местопроизшествието (огледен протокол от 24.03.2014г. на л.30, 31 от досъдебното производство) в присъствието на специалист-технически помощник и свидетелите И. Керчев (неточно записан като Кирчев) и Г.Х., привлечени в качеството на поемни лица. При огледа били установени двете части на хвърления от свид. М. чук-брадва с червена пластмасова дръжка, на вече упоменатите в изложението места – накрайникът, състоящ се от кръгла пластмасова основа, бяла на цвят, с монтирано за нея полукръгло метално острие – в средата (по ширина) на асфалтовата алея между бл. 29а и бл. 31, точно срещу вх.А на бл. 29а, а червената пластмасова дръжка – в срединната част на покритото с пръст пространство (градина) пред двата входа на бл. 29а, но по-близо до вх.А. Били локализирани отломките от фаянсовите плочи и парчетата газобетон, хвърлени в течение на боя от свид. С. – по покритата с плочи алея между двата входа на блока и в градината в близост до вх. А (виж лявата снимка на втория ред от фотоалбума от първоначалния оглед на л. 266, том ІІ на НОХД № 695/ 2016г.). Освен казаните обстоятелства, при огледа било установено, че от мястото, където бил открит накрайникът на чука-брадва за месо – на асфалтовата алея пред вх. А, по същата алея в посока към вх.Б на бл. 29а имало поредица тъмни на цвят капки течност с неправилна форма, а в пространстовото пред самия вх.Б били открити множество капки от червена на цвят течност. С огледния протокол били иззети фрагментите (накрайник и дръжка) от чука-брадва, а с помощта на памучен тампон - и проби от тъмните на цвят капки, открити по асфалтовата алея. Огледният протокол в частта относно иззетите веществени доказателства не бил надлежно разрешен, нито одобрен впоследствие от съдия по реда на чл.161 от НПК, което наложи в настоящото съдебно производство поемните лица Керчев и Х. да бъдат разпитани в качеството на свидетели. Техните показания, макар откъслечни и относително бедни откъм конкретни подробности, заедно с описаните в огледния протокол фактически находки и снимките от фотоалбума, които по неизвестни причини не били своевременно приложени към протокола, а до 29.03.2017г. били съхранявани в сектор „БНТЛ” при ОД на МВР-Бургас, позволяват съдът да постигне определена, макар недостатъчна, степен на яснота и конкретика при възстановяване и изследване на отделните факти, включени в предмета на доказване, и тяхната хронология.

За проверка на установеното при този първи оглед, настоящият съдебен състав извърши повторен съдебен оглед на местопроизшествието с участието на страните и техните процесуални представители, с изключение само на подс. В., който обаче бе предварително надлежно уведомен за датата и часа на това съдебно следствено действие. При съдебния оглед (л.189-191, схема на л.197 и фотоалбум на л.198-210, том ІІ на НОХД №695/ 2016г.) бяха надлежно измерени, фиксирани и отбелязани разстоянието между двата входа на бл. 29а, размерите на покритата с плочи алея между входовете на бл. 29а, на покритата с пръст площ (градина) пред двата входа на същия блок, размерите на пространството, покрито с плочки, разположено по продължение на северната страна на бл. 29а, след градината в посока бл. 31, ползвано като паркинг за автомобили, и ширината на прохода между бл. 29а и разположение перпендикулярно спрямо него бл. 29. Присъстващия на огледа свид.А. даде допълнителни показания относно точното място, където според него подс.В. му е нанесъл инкриминираното по делото увреждане – около и дори на алеята пред вх. А на бл. 29а. В хода на съдебния оглед бе установен И. Керчев, живущ във вх. А на бл. 29а, присъствал на проведения на 24.03.2014г. оглед на същото местопроизшествие в качеството на поемно лице, който незабавно бе разпитан в качеството на свидетел за обстоятелствата, които е въприел при извършения в досъдебното производство оглед. Свид. Керчев потвърждава, че бил ангажиран да присъства на огледа, не е сигурен дали посочените в огледния протокол веществени доказателства са били открити от разследващите в негово присъствие, предвид отминалото време и факта, че не отдал на този ангажимент голямо значение, потвърждава, че подписите, положени от негово име в огледния протокол, са изпълнени лично от него тогава, както и че полицаите извършвали търсене в покритото с пръст пространство пред двата входа на блока, което свидетелят нарича градина. Разпитаният в следващото съдебно заседание свид. Г.Х. изрично потвърждава, че заедно със свид. Керчев присъствал при извършения в нощта на 24.03.2014г. оглед пред бл. 29а, станал свидетел на откриването на фаянсови плочки, забити в пръстта на градината пред двата входа на блока, възпроизвежда възприятията си относно открития в района на паркинга пред блока накрайник (глава) от чук-брадва за пържоли, който бил без дръжка, не си спомня да е присъствал на откриването на червената пластмасова дръжка, разпознава положените на всеки лист от огледния протокол, и на етикета, поставен върху полиетиленовия плик, съдържащ споменатия накрайник от чук-брадва за месо, подписи като негови, както и че при подписването от негова страна на огледния протокол, той вече съдържал изписан текст, който свидетеля не се потрудил да прочете лично.  

В досъдебното производство бил извършен още един оглед – на входната врата на жилището на свид.А. *** (протокол и фотоалбум на л.33-36 от досъдебното производство). При огледа било установено, че шпионката на входната врата на жилището на А. е счупена и фрагменти от нея се намират на пода на етажната площадка, под и вдясно от мястото, където е била шпионката, по лаковото покритие на вратата има драскотини, а в горния край на врата – 4 бр. побитости. Този протокол също не бил предварително разрешен, нито впоследствие одобрен по реда на чл. 161 от НПК.

Вещото лице по изготвената в досъдебното производсто съдебномедицинска експертиза № 63/ 2014г. (л.46,47 от досъдебното производство) установило, че на свид. П.А. е причинено проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване, довело до порязване на черния дроб и на правия коремен мускул, както и кръвонасядане на десен горен крайник, от горната страна на дясната подлакътница, с размери приблизително 5 см х 2см. За кръвонасяданията по десния горен крайник вещото лице сочи, че отговарят да са причинени от твърд тъп предмет. По отношение на проникващото в коремната кухина прободно нараняване с порязване на черния дроб и правия коремен мускул на пострадалия вещото лице съобщава, че се касае за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, изискващо спешно оперативно лечение със зашиване на черния дроб и кръвопреливане. Според заключението, характерът и местоположението на прободната рана съответстват  в най-голяма степен тя да е получена при  положение на наранения и нанасящия я един срещу друг. При двете присъствени изслушвания на вещото лице в съдебните заседания от 02.06.2016г. и от 27.06.2017г. се изяснява, че е извършил прегледа на постралия на 24.03.2014г. след извършената му чернодробна операция, която твърди да е била животоспасяваща поради факта, че с оглед строежа и тъканта си черният дроб при порязване или пробождане не спира да кърви, и без спешна медиинска намеса човек би починал от анемия вследствие кръвозагубата. Изрично споделя, че при извършената при пълна анестезия операция, размерите на първоначалното нараняване са били хирургически разрширени, за да подпомогнат интервенцията, и при липса на извършен преди операцията преглед, впоследствие е невъзможно да се установи нейния точен размер и профил, нито да се прецени каква е била равнината на проникване на ножа в тялото на пострадалия, нито дали приобщеният като веществено доказателство сгъваем нож с черна пластмасова дръжка, с оглед дължината, ширината и формата на острието му, може да е причинил процесното нараняване. Предвид аргументацията на експерта, съдът прие изготвената от него в съдебното производство съдебномедицинска експертиза № 78/2017г. (л.182, 183, том ІІ на НОХД № 695/2016г.), макар същата да не съдържа отговори на поставените от съда конкретни задачи.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 68/ 2014г. (л.49, 50 от досъдебното производство) явства, че подс. С.В. получил контузна рана на лицето – в непосредствена близост до външния край на лявата вежда, с размери приблизително 2см х 0.3 см, която към момента на прегледа (25.03.2014г.) била хирургически обработена и зашита, синкаво кръвонасядане с размери 6см х 3 см по горната повърхност на лявото рамо, и по горната външна повърхност на лявата подлакетница, в горната й третина - две кожни ранички с приблизителни размери 7-10 мм всяка, отстоящи на разстояние 5-7 мм една от друга, с червено дъно под нивото на кожата. Посочените наранявания, преценени в съвкупност, са довели до временно разстройство, неопасно за живота на В.. Според вещото лице при нанасяне на коментираните увреждания положението нараняващ-наранен е било преобладаващо един срещу друг, нараняванията по лицето и по лявото рамо на в. съответстват да са получени от удари с твърд тъп предмет, включително бухалка, докато раните по лявата ръка отговарят да са причинени при контакт с ръбест предмет, който може да е бухалка, но по повърхността й следвало да има дефект - ръб, неравност и други подобни.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза №67/ 2014г. (л.52, 53 от досъдебното производство) се установява, че свид. М.М. получил контузна рана, разположена почти хоризонтално по лявата странична повърхност на главата, обхващаща окосмената и отчасти неокосмената челна област на главата, с дължина около 9 см, хирургически обработена и зашита към 25.03.2014г., когато бил извършен прегледът. Раната отговаря да е нанесена с твърд, тъп предмет с продълговата форма на удрящата повърхност, включително бухалка, при взаиморазположение наранен- наранител както един срещу друг, така и ако нараняващият да е бил от лявата страна на М.. Коментираното нараняване води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице установило анамнестични данни и за евентуално лекостепеннно мозъчно сътресение, също резултат от удара, причинил откритото нараняване, което също би довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При прегледа на свид. М. не са били установени други наранявания.

В досъдебното производство била възложена и изготвена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (Протокол № 35 от 11.04.2014г. на л.54а - 54в от досъдебното производство). От заключението й се установява, че подс.С.В. и свид. П.А. имат еднаква кръвногрупова принадлежност - кръвна група В (алфа) по системата АВО. По част от представените за изследване веществени доказателства – в частност обект №5 (зелено долнище на анцуг, носено при сбиването от подс.В.), обект №6 (черно шушляково яке, носено от свид. А. при отвеждането му в „МБАЛ-Бургас” АД), обект №7 (синьо-сиво долнище на анцуг, носено от свид. А. при сбиването) и обещкт №8 (памучен тампон-отривка от местопроизшествието, с който съгласно огледния протокол от 24.03.2014г. били иззети проби от тъмните петна, открити по асфалтовата алея между бл. 29а и бл. 31 в посока от вх. А към вх. Б на бл. 29а), били открити следи от  човешка кръв от кръвна група В (алфа). По обект № 4 (сгъваем нож с черна дръжка) са доказани микроследи от кръв, чийто вид и кръвна група не могло да бъдат определени поради липса на количество и подходящ материал. По обект №1 (метално острие с форма на полукръг, прикрепен върху кръгла бяла пластмасова основа), обект № 2 (червена дръжка), и обект № 3 (метална брадва с метална дръжка) не било установено наличие на кръв.

В хода на съдебното производство бяха назначени и изпълнени първоначална и допълнителна комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи (заключения на л.171-181, и на л.285-289, том ІІ на НОХД № 695/2016г.). След проведени присъствени интервюта с подс. С.В. и извършване на съответните тестове по утвърдената в науките психиатрия и психология методология, вещите лица очертават подсъдимия като способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи както към процесната дата 23.03.2014г, така и при разглеждане на делото, не страда и не е страдал от психично разстойство, поставящо под съмнение вменяемостта му, установена е отдавнашна зависимост към хероин, която от няколко години, включително към датата на деянието, е завестена със зависимост от метадон, който подсъдимият приема контролирано в рамките на ръководена от лекар метадонова програма, в състояние е правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда значимите за делото факти, психическото му състояние непосредствено преди, по преме и след инцидента определят като състояние на силна уплаха, което мобилизира психическите и физически ресурси на в. и го подпомага по-правилно да възприема и преценява правилно, обективно  и своевременно всички обстоятелства, относими към физическия му сблъсък със свид. А.. От психологическа гледна точка, подс. В. е възприет като личност с нисък фрустрационен толеранс, което в съчетание с високата степен на невротизъм намалява способността му за рационален и волеви самоконтрол, особено в ситуации, когато е изложен на обидно или агресивно поведение на трети лица към него или негови близки. В тези случаи обичайният стереотип на В. предполага агресивна вербална реакция, при запазване на добър телесен самоконтрол. Ако обаче бъде внезапно стимулиран и подложен на внезапен силен натиск, проявява склонност към негативна реакция с висок интензитет. В допълнителната експертиза вещите лица определят емоционалното състояние на В. конкретно в периода непосредствено преди сбиването като гняв с готовност за агресия, запазвайки извода, че при самия сблъсък състоянието се е трансформирало от гняв в състояние на силна уплаха, без тези емоционални състояния да са влошили способностите му правилно, точно и своевременно да възприема, запаметява, възпроизвежда релевантните за случая факти, както и в хода на самия сблъсък да разполага с правилна, точна и своевременна преценка за всички обстоятелства, свързани със сбиването с А., включително собствените си местоположение, цели и действия в този сблъсък.

 

ОБСЪЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СЪВКУПНОСТ

Изложената в горния раздел фактическа обстановка съдът извлече от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подс. В. по измененото в съдебното следствие обвинение, показанията на свидетелите Л.Д. (включително дадените в досъдебното производство и при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК), И.Г., (включително дадените на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т.2 от НПК), М.С., П.А. (включително дадените в досъдебното производство и при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл. 281 ал.4 и ал. 5 вр. ал.1 т.1 от НПК, както и тези, депозирани при извършения на 16.03.2017г. съдебен оглед на местопроизшествието), Д.К. (включително дадените при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК), М.М. (включително дадените в досъдебното производство и при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК), А.П. (включително дадените в досъдебното производство и при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), Н.П. (включително дадените в досъдебното производство и при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД № 1770/2015г., прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т.1 от НПК), И. Керчев, Г.Х., от заключенията на извършените по делото съдебномедицински експертизи № 63/ 2014г., № 68/ 2014г., №67/ 2014г. и № 78/2017г., заключенията на извършените в съдебното производство първоначална и допълнителна комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, от протокола за оглед на местопроизшествие от 24.03.2014г. и приобщения в съдебното производство фотоалбум към него, от протокола за оглед на местопроизшествие от 25.03.2014г. и фотоалбума към него, от съдебния оглед на местопроизшествието от 16.03.2017г., схемата и фотоалбума към него, от другите събрани в досъдебното и съдебното производство писмени доказателствени материали-докладни записки, постановления, протоколи за доброволно предаване и за даване на образци за сравнителен анализ, пълен запис на хартиен и оптичен носител на медицинската документация за лечението и възстановяването на свид. А. след нанесеното му увреждане, справките за съдимост на подс. В. и на свид. М., както и писмени материали, касаещ подадени от страна на свид. С. жалби против свид. А. до органите на МВР, чиито дати са след процесната по делото. Обясненията на подс. В., дадени в досъдебното производство, както и в двете съдебни производства до изменението на повдигнатото му обвинение, не бяха взети предвид от съда при решаване на делото поради ограничението, установено в чл.287 ал.4 от НПК.

На пръв поглед, гласните доказателства действително са твърде противоречиви, някои от тях - до степен на взаимно изключване, но внимателният им прочит и съпоставянето им с приобщените по делото веществени доказателства и експертни заключения разкрива съвпадение и взаимно допълване по основните въпроси, чието изясняване е задължително за правилното решаване на делото.

Съдът намира за безспорно установен фактът, че надвечер преди деянието свид. М. и подс. В. действително посетили входа, където живее свид. А., успели да проникнат до входната врата на апартамента му в очакване той да се появи, като междувременно нанесли повреди по лаковото покритие на вратата и счупили монтираната на нея шпионка. Този факт е изрично установен от показанията на свидетелите П. и П., дадени още на следващия деянието ден-24.03.2014г., без същите да имат възможност да се консултират помежду си или със свид. А.. Няма съмнение, че именно при идването си до апартамента на А. на 23.03.2014г., М. и В. са нанесли и повредите, констатирани впоследствие при огледа на 25.03.2014г. по вратата на жилището на А.. Именно това е послужило за повод свид. А. да вземе решение още същата вечер да потърси свид. М. за обяснение. Съдът не кредитира твърденията на свид. М. и подс. В. , че преди деянието не са ходили до жилището на А. и не са нанасяли по вратата му описаните увреждания. В. е подсъдим по делото, а м., макар свидетеле, разполага с правото да не се самоуличава  в извършване на неправорно деяние, каквото безспорно е повреждането на чуждо имущество. Съдът приема, че В. и М. при посещението им до жилището на А. действително са били съпроводени от лице от женски пол, но доказателствата в тази насока са недостатъчни за категоричен извод, дали това лице е било свид. М.С., или свид. К..

На следващо място, съдът не кредитира показанията на свид. К., че в момента, когато свид.М. разговарял със свид. А. по домофона, тя се намирала в непосредствена близост до м. и могла непосредствено да чуе казаното от свид. А..От показанията на същата свидетелка в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, както и от показанията на свидетелите М. и С., както и от обясненията на подс. В. категорично се установява, че разговорът по домофона е воден само и единствено от свид. М., разговорът е бил кратък, и след приключването му не друг, а свид. М. уведомил останалите намиращи се в жилището лица за лицето, с което е водил разговора, и за съдържанието му. Съдът не кредитира показанията на свид. К. и в частта, в която твърди, че след като подсъдимият и свид. М. излезли от вх.Б да търсят А., тя останала вътре във фоайето на същия вход, зад входната врата, и оттам могла да набллюдава случващото се между двете групи. От показаният на свид. М. (абзац 3 и 4 на л. 86, том І от НОХД № 695/ 2016г.) изрично сочи, че към датата на деянието цялата метална конструкция, включваща входната врата на бл. Б на бл.29а, и прилежащите й странични метални плоскости и остъкляване, била монтирана в дълбочина на около 0.5 четра навътре от външния край на бетонната конструкция на входа, и до вратата се стигало по стълби. При извършения на 16.03.2017г. съдебен оглед на местопроизшествието това твърдение бе потвърдено, макар входната врата на входа вече да е сменена с друго, която обаче е монтирана на същото място, и това се установява съвсем ясно от ракурса на снимки № 3 и № 4 на л. 199, и особено снимка № 24 на л.210, том ІІ на настоящото съдебно производство. Съвкупната оценка на фактическите обстоятелства, установени при огледа, мотивира съда да счита, че от мястото, което според показанията й е заемала - вътре във вх. Б, зад конструкцията на входната врата, свид. К. обективно не е могла да възприеме нищо от случилото се на покритата с плочки алея между входовете на блока, защото видимостта й в тази посока се препятства от дясната странична колона на вх. Б, а от казаната позиция е могла да възприеме само действия, случили се в обхвата на градината и паркинга пред двата входа на блока. Недостоверни за съда са и показанията на свид. К., че след разговора, проведен между свидетелите м. и А. по домофона, М. и подс. В. обсъдили и решили заедно да слязат за срещата с А., като преди това се въоръжат. Вече бе коментирано, че според сведенията на свид. М. и подс. В., само свид. М. е разговарял по дофона с А., пак М. уведомил останалите лица в апартамента си за проведения разговор, включително с кого е проведен и какъв е неговия предмет, след което взел взел чук-брадва за месо с червена пластмасова дръжка и отвертка без накрайник и напуснал апартамента за срещата с А. пред блока, без да търси съдействие от подс. В.. Последният, като видял тръгването на свид. М., счел да правилно и нужно също да се въоръжи с чук-брадва за месо с метална дръжка и със сгъваемия джобен нож, и да го последва, но без да са се сговаряли предварително за това. Прочее, при разговора със свид. М., липсват данни свид. А. да е знаел, че по това време в апартамента се намира и подс. В.. Наред с това, липсват данни свид. А. да е съобщавал на свид. М. при проведения разговор по домофона, че с него има и други две лица, както и че е въоръжен с бухалка.

