Р Е Ш Е Н И Е № 47

гр. Габрово, 30.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и втори март........ през две хиляди двадесет и трета година  в състав :   

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

      ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                         ДИАН АТАНАСОВ

при секретаря  …..ЕЛКА СТАНЧЕВА.... и в присъствието на прокурора …….ТИХОМИР ПЕТКОВ …..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД№44 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

            Делото е образувано по жалба на “**********”ЕООД гр. *********, представлявано от управител против Решение №28 от 02.12.2022 година на Районен съд Трявна, постановено по НАХД №42 по описа за 2022 година. С посоченото Решение РС Трявна е изменил Наказателно постановление № 07-2200010 от 27.04.2022 година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово в ЧАСТТА досежно размера на наложената имуществена санкция, като е намалил същия от 2500 лева на 1500лева.

В жалбата се твърди, че постановеното Решение на ТРС било постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя съдът не бил съобразил, че били нарушени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като те гарантирали правото на защита на санкционирания. Допуснатите нарушения били съществени, не можело да бъдат отстранени в хода на съдебното производство и били причина за отмяна на атакуваното НП. Не бил изследван въпроса с вината съобразно разпоредбите на ЗАНН, като този порок предпостявял незаконосъобразност на обжалваното НП.

Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение, като бъде отменено и НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции- възнаграждение за адвокат. 

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от процесуален представител. Същият поддържа подадената жалба и изложените доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт.

            Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият взема становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за неоснователна, поради което Решението на ТРС следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.

            Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

            Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

            Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице- представляващ управител Дружеството.

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: 

            Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 29.11.2021г. в периода от 14.00 до 15.00 часа инспектори в ДИТ извършили проверка на обект- склад- работна площадка, находящ се в гр. ****** ул. „******“№ ***** стопанисван от „**********“ЕООД гр. *********.

При проверка на място на посочения обект и по представените документи било установено, че „********“ЕООД гр. ******* в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал на 29.11.2021г. лицето Г.И. С. ЕГН********** да осъществява трудова дейност на посочения по- горе обект на длъжност „общ работник“, без сключен в писмена форма трудов договор.

В хода на проверката по работни места е издадено Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение на осн. 405а, ал. 1 от КТ №04/29.11.2021г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Посочено е, че нарушението е извършено на 29.11.2021г. и е установено на 29.11.2021г. при проверка на работно място на посочения по- горе обект и по представената документация на Дружеството в Дирекция Инспекция по труда гр. Габрово.

За констатираното нарушение бил съставен и АУАН №07-2200010 от 28.02.2022г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.И. А., Ц. И. К., Д. Н. Г., Б. И. Т., К. К. К., Г.И. С., Е. Б.Т. и Р.Й. Д., както и приложените писмени такива – Протокол за извършена проверка Изх. № ПР2139267/28.02.2022г.; Декларация от Г.И. С.; Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 29.11.2021г.; Длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“; Заповед № 008 от 08.01.2020год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София; Длъжностна характеристика на длъжност Директор на Д „ИТ“; известие за доставяне на НП, както и други писмени доказателства удостоверяващи връчване на АУАН и НП.

НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия като в тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № 008 от 08.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Текстът на посочената като нарушена разпоредба гласи следното: „Трудовият договор се сключва в писмена форма”. Съгласно чл. 1 ал. 2 на посочения КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”. 

Административно- наказващият орган на осн. чл.416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 2 500.00лева, която като размер е над минималния, предвиден за подобно деяние.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, дружеството- жалбоподател излага доводи, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила.

Доводите, които са изтъкнати пред първоинстанционния съд са били представени и пред настоящата касационна инстанция. Същите са обсъдени подробно в Решението на РС Трявна, като настоящия съдебен състав на ГАС споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлена защитната теза на пр. представител на санкционираното Дружество.

Не се спори факта Г.И. С. действително е предоставял работна сила на обект, стопанисван от посоченото Дружество в гр. *********на цитираната дата.

Това обстоятелства е дало основание на проверяващите служители на ДИТ да постановят по отношение на Г. С. постановление за обявяване на трудовото правотношение №04/29.11.2021г. което не оспорено и е влязло в законна сила.

Правилно състава на РС Трявна не е кредитирал с доверие аргументите, изложени в жалбата и в съдебно заседение пред първоинстанционния съд за това, че в случая не бил осъществен състава на посоченото в НП нарушение.

Трудови са отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник или служител) на друго лице – работодател. Характерът им на трудови се определя от техния обект, а именно работната сила на работника, която е присъща на човека и се съдържа в неговата личност, поради което отдаването й под наем поставя наемния работник не само в икономическа, но и в лична зависимост от работодателя: той е длъжен да бъде на разположение на работодателя, да му се подчинява и да изпълнява неговите нареждания при извършването на определената работа в процеса на нейното изпълнение. Трудовото правоотношение има и своето специфично съдържание - работен режим, трудово възнаграждение, работно време и работно място, като едни от характеристиките на трудовата дисциплина, дисциплинарна отговорност и други.

