Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
заседание проведено на шести април през две хиляди двадесети и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията
Гр.Д. № 462 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба подадена от М.Д.Р., като законен представител на Д. Г.И., чрез адв.
И.Р. – ДАК, срещу Г.И.А., с която е предявени иск с правно основание чл. 143, ал. 2, вр. с чл. 142 СК - за осъждане на ответника да заплаща на детето си Д. И., чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лева, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на завеждане на исковата
молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, и
иск с правно основание чл. 149 от СК за осъждане на бащата да заплати на детето
си Д., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на
350 лева, ведно със следващата се законна лихва, за минал период от време –
една година преди датата на предявяване на иска.
Твърди се, че
ответникът е баща на детето Д., родено на *** г. От месец септември 2018 г.
ищцата и ответникът живеели разделени. След раздялата ищцата и децата й
продължили да живеят в дома на нейните родители, като изцяло тя полагала грижи
за отглеждането им. Ответникът не полагал никакви грижи за децата от датата на
раздялата, не изплащал и никаква издръжка. Твърди, че детето Д. е
диагностицирано с водещо заболяване – детски аутизъм, което заболяване изисква
специални преки грижи и огромни разходи. Грижите за детето изискват постоянно
присъствие и внимание на възрастен, с което се е ангажирала тя лично.
Последното прави невъзможно полагането на труд по трудово правоотношение,
откъдето да осигурява финансови средства за Д. и сестра му. Твърди, че не
получава детски надбавки и социални помощи и не ползва услугите на асистент.
Средствата за задоволяване ежедневните и специфични нужди на детето са
значителни, като тя не е в състояние да ги осигурява сама. Счита, че съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, ответникът следва също да участва в издръжката
на детето. Същият е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които
да препятстват трудополагане.
По изложените съображения се настоява за уважаване
на исковете.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на исковете с
оглед доказаните нужди на детето от претендираната издръжка. Настоява се след
определяне на общия дължим размер издръжка по-голяма част от същата да бъде
възложена на бащата, като се съобрази, че майката не е в състояние да полага
труд и да реализира доходи от трудова дейност, поради ангажираността й с
отглеждането на детето.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва иска по чл. 143, ал. 2 СК по
размер. Твърди, че към настоящия момент е безработен и няма движимо и недвижимо
имущество. Във възможностите му е да изплаща издръжка в размер на 170 лв.
Твърди, че ищцата не получава детски надбавки и социални помощи в България,
защото получава такива в Полша в размер на 1200 полски злоти, равняващи се на
515,60 лева. Твърди, че ищцата не е кандидатствала за услугата асистент, защото
фактически живее в Полша, а в България се връща само за празниците.
Оспорва по размер и предявения иск по чл. 149 СК, като
твърди, че от момента на раздялата /в края на м.януари или началото на м.
февруари 2020 г./, винаги е подпомагал децата със средства. Не е давал парите
лично на майката, но е правел това чрез близки и познати и чрез Western Union,
като предоставените средства са били между 150 лв. до 500 лв. в зависимост от
възможностите, които е имал. Моли за уважаване на иска с правно основание чл.
143, ал. 2 СК до размера 170.00 лв., а иска по чл. 149 от СК за отхвърляне,
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител пледира
за отхвърляна на иска за присъждане на издръжка за минал период като недоказана
и за уважаване на предявения иск за дължима ежемесечна издръжка до размера от
200 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установена следна фактическа
обстановка:
Видно от представените по делото два броя удостоверения
за раждане, издадени въз основа на акт за раждане № 45/11.05.2016 г. и №
46/19.06.2006 г. на община Каварна, ответникът Г.И.А. е баща на малолетния Д., роден
на *** г. и на непълнолетната Камелия родена на *** г.
По делото не се спори, че ищцата М.Р. и ответникът Г.А.
са живели на съпружески начала, през който период са родени децата им, както и не се спори, че към настоящия момент се
намират във фактическа раздяла.
Установява се от приложената медицинска документация,
изследвана и обобщена от вещото лице Т.С. по допусната СПЕ, че детето Д. страда
от умерена умствена изостаналост, няма или е налице минимално нарушение на
поведението, което представлява душевна болест в смисъла на закона с крайно
неблагоприятен и прогресиращ ход. Заболяването е вродено с непрекъснато
протичане, в резултат на което се достига до дълбока промяна на личността,
която препятства нормалните взаимоотношения със заобикалящата го среда и
обуславя неправилните му действия и постъпки, толкова по-малко възможности има
за компенсиране на интелектуално мнестичния дефект. Заболяването е с крайно
неблагоприятен и прогресиращ ход, поради което детето ще се нуждае от постоянни
грижи и контрол от страна на близките си. Вещото лице е установило, че за деца с
умерена умствена изостаналост са налице социални заведения със специалисти,
работещи активно съобразно нуждите им. Разходите за оказаните услуги са
безплатни и се поемат от държавата. Допълнителни посещения (извън държавните
услуги) при психолог, логопед и др. специалисти се преценяват след като детето
ги е посетило и те са изготвили програма за работа с него. Вещото лице е установило, че такъв център за
комплексни услуги за деца с увреждания и хронични заболявания има в гр. Добрич
под формата на дневна детска градина с наличие на логопед, психолог, ресурсен
учител, ерготерапевт и рехабилитатор, както и педагози, ако посещава детската
градина. Необходимостта от прилагане на медикаментозна терапия се преценява от
лекуващия детски психиатър или детски невролог. Предписаните медикаменти са
предимно за овладяване на поведенческите прояви и не повлияват
интелектуално-мнестичния дефицит. Разходите за медикаментозна терапия за месец
възлизат на около 50-60 лева максимум. Относно необходимостта от специфична
храна вещото лице е дало заключение, че такава при диагностицираното заболяване
не се налага. Битовите разходи за детето Д. би трябвало да са такива, каквито
съдът присъжда за всяко едно дете до навършване на пълнолетие.
Установява се от представеното от ответника
удостоверение за декларирани данни изх. № *********/06.01.2021 на общ. Каварна,
че за Г.И.А. липсват данни за декларирани движимо и недвижимо имущество.
От представената справка от ТД Варна за актуално
състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2020 г. до 11.02.2021
г. се установява, че на името на Г.А. има регистриран един трудов договор
сключен на 13.12.2019 г. и прекратен на 13.06.2020 г. с работодател ПИ ЕС ПИ
ЕООД, с основна заплата 560 лв.
По делото е изготвен социален доклад от Д "СП"
– гр. Каварна, в който социалният работник след направено проучване е отразил,
че основни грижи за детето Д. полага неговата майка, подпомагана от своите
родители. Семейството е активно по отношение на специалните нужди на детето.
Оценяват и се стараят да задоволяват потребностите му. Осигурена му е безопасна
среда и добри условия на живот. Установено е също, че жилището в което живее
детето заедно с майката е собственост на родителите й – К.и Д. К.. Всички
помещения в жилището са съвременно и функционално обзаведени и са налични
съвременни удобства за потребление. Поради ниската си възраст и характера на
заболяването, детето Д. ползва обща стая с майка си и сестра си Камелия, в
която има достатъчно пространство за игра, играчки, материали за подпомагане на
двигателната му активност и когнитивното му развитие. Бащата живее в с. ***,
ул. „***” № 6 в дома на Л.С. Д.а, с която съжителства на семейни начала.
Жилището се ползва само от двамата, като при проведения разговор Д.а е изразила
желание и готовност да обзаведе в дома си детска стая, която да се ползва от Д.,
когато гостува на баща си. Установено е че майката на детето не работи, т.к. е
ангажирана изцяло с грижите за детето с оглед спецификите на заболяването му.
Пред социалните работници Р. е съобщила, че след раздялата на родителите през
2018 г. бащата е преустановил грижите за детето и не му е предоставял никакви
средства за издръжка, което наложило майка да бъде подпомагана ежемесечно от
родителите си, които й изпращали по 1000 лв. месечно за покриване на разходите.
Бащата Г. не работи, като се издържа финансово от съжителката си Л.Д.а.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Д. Р. К., В.К.и Я.С.М.. От свидетелските показания на Д. К. баща
на ищцата се установи, че родителите на малолетния Д. са разделени повече от
две години. След раздялата им непосредствените грижи за детето се полагали
единствено от М. и дъщеря й, а издръжката на семейството се осигурявала от него
и съпругата му. През тези повече от две години от раздялата бащата не е
предоставял никакви финансови средства за детето. Свидетелят заяви, че докато
са живеели в Полша семейството е получавало за двете деца около 400 лева, с
които са покривали разходите за квартира и храна. Към настоящия момент М. се е
установила да живее в дома му в гр. Каварна, за да може да отглежда детето и най-вече,
за да може да го води на необходимите прегледи при специалист в гр. Варна.
Според свидетелските показания на К. месечно лекарствата на детето възлизат на
около 100 лева, около 50 лева струват памперсите, които то все още ползва, а заедно
с разходите за храна, дрехи и други ежедневни потребности месечните разноски за
детето възлизат на не по-малко от 400 лева. Освен тези средства на три месеца
детето посещава медицински специалист в гр. Варна, който му назначава
необходимата терапия, за което семейството заплаща сумата от 45.00 лева, както
и поема необходимите пътни разходи. Свидетелят е запознат с нужните средства за
издръжка на детето, т.к. самият той се е ангажирал и осигурява същите.
Свидетелят заяви още, че дъщеря му не работи, т.к. няма кой да се грижи за
детето, което поради заболяването си има нужда от непрекъснати грижи и контрол.
Свидетелят Васил Кючуков също заяви, че ищцата и ответникът
са разделени повече от две години. Знае, че след раздялата единствено М. полага
грижи за детето, което е болно и има нужда от постоянен контрол от възрастен. М.
не може да започне работа, защото няма кой да се грижи за детето. Не му е
известно Г. да дава средства за издръжката на детето. Знае също, че родителите
на М. и изпращат непрекъснато пари от Полша, с които тя осигурява всичко нужно
за детето.
Свидетелката Я.С. М. – майка на ответника потвърди, че
ищцата и ответникът живеят разделено, като понастоящем М. живее в дома на баща
си. Знае също, че детето е болно и майката го води на лекар във Варна.
Свидетелката заяви, че ищцата се грижи много добре за детето. Не знае дали след
раздялата синът й предоставя средства за издръжката на детето. Разказа за
случай при който Г. й дал 250 лв., които да предаден на М., но тя отказала да
ги вземе.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.143, ал.2 СК е предвидено
задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба задължение
произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само за
осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за
задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и
самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за
освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални
възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с
възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за
задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл. 140, ал. 2 СК. След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно
размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на
лицето, което я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка,
като в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно
- една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната.
От събраните по делото доказателства се установява, а
и не се спори между страните, че Д. е дете на ответника, което към дата на
подаване на исковата молба, а и понастоящем е малолетно, като не бяха събрани
доказателства същото да разполага с имущество, от което би могло да се издържа.
Нуждата от издръжка на детето се определя от самото му
съществуване и възрастта му, според която се определят и предполагаемите
разходи. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че Д.
е дете на пет години, страдащо от заболяване изискващо непрекъснат прием на
медикаменти, допълнителни средства за хигиенни и други нужди, средства за
посещение на лекар, както и средства за подпомагане и стимулиране на
интелектуалното му развитие с оглед характера на заболяването му, което
предполага съществено увеличаване на разходите за издръжката му от обичайната такава
за дете на неговата възраст.
За определяне размера на издръжката следва да бъдат
взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите за
предоставяне на такава, както и при кой от родителите се отглежда детето и в
каква степен е подпомаган от другия родител за това. От представените
доказателства се установява, че майката не полага труд по трудово
правоотношение и не реализира доходи от трудова дейност, т.к. е ангажирана
целодневно с грижи за детето, предвид ниската му възраст и специфичността на
заболяването му. Не бяха събрани доказателства майката да разполага с други
средства - от наеми, ренти, и пр., а и с оглед установената й заетост в
обгрижването на детето същата не е в състояние да осигурява средства от
труд.
От представените по делото удостоверения се
установява, че ответникът от 13.06.2020 г. не е полагал труд по трудов договор,
както и не разполага с имущество което да му носи доходи. По делото не бе
установено с какви доходи разполага ответникът и как той самият преживява, при
липсата на каквито й да е доходи и имущество. Не се установи й същият да
изразходва средства за покриването на някакви допълнителни разходи, извън тези
за собствената му издръжка или да дължи и доставя издръжка на други лица. От
друга страна от материалите по делото е видно, че ответникът се намира в
активна работоспособна възраст, като не се установява трудоспособността му да е
била ограничена. С оглед на това, съдът намира за неоправдано същият да черпи
привилегии от собственото си неморално поведение, с което се е самоосвободил от
задължението си да предоставя издръжка на детето си. Не се установяват пречки,
които да препятстват възможностите му да полага труд, с оглед получаване на
доходи.
С оглед всички установени и обсъдени по-горе
обстоятелства съдът намира, че за осигуряване нормалното развитие на детето и
покриване на ежедневните му потребности
са нужни средства в размер на около 400 лева, които следва да бъдат осигурени
от двамата родители.
При разпределяне размера на дължимата месечна издръжка
между всеки от родителите, следва да бъде отчетена и предоставяната такава в
натура от отглеждащия родител, включително и с осъществяване на самите грижи за
детето. С оглед на това съдът намира, че издръжката за детето следва да бъде
разпределена между родителите, като бащата се задължи да осигурява сумата от 230
лева от определената обща издръжка, а майката следва да поеме останалата част в
размер на 170 лв. Издръжките в този размер следва да се плащат считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяко просрочено плащане, с падеж пето число от месеца за който се дължи.
Предявения иск за горницата над 230,00 лв. до претендираните 350,00 лв. следва
да бъде отхвърлен като недоказан.
По иска с правно основание чл.149 СК.
По делото се установи от събраните гласни
доказателства, че след фактическата раздяла между родителите на детето,
настъпила преди повече от две години, бащата не му е предоставял никаква издръжка.
С оглед установените нужди от издръжка на малолетното дете, които са били
такива и една година преди завеждане на иска, както и обстоятелството, че през
този период бащата не е предоставил такава, съдът намира предявеният иск за
издръжка за минало време за основателен за претендирания период – една година
преди завеждане на настоящия иск и до размера от 2760,00 лв. (230,00 лв. на
месец), поради което следва да го уважи до този размер. За горницата над
2760,00 лв. до претендираните 4200,00 лв. искът като недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС Каварна държавна такса в размер на 4% върху
тригодишните платежи на определения размер издръжка, възлизаща на 331,20 лева,
както и сумата от 250,00 лева представляваща разноски за изплатено
възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебнопсхиатрична експертиза.
С оглед своевременно направеното искане на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените и доказани в
производството разноски в размер на 500.00 лева – адвокатско възнаграждение за
един адвокат, които съдът не намира за завишени с оглед предмета на делото,
предявените с исковата молба два иска и извършените процесуални действия от
защитника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща
на основание чл. 143, ал. 2 СК на малолетното си дете Д. Г.И., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.Д.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
месечна издръжка в размер на 230,00 лв. (двеста и тридесет лева), считано от 13.11.2020
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж пето число
на месеца за който се дължи, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 230,00 лв. до
претендирания размер от 350,00 лева.
ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на малолетното си дете Д. Г.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Д.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 149 СК, сумата от 2760,00 лв. (две хиляди седемстотин и шестдесет лева),
представляваща издръжка за минало време -
една година преди завеждане на иска, като отхвърля иска за горницата над
2760,00 лв. до предявения размер от 4200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата от 581,20
лв. (петстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки) от които 331,20 лв.
държавна такса и 250,00 лева възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на М.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500.00
лв. (петстотин лева) представляваща направените по делото разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от обявяването му - 20.04.2021 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….