Решение по дело №10688/2020 на Софийски градски съд

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…...

                                        гр. София, ……

                                              

                      

   В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска   

                                                                мл. с. Роси М.

при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от мл. съдия М. въззивно гр. д. № 10688/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ищеца в първоинстанционното производство М.С.Г., чрез адв. В., срещу решение № 123262/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63150/2019г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу „И.Г.“ ЕООД иск с правно основание чл. 226 КТ за заплащане на сумата 1519,09 лева – обезщетение за забавено връщане на трудова книжка за периода от 15.07.2019 г. до 19.08.2019 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като с доклада по делото съдът разпределил в тежест на ищеца единствено оставането му без работа, но не и че се е опитвал да започне нова работа в срока на задържане на трудовата книжка, а е отхвърлил иска на това основание, посочвайки в мотивите си, че ищецът не е ангажирал доказателства. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „И.-Г.“ ЕООД, чрез адв. Д., с който същата се оспорва при твърдения за неоснователност на изложените в нея доводи. Счита, че първоинтанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като е разпределил доказателствената тежест по делото. На следващо място ответникът бил посочил в становища по делото необходимостта ищецът да установи причинно-следствена връзка между претърпените вреди и задържането на трудовата книжка.

С определението си по чл. 267 от ГПК настоящият състав е посочил на страните как се разпределя доказателствената тежест по делото.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 3 от КТ.

Фактическият състав на иска включва наличие на трудово правоотношение, същото да е било прекратено, забава на работодателя да оформи и върне трудовата книжка незабавно, настъпили вреди от тази забава и причинно-следствена връзка между вредите и забавата. В случай на обективно задържане на трудовата книжка от работодателя, ако то е препятствало възможността лицето да започне нова работа, се предполага, че това лице търпи вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, а именно ТР № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, а и се установява от доказателствата, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 1 от 15.07.2019 г.,  подписана от въззивника-ищец.

От показанията на разпитаната във въззивното производство св. Т.– технически изпълнител в „И.Г.“ ЕООД към момента, както през процесния период, се установява, че при постъпването си на работа въззивникът е представил трудовата си книжка, като на свидетелката е направило впечатление, че същата е била запълнена, след което трудовата книжка е била върната на въззивника М.Г.. От покзанията на свидетелката се установява, че на 15.07.2019 г., при прекратяване на трудовия си договор със заповед № 1 и подписване на обходен лист въззивникът-ищец е предал на техническия сътрудник трудовата си книжка, която му е била поискана.

От представената по делото кореспонденция между страните се установява, че на 26.07.2019 г. с писмо с изх. № ИК19-032 ищецът е уведомен, че счетоводна къща Х.Б.е допуснала грешка при оформяне на трудовата книжка и се налага да се изпратят документите отново, за да се извърши корекция, поради което ответникът не може да върне документите на М.Г. в законовия срок.

Страните не спорят, а и се установява от приложените по делото разписки, че на 19.08.2019 г. въззивникът-ищец е получил: заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 15.07.2019 г. и две трудови книжки, обозначени като „стара“ и издадена от „И.Г.“ ЕООД.

От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Божидар Г. се установява, че причината въззивникът-ищец да не започне работа в мебелна фирма Попов е, че не е разполагал с пълния набор от документи за командировка в Румъния, които са се изисквали, като свидетелят посочва, че не е запознат дали трудовата книжка е част от тези документи. Посочва, че за започване на работа в мебелната фирма се е изисквал минимален трудов стаж.

Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че макар да се установява забавяне от страна на работодателя по отношение на задължението му да върне трудовата книжка на въззивника след прекратяването на трудовото правоотношение, от доказателствата по делото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между забавата на работодателя и претендираните вреди, тъй като не е доказан фактът, че ищецът е бил възпрепятстван да започне друга работа в срока на забавата.

Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението е законосъобразно постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските, които са присъдени в полза на ответника съобразно с изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна-ответник, поради което в нейна полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени доказаните разноски, направени във въззивното производство в размер на 500,40 лева с ДДС.

           Така мотивиран съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123262/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63150/2019г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, *******, чрез адв. А.В. от САК, да заплати на „И.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. Б., със съдебен адрес:***, СТЦ-Интерпред, ет. 3, офис Б-323, чрез адв. Д-р К.Д., сумата от 500,40 лева с ДДС, представляваща разноски, сторени във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.