РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Тутракан, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100017 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
82/05.01.2024 на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу Б. Н. А. с ЕГН
**********.
Предметът на делото касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило
производство по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 1114/28.11.2023
по ч.гр.д.№ 643/2023 на Районен съд Тутракан за отхвърляне на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Исковата молба е подадена в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Надвнесена е дължимата държавна такса 29,92 лева (2% от 1496,43
лева), тъй като са платени 50 лева. От тях съдът прихваща 5,30 лева за
изготвяне на препис на исковата молба за връчване на ответницата, което
означава, че ищецът има право да поиска връщане на 14,80 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
настоящия адрес на ответницата потребител Б. А. в гр. Тутракан – чл. 113 вр.
чл. 116 ГПК, и от цената на иска, която е 1496,43 лева.
Ищецът „А. б. Б.“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането, за което
съдът по заповедното производство е отказал да издаде заповед за
изпълнение. Настоява, че ответницата е получила от „Сити кеш“ ООД сумата
от 1000 лева по потребителски заем с уговорени в писмения договор
1
параметри, но тя не е изпълнила задължението си да изплаща погасителните
вноски. След това вземането е прехвърлено от „Сити кеш“ ООД по договор за
цесия към ищеца.
Последният моли съда да осъди Б. А., но не за същите суми, за които е
отказано издаването на заповед за изпълнение, а за част от тях: 1000 лева –
главница; 311,35 лева – договорна лихва за периода от 28.12.2018-28.03.2020;
185,08 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2020-06.10.2023;
законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението до изплащане
на вземането. Ищецът претендира разноски.
Ответницата Б. А. не депозират писмен отговор.
В съдебното заседание страните не се явяват лично или чрез
представител. Ищецът поддържа иска в нарочна молба вх.№ 2342/20.05.2024
г.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. Закона за
потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор,
сключен с потребител.
Съдът следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Съдът приема от представения договор за паричен заем кредирект №
251658, че същият е сключен между „С. к." ООД и г-жа А. на 27.12.2018 г.
неприсъствено, по реда на ЗПФУР.
Той обаче е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 20 от ГПК.
Съгласно чл. 7 от договора за кредит, обвързващ длъжника с общите
условия за отпускане на заеми от кредитната институция, с последните е
предвидена възможността кредитополучателят да се откаже от договора, като
в 14-дневния срок от сключването му върне заетата сума заедно с начислената
лихва за периода от сключването до заявяването на отказа – арг. чл. 29 от ОУ.
В разпоредбата е записано, че лихвата се изчислява на база уговорения в
договора лихвен процент, но в сами договор е записан само годишният
лихвен процент, не и лихвеният процент на ден. Последният е необходим, за
да може кредитополучателят да направи избор дали да се възползва от
правото да се откаже от договора или не, като сам изчисли каква лихва би
дължал, ако го стори. Липсата на конкретно посочен лихвен процент на ден с
цифрова величина, приложим за упражняване правото на отказ от договора,
препятства кредитополучателя да направи информиран избор и по този начин
бива лишен от правото да се ползва от този начин за освобождаване от
договорната обвързаност. Затова чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК поставя изискване
за посочване на „размера на лихвения процент на ден“ и санкционира липсата
му с последиците на чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора, без
2
значение дали кредитополучателят действително е възнамерявал да се ползва
от правото да се откаже от договора или не; и без значение дали ответникът
потребител е направил нарочно възражение в този смисъл.
Така е прието и в Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№
2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на
Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на
ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от
значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства,
независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на
тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от
представените с исковата молба или с отговора на исковата молба
доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по
делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по
чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в
хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът
е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде
възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и
позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично
е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.
146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“
Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил
страните, че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
неравноправни клаузи в потребителския договор, като е дал възможност да
изразят становище.
И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването
в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент
– пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не
съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен
процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за
упражняване на потестативното право на отказ от договора.“
С оглед на изложеното Тутраканският районен съд намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 то ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от
ЗПК ответницата кредитополучател дължи да върне само сумата, от която се
е възползвала – главницата, но не и лихви или други разходи по заема.
С договор за цесия от 13.01.2022, който не страда от пороци и затова
съдът приема за действително извършена, а всякакви пропуски по
съобщаването и са санирани с връчването на исковата молба на ответницата,
̀
вземането е прехвърлено от кредитодателя „С. к.“ ООД на ищцовото
дружество.
3
Последното не успя да докаже, че г-жа А. е усвоила сумата по
главницата на заема в размер на 1000 лева. Представеният документ с №
2000000168328548/28.12.2018 представлява платежно нареждане от
кредитодателя към третото лице „ePay“-система за електронно разплащане,
служителите и да изплатят сумата от 1000 лева на кредитополучателката.
̀
Документът, както пише на него, е генериран от електронната система, но не
представлява доказателство за предаване на паричната сума в брой, нито за
превод на същата по сметка на получателя. Последното, впрочем, следваше да
е посочено в платежното нареждане, ако е така, откъдето съдът приема, че
сумата е следвало да се усвои чрез изплащането и в брой, което се
̀
потвърждава от чл. 6.4. на Договора, указващ нейното „предава“-не. При
изплащане в брой доказателството за изпълнение на задължението на
кредитодателя да предаде сумата, предмет на заема, което задължение е
уговорено писмено, винаги следва да е с писмен документ – арг. чл. 164, ал. 1,
т. 4 от ГПК, който по необходимост изисква да е противопоставим на
ответната страна чрез подписването му от нея – това е т.нар. „разписка“.
Представеният документ не носи подписа на ответницата, поради което не
представлява разписка за заетата сума. Ето защо, съдът приема за недоказано
г-жа А. да е получила предмета на заема – главницата в размер на 1000 лева,
откъдето и вземането на ищеца по чл. 23 от ЗПК се явява недоказано.
Исковата молба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** (цесионер) срещу Б. Н.
А. с ЕГН ********** за осъждането да плати една част от заявените по
ч.гр.д. № 643/2023 г. на Районен съд Тутракан суми, за които с Разпореждане
№ 1114/28.11.2023 г. е отказано издаването на заповед за изпълнение, а
именно: главница 1000 лева, договорна лихва 311,35 лева за периода
28.12.2018-28.03.2020, лихва за забава 185,08 лева за периода 28.03.2020-
06.10.2023, законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението в РС-Русе – 10.10.2023, до изплащане на задължението,
претендирани като дължими по недействителен договор за заем №
251658/28.12.2018, сключен със „С. к.“ ООД с ЕИК ***(цедент).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4