РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Велико Търново, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260011/27.01.2021г., постановено по Гр. д.№332/2020г. по описа на РС –
Велико Търново, ОСЪЖДА "Ф" със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с
ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. ИГН. АНЧ. от с.К, общ.Ц, ул."С.Б", с ЕГН **********, сумата
в размер на 74 580лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на
трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. ИГН. АНЧ. иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата от
74580лв. до 175000лв., предявен като частичен иск от сумата в размер на 200 000лв., която
разлика е в размер на 100 420лв., като неоснователен и недоказан,
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИСКР. М. АНЧ., с ЕГН **********, срещу "Ф" гр.В.Т иск
с правно основание чл.200 ал.1 КТ за сумата в размер на 30 000лв., предявен като частичен
иск от сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му
Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен и недоказан,
1
присъдени са адв. възнаграждение в полза на адв.К. – САК на основание чл.38 ал.2
ЗА, разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове,
както и в тежест на ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК е възложена ДТ за
производството,
като първоинстанционното решение е постановено при участието на привлечено от
ответника трето лице – помагач - ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище и адрес на управление гр.С,
район Т, пл."П", с ЕИК ....
Против първоинстанционното решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1
от ГПК въззивна жалба от първия ищец по делото М. ИГН. АНЧ., чрез пълномощника му
адв.К. – САК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск с правно
основание чл.200 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на
трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., за разликата над 74580лв. до 175000лв.,
предявен като частичен иск от сумата в размер на 200 000лв., която разлика е в размер на
100 420,00лв., като неоснователен и недоказан. Твърди, че съдът правилно е приел, че на
налице условията на чл.200 КТ и ответникът по делото дължи обезщетение за причинените
му вреди. Твърди, че неправилно съдът е приел претендираното от ответника
съпричиняване, като е определил размера му на 20%. Оспорва като неправилни изводите на
първостепенният съд за проявена от страна на починалия Н А. груба небрежност и за
намаляване на присъденото обезщетение на ищеца на основание чл.201 ал.2 КТ, както и
досежно приетия процент съпричиняване – 20%, с довод, че е в твърде голям обем. Твърди,
че не са налице предпоставки за приложимост на чл.201 ал.2 КТ, а дори да се констатира
съпричиняване от страна на пострадалия, то същото е в толкова малък обем, че не следва да
се отразява на размера на обезщетението. Оспорва присъдения в негова полза размер
обезщетение за неимуществени вреди като твърде занижен, несъответстващ на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на съдебната практика при компенсиране на вреди от
този тип и че в присъденият му размер не може да репарира в пълен обем претърпените
вреди от морално естество. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени
първоинстанционното в обжалваната му отхвърлителна част, досежно иска, предявен от М.
ИГН. АНЧ., вместо което постанови друго, с което уважи иска му за сумата от 175000лв.,
частичен от 200000лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба е инкорпорирано искане от адв.К. – САК за присъждане на адв.
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА за осъществено представителство на
въззивника пред въззивната инстанция.
С оглед уточнението на въззивната жалба, направено с молба вх.
№261506/12.04.2021г., първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен изцяло предявеният от втория ищец ИСКР. М. АНЧ. против "Ф" гр.В.Т
осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата в размер на 30 000лв., предявен като частичен
иск от сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за
2
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му
Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен и недоказан, и като необжалвано, в тази си част,
решението на основание чл.296 т.2 ГПК е влязло в законна сила.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба
от насрещната страна – ответника "Ф" със седалище гр.В.Т, както и от конституираното
трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище гр.София.
В СЗ въззивникът М. ИГН. АНЧ., чрез пълномощника си адв.К. – САК, с писмена
молба от 25.11.2021г., моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и поддържа
въззивната жалба. Моли, в полза на адв.К. – САК на основание чл.38 ал.2 ЗА да бъде
присъдено адв. възнаграждение за въззивното производство, ведно с начислен ДДС.
Релевира възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на
ответника.
В СЗ въззиваемата страна "Ф" със седалище гр.В.Т, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въззивната жалба.
В СЗ конституираното трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД
"Б.В.И.Г" със седалище гр.София, не изпраща представител и не взема становище по
въззивната жалба.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд –Велико Търново е бил
предявен от първия ищец М. ИГН. АНЧ. против ответника "Ф" със седалище гр.В.Т, с оглед
допуснато изменение /увеличаване/ размера на иска по чл.214 ал.1 ГПК, осъдителен иск с
правно основание чл.200 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпила при трудова злополука на 12.10.2018г. смърт на сина му
Н.М.А., с цена на иска от 175 000лв., предявен като частичен иск от претенция за 200 000лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука –
12.10.2018г. до окончателното изплащане.
3
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът "Ф"
гр.В.Т, чрез пълномощника си адв.К.М. от ВТАК, по същество е оспорил предявеният от
ищеца М. ИГН. АНЧ. осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, като неоснователен и недоказан.
Релевирал е възражение, че настоящият случай касае хипотеза на чл.201 ал.1 КТ на
изключване или по чл.201 ал.2 КТ на намаляване на отговорността на работодателя, с довод,
че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Посочил е, че репарацията, ако се следва такава, следва да се поеме от застрахователя по
риск „Трудова злополука“ – ЗАД "Б.В.И.Г", привлечен в процеса по реда на чл.219 ал.1 ГПК
в качеството на трето лице – помагач на ответника, по застрахователна полица
№3607180510000041, валидна от 06.06.2018г. до 05.06.2019г., с твърдения, че на ищеца М.
ИГН. АНЧ. е изплатено застрахователно обезщетение от 21420лв., съгласно представените с
отговора на ИМ писмени доказателства. Изложил е твърдения за механизма на настъпване
на процесната трудова злополука, при която пострадалият работник Н.М.А. сам се е откачил
от въжетата, с които е бил спуснат, което е довело и до настъпване на трагичния инцидент.
Фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно от първоинстанционният
съд в обжалваното решение, който е съобразил и обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, в т.ч. и изслушана СТЕ, и е достигнал по правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях, която въззивният съд
възприема изцяло и към която препраща на основание чл.272 ГПК, без да я възпроизвежда
повторно в настоящото решение. Във въззивното производство не са събрани доказателства,
които да я променят.
Видно от удостоверение за наследници изх.№..., изд. от Община В.Търново, ищецът
М. ИГН. АНЧ. е баща на Н.М.А.. Последният е бил в ТПО с ответника, считано от
25.05.2018г. по силата на сключен трудов договор със срок на изпитване №009/25.05.2018г.,
според който Н.М.А. е заемал при ответника длъжност „работник строителство“ с място на
работа при работно време от 4ч. дневно, съгласно изготвен и утвърден за целта график, с
място на работа – строителни обекти. Установява се, че от 09.08.2018г. до датата на
злополуката 12.10.2018г. Н.М.А. не е извършвал строително – монтажни работи, а е
извършвал дейности по почистване по височинен способ на клетки в силози на територията
на завода на "О" АД в гр.П.Т, във връзка с възлагателно писмо от "О" АД до "Ф" от
02.08.2018г.
Безспорно установен по делото е и факта, че на 12.10.2018г. група от четирима
работници от "Ф" гр.В.Т почистват от налепи клетки на силози в "З" на "О" АД гр.К в
гр.П.Т. Почистването извършват по двойки, един работи в клетката, другият го наблюдава
от горния люк. Около 12,30ч., докато Н А. почиства клетка тип „Звезда“ №5, налепите от
стените се свличат и го затрупват. Работникът почива от „Механична асфиксия.
Задушаване“. Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило смъртта на Н.М.А.,
станала през време и във връзка с извършваната от него работа, като трудовата злополука с
Разпореждане №96/20.11.2018г. на длъжностно лице при НОИ, ТП – Велико Търново, е
приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. В пряка причинно – следствена връзка с
4
настъпилата при процесната трудова злополука на 12.10.2018г. смърт на сина му Н.М.А.,
последният на 27г. към момента на злополуката, ищецът М. ИГН. АНЧ., негов баща, е
претърпял доказаните в процеса неимуществени вреди – болки и страдания, за репариране
на които на основание чл.200 ал.1 КТ следва да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ответния работодател, като в тази връзка и доказаността на иска по чл.200
ал.1 КТ по основание въззивният съд зачита на основание чл.297 ГПК влязлото в сила
първоинстанционно решение в частта, с която е уважен частично предявеният от ищеца М.
ИГН. АНЧ. като частичен осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, уважен за главница в размер на
74580лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран по въпроса налице ли са
предпоставките по чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя, поради
допусната от пострадалия работник груба небрежност, с която последният е допринесъл за
трудовата злополука, както и по въпроса относно справедливият размер на дължимото на
ищеца М. ИГН. АНЧ. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта
на сина му Н.М.А., вследствие на процесната трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г.,
с оглед критерия „справедливост“ по чл.52 ЗЗД.
За изясняване механизма на настъпване на процесната трудова злополука на
12.10.2018г. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели - очевидци
И.К и Е.К, работили заедно с починалия при трудовата злополука във "Ф", както и е
изслушана СТЕ, изготвена от ВЛ К.Д – Председател на Асоциацията на работещите по
алпийски способ.
Установява се, че на процесната дата 12.10.2018г. четирима работници от "Ф" –
свидетелите И.К, Е.К, починалия Н.М.А. и С. се събрали пред „шефа“, натоварили се в бус и
отишли в гр.П.Т, където щели да извършват дейности по почистване по височинен способ
на клетки в силози на територията на завода на "О" АД в гр.П. Т. Почиствали две клетки по
двойки, като, според св. показания на К, Н А. почиствал клетка тип „Звезда“ №5, спуснали
го с две въжета /едното работно, другото осигурително, никога не се откачат въжетата/, а
свидетелят И.К стоял отгоре да наблюдава, да вади спуснатия работник при нужда. Според
свидетеля К, Н А. след като работил 20 – 30 минути, поискал да излезе и в този момент като
тръгнали да спускат въжето, Н изчезнал, докато извадят телфера и го изгубили, свидетелят
видял, че Н А. го няма на неговите въжета. Видно от показанията на св. Е.К, Н А. викнал да
го извадят, св.К отишъл там, отдолу излизал само пушек и пепел, св.К дръпнал въжетата на
Н А., на които се бил вързал, те били леки, „нямаше никой на неговите въжета“, св.К слязъл
долу в силоза по въжетата на Н А., за да помогне, не го чувал, не го виждал. св.К
установява, че не трябва никога да се откачаш, това е голяма грешка, двете въжета не могат
да се откачат сами, че още се чуди защо Н А. се е откачил от въжетата, отдолу са с възел, за
да не се изнижеш случайно от въжето, „възлите си стояха никъде протрито или скъсано
нямаше, аз слязох по същите въжета и излязох“. Според св.К: „Въжето беше откачено, все
едно си си свършил работата и си си откачил въжето, и си си тръгнал. За мен се е откачил от
5
въжето, поради каква причина – сигурно е усетил почвата под него, че е твърда.Той се беше
откачил от въжето.Нищо странно не забелязах, странното е защо“.
В СЗ пред първоинстанционният съд ВЛ по СТЕ установява, че за да откачите възела
от въжетата, трябва да отвиете муфата, да извадите халката, да го разплетете и пак да го
закачите, ако е станало внезапно, тези муфи нямаше да са завити, а сега в момента муфите
са завити докрай, кого говори или за внезапно изнизване през края на въжетата, или той да
се е откачил много преди това, да е имал време да завие муфите. ВЛ по СТЕ посочва, че ако
такива възли действително са съществували, няма възможност работникът да падне, ако не
откачи сам карабинера от въжето. Св. Е.К лично е възприел, че „възлите си стояха, никъде
протрито или скъсано нямаше, аз слязох по същите въжета и излязох“, което, с оглед
обясненията на ВЛ по СТЕ в СЗ, изключва Н.М.А. да се е изнизал от въжетата като
възможен механизъм на настъпване на трудовата злополука, следователно същият се е
откачил сам от въжетата, в която насока са и безпротиворечивите и неразколебани от други
доказателства показания на разпитаните двама свидетели К и К относно механизма на
процесната трудова злополука, които съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но които
кредитира в тази им част като обективни и достоверно дадени, доколкото свидетелите
възпроизвеждат свои преки, непосредствени възприятия за правно релевантните факти
относно механизма на трудовата злополука, както и кореспондират и на установения
механизъм на трудовата злополука с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 12.07.2019г. по ДП №50/2018г. по описа на ОСО във ВТОП, образувано във
връзка с процесната трудова злополука на 12.10.2018г. ВЛ по СТЕ е категорично в СЗ пред
първоинстанционният съд, че ако такива възли действително са съществували /което се
установява от показанията на К/, няма възможност работникът да падне, ако не откачи сам
карабинера от въжето и това самоволно не може да се случи, няма начин по невнимание да
се откачи от карабинера, за да се махне самия възел, той също е в карабинера. ВЛ в СЗ
посочва, че твърде е възможно работниците да са се откачали от въжетата, за да работят по-
лесно.
При така безспорно установеният по делото механизъм на настъпилата на
12.10.2018г. трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Н.М.А., който сам се е
откачил от въжетата, с които е бил спуснат, съдът приема, че ответното възражение по
чл.201 ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради допринасяне от
пострадалия за трудовата злополука, поради допусната груба небрежност, за основателно и
доказано при проведено пълно и главно доказване.
На основание чл.201 ал.2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Според константната практика на ВКС, грубата небрежност не се отличава по форма
/според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
6
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. /Решение №178/02.01.2019г. по гр.д.№4579/2017г. на ВКС, III гр.о./.
Грубата небрежност, макар и да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице,
защото и не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на
подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. /Решение №977/14.01.2010г. по гр.д.
№298/2009г. на ВКС, IV гр.о./. В КТ няма дефиниция на понятието „груба небрежност“, за
това по аналогия следва да се приложи текстът на чл.11 ал.3 НК. Според тази разпоредба
непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана
непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. /Решение
№1026/18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г., I гр.о. на ВКС/.
Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по
трудовото правоотношение. Съгласно чл.275 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. От друга страна,
съгласно чл.126 т.6 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
В процесният случай от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ се установи, че при почистване
от починалия работник Н.М.А. при трудовата злополука на 12.10.2018г. на клетка тип
„Звезда“ №5 е използван метод, който е взаимстван от алпинизма, който няма нищо общо с
работа чрез въжен достъп. От писменото заключение на ВЛ по изслушаната в
първоинстанционното производство СТЕ безспорно се установява, че работодателят не е
изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като в
процесният случай не са спазени от работодателя специфичните изисквания при
използването на техники за достъп и позициониране чрез въжета, визирани в чл.215о т.1 –
т.7 вкл. от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като
изключение правят част от използваните карабинери с муфа на марките Singing Rock и Beal,
които отговарят на изискванията на стандарт CE EN 362. ВЛ по СТЕ заключава, че до
процесната трудова злополука на 12.10.2018г. се стига след много пропуски в организацията
на работа от страна на работодателя "Ф", сред най - важните от които са: липса на
подходящо специализирано обучение за работа с въжен достъп, евакуация и спасяване на
7
пострадали и заместването му с формално издаден документ; липса на подходящо
специализирано оборудване за работа с въжен достъп, отговарящо на съответните
стандарти; липсата на обекта на супервайзор с трето ниво на квалификация, който да
наблюдава и контролира работния процес; пълно непознаване и неприлагане на
нормативната уредба, свързана с въжения достъп от страна на управителя на "Ф". Чл. 215а
т.1 от горецитираната Наредба №7/23.09.1999г. изисква спазване на изискването: въжената
система да съдържа най - малко две отделно закрепени въжета, като едното служи за
средство за достъп, за слизане и за опора /работно въже/, а другото служи за резервно
средство /обезопасяващо въже/, което изискване, видно от СТЕ, в конкретния случай не е
спазено, т. к. двете въжета са закрепени заедно, в една опора и служат като средство за
достъп и за опора /работна линия/, т.е. липсва обезопасяващо въже и работникът изобщо не
е бил закачен към осигурителна линия и не е можел да се откачи от такава нито волно, нито
самоволно, защото такава не е имало. Чл.215а т.2 от Наредба №7/23.09.1999г. предвижда
при използване на техники за достъп и позициониране посредством въжета спазване и на
изискването работещите са са снабдени с предпазен колан, закрепен към обезопасяващото
въже. Видно от СТЕ, в конкретният случай, работещите не са оборудвани с предпазен колан,
отговарящ на изискванията на Европейски Регламент ЕС 2016/425 и СЕ EN 361 и не са били
закрепени към обезопасяващото въже, поради липсата на такова. Н А. е използвал спортна
седалка на производителя Singing Rock модел ТОР, която не отговаря на посочените в
чл.215о т.2 от Наредба №7/23.09.1999г. изисквания. Чл.215о т.3 от Наредба №7/23.09.1999г.
предвижда спазване и на изискването работното въже да е снабдено с предпазни средства за
изкачване и слизане и да има самоблокираща система, която предотвратява падането на
ползвателя в случай, че той изгуби контрол над движенията си. Видно от СТЕ, в процесният
случай липсват средства за изкачване, а използваното съоръжение за слизане осмица Huit на
производителя Petzl не отговаря на изискванията за работа с въжен достъп и е в нарушение
на чл.215о т.3 от Наредба №7/23.09.1999г. и не е самоблокиращо се, видно от снимките към
СТЕ, съоръжението е силно износено и не би трябвало да се използва за каквото и да било.
Чл.215о т.4 от Наредба №7/23.09.1999г. въвежда изискване обезопасяващото въже да е
снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва движенията на
работещия. Видно от СТЕ, в конкретния случай липсват съоръжения, описани в CE EN
12841 тип А, отговарящи на стандарт CE EN 795 А или В, нещо повече - липсва
обезопасяващо въже. Видно от СТЕ, самозатягащ се възел от 7мм помощно въже марка Beal
e използван за блокиране на системата за спускане, но не може да служи като осигурително
устройство, тъй като е бил прикрепен към работната линия и не покрива никакви стандарти.
Чл.215о т.5 от Наредба №7/23.09.1999г. изисква спазване и на изискването необходимите за
работа инструменти и приспособления да са прикачени към колана или към седалката на
работещия, или към друго подходящо средство. Видно от СТЕ, в конкретният случай
инструментите на са били прикрепени към седалката на работещия. Пластмасовият стол,
който спада към приспособленията, също не е бил прикрепен към седалката. Видно от СТЕ,
в процесният случай работата не е била и подходящо планирана, липса оценка на риска,
според изискването на чл.215о т.6 от Наредба №7/23.09.1999г. за подходящо планиране и
8
постоянно наблюдение на работата от лице /лица, предварително определено/и за всяка
конкретна работа така, че в случай на авария да може да се окаже незабавна помощ на
работещия. Чл.215о т.7 от Наредба №7/23.09.1999г. въвежда изискване работещите да са
получили подходящо специализирано обучение за извършваната работа и за съответните
спасителни процедури, което, видно от СТЕ, не е спазено, т.к. в конкретният случай към
датата на процесната трудова злополука както работниците, така и управителя на "Ф", на са
били подходящо обучени за извършване на работа с въжен достъп и за съответните
спасителни процедури. Видно от СТЕ, екипировката, използвана от А. не е адекватна нито
на работната задача, нито на действащите наредби и стандарти, като изключение правят
част от използваните карабинери с муфа на марките Singing Rock и Beal, които отговарят на
изискванията на стандарт СЕ EN 362, както и използваният телфер за извличане на
работниците не отговаря на изискванията за повдигане на хора и за работа във взривоопасна
среда, чието стоманено въже на телфера е с дължина 18м., като при дълбочина на силоза от
40м. въжето не е могло да достига до работещия, което е налагало използването на
допълнително въже, което да осигури връзка между края на телферното въже и работещия.
Видно от СТЕ, след повдигане на 18м., поради изчерпване на телферното въже, се е налагало
работещият да се закачи към работната линия и да се откачи от телферното въже, след което
телферното въже се спуска отново с 18м., работещият следва да се презакачи от работната
линия към въжето на телфера и тази процедура се повтаря на всеки 18м. Видно от СТЕ, тези
маневри, извършвани в ограничено безопорно пространство, в условията на намалена
видимост и запрашена среда, са налагали редица манипулации по откачане и закачане на
съоръжения върху работната линия, при което дори обучен човек може да допусне грешка, и
именно за това в нормативната уредба е предвидена втора отделно закрепена осигурителна
линия.
Действително, гореизложеното доказва неосигурени от страна на работодателя в
процесният случай здравословни и безопасни условия на труд, както и допускането на
починалия при процесната трудова злополука работник до конкретната възложена му
работа, без да е бил получил подходящо специализирано обучение за извършваната работа и
за съответните спасителни процедури, като за такова обучение и подготовка не биха могли
да се приемат инструкциите и разясненията на работодателя, правени по време на
оперативки сутрин преди работа, вкл. и в деня на процесната злополука. Установява се, че Н
А. е преминал начален инструктаж за длъжността, която заема, не е документирано
провеждането на периодични инструктажи. Свид. К сочи, че не може да се каже за обучение
да е провеждано, сутринта в деня на процесната трудова злополука шефът им направил
инструктаж, реално се провежда инструктажа, както и бил направен и инструктаж от завода
на "О" АД в гр.П.Т. Според свидетеля К „инструктажа ни се прави всяка сутрин“ и в
конкретната сутрин инструктажът бил точно за тази работа как се извършва и какви са
мерките за сигурност – първо да не се отвързваш от въжето.
Съгласно Решение №977/14.01.2010г. по гр.д.№298/2009г., IV гр.о. на ВКС, на което
се позовава и въззивника, щом работодателя допуска постоянна практика при нарушаване
9
правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко необходимо за нея, в т.ч.
съоръжения и инструменти, не може да се прилага „грубата небрежност“ тогава, когато има
трудова злополука.Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и
ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Когато трудовата злополука е
настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен
точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то
поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато
от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат
до злополука, увреждаща здравето му. /Така Решение №60/05.03.2014г. по гр.д.
№5074/2013г. на ВКС, IV гр.о., на което се е позовал при обосноваване приложимост в
случая на чл.201 ал.2 КТ и първоинстанционният съд/.
Действително в процесният случай трудовата злополука е настъпила в резултат на
неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд – липса на обезопасяващо
въже, което да е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва
движенията на работещия, работното въже не е снабдено с предпазни средства за изчакване,
екипировката, използвана от А., не е адекватна, нито на работната задача, нито на
действащите наредби и стандарти /с изключение на част от използваните карабинери с муфа
на марките Singing Rock и Вeal/, използваният телфер за извличане на работниците е
компрометиран, на починалия работник не е проведено подходящо специализирано
обучение за извършваната работа и за съответните спасителни процедури, което обуславя по
- голямо обективно съотношение на допринасянето за трудовата злополука от страна на
работодателя.
Същевременно с това обаче от обстоятелствата, при които е възникнала трудовата
злополука на 12.10.2018г., е било несъмнено ясно, че извършените от самия пострадал
работник Н А. действия по откачване сам от въжетата, с които е бил спуснат, с които е
нарушил дадените му инструкции от работодателя по безопасните методи на работа, вкл. и
в деня на злополуката, могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, водеща до
смърт, поради което и съдът приема, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, и е налице основанието по чл.201 ал.2 КТ за намаляване
на отговорността на работодателя. Допуснатото от работника нарушение на инструкциите
на работодателя за безопасна работа, изразено в откачане сам от въжетата, с които е бил
спуснат, е в непосредствена и пряка причинна връзка с увреждането, и откачайки се сам от
въжетата, с които е бил спуснат, Н А. е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, тъй като ВЛ по СТЕ установи, че откачане на карабинера от въжето самоволно
не може да се случи, няма начин по невнимание да се откачи от карабинера, но е мислел да
ги предотврати, т.е. действал е при груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, тъй като
тези му действия сами по себе си са животозастрашаващи и работникът не е положил грижа,
каквато и най - небрежният не би положил в подобна обстановка, проявил е самонадеяност,
за да изпълни работата си. Действително, показанията на св.К и св.К в частта, че Н А. е бил
осигурен с работно и с осигурително въже и че работното оборудване е сравнително ново,
10
не кореспондират на СТЕ и съдът в тази им част не ги кредитира, но свидетелските
показания на К и К безспорно следва да бъдат кредитирани и взети предвид, досежно
механизма на процесната трудова злополука, доколкото в тази им част свидетелите
възпроизвеждат свои непосредствени, преки възприятия, безпротиворечиви са, не се
разколебават от други събрани по делото доказателства, и обосновават извод, че
пострадалият работник е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, проявявайки
груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, което е основание за намаляване
отговорността на работодателя.
С оглед установения механизъм на трудовата злополука и изхождайки от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, въззивният съд
приема, че обективният принос на пострадалия работник в съпричиняването на вредоносния
резултат, при допусната от него груба небрежност, съставлява 20% и в този смисъл
правилно е отчетен от първоинстанционният съд. Действително, налице е неосигуряване от
работодателя на безопасни и здравословни условия на труд, но и настъпването на трудовата
злополука е в пряка причинна връзка именно с поведението на работника по откачане от
въжетата, с които е бил спуснат, макар, за да извърши работата си, поради което съдът
приема, с оглед конкретния механизъм на трудовата злополука, възражението на въззивника
за принос на работника в значително по - нисък обем от отчетения от съда, така че да не се
отчита при определяне размера на обезщетението, за неоснователно.
На основание чл.52 от ЗЗД следващото се на ищеца М. ИГН. АНЧ. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А.,
вследствие на процесната трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., се определя от съда
по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При причиняване на смърт
от значение са обстоятелствата, при които е настъпила, възрастта на увредения, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В процесният случай първоинстанционният съд, макар и да е обсъдил събраните по
делото доказателства, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства, по който начин е определил на ищеца
М. ИГН. АНЧ. занижен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 ал.1 КТ,
който не съответства на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД, в която част оплакванията
във възивната жалба са основателни.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.З и Р.Г
безспорно се установява, че между ищеца и починалият му син Н.М.А. е съществувала
дълбока емоционална връзка, били са близки /св.З/, Н А. е отрасъл при баща си, живеел при
него последно, преди трудовата злополука на 12.10.2018г. Н живеел на квартира в гр.В.Т,
11
където работел, идвал си на село /с.К/ почти всяка седмица, М и Н са били в много добри
отношения, слушали се, без пререкания и караници – добро, нормално семейство /св.Г/,
според св.К починалият Н А. бил много близък с баща си. св.З установява, че преди да
почине Н А. си бил купил билет за Англия, нямал депресивни чувства. Според св.З, след
смъртта на сина си, ищецът М.А. се отчаял, потиснал, не е същия, не е весел, изменил се
направо, казвал, че не е хубаво без син, ходел на работа, но не е същия. Св.Г установява, че
ищецът М.А. преди трагедията бил по - отворен и се радвал на успехите на децата си, след
трагедията станал по - затворен, усамотен, по – малко контактен, скърбящ родител за детето
си, споделял му е, че много му тежи, тежко му е. Според св.З, „Н като човек беше за показ –
добър, работлив, отзивчив, весел, приказлив.Преди да почине даже си беше купил билет за
Англия, нямаше депресивни чувства.“ Според св.Г, Н „планове за бъдещето си правеше,
искаше да спечели пари да си купи апартамент, да се ожени и да има деца, депресивни
състояния не съм усещал“.
Съдът, след като прецени начина и обстоятелствата, при които е настъпила трудовата
злополука на 12.10.2018г., внезапната и неочаквана настъпила смърт на Н.М.А., младата
възраст на починалия работник – на 27г. към момента на трудовата злополука, възрастта и
на ищеца /на 53г. към момента на увреждането/, чиято мъка от смъртта на сина му едва ли
ще отмине и която ще търпи продължително във времето, добрите отношения приживе
между починалия и ищеца – негов баща, търсещ обезщетение за неимуществени вреди,
факта, че починалият е отрасъл при баща си и е отгледан от него, отражението на инцидента
върху психиката на бащата с доказаните по делото негови обективни проявления ––
отчаяние, потиснатост след несвоевременната и неочаквана смърт на сина му, не е същия,
не е весел, изменил се направо, по - затворен, скърбящ родител за детето си, интензитета на
тежко емоционално преживяване, съобрази и обществено – икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането – 12.10.2018г., както и съдебната практика за
обезщетяване вреди от смъртта на родственици по права линия за събития вкл. и през
2018г., счита, че справедливият размер по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение на ищеца М.
ИГН. АНЧ. по чл.200 ал.1 КТ за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на
сина му Н.М.А., вследствие на процесната трудова злополука, е 160 000лв., който би бил
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
На основание чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да бъде намалена
с отчетеният принос на пострадалия в размер на 20%, поради допусната груба небрежност,
равняващ се на 32000лв., при което дължимото на ищеца М. ИГН. АНЧ. обезщетение за
неимуществени вреди по чл.200 ал.1 КТ е равно на сума в размер на 128 000лв. /160 000лв. х
20% = 32000лв., 160000лв. – 32000лв. = 128 000лв./. На основание чл.200 ал.4 КТ,
дължимото обезщетение от 128 000лв. следва да бъде намалено с размера на полученото от
ищеца М. ИГН. АНЧ. от ЗАД "Б.В.И.Г" застрахователно обезщетение в размер на 21420лв.,
предвид което следващото се на ищеца М. ИГН. АНЧ. обезщетение за неимуществени вреди
по чл.200 ал.1 КТ е в доказан размер от 106 580лв. /128 000лв. – 21420лв. = 106580лв./, което
обуславя присъждане с настоящото решение в полза на ищеца на сума в размер на 32000лв.
12
над присъдената с първоинстанционното решение от 74 580лв., ведно със законната лихва
върху присъдената с настоящото решение главница от 32 000лв., считано от датата на
увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане.
При този изход по спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М. ИГН. АНЧ. осъдителен иск с правно
основание чл.200 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на
трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., за разликата над 74 580,00лв. до 106 580лв.,
равняваща се на 32000лв., вместо което постановено друго, с което бъде осъден ответника
да заплати на М. ИГН. АНЧ. на основание чл.200 ал.1 КТ още и сума в размер на 32 000 лв.
над присъдената с първоинстанционното решение от 74 580лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 32 000лв., считано от датата на увреждането – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
В останалата обжалвана отхвърлителна част по иска на М. ИГН. АНЧ. /за разликата
над 106580лв. до предявеният размер от 175000лв., частичен иск от претенция за 200 000лв./
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Изходът по спора налага отмяна на първоинстанционното решение в частта за
разноските, досежно иска на М. ИГН. АНЧ., и преразглеждане на отговорността на страните
за съдебни разноски по този иск, вкл. и по чл.78 ал.6 ГПК, досежно иска на М.А..
Ищецът М. ИГН. АНЧ. е освободен от ДТ и разноски за производството на основание
чл.359 КТ, не е направил и не е претендирал разноски за първоинстанционното и въззивното
производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.К. – САК следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение с начислен ДДС на основание §2а от ДР на НМРАВ, за безплатно оказана
от нея адвокатска помощ на ищеца по делото М. ИГН. АНЧ. в първоинстанционното
производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т.5 от
НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие
от 18.10.2018г., в минимален размер от 6036лв. с вкл. ДДС, от което дължимо по чл.38 ал.2
ЗА, съразмерно с уважената част от иска от 106580лв., е в доказан размер от 3676лв. с вкл.
ДДС.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят основателност на
претенцията на ответника за присъждане на направените съдебни разноски за
първоинстанционното производство по предявения иск от М. ИГН. АНЧ. /направени 1165лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение – ½ от 2330лв., доколкото в договор за правна
защита и съдействие от 03.02.2020г. не е уговорено друго + 100лв. за СТЕ/, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в доказан размер от 494,58лв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена
дължимата, съгласно чл.1 от ТДТКССГПК, ДТ за първоинстанционното производство върху
13
уважения размер на иска на М. ИГН. АНЧ., в размер на 4263,20лв., ведно с 5лв., в случай на
служебно издаване на ИЛ, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТРС.
С оглед изхода по спора, на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.К. – САК следва
да бъде присъдено адв. възнаграждение с начислен ДДС на основание §2а от ДР на НМРАВ,
за безплатно оказана от нея адвокатска помощ на въззивника М. ИГН. АНЧ. във въззивното
производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т.5 от
НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие
от 18.10.2018г., в минимален размер от 4246,08 лв. с вкл. ДДС, от което дължимо по чл.38
ал.2 ЗА, съразмерно с уважения размер на въззивната жалба, е в доказан размер от
1353,06лв. с вкл. ДДС.
Въззиваемата страна не е претендирала съдебни разноски във въззивното
производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на въззиваемата страна следва да бъде
възложена дължимата, съгласно чл.18 ал.1 от ТДТКССГПК, ДТ за въззивното производство,
съразмерно уважената част от въззивната жалба, в размер на 640лв., ведно с 5лв., в случай
на служебно издаване на ИЛ, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОС – Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260011/27.01.2021г., постановено по Гр. д.№332/2020г. по описа на
РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. ИГН. АНЧ., с
ЕГН **********, против "Ф" със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК
..., като частичен осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за присъждане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
сина му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., за разликата
над 74 580,00лв. до 106 580лв., равняваща се на 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/,
както и в частта за разноските, досежно иска на М. ИГН. АНЧ., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ФИГЪЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"...,
с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. ИГН. АНЧ. от с.К, община Ц, обл Р, ул."С.Б" №6, с ЕГН
**********, още и сума в размер на 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпени от него неимуществени вреди
– болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на трудова злополука,
настъпила на 12.10.2018г., над присъдената с първоинстанционното решение от
74 580,00лв., ведно със законната лихва върху главницата от 32 000лв., считано от датата на
14
увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260011/27.01.2021г., постановено по Гр.д.
№332/2020г. по описа на РС – Велико Търново, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК
..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.П.К. – САК, с адрес: гр.К., ул.“С.“ №6, офис 10, сума в
размер на 3676 лв. /три хиляди шестотин седемдесет и шест лева/ с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за осъществено
процесуално представителство на ищеца М. ИГН. АНЧ. в първоинстанционното
производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. ИГН. АНЧ. от с.К, община Ц, обл Р, ул."С.Б" №6, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с
ЕИК ..., сума в размер на 494,58 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща направени в първоинстанционното производство съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК
..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Велико
Търново, сума в размер на 4263,20 лв. /четири хиляди двеста шейсет и три лева и двадесет
стотинки/, представляваща ДТ, дължима за първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от иска на М. ИГН. АНЧ., ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК
..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.П.К. – САК, с адрес: гр.К., ул.“С.“ №6, офис 10, сума в
размер на 1353,06 лв. /хиляда триста петдесет и три лева и шест стотинки/ с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за осъществено
процесуално представителство на въззивника М. ИГН. АНЧ. във въззивното производство в
хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска с настоящото решение.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК
..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Велико
Търново, сума в размер на 640 лв. /шестотин и четиридесет лева/, представляваща ДТ,
дължима за въззивното производство, съразмерно с уважената част от въззивната жалба,
ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на въззиваемата
страна – ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище и адрес на управление гр.С, район Т, пл."П", с ЕИК ....
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок от
връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16