Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 42
Гр.ДОБРИЧ 24.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ФЕВРУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 929/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца по гр.
д. № 197/2019г. по описа на Тервелски районен съд -
ЗК „ Л. И.“ АД,гр. С.,ЕИК:**,чрез юрк.Н.Г.,въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение №124/30.10.2019г.,в частта му,с която
предявеният иск е отхвърлен за сумите: 1295.51 лв. - законна лихва; 2834.52 лв.
- съдебни разноски,с искане за отмяната му в тази част като неправилно и
постановяване на друго от въззивната инстанция,с
което исковата претенция да се уважи изцяло,като основателна и доказана,ведно
със законните последици,като на страната се присъдят и направените пред двете
инстанции съдебни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна
Р. Р.Б. не е депозирала писмен отговор на жалбата,не изразява становище по нея
и в съдебно заседание.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в преклузивния
законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
В обжалваната му част Решение № 124/30.10.2019г.по
гр.д.№ 197/2019г.по описа на ТРС е неправилно,като постановено в противоречие
на материалния закон,необосновано,поради неправилна преценка на събраните
доказателства,поради което в тази му част решението следва да се отмени,като
вместо него се постанови друго,с което предявеният иск се уважи изцяло,ведно
със присъждане в пълен размер на сторените от ищеца,настоящ въззивник,съдебни
разноски.
Предмет на заявената с исковата молба по гр.д.№
197/2019г.по описа на Тервелски районен съд претенция
с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,е установяване съществуването на парично вземане на ищеца,за което в негова
полза срещу ответника по ч.гр.д.№ 114/2019г.по описа на ТРС е била издадена Заповед № 72/27.03.2019г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира се да се признае
за установено в отношенията между
страните,че на основание чл.274,ал.1,т.1,предл.1 от
КЗ/отм./ Р. Р.Б.,ЕГН:**********,дължи на
ЗК „ Л. И.“ АД,гр. С.,ЕИК:**,сума в размер на 11 640.32 лв.- изплатено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,включващо: 7 510.29
лв.-главница; 1 295.51 лв.- законна лихва;2 834.52 лв.-съдебни
разноски.
Излагат се твърдения,че на 28.08.2016г. при
управление на лек автомобил Ауди,модел **ТДИ,с рег.№ **,ответникът е причинил
ПТП,при което е бил увреден лек автомобил Мерцедес,модел Вито 110 ЦДИ,с рег.№ **,управляван
от Б. А. Б.,и са били причинени вреди на водача на увредения автомобил и
пътника в този автомобил-С. Ш. Б..Към датата на произшествието лекият
автомобил,причинил ПТП,е бил застрахован по застраховка „ Гражданска
отговорност „ при ЗК „ Л. И.“ АД,гр. С.,поради което водачът на увредения
автомобил и спътника му са предявили срещу застрахователя искове за заплащане
по съдебен ред на обезщетения за причинените им вреди.Във връзка с така
предявените искове е било образувано гр.д.№ 275/2017г.по описа на Тервелски районен съд,по което дело с влязло в сила съдебно
решение ЗК „ Л. И.“ АД,гр. С.,е осъдено да заплати:На Б. А. Б. сумата от
3 510.29 лв.имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 28.08.2016г.,до окончателното й изплащане,сумата от 2 000
лв.неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
28.08.2016г.,до окончателното й изплащане,както и сумата от 2 167.02
лв.съдебни разноски;На С. Ш. Б. сумата от 2 000 лв.неимуществени
вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 28.08.2016г.,до
окончателното й изплащане,както и сумата от 666.60 лв.съдебни
разноски.Решението е постановено при участието на третото лице помагач Р. Р.Б..
На 10.05.2018г. въз основа на покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№**г.по описа на ЧСИ
Н.Н.,рег.№ *,с район на действие Окръжен съд-Добрич,ЗК
„ Л. И.“ АД,гр. С. е заплатило сумата от 14 025.50 лв.,представляваща
пълно погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело.Във връзка с
изплатеното обезщетение по задължителна застраховка“ Гражданска отговорност“ и
на основание чл.274,ал.1,т.1,пр.1 от КЗ/отм./,във вр.
с чл.45 от ЗЗД,застрахователното дружество придобива правото на регрес срещу
виновния водач,до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от
11 640.32 лв.,включващо главници,законна лихва и съдебни разноски.
С атакуваното решение исковата претенция е отхвърлена в частта,с която са претендирани заплатените на пострадалите лице обезщетения в
размер на законната лихва върху присъдените неимуществени вреди и имуществени
вреди,от датата на увреждането,до плащането,както и в частта на заплатените
съдебни разноски.В тази част е прието,че
заплатените от ищеца такси и хонорари по изпълнителното дело,както и лихвите за
забавено плащане на обезщетението,не са платено обезщетение на пострадалите,а
последица от извънпроцесуалното поведение на
застрахователя,за което не следва да отговаря делинквента.
Изводът на първостепенния съд,че ищецът претендира
такси и хонорари по изпълнителното дело,е неправилен и необоснован с оглед
събраните по делото доказателства.Видно от изложените в исковата молба
обстоятелства и приложените към нея покана за доброволно изпълнение и платежно
нареждане от 10.05.2018г.,от изплатената сума в общ размер от 14 025.50
лв.ищецът е приспаднал разноските по изпълнителното дело,включващи такси и адвокатско
възнаграждение,като претендира единствено присъденото от съда и заплатено от
застрахователя обезщетение,лихвите по него и съдебните разноски.Тези лихви първоинстанционният съд неправилно определя като последица
от извънпроцесуалното поведение на застрахователя.С
факта на изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка „ГО“,ищецът на основание чл.
274,ал.1,т. 1,пр. 1 от КЗ/отм./ и чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ/отм./придобива право
на регрес срещу виновния водач Р. Р.Б.,до размера на изплатеното обезщетение и
обичайните разноски,направени за неговото определяне.Относно обхвата на
паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274
от КЗ/отм./ и по аргумент от чл.227,т.2 от КЗ/отм./ е формирана непротиворечива
практика на ВКС:Решение № 6/28.01.2010г.по т.д.№ 705/2009г.,II т.о.,ТК;Решение №130/03.05.2012г. по т.д.№
244/2010г.,I т.о,ТК;Решение № 18/22.03.2017г.
по т.д.№ 1935/2015г.,II
т.о.,ТК.Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл,че
застрахователят има право на регрес срещу
застрахования и за платените лихви за забава,считано от настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по
чл.224,ал.1 от КЗ;правото на вземане на застрахователя възниква от момента на
извършеното от него плащане на пострадалото лице;последица от неизпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелствата,водещи
до възникване на гражданска отговорност,е именно възможността застрахователят,с
право на регрес,да претендира от застрахования заплатените лихви за забава.
В случая е безспорно установено по делото,че
ответникът не е уведомил застрахователя за задължението си по чл.224,ал.1 от КЗ/отм./Р. Р.Б. нито твърди да е изпълнил това задължение,респ.да е бил
обективно възпрепятстван да го изпълни,нито ангажира доказателства в този
смисъл.При това положение,регресната отговорност на
ответника като делинквент,обхваща както размера на
платеното от застрахователя обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,присъдено
с решението по гр.д.№ 275/2017г.по описа на ТРС,така и платената от ЗК „Л. И.“ АД,гр. С.,лихва за забава върху
присъдените главници,от датата на увреждането-28.06.2016г.,до датата на плащане
по изпълнителното дело.
В обхвата на регресната
отговорност се включват и платените от застрахователя съдебни разноски по
гр.д.№ 275/2017г.по описа на ТРС.Аргумент в подкрепа на този извод са разпоредбите
на чл. чл.213,ал.1,изр.1 и чл.227,т.1 от КЗ/отм./,съгласно които „ платеното на
увредения“ включва и платените в исковото производство разходи за определяне на
обезщетението.
Предвид гореизложеното,решението в обжалваната
му част следва да се отмени,като вместо него се постанови друго,с което да се
признае за установено в отношенията между страните,че по издадената по ч.гр.д.№
114/2019г.по описа на ТРС Заповед № 72/27.03.2019г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумите:1295.51
лв.-законна лихва върху присъдените главниците,представляващи обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди,дължима от датата на увреждането,до плащането
на главниците;2834.52 лв.-съдебни разноски,като на ищеца,настоящ въззивник,след отмяна на обжалваното решение в частта за
разноските следва да се присъдят в пълен размер направените съдебни разноски,а
именно:По ч.гр.д.№ 114/2019г.по описа на ТРС в размер на 232.80 лв.-платена
държавна такса и 60.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение;По гр.д.№197/2019г.по описа на ТРС в размер на 232.80
лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото и 150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК;По вз.гр.д.№ 929/2019г.по описа на ДОС в размер на 83.00
лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №124/30.10.2019г.по гр.д.№ 197/2019г.
по описа на Тервелски районен съд в частта му,с която
искът е отхвърлен за сумите: 1295.51 лв. - законна лихва; 2834.52 лв. - съдебни
разноски,както и в частта му за разноските,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните,че по издадената по ч.гр.д.№ 114/2019г.по описа на ТРС Заповед №
72/27.03.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Р. Р.Б.,ЕГН:**********,***,дължи
на ЗК „ Л. И.“ АД,гр. С.,ЕИК:**,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“ Ч.
В.“ № *,сумите:1295.51 лв./хиляда двеста деветдесет и пет лева петдесет и една
стотинки/ - законна лихва върху присъдените главниците,представляващи
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,дължима от датата на
увреждането,до плащането на главниците;2834.52 лв./две хиляди осемстотин
тридесет и четири лева петдесет и две стотинки/ - съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р. Р.Б.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЗК „Л. И.“ АД,гр. С.,ЕИК:**,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“ Ч. В.“ № *,сторените съдебни
разноски:По ч.гр.д.№ 114/2019г.по описа на ТРС в размер на 232.80 лв./двеста тридесет
и два лева и осемдесет стотинки/-платена държавна такса и 60.00 лв./ шестдесет
лева/-юрисконсултско възнаграждение;По гр.д.№197/2019г.по
описа на ТРС в размер на 232.80 лв./двеста тридесет и два лева и осемдесет
стотинки/-заплатена държавна такса за образуване на делото и 150.00 лв./сто и
петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение;По вз.гр.д.№ 929/2019г.по описа на ДОС в размер на 83.00 лв./осемдесет
и три лева/-заплатена държавна такса за образуване на делото;150.00 лв./сто и
петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.