Диаметрално противоположни твърдения са налице по въпроса, къде е мястото на сбълъсъка между свид. М. и подс. В., от една страна, и свид. П.А., от друга. Според обясненията на подс. В. (абзац последен на гърба на л. 327 и началото на л.328, том ІІ на настоящото съдебно производство), те двамата с М. стоели пред вх. Б на бл. 29а, когато свид. А. и още няколко съпровождащи го лице се приближили откъм вх. А на същия блок, и пред вх.Б А. нанесъл удар с бухалка в главата на М., който веднага паднал на същото място. Свид. М. на свой ред твърди, че видял приближаването на А., който държал бухалка, и приятелите му, самият М. тръгнал насреща им по алеята между двата входа на бл. 29а, там получил удар от А. и паднал, а след като се свестил, установил, че лежи на същото място- на алеята между двата входа. Свид. К. на свой ред твърди, че свид. М. се е намирал пред вх. А, когато иззад същия вход изскочил свид. А. и ударил М. с бухалка в главата. Съгласно показанията на снвидетелите А., П. и П., сблъсъкът възникнал на алеята между двата входа на бл. 29а, в непосредствена близост до вх. А, А. бил застанал най-напред, зад него бил П., а най-отзад стоял П.,  свид. М. и подс. В. дошли бягайки откъм вх.Б, като по-напред бил М., който в движение хвърлил към А. брадва, след което А. му нанесъл с бухалката удар в главата и го повалил, а непосредствено след това подс. В. връхлетял към А. и двамата започнали да се бият. При тези сведения съдът съпостави отделните твърдения с откритите при огледа на 24.03.2014г. и проведения на 16.03.2017г. съдебен оглед веществени доказателства и фактически данни. В резултата от това съпоставяне, съдът приема, че сблъсъкът между свид. М. и подс.В., от една страна, и свид. П.А.-от друга страна, физически се е случил приблизително по средата на покритата с плочщи алея между двата входа на бл. 29а, ограничена от едната страна от стената на блока, а от другата страна, от градината, оградена с ниска петална ограда, ясно видима на дясната снимка от най-долния ред от фотоалбума към огледа на местопроизшествие от 24.03.2014г. (л.266, том ІІ от НОХД № 695/ 2016г.). Основание за такъв извод дава най-напред местоположението на документнираните при първия оглед фрагменти от фаянсови плочи и парчета газобетон, хвърлени по време на боя от свид. С. от терасата на ет. 8 на вх. Б. Тези предмети са концентрирани по алеята между двата входа на бл. 29а, в очертанията на градината, но по-близо до вход. А, както и на алеята пред самия вх. А. Свид. Х., поемно лице при първоначалния оглед, изрично свидетелства, че е възприел наличието на забити в пръстта на градината фаянсови плочки, една от които се възприема ясно като бяло петно с неправилна четириъгълна форма на лявата снимка на втория ред от фотоалбума към огледа на местопроизшествие от 24.03.2014г. (л.266, том ІІ от НОХД № 695/ 2016г.). Предвид местоположението на отломките и показанията на свид. С., че ги е хвърляла около биещите се, в близост до тях, но внимавала да не уцели някого, съдът приема за място на възникване на физическия сблъсък приблизително средата на алеята между двата входа на блока, която е с обща дължина от 10.03 м от вход до вход, като отчита и факта, че при излизането на свид. М. и подс. В. от вх. Б, свидетелите А., П. и П. са се намирали от далечната страна на вх. А, в посока улицата, където се движи градския транспорт. Така локализираното място на сблъсъка отчита в необходимата степен противоречивите гласни доказателства, обективните находки от фаянсови плочки и парчета газобетон, и установеното при първоначалния оглед на местопроизшествието местоположение на двете части на носения от свид. М. чук –брадва за месо. В тази връзка, заслужава изричен коментар пледоарията на защитника на подс. В. в частта, в която се акцентира на откритите при първоначалния оглед множество капки от червена течност пред вх. Б, което обстоятелство защитникът привежда в подкрепа на защитната теза, че началото на сблъсъка е било именно пред вх.Б, и пак там свид. А. нанесъл с бухалката удар на свид.М.. Освен, че отчасти се базира на действително установени при огледа обстоятелства, това твърдение представлява находчив опит за манипулативна интерпретация на доказателствения материал в полза на подсъдимия. Няма спор, че съгласно буквалния запис от огледния протокол от 24.03.2014г., пред вх.Б на бл. 29а действително са установени множество капки с червен цвят, но посоченото обстоятелство не изчерпва находките от този оглед. В същия протокол изрично е записано, че от мястото, където е открит накрайникът на носената от свид. М. чук-брадва за месо – по средата на асфалтовата алея, преминаваща между бл. 29а и бл. 31, точно пред вх. А на бл. 29а, по същата асфалтова алея в посока вх.Б на бл. 29а са открити тъмни капки от течност с неправилна форма, които водят към вх. Б на същия блок. Пак от огледния протокол са установява, че с помощта на памучен тампон са били иззети проби от течността, съдържаща се в капките по асфалтовата алея до паркинга пред бл. 29а, а не от тези, открити пред вх.Б на същия блок. Така за червените на цвят капки пред вх.Б на бл. 29а изобщо не може да се твърди, че съдържат човешка кръв, докато капките, установени по асфалтовата алея между бл.29а и бл.31, от които са иззети образци за изследване, съгласно експертизата на веществени доказателства действително съдържат човешка кръв от кръвна група В (алфа) по системата АВО, към която несъмнено принадлежат както подс. В., така и свид. П.А.. Кръвногруповата принадлежност на свид. М. не е изследвана и по делото не е известна. Не съществуват фактически основания да се приеме, че откритите пред вх.Б на пбл. 29а капки червена течност представляват именно човешка кръв, и тя е оставена от свид. М., свид. А. или подс. В., просто защото тези капки не са били надлежно изследвани. Наличието на капки от течност, съмнителна за кръв, пред вх. Б, в казания аспект не подкрепя тезата на защитата, че именно мястото на тези капки локализира първоначалното възникване на боя между подс. В., свид. М. и свид. А.. Предвид всички събрани доказателства, ако откритите пред вх.Б капки червена течност действително са били човешка кръв, единственият, който обективно не е могъл да ги остави на това място, всъщност е свид. А., защото нараняването му е нанесено от подс. В. в района на алеята между входовете на бл. 29а и то по-близо до вх. А, а малко след нанасяне на инкриминираното увреждане, свид.А. побягнал от местопрестъплението в обратна на вх.Б посока – покрай вх. А, тясната страна на блока откъм улицата, и после през прохода между бл.29а и бл.29. Наличието на капки кръв по асфалтовата алея между бл. 29а и бл. 31 императивно предпоставя по този маршрут да е преминало човешко същество с кървящо нараняване, а предвид установената кръвна група на следите, те най-вероятно са оставени от подс. В., който след края на боя е имал кървяща рана на главата, а според свидетелските показания на полицейските служители Д. и Г., както и на свидетелите М., С. и К., е имал кръв по дрехите и ръцете си, разговарял е с полицейските служители в пространството пред бл. 29а, след което заедно с м. са се качили в апартамента да се измият и после пак са слезли, за да бъдат откарани в „МБАЛ – Бургас” АД за оказване на медицинска помощ.

Съдът не кредитира твърдението на свид. М., намиращо опора частично и в обясненията на подс. В. и на свидетелите К. и С., че не бил хвърлял какъвто и да е предмет в посока свид. А.. Самият М. признава, че напускайки жилището си за срещата със свид. А. пред блока, взел със себе си чук-брадва за место, с червена пластмасова дръжка и накрайник (глава), състояща се от кръгла бяла пластмасова основа, с монтирано на нея полукръгло метално острие, фиксирано към кръжката с черна лента тиксо, както и инструмент, представляващ отвертка със сменяеми накрайници, но без поставен накрайник. Според еднообразните и категорични показания на свидетелите А., П. и П., докато бягал срещу свид. А., свид. М. хвърлил по него именно споменатия чук-брадва за месо, който след рикошет в стената на бл. 29а се разглобил, и двете му съставни части (накрайник с острие и червена пластмасова дръжка) при първоначалния оглед няколко часа след случката били открити на различни места, отстоящи на значително разстояние една от друга. При тези факти обяснението на М., че не е хвърлял, а вероятно е изтървал коментирания предмет след като А. го ударил с бухалката по главата, не е в състояние да обясни факта, че чукът – брадва се оказал разделен на две части, въпреки свързването им с черно тиксо, нито различното местоположение на частите на оръжието, установено при огледа от 24.03.2014г.

За недостоверни съдът прие обясненията на подс. В., че получил и почувствал удари по гърба, нанесени му от лица от групата на свид. А., различни от самия А.. Увреждания, локализирани по гърба на подсъдимия, не са били установени от вещото лице, което го освидетелствало за нуждите на назначената по делото съдебномедицинската екпертиза, данни за такива удари не се откриват и в показанията на свидетелите А., М., П. и П..

По същите съображения - липса на съответни медицински находки, съдът не кредитира показанията на свид. А. в частта, в която твърди, че освен процесното по делото увреждане, подс. В. да му е нанесъл и други наранявания с ножа в областта на тазовите кости, както и че хвърлената от свид. М. брадва го улучила с острата си част в дясното рамо. Следва да се напомни, че освен прободно –порезното нараняване в предната част на тялото на А., експертизата е установила само едно друго увреждане - кръвонасядане на десен горен крайник, от горната страна на дясната подлакътница, с размери приблизително 5 см х 2см, което вероятно е било причинено от твърд тъп предмет, но не отговаря на твърденията на А., цитирани  по-горе.

По същите съображения - липса на съответни медицински находки, съдът не кредитира обясненията на подс. В. и показанията на свидетелите С. и К., че след като свид. А. ударил и повалил с този удар свид. М. на земята, А. и спътниците му продължили да нанасят удари и ритници на падналия М.. Освен нараняването в лявата част на главата на М., съдебномедицинският експерт не е констатирал друго видимо телесно увреждане по тялото му.

 Най-сетне, предвид обема и съдържанието на доказателствената маса съдът намира твърденията на подсъдимия и част от свидетелите, че при сбиването свид. Н.П. държал в ръка нож, с който заплашвал и нападал подс. В., за недоказани по безспорен и категоричен начин. Свидетелите К., отчасти свид. С. и подс. В. в последните си обяснения твърдят, че едно от лицата, съпровождащи при сбиването свид. Ананасов, посочено с прякор «Фъцито», носело в ръката си нож, с който заплашвало подсъдимия, но последният не съобщава да е бил пряко атакуван от въпросното лице, нито да е получил от него някакви наранявания. Заради присъствието си на мястото, свид. П. безспорно бил възприет от подс.В. и от свидетелите М., С. и К. като част от вражески настроената група, предвождана от свид. А.. На свой ред, свидетелите А., П. и П. отричат свид. П. да е имал нож, както и да го е ползвал в боя, свид. П., който не отрича да е известен с прекора «Фъцито», не съобщава въобще да е участвал в боя, включително да е нанасял или да е получавал удари и наранявания от страна на подс. В.. При това съотношение на доказателствата не може въобще да се приеме, че свид. Н.П. е участвал с лични действия в боя между подсъдимия и свид. А., нито е способствал с присъствието си близо до биещите си свид.А. да получи предимство или надмощно положение в двубоя.

Извън изрично отбелязаните по-горе противоречия в доказателствените материали,  в останалата си част те формират съвкупност от съвпадащи по основните въпроси, и взаимно допълващи се от логическа и хронологична гредна точка гласни, веществени и писмени доказателства, които в обемно и съдържателно отношение са достатъчни за разрешаване на въпросите от кръга на чл.102 от НПК – фактът и характеристиките на деянието, участието на подсъдимия в извършването му, характерът и размерът на причинените с деянието вреди и всички други обстоятелства за правилното индивидуализиране отговорността на дееца.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Преди да даде изискуемата правна оценка на стореното от подсъдимшия, съдът дължи произнасяне по въпросите, касаещи приложимостта на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, включително превишаването на нейните предели, и евентуалното им превишаване поради уплаха или смущение. Това предварително произнасяне в случая е наложително, тъй като прокурорът и повереникът на частния обвинител и граждански ищец в обвинителните си речи обосновават теза, че подс. В. е предприел противоправно нападение срещу пострадалия П.А. и действията на последния са отбранителни, а поддържаната от подсъдимия и неговия защитник защитна теза е тъкмо обратната – че свид. А. е предприел непредизвикано нападание, срещу което подс. В. правомерно се бранил.

Съгласно насоките, дадени с ППВС № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/ 1973 г., за да възникне правото на наизбежна отбрана, следва да е налице нападание, което да изхожда от човек, и обичайно се осъществява с активни действия - нахвърляне, връхлитане и др., които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите (т.І.2.), нападението следва да е общественоопасно и противправно (т.І.3), да е непосредствено, а то е такова и когато е създадена само реална и непосредствена опасност за увреждане на правно зажитени интереси (т. І.4), и да не е прекратено, т.е. да не е отблъснато от нападнатия или трето лице, нападателят сам се е отказал да го завърши, или вече го е завършил (т.І.5). Същевременно, на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно (т.І.3, абзац предпоследен).

С оглед резултатите от проведения доказателствен анализ, решаващият съд възприе становище, че в случая са налице две предприети по едно и също време, но противоположни по насока нападения, които са едновременно общественоопасни, противоправни, непосредствени, и към момента, в който е нанесено телесното увреждане, съставляващо предмет на обвинението, никое от нападенията не е било прекратено. Свид. М. и подс.В., съответно въоръжени и подготвени за физически сблъсък със свид. А., несъмнено предприели срещу него неправоверно, обществено опасно и непосредствено нападение, защото при съзирането му в района пред вх. А на бл. 29а, двамата се втурнали към него, свид. М. в движение хвърлил по него чук-брадва за месо, а веднага след неутрализирането на М., подсъдимият В. продължил нападението, стремейки се да нанесе с носения от него чук-брадва за месо удари на свид. А., и в крайна сметка го пробол със собствения си сгъваем полуавтоматичен нож в предната част на тялото, като му причинил сериозно телесно увреждане с потенциал за летален изход, при липса на своевременна медицинска помощ. Казаното се отнася в пълна степен за свид. А. – той по собствена воля решил да търси сметка и разплата със свид. М., подготвил неадекватно за сезона и нощния час, но съвсем подходящо за физическа саморазправа облекло и се въоръжил с бухалка, съпроводен от свидетелите П. и П. отишъл до входа на жилището му, подканил го да слезе долу да се разберат, което подканяне съдържало елемент на заплаха свид. А. да се качи в апартамента на М., ако  последният не слезе, при слизането на М. и подсъдимия пред вх. Б на бл. 29а, свид. А. ги видял пръв и се насочил с бърз ход към тях, което станало едновременно с придвижването на подсъдимия и свид. М. към него, след което нанесъл силен единичен удар и повалил свид. М., и продължил да се бие с подс. В., като му нанесъл удари в лявата лицева част на главата и лявото рамо, преди да бъде прободен от него и да се оттегли от мястото на боя. За да възприме това станище, съдът най-напред отчете мястото, където е настъпил непосредствения физически сблъсък, определено след оценката на доказаталествата. При първоначални позиции на двете групи пред двата съседни входа на бл.29а, отстоящи на разстояние 10.03 метра по линията на алеята между тях, свид. М. и подс. В. от една страна, и свид. А. от друга, изминали относително равни разстояния, за да достигнат мястото, където свид. А. ударил с бухалка и повалил на земята свид.М., локализирано около средата на споменатата алея между входовете на блока въз основа на съпоставката на показанията и обясненията с веществените доказателства. Сбълъсък на средата на алеята между входовете означава само едно – че всяка от враждуващите групи е изминала разстоянието от входовете до мястото на контакт, движейки се срещу другата с относително еднаква скорост и бързина. Разбира се, в хода на сбиването след падането на свид.М., подс. В. и свид. А. не останали на същото място, а постепенно се придвижвали в посока вх. А на бл. 29а, в близост до който подсъдимият пробол А. с ножа си. Наред с изводите от обективните находки, съдът изследва поведението на участниците в боя преди да влязат в непосредствен физически контакт, и изводите от това изследване подкрепят становището, че свид. М. и подс. В., от една страна, и свид. А. от друга страна, едновременно и взаимно са се нападнали. Преди да влязат във физическо единоборство, подс. В. и свид. А. разполагали с ред възможности да изберат друг развой на ситуацията – всеки от тях могъл най-напред да подаде сигнал в полицията, могли да комуникират по телефона или в интернет и да уговорят удобно за всички време и място за разговор, в който да опитат мирно да разрешат противоречията си, свид. А. е могъл във всеки момент до сблъсъка да не отива пред жилището на М., или да се оттегли оттам, подс. В. могъл във всеки момент до сблъсъка да потърси помощ от съседи, да барикадира вратата на жилището на свид. М. и сестра си свид. С., да съобщи на познати и да потърси помощ, ако се е чувствал наистина застрашен от присъствието на А. пред блока. Въпреки изброените реални възможности за избягване на сбиването, двамата избрали да се срещнат пред бл.29а въоръжени и да разрешат проблемите си в единоборство, чрез употреба на насилие и нанасяне телесни увреждания на опонента. Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият и пострадалият всъщност са целели и искали именно това-да се саморазправят физически, а не да разговарят и да решават проблеми по мирен и законосъобразен начин, чрез преговори и взаимни отстъпки.

Чрез института по чл.12 ал.1 от НК законодателят е предоставил правото на законна самоотбрана, включително чрез нанасяне вреди на нападателя, само на онзи, който е поставен в положение да брани свои или чужди защитени от закона блага срещу непосредствено противоправно нападение, но само ако отбраняващият се сам не е предприел такова нападение.  В настоящия случай и подс. В., и свид. А. са предприели един срещу друг непосредствени противоправни нападения, които са продължавали и към момента на причиняване на инкриминираното телесно увреждане, и следователно никой от тях не следва да се ползва от привилегията на неизбежната отбрана.

След отхвърляне на възможността подс. В. да е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, събраните по делото доказателства изискват признаването му за виновен по повдигнатото му актуално обвинение – че около 22.30 часа на 23.03.2014 г., в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, пред вход А на бл. 29а, нанесъл удар с нож в областта на корема на П.К.А. и му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване, довело до порязване на черния дроб и прав коремен мускул, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл.128 ал. 1 от НК.

Взаимното разположения на подсъдимия и пострадалия, авторът, механизмът и средството за причиняване на увреждането, както и характерът и последиците от нараняването на черния дроб на жертвата са напълно изяснени от фактическа страна, и не са предмет на спор между страните. Видът на телесната повреда се определя към момента на причиняването й, без да се отчита последващата лекарска намеса. В конкретния случай, при медицинската оценка на нараняването вещото лице е посочило, че поради вида на тъканите, изграждащи черния дроб, при нараняване този орган не може по естествен път да образува тромб, който да спре кървенето, тъй щото органът кърви до настъпване смъртта на пострадалия от анемия вследствие кръвозагуба. Именно от посочената специфика произтича реалната опасност пострадалият да умре, ако не бъде своевременно подложен на оперативно лечение и зашиване срязването на черния му дроб. С оглед изложеното, съдът приема квалифицирането на процесното увреждане като тежка телесна повреда за съобразено със материалния закон, доказателствата и разясненията, дадени в т.7 на ППВС №3 от 27.09.1979г., доколкото деянието наистина разкрива всички задължителни обективни признаци на престъплението по чл. 128 ал.1 от НК - причиняване на тежка телесна повреда, състояща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при умишлена вина от вида „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. За умисъла на дееца съдът преценява по поведението му. В случая, подс. В. избрал да участва в сблъсъка със свид. А., въоръжен с нож и чук-брадва за месо, като и двата предмета притежават остри върхове и ръбове, годни да причинят тежки прободни и порезни наранявания на човек. В. нанесъл директен удар с острието на ножа в коремната област на пострадалия, където са разположени жизненоважни органи и системи на човешкия организъм, и този факт е общоизвестен. Острието действително проникнало в коремната кухина на А. и порязало правия му коремен мускул и черния му дроб, в което именно се състои  съставомерното увреждане. Следователно, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и едновременно с това е предвиждал и искал настъпването на престъпните му последици. В изложения аспект, решението досъдебното производство да се води първоначално за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК не е било лишено от логика и основания.

Тук е мястото за бъдат обсъдени подбудите и мотивите за извършване на престъплението, за които по делото бяха събрани конкретни данни. До процесния по делото инцидент, подс. В. и свид. П.А. не се познавали лично, макар да се били виждали и да имали визуална представа един от друг. В. не бил страна, нито участвал по какъвто и да е начин в комплицираните и напрегнати отношения между свидетелите А., М. и сестра му М.С., поради което съдът приема, че липсват доказателства у подсъдимия преди сбиването да е имало изградено негативно, неприязнено, отмъстително или агресивно отношение към свид. А.. Съдът отбелязва, че след разговора с А., свид. М. уведомил присъстващите в апартамента му лица, че слиза да се срещне с пострадалия, който го бил заплашил, но никой от очевидците не твърди М. да е искал помощ и съдействие от подсъдимия, нито че В. сам да е предлагал на М. да го съпроводи при срещата. М. напуснал апартамента пръв и сам, с асансьора се отправил към първия етаж, а подсъдимият след известно колебание решил по собствен почин да го последва, също се въоръжил и слязъл по стълбите. В последната си дума пред настоящия съдебен състав, а и при първото съдебно разглеждане на делото подс. В. заявява устойчиво убеждение, че не е търсил конфронтация с А. и не го е предизвиквал, счита за правилно всеки да защити близките и семейството си, ако нещо или някой ги заплашва, и възприема това положение за нормално и естествено. С оглед тези убеждения на подсъдимия, съдът намира за обосновано, професионално изготвено и напълно споделяемо заключението на вещите лице по комплексните психиатрични и психологични експертизи, че В. действително е невротична личност с нисък фрустрационен праг, с относително по-ниски способности за рационален и волеви контрол, за когото обаче връзката със семейството и близките  е от голяма важност, и това може да го стимулира към по-силно изразени реакции при обидно или агресивно отношение към тях. Съдът счита, че подбудите на подс. В. да последва М. при срещата с А. и впоследствие да се включи в боя с него са били приоритетно насочени да предпази М., а не да нанесе на А. телесно увреждане. Това ясно личи от поведението му пред блока – М. пръв от тях двамата побягнал срещу А. и спътниците му, за да ги нападне, В. съзнавал това, но следвал отблизо М., ставайки по този начин участник в нападението, но самият В. предприел конкретни нападателни действия срещу А. едва след като той ударил М. с бухалката по главата и го неутрализирал.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 За престъплението по чл.128 ал.1 от НК Законът предвижда наказание «Лишаване от свобода» от три до десет години. Установените по делото характеристики на деянието мотивират съда да счита, че обществената му опасност съответства на обичайната за този вид престъпления обществена опасност. Личността на дееца разкрива относително ниска степен на обществена опасност – към инкриминираната дата в. е бил сравнително млад човек, с добри личностни и образователни характеристики, трудово ангажиран като готвач. Отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по делото не се установяват, а като смекчаващи обстоятелства съдът съобразява необремененото съдебно минало на подсъдимия при извършване на деянието, липсата на данни за други престъпни или противоправни деяния към същата дата, силната му привързаност към близките и готовността да ги предпазва и защитава, изцяло коректното на всички етапи от наказателното производство процесуално поведение и оказаното изключителното съдействие за разкриване на престъплението и за установяване на обективната истина, в това число добросъвестно дадените сведения за случилото се, и доброволното предаване на вещите, послужили за извършването на престъплението.

По делото отсъстват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, годни да мотивират определяне на наказанието под минималния установен за престъплението по чл. 128 ал.1 от НК размер чрез приложение на привилегирования състав на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, по вид – «Лишаване от свобода», а по размер – за предвидения от закона минимален срок от 3 години. Така отмереното по вид и срок наказание напълно съответства на естеството и интензитета на престъпното посегателство, на личността на дееца, и е съобразено с коментираните по-горе смекчаващи обстоятелства.

Към инкриминираната дата подс. В. не е бил осъждан за извършено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода, за което да не е бил реабилитиран. Определеното с настоящата присъда наказание «Лишаване от свобода» е за срок от 3 години, и за постигане целите на наказанието, указани в чл. 36 от НК, и най-вече за поправянето на дееца не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Генералната и специалната превенция могат да бъдат постигнати в пълна степен и с отлагане изпълнението на наложеното наказание «Лишаване от свобода» на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години. По този начин на подсъдимия ще бъде предоставена възможност да полага труд и да получава възнаграждение, да запази социалните си контакти с близки, приятели и партньори, и наред с това преосмисли поведението и ценностната си система към спазване на законите и недопускане на противоправни прояви занапред. Установеният максимално допустим изпитателен срок от 5 години по мнението на съда притежава нужния потенциал да въздържа подсъдимия от извършване на други престъпления, под страх от ефективно изтърпяване на отложеното наказание «Лишаване от свобода».

 

ГРАЖДАНСКИ  ИСК

Предвид решението по въпросите относно деянието, вината и отговорността, съдът приема предявеният от пострадалия П.А., участващ в качеството на граждански ищец и частен обвинител в съдебното производство, граждански иск за обезвреда на причинените му с деянието неимуществени вреди за доказан по основание. С осъщественото престъпление по чл.128 ал.1 от НК, подс.В. виновно и противоправно е реализирал и фактическия състав на граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което го задължава да възмезди виновно причинените на пострадалия вреди. Безспорно установена е пряка причинно-следствената връзка между противоправното поведение на подс. В., и настъпилите за пострадалия неблагоприятни последици. Престъплението по чл.128 ал.1 от НК е тежко умишлено посегателство срещу телесния интегритет и здравето на гражданите, конкретно причиненото увреждане бележи много силно засягане здравето на А., с риск от летален изход, наложил спешна животоспасяваща медицинска интервенция и кръвопреливане, под пълна анестезия. Пострадалият пролежал общо 8 дни стационарно лечение в „МБАЛ-Бургас” АД, около оперативния срез били поставени дренажи за отвеждане на течности извън тялото. Въпреки успешно проведената операция, през следващите 5-6 месеца А. продължил лечението и възстановяването си в домашни условия, изпитвал болезнени усещания и слабост, налагало се да посещава множество контролни прегледи.

При индивидуализация размера на обезвредата, съдът изходи от общата разпоредба на чл.52 ал.1 от ЗЗД, въвеждаща критерия за справедливост при репариране на неимуществени вреди, и наред това подложи на преценка по реда на чл.51 ал.2 от ЗЗД следните релевантни обстоятелства:

С оглед приетото за обстоятелствата, при които е причинено увреждането, активното участие на пострадалия А. с сбиването не може да бъде отречено и за съда е категорично доказано. Ищецът получил нараняването не при отбрана, както твърдят прокурора и неговия повереник, а докато нападал подсъдимия по същия начин, по който В. нападал него. Обстоятелството, че подсъдимият причинил на А. тежка телесна повреда, а в същото време и при същите обстотелство ищецът причинил на В. само лека телесна повреда от вида на чл. 130 ал.1 от НК, се явява резултат от конкретното развитие на боя и действията на всеки от участниците в него, но с положителност подкрепя становището на съда, че А. има определен немалък принос за получаване на обсъжданото нараняване, поради осъщественото от него нападение над В. и участието му в сбиването с него.

На следващо място, сред доказателствените материали по делото съдът не откри такива, подкрепящи тезата, изложена в исковата молба и впоследствие лансирана в речта на процесуалния представител на ищеца, че въпреки успешната оперативна интервенция и постоперативно лечение, финкциите на черния дроб на А. никога нямало да се възстановят изцяло, и той щял да бъде съпътстван от опасност за живота да края на дните му. Съдебният състав изиска пълната медицинска документация от операцията и стационарното лечение на А. *** АД (л.224-260, том ІІ на НОХД № 695/ 2016г.), но в тези материали липсват въобще такива констатации и твърдения. Напротив, в епикризата от  лечението на ищеца (гърба на л.260, цитирания том и дело) ясно е отразено, че операцията е била последвана от гладък следоперативен период, зарастване на раната без усложнения, А. е изписан в добро състояние с насоки за амбулаторно лечение  и контролни прегледи след 7 и след 30 дни, без никакви препоръки за спазване на диетичен режим и терапия. При изслушване на вещото лице по изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на ищеца А. при първото съдебно разглеждане на делото по НОХД №1770/ 2015г., експертът изрично е посочил, че при успешно зашиване на черния дроб и обичаен оздравителен процес, за пострадалия няма никакви негативни последствия, налице е пълно запазване функциите на черния дроб, а и нерядко се прави трансплантация на половин черен дроб (л. 68 абзац последен, и на гърба на същия лист – последните две изречения,  НОХД №1770/ 2015г.).

При обсъдените обстоятелства, отчитайки доказания по делото принос на пострадалия за настъпване на вредите, съдът намери сумата от 12 000 лева за съответна на увреждането, продължителността на оздравителния процес и съпътстващите го болки, ограничения и затруднения, както и за обоснована от доказателствата и достатъчна да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното от подс. В. престъпление по чл.128 ал.1 от НК. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на предявената твърде висока претенция от 50 000 лева, което налага гражданският иск да бъде уважен за сумата от 12 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважената част от датата на увреждането – 23.03.2014г. до окончателното й изплащане, а за горницата над уважения размер от 12 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Приобщеното по делото веществено доказателство - сгъваем нож с черна пластмасова дръжка, собственост на подс. С.В., представляващ средство за извършване на престъплението, следва да бъде отнето в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК.

Веществените доказателства - тампон с тъмночервена на цвят течност, и 1 бр. оптичен носител, съдържащ запис на медицинската документация за лечението на гражданския ищец и частен обвинител П.А. *** АД, следва да останат по делото за срока на съхранението му в архив.

Останалите предмети, приобщени като веществени доказателства, с оглед приключване на наказателното производство, на основание чл.111 ал.1 от НПК, подлежат на връщане на техните собственици, както следва:

На свидетеля М.С.М.  - метално острие с неправилна форма на полукръг (в профил), прикрепено към бял на цвят предмет с кръгла основа, облепена с черно на цвят тиксо, и червена на цвят дръжка в единия край удебелена, а в другия с черно на цвят тиксо;

На свидетеля П.К.А. - 2 броя декоративни елементи от шпионка, 2 броя лупи – една по-малка и една по-голяма, черно шушляково яке, синьо-сиво долнище на анцуг;

На подсъдимия С.Т.В.  - зелено долнище на анцуг, и метална чук - брадва за месо с метална дръжка.

 

РАЗНОСКИ

С оглед решението по въпросите за вината, отговорността и по гражданския иск, на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подс. С.Т.В. следва да се възложат сторените в наказателното производство разноски, както следва:

- направените от гражданския ищец и частен обвинител П.К.А. разноски за възнаграждение на адвокат – повереник в размер на 960 лева;

- в полза на бюджета на МВР по сметка на ОД на МВР- Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 162.10 лева;

- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените в съдебното производство по НОХД № 1770/2015 година по описа на съда разноски в размер на 60 лева;

- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените в съдебното производство по НОХД № 695/2016 година по описа на съда разноски в размер на 882.57 лева;

- държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на 2 изпълнителни листа - в полза на бюджета на МВР, и в полза на бюджета на съдебната власт.

 

На основание чл.88 ал.1 от НПК, във връзка с чл.78 ал.6 от ГПК, подсъдимият  С.Т.В. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд -Бургас сума в размер на 480 лева, представляваща следващата се върху уважения граждански иск държавна такса.

 

Така мотивиран, съдът  постанови  присъдата.

 

                                                                      

 

 

 

Председател:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева