№ 1056
гр. Плевен, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430101956 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. с ЕГН **********, постоянен адрес:
гр.*** чрез адвокат Б. З. – *** съд.адрес: гр.***, ***, *** „М. и З." против *** АД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *** № ***, представлявано от Г. Т. Т. и ***"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** № ***, представлявано от
П. Б. Д. с ЦЕНА НА ПЪРВИ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК: неоценяем и ЦЕНА НА ВТОРИ
УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК: 150 лева.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което: Да признае за установено в
отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и *** АД, с ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** № ***, представлявано от Г. Т. Т., че клаузата на чл.4 от
договор за паричен заем № ******* е нищожна. Да признае за установено в отношенията между
страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и *** ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** № ***, представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство № ******* е нищожен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На ***г. Н. П. е сключил договор за паричен заем № ******* с „***" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева, видът на вноската е седмична, а
размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за
размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР
или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от
заемодателя дружество-гарант. На датата на сключване на договора, между „***" АД, ищецът е
сключил с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № *******, по силата на който
1
*** ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „***" АД задълженията на ищеца.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът
се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство,
ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***" АД, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „***" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „***" ЕООД, като „***" АД единствено е овластено да приеме
плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да
предаде на поръчителя). Между „***" АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лева. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за
предоставяне на поръчителство № *******, сключен между ищеца и втория ответник „***" ЕООД.
Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски
кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на
главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за
кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, и поради тази причина следва да се
разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът
„***" АД е едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД и в тази връзка кредиторът и
поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата
и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените
кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния
договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на
посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (300 лева).
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора
(за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители,
които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го
2
„насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си
позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „***" АД дружество. Тъй като
„***" ЕООД е свързано лице с кредитора по договора за заем, то разходът за потребителя по
договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една
страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а
от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова
гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за
кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя”
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
41,87%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за
поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално
при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов
ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното
му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора.
На следващо място, самият Договор за предоставяне на поръчителство № ******* е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
„***" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че
поръчителят „***" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес
против него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).
Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не
е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде
прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.
Следващ довод в подкрепа на твърдението за нищожност на договора е следният:
Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД.
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от
28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение
3
„Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между
кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между
поръчителя и главния длъжник, както е в случая.
Собственик на капитала на поръчителя „***" ЕООД е заемодателят по договора за заем -
„***" АД. Основен предмет на дейност на втория ответник „***" ЕООД са гаранционни сделки,
каквато е и процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „***" ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала
„***" АД. В случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с
допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без
значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1
от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на
възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи
за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба
на „***" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
сключен с „***" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „***" АД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината
от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципът на добросъвестност и
справедливост и са накърнени добрите нрави. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите
правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност
на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е
възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя
полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
Направеното възражение за нищожност на целия договор за паричен заем е основателно.
Налице е правен интерес от предявяване на настоящите кумулативно съединени искове
протвив ответните дружества на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира ,че претенцията е основателна и следва да постанови решение, с
което:
1. Да признае за установено в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***"
АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.”***” № ***,
представлявано от Г. Т. Т., че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № ******* е
нищожна.
2. Да признае за установено в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.”***” № ***,
представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № ******* е нищожен.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 124 от ГПК, за установено в отношенията между страните Н. Е. П.
с ЕГН ********** и „***" АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул.”***” № ***, представлявано от Г. Т. Т., че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №
******* е нищожна.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 124 от ГПК, за установено в отношенията между
страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул.”***” № ***, представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство № ******* е нищожен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***" АД, с ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул.”***” № ***, представлявано от Г. Т. Т. и ***" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.”***” № ***, представлявано от П. Б.
Д., ДА ЗАПЛАТЯТ НА Н. Е. П. с ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к."*** чрез пълномощника си
адвокат Б. З. – *** съд.адрес: гр.***, ж.к."***, ул."***, ***, *** „М. и З." направените разноски
по делото в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5