Свидетелят Г. С.и свидетелят Ц. В.са посочили пред първоинстанционния съд, че идват да работят в гр. *******, в дружеството-жалбоподател и неговият управител им заплаща възнаграждения за полагания труд в сферата на дърводобива. Правилно съдът е приел, че не счита, че показанията на двамата свидетели относно характера на осъществяваната от тях дейност в „*********“ЕООД са обективни, пълни и отразяват действителното положение. В тази насока се преценява попълнената на място в хода на проверката от свидетеля Ц. В., под указанията на свидетеля Г. С., декларация 6 от 29.11.2021г., като същата най-точно и обективно отразява характера на взаимоотношенията между Г. *** *****“ЕООД. В същата е декларирано, че Г. С. е започнал работа в „********“ЕООД на 29.11.2021г., като „общ работник“ в обект – работна площадка на ул. „**********“ №*** в гр. ********, с уговорено работно време от 08.00 до 16.30 часа, с почивки от 10.00 до 10.30 и от 12.00 до 13.00 часа, с почивни дни събота и неделя, при възнаграждение 200,00 лв. седмично. Уговарянето на работно място, работно време, почивки, трудово възнаграждение и начин на заплащането му са елементи на трудово правоотношение, които следва да бъдат уредени чрез писмен трудов договор, какъвто в случая не е бил сключен между работодателя „***********“ЕООД и работника.

При условие че са установили извършване на трудова дейност без сключен писмен трудов договор, служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово са упражнили правомощията си по чл.405а ал.1 КТ и са обявили с постановление от 29.11.2021г. съществуването на трудовото правоотношение между работника Г.И. *** *******“ЕООД, считано от 29.11.2021 г. Постановлението е връчено на работника лично на 04.03.2022 г., а на работодателя по реда на чл.18а ал.9 АПК на 10.02.2022 г. В 14- дневния срок по чл.405а ал.7 КТ постановлението не е обжалвано от никоя от страните, поради което е влязло в законна сила на 25.02.2022г. Наличието на влязло в сила постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Г.И. *** ******ЕООД е самостоятелно доказателство, че на 29.11.2021г. лицето е престирало работна сила, без писмен трудов договор, поради което жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.414 ал.3 КТ. В чл.414 ал.3 КТ е предвидено, че работодател който наруши разпоредбата на чл.62 ал.1 КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая, наложената от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово имуществена санкция е в размер на 2500,00 лв.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че размера на наложената санкция следва да бъде изменен към минималния за подобно нарушение. Решението на РС Трявна не следва да бъде обсъждано в касационната инстанция тъй като липсва жалба от административния орган в тази насока. Процесуалния представител на ДИТ едва в съдебно заседание по същество е коментирал изменението на наложената санкция, което не е равнозначно на надлежно подадена жалба.

Безспорно по делото е съществуването на трудово правоотношение, обявено с Постановление №04/29.11.2021г. на осн. Чл. 405а, ал. 1 от КТ по отношение на г.И. С., който по време на проверката на 29.11.2021г. е престирал труд на обект в гр. ********, стопанисван от неговия работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ «**********»ООД гр. *******. Към момента на проверката работника Г.И. С. е изпълненявал трудови задължения по посочения по-горе обект, без трудов договор. Обстоятелството, че на 29.11.2021г. работникът е осъществявал трудовите си задължения по така сключения трудов договор се установява и от показанията на свид. Коцева, служител на Д ИТ и св. Кръстев, работещ в РУП Трявна. В показанията си същите тези свидетели заявяват, че при извършената проверка по места, на 29.11.2021г., на посочения обект бил заварени няколко лица, едното от които Г. С., които осъществявали трудова дейност, пренасяйки дървени трупи и товарейки ги в камион, като същите заявили, че работят на обекта. В хода на проверката това било потвърдено от представена декларация, подписаната от Г. С.. Не се спори и това, че проверката е извършена по работни места на 29.11.2021г. в конкретния времеви интервал, лицето Г. С. е работило на въпросния обект, като същият не е имал сключен трудов договор с дружеството- работодател.

Не се споделят доводите в в жалбата, че АНО е нарушил чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като не били посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, което било основание за отмяна на НП. В наказателното постановление нарушението е описано ясно, точно и разбираемо. Посочени са  обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател. Тези доводи на жалбоподателя също са били изложени пред първоинстанционния съд, който подробно е мотивирал защо не ги възприема. Изводите на състава на ТРС в тази насока са приемат напълно от настоящата съдебна инстанция.

Правилно състава на РС Трявна е приел за безспорно установено, че работодателят „*********”ООД гр. ********** е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, което е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства или изложени нови доводи, които да изменят установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от тези на ТРС. Неоснователни са и изложените доводи за противоречие на обжалваното Решение с процесуалния и материалния закон. Не се сочат конкретни такива в жалбата, а в Решението си състава на РС Трявна е констатирал, че при постановяване на обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на жалбоподателя са несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на РС Трявна по изложените по- горе съображения.

При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение №28/02.12.2022г. по НАХД№42/2022г. на ТРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.    

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването, основателно се явява своевременно заявеното искане от страна на пр. представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Така заявените разноски не са конкретизирани като размер, поради което настоящият състав на АС Габрово намира, че тъй като настоящото дело не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, минималния размер на предвиденото в Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение 80 лева е достатъчен.                 

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/02.12.2022г. по НАХД№42 по описа на Районен съд Трявна за 2022г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „***********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. *********** да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" деловодни разноски за настоящата касационна съдебна инстанция – 80.00 /осемдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО  и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ :