Р Е Ш Е Н И
Е
№………….
Гр. София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно
заседание, при
закрити врата, на първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретар Милена
Кюркчиева, като разгледа търговско дело № 2670 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба с вх. номер 166193/18.12.2018 г. депозирана от
молителя – „П.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, с
която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско
дружество - „М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис 1.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че по силата на сключен
договор за пристанищни услуги от 2014 г. със срок на действие до 31.12.2014 г.
между страните възникнало търговско правоотношение, чиито предмет се състоял в
осъществяване обработка на скрап предоставяна от клиента. В изпълнение на
ангажиментите си по този договор товародателя доставял за обработка скрап, а
молителя извършвал цитираната услуга. За тази си дейност в полза на молителя се
пораждало правото да получи съответно възнаграждение, съобразно уговореното по
договора, като размерът на това парично вземане възлизал на сумата от 53 587,45
лв. Наред с това допуснатата от ответника забава в срочното погашение на
главното задължение създало и друго договорно задължение съставляващо
обезщетение за забава в размер на сумата от 8 022,86 лв. За да защити
имуществените си права - „П.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* предявило искове за присъждане
на следващите му се парични суми. С влязло в сила съдебно решение ОС – Русе се
е произнесъл по така предявените за разглеждане искове, като е осъдил „М.”
ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „П.Б.“ ЕАД сумата в размер от 61 610,31 лв., от
която 53 587,45 лв. – представляваща незаплатена цена по договор за извършване
на услуги по обработката, съхранението и експлоатацията на товарите, съгласно
действащите „Условия и цени на услугите от „П.Б.“ ЕАД, за което са съставени 30
броя фактури, и 8 022,86 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода на
издаване на всяка от фактурите до предявяване на иска 30.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждането на
иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 842,71 лв. – направени
разноски. Носителят на така присъдените парични вземания „П.Б.“ ЕАД сочи да е
образувал изпълнително дело с цел удовлетворяването им, като въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и наложени запори не се е стигнало,
нито до пълно, нито до частично изпълнение. Поддържа се, че отсъствието на
изпълнение продължава в период по-дълъг от 6 месеца, считано от връчването на
ПДИ по образуваното изпълнително дело, което покрива презумпцията на чл. 608,
ал. 4 ТЗ, респективно това означавало, че
„М.” ЕООД се намира в състояние на неплатежоспособност. Предвид това се подържа да са налице
предпоставки спрямо този търговец да бъде открито производство по
несъстоятелност, като се обяви неговата неплатежоспособност, и се определи
началната дата на това състояние, а така също да се допусне обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника.
В първо съдебно заседание - „М.” ЕООД, чрез пълномощника си – адвокат З.
оспорва подадената против него молба по чл. 625 ТЗ, като излага съображения, че
не са успешно доказани материалните предпоставки визирани в чл. 608 ТЗ, а
именно, предвид на което с решението си по същество СГС трябва да отхвърли
същата, като я счете за неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата – „М.”
ЕООД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД,
което към депозирането й, е с регистриран капитал от 100 лева, изцяло внесен
към момента на учредяването му.
Съгласно Решение № 149 от 03.10.2016
г. постановено по т.д. № 342/2015 г. от Окръжен съд – Русе се установява, че „М.”
ЕООД е осъдено да заплати в полза на „П.Б.“ ЕАД, сумата от общо 61 610,31
лв., от която : 53 587,45 лв. – представлява незаплатена цена по договор
за извършени услуги по обработка, съхранение и експедиция на товарите, съгласно
действащите условия и цени на услугите извършвани от пристанищното предприятие,
за което са съставени – 30 броя фактури; 8 022,86 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода от издаване на всяка една от фактурите до
подаването на ИМ – 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното
й изплащане, както и сумата от 4 842, 71 лв. – разноски направени за
провеждане на производството. Върху решението е налично надлежно
удостоверяване, че е придобило стабилитет, считано от 05.11.2016 г. Възползвайки
се от това изпълнително основание „П.Б.“ ЕАД е поискало от съда разрешил спора
и му е бил издаден изпълнителен лист с дата – 20.02.2017 г., където са
възпроизведени присъдените с решението парични суми.
На 07.03.2017 г. носителят на правата
по изпълнителния лист - „П.Б.“ ЕАД е образувал срещу длъжника /ответник по
молбата/ изпълнително дело № 87/2017 г.,
като същото е поверено на ЧСИ- В. И., с рег. № 778, и район на действие –
Окръжен съд – София.
От приложеното в препис изпълнително
дело образувано и водено под горния номер се разкрива, че ЧСИ е предприел в
тяхната последователност действия насочени към проучване имуществото на
длъжника по изпълнението, както и е уведомил НАП за започналото изпълнение с
оглед осигуряване на законовата възможност за присъединяването на държавата,
ако същата има изискуеми публични вземания към този субект. До „М.” ЕООД е
изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение, в която подробно за
вписвани задълженията на дружеството – длъжник подлежащи на принудително
изпълнение, като общия им размер, в т.ч. и таксите и разноските за
изпълнителния процес възлиза на сумата от 79 590,16 лв. Предвид това, че
дружеството – длъжник не е открито на вписания в ТР адрес на управление *** от
съдебния изпълнител е осъществено успешно реализиране на връчването на предназначената
за този субект ПДИ посредством използване способа на чл. 50, ал. 4 ГПК /чрез
залепване на уведомление/. Съгласно оформените книжа връчването по този ред се
е осъществило на 08.04.2017 г. Видно от изготвената от ЧСИ подробна сметка на
дълга на „М.” ЕООД актуална към датата –
26.11.2018 г. общия размер на дължимите суми по изпълнителното дело
89 277,70 лв. Необходимо е да се отбележи, че от материалите налични в
кориците на изпълнителното дело няма сведения за осъществено, каквото и да е
плащане на част от дълга, който „М.” ЕООД има към „П.Б.“ ЕАД.
От постъпилата от Служба по
вписванията справка обхващаща периода от 01.01.1992 г. до 20.12.2018 г.
отнасяща се до цялата страна, се установява, че „М.” ЕООД е разполагал с
недвижима собственост, която във времето е била обект на наложени по реда на
ДОПК възбрани, които през 2015 г. са вдигнати, респективно през същата година
имотите са прехвърлени чрез продажбата им на трето лице.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 11.01.2019
г. са налице данни, че „М.” ЕООД разполага с регистрирани на негово име 5 броя
ППС : два влекача и две полуремаркета, както и един товарен автомобил.
На 14.01.2019 г. от страна на ТД на
НАП – София, Офис „Люлин“ са представени, респективно са
приети за писмени доказателства по делото изготвяните от „М.” ЕООД годишни
финансови отчети /съставени от счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите/, отнасящи се за 2014 г.,
2015, 2016 г. и 2017 г. Посоченото важи и за изготвените и подадени
от „М.” ЕООД до НАП годишни данъчни
декларации по чл. 92 ЗКПО отнасящи се за данъчните 2014 г., 2015, 2016 г. и 2017 г.
Отново след изискване от страна
на ТД на НАП – София, Офис – Люлин по
делото е приобщен за писмено доказателство съставения по отношение на търговско
дружество - „М.” ЕООД ревизионен акт от 27.03.2017 г.
Видно от заключението на СФИЕ, което
е прието от съда като компетентно изготвено, за изследвания период 2014-2017г.
при осъществения от експерта всеобхватен и задълбочен документален анализ на
приобщените по делото документи /на вещото лице не е предоставен достъп до
счетоводството на ответника, които не е изпълнил и задължението си да представи
по делото указаните му от съда книжа с финансова информация за търговската му
дейност и моментно състояние/ са дадени отговори при съдържание, както следва :
Задълженията на дружеството според наличните по делото счетоводни баланси за
всяка от изследваните финансови години попадат в следните параметри : към 31.12.2014 г. сумата от 24
хил. лв. – дългосрочни задължения; 843 хил. лв. / - краткосрочни /текущи
задължения/, от които : 149 хил. лв. – задължения към финансови предприятия;
693 хил. лв. – задължения към доставчици; 1 хил. лв. – други задължения; към 31.12.2015 г. сумата от 110
хил. лв. – дългосрочни задължения; 2 279 хил. лв. - краткосрочни /текущи/
задължения, от които : 20 хил. лв. – получени аванси; 2 101 хил. лв. –
задължения към доставчици; 9 хил. лв. – задължения към персонал; 5 хил. лв. –
осигурителни задължения; 2 хил. лв. – данъчни задължения; 142 хил. лв. - други
задължения; към 31.12.2016 г. сумата от 107 хил. лв. – дългосрочни
задължения; 2 088 хил. лв. - краткосрочни /текущи/ задължения, от които : 2 075
хил. лв. – задължения към доставчици; 10 хил. лв. – осигурителни задължения; 3
хил. лв. – данъчни задължения; към
31.12.2017 г. сумата от 50 хил. лв. – дългосрочни задължения; 2 127
хил. лв. - краткосрочни /текущи/ задължения, от които : 2 112 хил. лв. –
задължения към доставчици; 11 хил. лв. – осигурителни задължения; 4 хил. лв. –
данъчни задължения. Относно изискуемите парични задължения, чиито адресат е „М.”
ЕООД, а кредитор „П.Б.“ ЕАД от вещото
лице е даден отговор, че предвид неоказания достъп до счетоводните регистри на
дружеството не е възможно да се установи, дали тези вземания са намерили своето
отражение при извършваното от ответния – търговец счетоводно отчитане на
задълженията му. Съобразявайки значителния размер на вписаните в балансите
задължения към доставчици експерта не изключва и вземанията на
дружеството-молител да присъстват именно в тази категория краткосрочни по вида
си задължения. Във връзка с
притежаваното от „М.” ЕООД имущество в рамките на изследвания период 2014 г. –
2017 г. отново на база приложените по делото документи се установява следното
по години : към 31.12.2014 г.
общото имущество на дружество трансформирано в паричен еквивалент е 4 766 хил.
лв., от което ДА – 123 хил. лв. и КА – 4 643 хил. лв.; към 31.12.2015 г. общото имущество на дружество трансформирано
в паричен еквивалент е 2 779 хил. лв., от което ДА –136 хил. лв. и КА – 2 643
хил. лв.; към 31.12.2016 г.
общото имущество на дружество трансформирано в паричен еквивалент е 1 927 хил. лв., от което ДА – 37 хил. лв. и
КА – 1 890 хил. лв.; и към 31.12.2017 г. общото имущество на дружество
трансформирано в паричен еквивалент е 1 918 хил. лв., от което ДА – 23 хил. лв.
и КА – 1 895 хил. лв. Позицията на вещото лице при тези финансови показатели е,
че в пределите на изследвания период 2014
- 2015 г. „М.” ЕООД е имало финансов потенциал достатъчен му с
разполагаемите КА да покрие текущите си парични задължения. Обратна тенденция
обаче се разкрива за следващата част от проверяваната финансово-имуществена
история на длъжника, а именно за 2016 – 2017 г. Тогава разкритото ниво на
краткотрайните активи съпоставено с това на подлежащите на текущо изпълнение
парични задължения, обуславя извод за неспособност на длъжника да покрие
задълженията си с настъпваща изискуемост в рамките на съответната финансова
година. Проследени са и финансовите резултати постигнати от дружеството
съобразно балансовите му данни, като същите показват, че в три от изследваните
години търговецът е на печалба /2014, 2015 и 2017 г./, респективно е една от
годините – 2016 г. е на загуба. Вещото лице е предложило и вариант, при който е
дало изражението на финансовите резултати на дружеството, след съблюдаване
нивата на приходите и разходите от оперативната дейност на търговеца, като при
тази хипотеза единствената година с формирана печалба е 2014 г., а другите три
години – 2015, 2016 и 2017 г. имат финансов резултат загуба. Това индикира, че
след 2014 г. оперативната дейност на търговеца е неефективна. Въз основа на
установените от експерта финансови параметри на дружеството са изведени и
неговите показатели за ликвидност /коефициент на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, както и такива за финансова автономност, задлъжнялост и
рентабилност/. За първата част от анализирания период от 2014 г. и 2016 г. КОЛ
е със стойност попадаща в общоприетите граници /над 1/. Показателят обаче
бележи устойчива тенденция към редукция през втората част от изследвания период
: 2016 и 2017 г. Тогава същия спада до нива 0,9052 през 2016 г., съответно до
0,8909 през 2017 г. Формулиран е
еднозначен извод, че с краткотрайните си активи след 31.12.2015 г. дружеството
не е могло да покрива/погасява краткосрочните си задължения. Позицията на
вещото лице е, че този извод се подкрепял и от констатираното при експертното
изследване обстоятелство, че преимуществената част от състава на КА се заема от
краткосрочни вземания, за които се разкрива обаче, че имат твърде дълъг период
на събираемост. Проверката на другия съществен индикатор за финансовия
потенциал на дружеството /коефициента на финансова автономност/ също дава основание
да се смята, че след 2014 г. „М.” ЕООД е в положение на рискова финансова
зависимост от кредиторите си. Неблагоприятни са й нивата на коефициента на
задлъжнялост и то през целия период. Изтъкнато е, че предвид наложените по
банковите сметки на „М.” ЕООД запори, считано от 22.02.2018 г., то именно от
този момент можело да се направи извода, че същото е преустановило плащанията
си към контрагенти по банков път.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора :
Предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на решение по чл.
630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Съгласно тази
разпоредба производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в
състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публично - правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Следователно релевантни
за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качеството на
длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича
паричното вземане. Предвид изискването на закона неизпълненото парично
задължение да произтича от търговска сделка, следва изводът, че паричните
задължения, породени от други основания, вкл. и от нетърговски сделки,
изключват наличие на всички изискуеми предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност.
В случаят молителят извежда
легитимацията си на кредитор спрямо ответното дружество, като поддържа, че е
носител на парично вземане породено от договорен източник – договор за пристанищни
услуги, сключен през 2014 г. и имащ за свои предмет осъществяване в
пристанищния комплекс на обработка на скрап предоставяна от клиента. С оглед на
изброените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ, в това производство молителят
следва да установи, че паричните вземания, на които основава искането си произтичат
от търговска сделка. Обсъжданият договор за пристанищна услуга, според
сезирания съд следва да се дефинира именно като търговска сделка и
съображенията за формиране на един такъв извод са следните :
За да бъде определена една сделка
като търговска, тя следва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ критерии -
обективен или субективен.
Обективният критерий изхожда от вида
на сделките, обявени от закона за търговски - чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1,
ал. 1 ТЗ, а лицето извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за
търговец. Според субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, като търговска се
определя сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие.
В конкретния случай, сключения договор
за предоставяне на услуга от 2014 г. категорично няма как да бъде възприет,
като търговска сделка при приложението на описания обективен критерии и това е
така защото договорът за услуга не е от категорията на лимитативно изброените в
чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки.
Един договор за услуга обаче може да
бъде квалифициран, като търговска сделка при приложението на субективния
критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало в хипотезата, когато такъв
договор е бил сключен от търговец и е свързан с упражняваното от негова страна
занятие. Без съмнение ангажираният договор трябва да се квалифицира, като
двустранна субективна търговска сделка, доколкото и двете страни по
съглашението притежават качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ.
Следващият необходим елемент за да се приеме, че изтъкнатата правна сделка е от
категорията на търговските е тя да е била извършена от търговец във връзка с
упражняваното от него занятие. При съобразяване съдържанието на договора категорично
за съда се формира убеждението, че коментираната сделка е пряко насочена към
задоволяване упражняваните от страните занятия във връзка с участието им в
търговския оборот. Потвърждение на това е й вписания предмет на дейност относно
всяко от двете дружества встъпили в коментираното търговско правоотношение. Така
в обобщение трябва да се посочи, че сделката, на която молителя основава
кредиторовото си качество е търговска.
На следващо място приложените по
делото писмени доказателства еднопосочно свидетелстват за това, че в полза на „П.Б.“
ЕАД е възникнало и съществува, вкл. и към настоящия момент изискуемо и
непогасено парично задължение, чиято обща стойност възлиза на сумата от 66 453,02
лв. Посоченото вземане е установено в рамките на самостоятелно развил се исков
процес, който е приключил с позитивен осъдителен съдебен акт преди стартиране
на настоящото производство, което означава, че при разглеждане на молбата по
чл. 625 ТЗ съдът е длъжен да се съобрази с ефекта на настъпилата СПН чрез
постановеното решение от ОС- Русе, като няма правомощието да преразглежда вече
разрешения спор, в рамките на който веднъж вече вземането е присъдено и „М.”
ЕООД е счетен за длъжник към „П.Б.“ ЕАД. По делото няма данни след
стабилизиране на това решение да са се реализирали факти, които да водят до
погасяване на съдебно присъденото парично задължение, по някой от уредените в
ЗЗД способи за това. Най-вече няма данни за предприето погасяване чрез плащане.
Така „П.Б.“ ЕАД се явява активно легитимиран да иска откриване на производство
по несъстоятелност на ответника съгласно упражнената молба с правно основание
изводимо от чл.625 ТЗ.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
По делото се установиха презумпционните
предпоставки на две от презумпциите по чл. 608, ал. 3, и ал. 4 ТЗ. Според чл.
608, ал. 4 ТЗ, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по търговска сделка, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Събраните по инициатива на молителя писмени доказателства категорично
потвърждават осъществяването на всяка една от материалните предпоставки
необходими за задействането на очертаната презумпция : изпълнително дело №
87/2017 г., което е образувано пред ЧСИ- В. И., с рег. № 778, и район на
действие – Окръжен съд – София е последица именно от влязло в сила осъдително
съдебно решение в полза на кредитора - „П.Б.“ ЕАД; след връчването на ПДИ на
08.04.2017 г. вземането предмет на предприетото принудително изпълнение е
останало неудовлетворено и то изцяло за период надхвърлящ времето от 6 месеца
/установения в презумпцията период е изтекъл на 08.10.2017 г./, като
невъзможността за успешно изпълнение на паричния дълг към молителя е констатирана
и към края на 2018 г., когато е заведена молбата по чл. 625 ТЗ.
На следващо място съгласно презумпцията
въведена в текста на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е в състояние да
плати, предвид финансовото си състояние, дори задълженията си към един
кредитор, когато те са значителни. По делото се установи, че ответникът е
преустановил плащанията към молителя на 12.05.2014 г. и ако към този момент е
спорно дали не е разполагал с финансова възможност да плати, то към 31.12.2016
г. съдът не подлага на никакво съмнение липсата на подобен финансов потенциал.
Проведеното по делото финансово изследване на състоянието на длъжника
красноречиво показва, че непогасяването на паричните задължения към молителя на
утвърдения за това падеж се дължи на изпадането на длъжника в неплатежоспособност,
а не просто на нежелание да изплати задължението си. Този извод се обосновава и
показателите свързани с оперативната дейност на дружеството, които след 2014 г.
отчитат като финансов резултат единствено генерирането на счетоводни загуби. Важно
е да се отбележи, че основният дял от краткотрайните активи, с които разполага
ответния търговец е съсредоточен в краткосрочни вземания към контрагенти. Съблюдавайки
обаче размера на тези вземания през годините, както и посочения от вещото лице
период необходим за тяхното реално осигуряване като паричен ресурс в
предприятието, съдът достига до заключението, че в преобладаващата си част тези
вземания всъщност са с ниска степен на възможна събираемост. Това означава, че „М.”
ЕООД не може да разчита на тях за да обслужи задълженията си с настъпил падеж. Липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за неплатежоспособност при спиране
на плащанията. Демонстрираното от ответника процесуално поведение е такова
свързано по-скоро с препятстване събирането на информация за неговото финансово
състояние, въпреки изричните задължения, които са му вменени от съда с
определението за насрочване на делото. Показателно в тази насока е и
обстоятелството, че „М.” ЕООД не се намира, на вписания му в ТР адрес на
управление. Направените от процесуалния му представител в състоялото се съдебно заседание оспорвания на резултатите
поместени в експертното заключение на вещото лице не почиват на никаква
финансова аргументация. Нужно е да се отбележи, че дори в рамките на съдебното
заседание дружеството не осигури изисканите от него счетоводни документи.
Трайно влошеното
финансово-икономическо състояние на ответното дружество се установява и
посредством определените коефициенти за ликвидност, които към края на 2016 г. придобиват
стойности под референтните, и се запазват в тези негативни нива и през 2017 г.
Няма основание да се приеме, че към хода на устните състезания тази финансова
тенденция е претърпяла обрат, още повече с оглед направените изводи за основната
част от краткотрайните активи, а именно краткосрочните му вземания, чиято
степен на събираемост е изключително спорна. Длъжникът, в чиято тежест е да
установи наличието на тези отрицателни предпоставки по чл. 631 ТЗ не е
представил доказателства за тях. Липсата им налага формиране на позиция у
решаващия орган, че затрудненията на ответника съвсем не са временни,
респективно същият няма имущество, с което да покрие задълженията си без
опасност за кредитора.
Ето защо, настоящият състав приема,
че финансовите затруднения на длъжника са трайно състояние и същият е спрял
плащанията именно поради това свое влошено състояние, а не по друга причина
(напр. нежелание да изпълнява задълженията си) и това състояние продължава и
към настоящия момент, като „М.” ЕООД не е в състояние да изпълни задължението
си към кредитора - „М.” ЕООД.
При констатираната
неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. По
отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното: В
своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на
неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното
икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на
ликвидност, събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се
установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да
погасява своите краткосрочни (текущи) задължения с краткотрайните (текущи)
активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на
последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на
причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото
състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на
търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната
хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се
падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл.
когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но
само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите
краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява
чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на
спиране на плащането, респ. на извършване на плащане /вкл. последно в
темпорално отношение плащане/ към конкретен кредитор, независимо, че в някои
случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с
очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на
I т.о.)
Както бе посочено, спирането на
плащанията се установява по сигурен начин към 12.05.2014 г. - датата, на която
ответникът не е могъл да погаси свое падежирало вземане по предоставена му
пристанищна услуга. Към обозначената дата обаче няма сигурни сведения за
причината за спиране на плащанията. Към 31.12.2016 г. обаче вече е несъмнено,
че дружеството има трайни по характер затруднения, тъй като към този момент
вече коефициентите му на ликвидност са сведени под референтните стойности,
поради което следва да бъде прието, че това именно е началната дата на
неплатежоспособност на „М.” ЕООД.
Тъй като в хода на съдебното дирене
не се установи ответникът да притежава ликвидно
имущество или парични средства /банковите сметки на дружеството са с наложени
запори, което ограничава възможността за своевременното ползване на средствата
по тях за нуждите на производството по несъстоятелност, респективно на вещото
лице не е оказан достъп до счетоводството и касата на длъжника за да се провери
разполага ли последния с парични средства в наличност/, нито молителят или друг
кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 01.02.2019
г. указания по чл. 629б ТЗ, то следва да се постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.
По разноските: От страна на молителя
отсъства упражнено изрично искане за присъждане на направените от него разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното и на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, офис
1 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1
ТЗ на „М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис 1.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, офис 1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис 1.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис 1
СПИРА производството по несъстоятелност
на търговско дружество –„М.” ЕООД, ЕИК *******, което е открито в рамките на
т.д. № 2670/2018 г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „М.” ЕООД, ЕИК *******
и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от
съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „М.” ЕООД, ЕИК *******
и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а
длъжникът - заличен.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър
при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във
водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: